Решение по дело №118/2008 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2009 г. (в сила от 6 октомври 2010 г.)
Съдия: Ангелина Атанасова Димитрова
Дело: 20082300100118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

                                              16. 01. 2009 година                                    гр. Ямбол

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                  Гражданско отделение

На 16 декември                                                                                         2008 година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.  Д.

                           

 

 Секретар Д. С.

 Като разгледа докладваното от съдия А. Д.

*** по описа за 2008 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

                Производството е по реда на ГПК (отм.)

            Делото е образувано по искова молба подадена от ”Фарин” АД гр.Добрич срещу В.И.М. *** и съпругата му Севдалина Иванова Дойчева-Маркова, с която се претендира ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата 96 759.92 лв. - неоснователно платена цена за закупени зем.земи  по два нот. акта от 20.07.2007 год. Претендира се и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, и направените по делото съдебно - деловодни разноски. С влязло в сила определение производството по делото срещу втората ответница е прекратено,  поради което и ищецът е насочил иска си само срещу първия ответник. 

 В исковата молба се твърди, че на 20.07.2007г. ищцовото дружество чрез упълномощено от изп.директор лице е превело по банковата сметка на ответника сумата 102 777.21 лв. за покупка на зем.земя – 22 бр.недвижими имоти собственост на длъжника и неговата съпруга. Зем.земи са подробно описани в нот. акт № 115/ 2007 г.  и № 116/ 2007 г.,  в които  посочената продажна цена е в размер на 8 017.29 лв. изплатена на ответника, както следва: на 25.06.2007 г. е направено частично плащане на уговорената сума  в размер на 2000 лв. в брой, а остатъкът от сумата е преведена в посочената от продавача М. банкова сметка на 20.07.2007 г. Тъй като сумата преведена на продавача многократно надвишава продажната цена посочена в нот. акт, в исковата молба се твърди, че платеното от ищцовото дружество  за разликата от 96 759.92 лв. се явява без правно основание, поради което е предявен и настоящия иск. 

Ответникът, чрез пълномощника си адв.Данкова оспорва иска като счита, че претендираната сума е получена от него на правно основание. Твърди, че преди сключване на нот.актове  между страните е бил сключен предварителен договор за същите зем.земи, в който страните са договорили продажна цена в размер на 104 777 лв. и при нот. заверка  на този договор ищеца е платил нот. такси  върху тази сума. На второ място се твърди, че след изповядване на нот. актове, ищеца е отправил покана до ответника двете страни да се явят в кантората на нотариус К. за поправка на същите, като се впише действителната продажна цена на имотите. Ето защо се твърди, че цената, която ищцовото дружество е платило на ответника за процесните зем.земи е дължимата такава, т.к. между тях е имало договорка постигната в предварителен договор. Претендира се отхвърляне на иска, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

От доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа страна  следното:

 На 20.07.2007 г. е съставен нот.акт за покупко-продажба на недв. имоти № 85, том VІІ, рег. № 5091, н.д. № 1010/ 2007г. по описа на нотариус К.К., с район на действие Районен съд гр. Елхово ( с  № 115 от службата по вписванията),  с който В.  И.М. и Севдалина Дойчева Маркова са продали на ”Фарин” АД гр.Добрич 12 бр.ниви  в землището на с.Лесово, като всяка една от тях е конкретизирана по площ, местност, категория и граници, с обща данъчна оценка  в размер на 3063.02 лв., която е  вписана и като  продажна цена на същите. В нот. акт е отразено, че имотите се продават за тази сума, а продавачите заявили, че са я получили от купувача  изцяло и по банков път преди подписването  му.  Същият е подписан от продавачите, купувача и нотариус К.. На същата дата е съставен и  втори нот.акт № 86, том VІІ,  рег.№ 5099, н.д. №1011/ 2007 г. по описа на същия нотариус ( с № 116 от службата по вписванията) , с който  същите продавачи са продали на  същия купувач 28 бр. ниви конкретизирани по площ, местност, категория и граници с данъчна оценка  в размер на 4954.27 лв., която сума е посочена като продажна цена на имотите и за която продавачите заявили, че са  получили изцяло и по банков път от купувача преди подписването на договора. Този нот.акт също е подписан от продавачите, купувача и нотариус К.. По делото е представен разходен касов ордер от 25.06.2007 г., от който се установява, че  ищеца е заплатил на ответника сумата 2000 лв. без да е посочено основание за това. Представено е дебитно авизо от 20.07.2007 г.  и удостоверение от 23.05.2008 год., издадени от ”Райфайзен банк” АД, от които се установява,  че на тази дата от  банковата сметка на ищеца е извършено плащане по банковата сметка на ответника в размер на  102 777.21 лв. за покупка на зем.земя.

За доказване на твърдението си, че е получил сумата 102 777 лв. основателно, ответникът е представил удостоверение от нотариус П.К. с район на действие  Районен съд гр. Ямбол, от което се установява, че на 25.06.2007 г. в кантората му е изслушан предварителен договор за покупко-продажба на недв. имоти, находящи се в с.Лесово и с.Голям Дервент вписан в общия  регистър под № 5203  между ищеца  като купувач и ответника като продавач, като в деня на подписване на този договор  купувача е платил на продавача сумата 2000 лв., а остатъка се задължил да изплати при подписване на окончателния договор. Представена е и сметка от 25.06.2007 г. издадена от нотариус П.К., от която се установява, че ищеца е заплатил нот. такса в размер на 126.84 лв. за предварителен договор с материален интерес в размер на 104 777 лв. Видно от нот.покана от 17.12.2007 г.  ищеца е поканил ответника да се  яви на 25.01.2008 г.  в кантората на нотариус К.К. *** за изповядване на нот.акт за поправка  на подписаните между тях нот.актове № 115 и № 116, т.к. в тях е посочено, че за продажната на описаните имоти купувача е заплатил сумата 8 017.29 лв., а практически  за тях  той е заплатил  2000 лв.  в брой  на 25.06.2007 г. и 102 777.20 лв. на 20.07.2007 г. По делото не се установи такъв нот. акт да е изповядан между страните. 

От показанията на свид. К.К. - нотариус с район на действие Районен съд гр. Елхово се установява, че процесните два нот.акта са изповядани, но не са  изготвени от него. Свидетелят твърди, че принципно проекто-нотариалните актове на ответника, които се изповядват при него изготвя  той, но процесните два нот.акта са му били изпратени по електронната поща. Твърди още, че цената е била посочена в тях и не е коригирана от него, че той е прочел нот.актове на страните, след което същите  са  подписани. Плащанията не са извършвани пред него, а в самите нот. актове е описано, че то се извършва по банков път. Досежно нотариалната покана за поправка на нот. актове свид. К. твърди, че представители на ищцовото дружество са се свързали с него, но той ми съобщил, че не може да извърши поправка на ЯФГ, т.к. такава не е допусната.

От показанията на свид.Х. – по професия адвокат, се установява, че на 25.06.2007 г. страните са сключили предварителен договор за продажба на зем.земи  - общо 52 парцела,  от които 28 бр. в с.Голям Дервент и 24 бр. в с.Лесово. Договора бил изготвен от представител на ищцовото дружество и посредством компютъра на свид. Х. бил разпечатан на хартиен носител. Страните договорили параметрите на окончателния договор, датата на сключването му, като по въпроса за цената възникнал спор с оглед записаното в чл.3 ал.1 от предварителния договор, че земите се продават на цена по 195 лв./дка. Желанието на ответника било в окончателния нот. акт да бъде записана действителната продажна цена, а представителя на ищцовото дружество желаел да спестят държавни такси, поради което настоял окончателния договор да се изповяда по данъчна оценка на имотите. В крайна сметка постигнали договореност, която записали в чл.3 ал.2 на предварителния договор, че при изповядване на сделката като продажна цена ще бъде записана данъчната оценка. В деня на подписване на предварителния договор ищеца заплатил на ответника 2000 лв. в брой, а остатъка до реалната цена от 104 777 лв. ще бъде заплатена по банков път, след което предварителния договор бил заверен нотариално от нотариус Петър К.. Няколко дни след сключване на окончателните договори ответника попитал свидетелката да пази ли предварителния договор, на което тя отговорила, че не е необходимо.

При  така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл.55 ал.1 / ЗЗД, уреждащ задължението за връщане на нещо получено без основание. При иск с правно осн. чл.55 ал.1 / ЗЗД ищецът е длъжен да докаже плащането на сумата, с която  твърди, че ответника се е обогатил неоснователно, а в тежест на ответника е да докаже, че е получил същата основателно. Така предявеният иск се преценява като основателен и  доказан предвид следните съображения:

По делото не е спорно, че  ищеца е закупил от ответника общо 52 бр. ниви, 24 бр. от които в землището на с.Лесово  и 28 бр. в землището на с.Голям Дервент, които са описани в  два  нот. акта  № 85 и 86/ 20.07.2007 год.,  вписани в Службата  по вписванията под № 115 и  № 116, том Х за сумата 3 063.02 лв. по нот акт № 115 и 4954.27 лв. по нот. акт № 116 или общата продажна цена е в размер на 8017.29 лв. Също така не е спорно, че тези суми представляват данъчната оценка на продадените земи, както и че пред нотариуса продавача е заявил, че ги е получил изцяло и по банков път. Не е  спорно още и съдът приема за установено, че за продажбата на процесните ниви ищеца е заплатил авансово сумата 2000 лв. на 25.06.2007 г. и на 20.07.2007 г. в деня на изповядване на сделката е превел по банков път  сумата 102 777.21 лв. или общо платените суми са в размер на 104 777.21 лв. Единствено спорен между страните е въпроса дали е постигната договореност между тях цената на продадените ниви да е в размер на 104 777.21 лв. или  постигнатата между тях договореност е отразената в нот. актове и цена в размер на  8017.29 лв.  

 Съдът счита, че в конкретния казус следва да се даде вяра на доказателствената сила на съставените нот. актове в частта за размера на продажната цена, т.к. чл. 18/ ЗЗД изисква договорите за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти да бъдат извършени с нотариален акт, като условие за тяхната валидност. Нот. акт е официален удостоверителен   (свидетелстващ) документ по см. на чл. 143/ ГПК ( отм.), удостоверяващ направените от страните пред нотариуса изявления, на когото държавата е възложила извършване на предвидените в закона нот. действия, като в случая  предмет на удостоверяване са сключените между тях сделки. Не се спори между страните, че актовете са  им прочетени, одобрени и подписани от тях по реда на чл. 475 ал.1/ ГПК ( отм.). Същите не са оспорени по реда на чл. 154 / ГПК ( отм)., нито се твърди тяхната недействителност.

 Показанията на свид. Х., в частта установяваща договореност на друга, различна от посочените в нот. актове цена, не следва да се кредитират, т.к. в тази част те са недопустими с оглед забраната на чл. 133 б.”б”/ ГПК със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ, какъвто е нот. акт.  Нито една от страните  не представи  подписан екземпляр  от предварителен договор поради което съдът приема че такъв не е бил сключен. Останалите писмени доказателства също не установяват по безспорен начин  това обстоятелство, т.к. липсват данни за идентичност на имотите по предварителния договор, който е заверил нотариус Петър К. и тези посочени в процесните два нот.акта. Дори да се приеме, че такъв договор страните са сключили на 25.06.2007 год., той е бил налице  към момента на  изповядване на окончателните договори и ако волята на страните е била цената да е тази посочена в него, е можело да го заявят в нот. актове. Ето защо окръжният съд приема, че предметът и цената на сделките за продажба на зем. земи в землищата на с. Ханово и с. Голям дервент са такива, каквито са удостоверени с нот. акт, с които същите са сключени.   

 Следователно предявеният иск за сумата 96 759.92 лв., представляваща разликата между платената и дължима сума следва да се върне на ищеца, като платена без основание цена на зем.земи,  предмет на нот. акт  № 85/ 20.07.2007 год. /2007 г.  и № 86/ 20.07.2007 год.  по описа на нотариус К. К. с район на действие ЕРС. При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски  в размер на  6085.40 лв.

Водим от горните съображения, Ямболският окръжен съд

 

                                                Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА В.И.М. ***, с ЕГН ********** ***, представлявано изп. директор  Веселин Иванов Бакърджиев сумата 96 759.92 лв. (  словом - деветдесет и шест хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 92 стотинки) платена без основание цена на закупени зем.земи по два нот.акта №№ 85/ 20.07.2007 год. и № 86/20.07.2007 год. по описа на  нотариус К.К., с район на действие районен съд гр. Елхово, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 6085.40 лв. ( шест хиляди осемдесет и пет лева и 40 стотинки) разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд гр. Бургас.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: