Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на дванадесети
май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 10052 по описа за 2016 година, докладвано от съдията, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на А.Е. ЕГН ********** срещу К.С.Д. ЕГН ********** с
правно основание чл. 49 ал.1 и ал. 3 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи по
силата на сключен граждански брак на 19.07.2010г. в РТ, за което е съставен Акт
за сключен граждански брак в гр. Варна под № ***г. От брака си нямат деца. Като съпрузи семейството се е установило да живее в дома на
родителите на ищеца в Т., а след няколко месеца са се преместили да живеят в
България в дома на родителите на съпругата. Още от началото са възниквали
спорове в следствие на различните характери и начин на живот. Ответницата е
проявявала разкрепостено поведение като е поддържала и различни извънбрачни
връзки. Въпреки положените усилия от страна на ищеца да се запази брака и да
бъде коригирано поведението и, ответницата започнала да не се прибира в дома и
да води непочтен начин на живот, като в началото на юли 2013 година,
окончателно напуска семейното жилище и заминава в чужбина с друг мъж.
Желае
прекратяване на брака с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпругата. Няма претенция за предоставяне на
семейното жилище в негова полза. Няма и искане за възстановяване на фамилно
име, доколкото съпругата не е променяла фамилията си от преди брака. Дори и да
имаше такова искане, недопустимо е искане по чл. 53 от СК за промяна на фамилно
име на другия съпруг. /Така Определение № 361/03.04.2014г. по ч.г.д. №
1772/14г. на ВКС, IV ГО/.
В отговора на
исковата молба, назначеният от съда особен представител на ответника, не
оспорва допустимостта и основателността на иска с правно основание чл. 49 чл. 1
от СК. Оспорва вината на съпругата и счита, че вина за разстройството на
брачните отношения носи и съпругът, който не е положил достатъчно усилия за
запазване на отношенията между съпрузите и е предпочел да напусне семейното
жилище и да се върне вТ..
В с.з. ищецът моли да бъде
прекратен брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, а ответницата чрез особения си представител желае
прекратяване на брака по взаимна вина.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак, страните А.Е.,
роден на ***г. и К.С.Д. ЕГН ********** са сключили
граждански брак на 19.07.2010г. в Република Т. за което обстоятелство е
съставен акт за сключен граждански брак № ***г., от длъжностно лице по гражданско
състояние в гр. Варна.
От събраните в
хода на производството гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца
свидетели А.А.А.: ЕГН ********** и А.С.Н.:
ЕГН **********, без дела и родство със страните, се установява, че познават
страните, тъй като са им съседи. Познават ги като двойка. Излизали са заедно.
Посочват, че отношенията между тях били нормално, докато съпругата не си
заминала през 2013г.. Изведнъж си събрала багажа и заминала за чужбина, направо
избягала. След това се обадила да каже, че е в Г., че била вече с друг,
отделила си пътя вече и ищецът да си намери друга. След като повече не му се
обадила, той решил да се върне в Т. да работи там, тъй като вече нямал работа
тук. Сочат, че не са се чували от три-четири години. Тя не се е връщала повече и не са разговаряли
по телефона.
Изложените
обстоятелства в събраните гласни доказателства налагат извода, че бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Съдът намира, че е налице дълъг
период на фактическа раздяла /три-четири години/, през които двете страни са
живели отделно, далеч един от друг /в различни държави/, не са осъществявали
нормалното за един брак съпружеско съжителство, което е довело до естественото
им отчуждаване един от друг. Ответницата е извън пределите на Р България, като
още след напускането на България е изразила желание да устрои живота си без
настоящия й съпруг. Към настоящия момент това желание се споделя и от ищеца.
Този факт навежда на извода, че няма изгледи за възстановяване на брачната
връзка между страните. Липсата на заинтересованост на всеки един от тях за
другия, показват разпада на брачната им връзка. Емоционалната и фактическата
раздяла между страните е довела да изпразване на
съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание, същата е
престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и окончателно
разстроена. Бракът не се характеризира с минимална наличност на
изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което
е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за
възстановяване на нормални брачни отношения. Семейната
общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка
съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за
обществото.
Горното обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на
основание чл.49 ал.1 от СК.
По въпроса за
вината:
Не се събраха по делото
доказателства за твърденията на ищеца, че ответницата е проявявала
разкрепостено поведение като е поддържала различни извънбрачни връзки по време
на семейния им живот.
Съдът намира за
доказани от събраните по делото гласни доказателства твърденията на ищеца за
вина на ответницата, изразяваща се в напускане на семейното жилище. Ответницата
е взела самостоятелно решение да абдикира от задълженията си като съпруга, като
напусне брачната си половинка и обитаваното от двамата жилище и устрои живота
си самостоятелно, далеч от брачния си партньор. Като е направила това без да се
опита преди това да заздрави брачната им връзка, същата носи вината за
разтрогването на брака.
Не се доказват
от събраните по делото гласно доказателства твърденията на особения
представител на ответницата, че съпругът не е положил достатъчно усилия за
запазване на отношенията между съпрузите и е предпочел да напусне семейното
жилище и да се върне в Т. Видно от свидетелските показания ищецът не е бил
уведомен за намерението на съпругата си да устрои самостоятелно живота си, нито
е подозирал, че имат брачно проблеми до внезапното й заминаване, за да може да
полага усилия за заздравяване на брака им. Заминаването му за република Т. пък
по време следва напускането на семейното жилище от съпругата му, както и
обаждането й, в което заявява, че няма намерение да се върне, че си е намерила
друг и той да направи същото. Заминаването му да работи в Т. е обусловено
именно от факта, че ответницата е устроила живота си в чужбина без него и в
България същият няма какво да прави.
На основание
чл.6 т.2 от Тарифа към ЗДТ и съобразно характера на производството, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., вносима от ответницата,
на основание чл. 329 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА
между А.Е., роден на ***г. в РепубликаТ., ЕГН ********** и К.С.Д. ЕГН **********, сключен на 19.07.2010г. в РепубликаТ., за което
обстоятелство е съставен акт за сключен граждански брак № ***г., от длъжностно
лице по гражданско състояние в гр. Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за разстройството на брака носи
съпругата, на осн. чл.49 ал.3 от СК.
ОСЪЖДА К.С.Д. ЕГН **********, с пост. адрес ***, и наст. адрес гр. ****ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, държавна такса за развод в размер на 50лв. /петдесет лева/, на основание чл.6 т.2 от Тарифа
към ЗДТ във вр. с чл.329 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Районен съдия: