Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 08.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2923 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „С.“ ЕАД срещу П.В.М. и А.Г.М. иск за обявяване за относително
недействителен спрямо нея на договор за дарение от 17.11.2011 г. на описания в
нотариален акт № 140, том VІ, рег. № 32919, дело № 1069 по описа на нотариус
рег. № 274 на НК имот.
В исковата си молба ищецът твърди, че П.М. подписала
договор за встъпване в дълг по два договора за банков кредит – от 13.08.2007 г.
и от 15.02.2008 г. От юли и август 2011 г. длъжниците престанали да заплащат
месечните вноски по кредитите, поради което били обявени за предсрочно
изискуеми. По подадени заявления в СРС ищецът се снабдил със заповеди за
незабавно изпълнение и били образувани изпълнителни дела. След получаване на
поканите за доброволно изпълнение длъжниците не подали възражения. Не били
извършени и плащания.
На 17.11.2011 г. П.М. дарила на дъщеря си А.М. своята
½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент с идентификатор 68134.408.56.1.6 в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.408.56, с площ на апартамента 73.19 кв.м.,
заедно с прилежащото му мазе с площ от 12.99 кв.м. и таван с площ от 7.54 кв.м.
и 80/100 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху
мястото, като дарителката си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху имота.
Сделката била осъществена след възникване на задълженията
към банката и с нея се целяло увреждането на кредитора – осуетяване на
изпълнението върху имота за дълга на П.М..
Ответниците са подали отговор, в който оспорват
предявения иск. П.М. отрича да е уведомена за постановена срещу нея заповед за
незабавно изпълнение. Като обезпечение за получения от Г.М.кредит била учредена
ипотека върху магазин с площ от 561 кв.м.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Предявяването на иск по чл. 135
от ЗЗД е процесуално действие на кредитора, с което той упражнява изрично
признатото му от закона потестативно право да поиска от съда да обяви за
недействителна спрямо него сключена от длъжника правна сделка, с която
последният се е разпоредил със свое имуществено право и по този начин е намалил
патримониума си.
Фактическият състав, при който възниква право на иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД, включва правно
действие на длъжник, намаляващо имуществото му, с което действие уврежда
кредитора, като препятства възможността последният да получи изпълнение.
На първо място, качеството „кредитор“
не е предмет на установяване в настоящото производство. Достатъчно е само
твърдение за това, че ищецът има съществуващо неудовлетворено вземане към
длъжника-ответник, разпоредил се със свое имущество. Задължение на ищеца по
Павловия иск е единствено да установи качеството си на кредитор като материална
предпоставка, но не и да провежда пълно и главно доказване на правата си.
Възникването на правото на кредитора да иска обявяване за относително
недействителни спрямо себе си на увреждащите актове на длъжника е предпоставено
от наличие на действително вземане, което не е необходимо да е ликвидно и
изискуемо. Поради това съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако произтича от твърдените факти. В този смисъл са постановените по чл. 290 от ГПК решение № 328/23.04.2010 г., гр.д. № 879/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 639/06.10.2010 г., гр.д. № 754/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №
552/15.07.2010 г., гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Качеството кредитор на „С.“ АД
произтича от твърдения за възникнало вземане в период, предхождащ разпоредителната
увреждаща го сделка, сключена от П.М.. В исковата молба надлежно са описани
вземанията, които банката има към встъпилия в дълг по договори за банков кредит
№ МS07-S0085/13.08.2007 г. и № МS08-00013/15.02.2008
г. ответника П.М..
Евентуални възражения, основани
на съществуване на вземането в полза на ищеца срещу ответника са релевантни в
производството по установяване съществуване на вземането на кредитора. При
условие, че вземането не съществува, принудително изпълнение върху имуществото
на П.М. няма да се проведе и евентуално решение по чл. 135 от ЗЗД не би
произвело действие.
Неоснователно е и възражението,
че кредитът е обезпечен с учредена ипотека върху друг имота, както и наличието
на достатъчно имущество на длъжника, от което банката да се удовлетвори. Правото
на кредитора да обяви за относително недействителна спрямо себе си
разпоредителна сделка на длъжника не е обусловено от липсата на друго имущество
на длъжника, а почива на обективния факт на освобождаване на длъжника от парично
оценими права, без да се търси съпоставка между стойността на дълга, стойността
на разпореденото имущество и тази на притежаваното друго такова в патримониума
на длъжника. Това законодателно разрешение почива на облигационния характер на иска
по чл. 135 от ЗЗД. В т. 1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС са дадени подробни разяснения относно последиците на решение, с
което Павловият иск е уважен. В този случай прехвърленото имущество не излиза от патримониума на
приобретателя, а кредиторът с паричното вземане получава възможността да насочи
изпълнението за удовлетворяване на вземането си върху прехвърленото имущество,
независимо от преминаването му в патримониума на трето лице. Затова провеждането
на иска по чл. 135 от ЗЗД е предназначен да осигури възможност на
кредитора-ищец да насочи принудителното изпълнение към чужда вещ, а собственикът
й би понесъл санкцията да търпи изпълнение върху нея за чужд дълг, щом е знаел
за увреждането при възмездност на сделката, и при всички случаи на
безвъзмездното придобиване на вещта.
Във връзка с доводите за достатъчна обезпеченост на
кредитора, следва да се отбележи и че в хода на принудителното изпълнение
длъжникът може да упражни правото си по чл. 443 от ГПК, като предложи замяна на
обекта и начина на изпълнението.
Тъй като в случая сделките, чиято относителна
недействителност се претендира са безвъзмездни, знанието на третото лице приобретател, е ирелевантно.
Поради установяване на всички
факти от състава на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира искът за доказан.
С оглед изхода на спора, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
производството в общ размер от 706.70 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на „С.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 140, том VІ, рег. № 32919, дело № 1069/17.11.2011 г. на нотариус рег. № 274
на НК, с който П.В.М., ЕГН ********** дарява на А. Г.М., ЕГН **********
собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда,
находящ се в гр. С., район „О.“, ул. „М.“ № **-а, ет. 2, ап. 6, който обект
съгласно схема № 36619 от 16.11.2011 г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. С. представлява апартамент с идентификатор
68134.408.56.1.6 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.408.56, целият с площ от 73.19 кв.м., при съседи: на същия етаж –
68134.408.56.1.5, под обекта - 68134.408.56.1.3, над обекта - 68134.408.56.1.9,
заедно с прилежащото му мазе с площ от 12.99 кв.м., заедно с прилежащия му
таван с площ от 7.54 кв.м. и заедно с 80/1000 ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на собственост върху мястото, което съгласно скица на поземлен
имот № 36618 от 16.11.2011 г., издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. С. представлява УПИ, находящ се в гр. С., район „О.“, ул. „М.“ №
22-а с идентификатор 68134.408.56, целият с площ от 489 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно
застрояване от 10 до 15 м, номер по предходен план 130, при съседни имоти с
идентификатори: 68134.408.55, 68134.408.52, 68134.408.54, 68134.408.57,
68134.408.342, който обект е идентичен с апартамент без посочен номер по
документ за собственост, на етаж 2, находящ се на ул. „М.“ № 22-а, гр. С., СО –
район „О.“, със застроена площ от 73.19 кв.м., състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня, баня, тоалетна и две антрета, изложение изток – запад, без
описани съседи на апартамента по нотариален акт, заедно с принадлежащото му
мазе без посочен номер по документ за собственост, с площ от 12.99 кв.м., без
описани съседи на мазето по нотариален акт, заедно с принадлежащия му таван без
посочен номер по документ за собственост, с площ от 7.54 кв.м., без описани
съседи на тавана по нотариален акт и заедно с 80/1000 ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на собственост върху мястото, съставляващо по документ за
собственост парцел ХХІ от кв. 130 по плана на гр. С., м. „Подуяне - Център“,
целият с площ от 499 кв.м.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.В.М., ЕГН ********** и А. Г.М.,
ЕГН **********, и двете с адрес *** сумата от 760.70 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: