Определение по дело №316/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 407
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20203300500316
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 407
гр. Разград , 14.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева

Ирина М. Ганева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500316 по описа за 2020 година
С Определение № 2925/ 13. 11. 2020 г. по гр. д. № 1738/ 20 г. Разградският районен съд е
прекратил производството по делото пред него и е изпратил делото на ОС Разград по
компетентност за разглеждането му по реда на чл. 423 от ГПК.
Делото е било образувано пред РС Разград по постъпила искова молба от К. А. И.
против „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД за признаване за установено, че не дължи сумата
13 215, 81 лв., от които 7 625, 52 лв. главница със законната лихва в размер на 1 868, 25 лв. за
периода 10. 05. 2018 г. до 08. 10. 2020 г., 114, 38 лв. неолихвяеми вземания, 2 080, 10 лв.
разноски, 1 467, 56 лв. такси по Тарифа на ЗЧСИ, публични вземания в размер на 60 лв. В
допълнителна молба вх. № 8379/ 11. 11. 2020 г. ищцата е изложила фактите, на които
основава иска си. Сочи, че по гр. д. № 800/ 2018 г. по описа на РРС е издаден изпълнителен
лист. Заповедното производство, въз основа на което е образувано гр. д. № 800/ 2018 г. по
описа на РРС е водено без нейно знание и участие, без да е надлежно уведомена и призована.
Била представлявана от особен представител. Твърди, че от 2010 г. обичайното й
местопребиваване е във Великобритания. По образуваното изпълнително дело № 63/ 2020 г.
за вземането по издадения изпълнителен лист по гр.д. 800/ 2018 г. на РРС също не била
надлежно уведомена и на са й били връчвани никакви книжа. Твърди, че ако не са налице
основанията на чл. 439, ал. 1 ГПК, евентуално на чл. 424 ГПК, молбата й да се счита за
Възражение по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че изпратената по компетентност молба от
К. А. И. с характер на Възражение по чл. 423 от ГПК следва да се остави без разглеждане,
като недопустима, предвид липса на правен интерес от защита.
По заявление „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
1
по чл. 410 ГПК срещу К. А. И. е образувано ч. гр. д. № 2903/ 2017 г. по описа на РРС.
Производството е приключило при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане № 554/
07. 02. 18 г. съдът е указал на ищеца, че на осн. чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си. Заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2903/ 2017 г.
по описа на РРС е обезсилена с влязло в сила определение на 04. 04. 18 г. , тъй като не са
представени доказателства, че заявителят е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК в
указания срок.
По гр. д. № 800/ 2018 г. по описа на РС Разград ищецът „Водоснабдяване – Дунав“
ЕООД е предявил осъдителен иск против К. А. И. за същото вземане, предмет и на
заповедното производство по ч. гр. д. № 2903/ 2017 г. по описа на РРС, но по което
заповедта за изпълнение е била обезсилена. Постановеното по гр. д. № 800/ 2018 г. на РРС
решение, с което е отхвърлен иска на ищеца като неоснователен е отменено с влязло в сила
Решение № 186/ 30. 10. 2019 г. по в. гр. д. № 245/ 2019 г. на ОС Разград, с което К. А. И. е
осъдена да заплати на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД исковите суми на осн. чл. 79 от ЗЗД:
сумата 7 625, 52 лв. за отчетени количества ползвана вода за периода 21. 01. 17 г. до 25. 08.
17 г. по фактура № **********/ 31. 08. 2017 г. , сумата 114, 38 лв. лихва за забава за периода
от 30. 09. 17 г. до 23. 11. 2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата 7 625, 52 лв.,
считано от датата на предявяване на иска 10. 05. 2018 г. до окончателно изплащане на
сумата, разноските по делото пред двете инстанции общо в размер на 2080, 10 лв.
При тези данни, не намира приложение нормата на чл. 423 от ГПК. Възможността на
длъжника за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
423 от ГПК е обвързана с нарушаване на процесуалните му права при връчването на
заповедта или с особени обстоятелства, поради които той не е упражнил правото си на
възражение.
В случая, издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2903/ 2017 г. по описа на
РРС е обезсилена с влязло в сила на 04. 04. 2018 г. Определение № 1123/ 21. 03. 2018 г. по
същото дело на РРС, поради което липсва правен интерес за К. И. от защита срещу
последиците на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. За вземането на
„Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 19. 11. 2019 г. по гр. д. №
800/ 2018 г. по описа на РРС, което има за предмет осъдителен иск за същото вземане.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че подаденото от К. И.
възражение по чл. 423 от ГПК следва да се остави без разглеждане, предвид липсата на
правен интерес да оспори вземането по заповед за изпълнение, която е обезсилена, а
производството по делото да бъде прекратено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Възражение по чл. 423 от ГПК от К. А. И. за
оспорване на вземането по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2903/ 2017 г. по
описа на РРС.
Прекратява производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Варненския апелативен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3