№ 545
гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330201684 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 146/24.02.2023г.,
издадено от Зам.-кмет "Обществен ред и сигурност" в община Пловдив, с
което на И. Я. Ш. е наложена глоба в размер на 500.00 лева за нарушение на
чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за
ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив.
С жалбата не се оспорва приетата за установена фактическа
обстановка, като незаконосъобразността на НП се извежда от следните
обстоятелства:
-от обстоятелствената част на НП не ставало ясно в какво точно се
състои извършеното нарушение;
-в АУАН и НП липсвало посочване, че трите броя каравани били обект,
за който се изисквало разрешение за поставяне на място общинска
собственост;
-не било достатъчно ясно описано мястото на извършване на
нарушението;
-било налице противоречие между изложените в АУАН и НП факти от
една страна и цитираните като нарушени правни норми;
-приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е приета следната фактическа обстановка: На 12.01.2023
г. в гр.Пловдив, в каравана, разположена в продължение на
ул."Македония" между О.Т. №272.345-338,235 и 207 по peг. план на кв.
"Въстанически", при извършена проверка на посочения адрес с начален час
11:15 ч., в присъствието па И. Я. Ш., е констатирано следното нарушение:
на място общинска собственост с размери 5 м, х 5м. /25 кв.м/, И. Я. Ш. е
разположил каравана, пред която е поставил три броя маси, от които
извършва търговия на селскостопанска продукция: картофи, сух фасул,
вино и домашно приготвени суджуци и сланина. За така поставената каравана
и маси, лицето не представя разрешение за ползване на място, общинска
собственост. След извършена служебна справка в администрацията на район
"Южен" е установено, че на И. Я. Ш. няма издадено разрешение за
ползване на място общинска собственост.
Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и
се установява от приложените по делото констативен протокол и схема по чл.
56 ЗУТ.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
1/Противно на изложеното в жалбата е налице пълно съответствие
между установените факти и приложените от наказващия орган норми-
материално правна и санкционна.
Съгласно сочената като нарушена чл. 4, ал.1 от НАРЕДБА на
2
Общински съвет - Пловдив за реда и условията за издаване на разрешение за
ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив
в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението: „За
ползване на общинско място за разполагане на преместваем обект,
поставен по смисъла на Наредба за реда за поставяне на преместваеми
обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и
елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив
и за ползване на общинско място за местодомуване на леко МПС без
поставяне на преместваем обект се изисква разрешение за ползване на
място.“
Съгласно чл. 1, ал.2 от НАРЕДБА на Общински съвет- Пловдив за
реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или
друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на
територията на Община Пловдив, към която изрично препраща сочената в
АУАН и НП норма: „Преместваем обект, по смисъла на тази наредба, е
обект, предназначен за увеселителна, търговска, спортна или друга
обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да
бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на
това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя
или от който се отделя.“
От дадената легална дефиниция е видно, че процесните каравана и
три броя маси се явяват именно преместваем обект за търговска дейност,
каквато надлежно е описана в НП да е извършвана, поради което деянието се
явява съставомерно именно под правната квалификация, сочена в АУАН и
НП.
Приложимата към чл. 4, ал.1 от НАРЕДБА на Общински съвет -
Пловдив за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място
общинска собственост на територията на Община Пловдив санкционна
разпоредба е тази по чл. 26 от същата Наредба, като наложената санкция
е в минималния възможен размер, което обезсмисля излагането на по-
нататъшни съображения досежно индивидуализацията й.
3
2/Противно на изложеното в жалбата, в АУАН и НП точно е описано
изпълнителното деяние на допуснатото нарушение, а именно разполагане на
каравана и три броя маси, от които е извършвана търговска дейност, на място
общинска собственост, без изискуемото разрешение.
3/Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП липсвало твърдение,
че масите представлявали обект, за който се изисква разрешение. В текста на
НП това обстоятелство е посочено на две отделни места: „За така
поставената каравана и маси, лицето не представя разрешение за ползване
на място, общинска собственост…“ и „…на И. Я. Ш. няма издадено
разрешение за ползване на място общинска собственост…“
Ако с възражението си жалбоподателят всъщност има предвид, че
караваните и масите не са изрично окачествени като преместваем обект за
търговска цел, следва да се отбележи, че това не е и било необходимо. Не
подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, че в АУАН и НП
следва надлежно да са изложени всички съставомерни факти, което
изискване в случая е спазено, като въз основа на тези факти съдът е
властен да направи съответните правни изводи, какъвто се явява изводът,
че в случая караваната и масите представляват преместваем обект, за
чието разполагане се изисква разрешение, съгласно цитираната легална
дефиниция.
4/ Противно на възражението в жалбата, мястото на извършване на
нарушението е кристално ясно посочено- в каравана, разположена в
продължение на ул."Македония" между О.Т. №272.345-338,235 и 207 по peг.
план на кв. "Въстанически". Яснотата на начина на индивидуализация на
мястото на извършване на нарушението е видна и от представената по
преписката схема по чл. 56 ЗУТ, с отразени стационарни и преместваеми
обекти в процесния участък и между посочените общински терени, което не
подлежи на съмнение е значението на съкращението „О.Т“.
Още повече, че не е спорно, че жалбоподателят е присъствал на
извършване на проверката, тоест чудесно е бил запознат с мястото на
извършване на нарушеното и ако е имал възражения срещу начина на
индивидуализацията му е можел да впише това в АУАН.
5/Неоснователен е доводът, че случаят бил маловажен.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
4
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.“
Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната
съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е
маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства,
относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на
процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата
правна квалификация.
Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на
случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с
други нарушения със същата правна квалификация, а не с други
нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото
степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от
законодателя чрез предвидената за тях санкция.
В случая от жалбоподателя не са посочени, нито е доказано наличие на
каквото и да било обстоятелства, което да говорят за по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение от типичния
случай на нарушения с тази правна квалификация.
Точно обратното-мащаба на извършваната търговска дейност, така
както е описана в НП, всъщност говори за даже завишена степен на
обществена опасност на конкретното нарушение.
Предвид горното обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
5
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие, изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание, протекло без събиране на
доказателства;
-фактическата и правна сложност на делото, която е ниска и не се
отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- интересът от делото- наложена глоба в размер на 500 лева, без
лишаване от права.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се определи размер на
юрисконсултско възнаграждение в рамките на законоустановения минимум
за административно-наказателни дела по чл. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП, а
именно 80 лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган- в случая Община Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 146/24.02.2023г.,
издадено от Зам.-кмет "Обществен ред и сигурност" в община Пловдив, с
което на И. Я. Ш. е наложена глоба в размер на 500.00 лева за нарушение на
чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за
ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив.
ОСЪЖДА И. Я. Ш., ЕГН ********** да заплати в полза на Община-
Пловдив сумата от 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен
съд- Пловдив.
6
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7