№ 972
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110207768 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от Р.Б. ООД с ЕИК *****
срещу наказателно постановление № 575903 – F593797/07.05.2021 г.,
издадено от заместник - директора на ТД на НАП - София, с което на
основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 833 /осемстотин тридесет и три/ лева за нарушение на чл.
38, ал.1 т.1 от ЗСч.
В жалбата не се оспорва фактическата обстановка, приета в АУАН и НП,
като се застъпва тезата, че извършеното нарушение е маловажно по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, тъй като е извършено за първи път и липсват вредни
последици за фиска, както и че дружеството е предприело действия по
изпълнение на задължението си по собствена инициатива, а не след покана.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател Р.Б. ООД редовно
призовано се представлява от управителя си Н.Б., която моли за отмяна на
1
наказателното постановление по изложените в жалбата аргументи. Посочва,
че държавата не е била ощетена, дължимите данъци и осигуровки били
внесени, като за едно и също нарушение са съставени два АУАН – един на
дружеството и един на нея в лично качество.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – София се представлява от юрк.
Църнелова, надлежно упълномощена, която пледира за потвърждаване на
атакуваното постановление. Счита за установено по несъмнен начин, че
дружеството – жалбоподател не е публикувало в законоустановения срок
ГФО за 2019 г. Счита, че АНО е наложил справедлива санкция предвид
размера на нетните приходи от продажбите на дружеството. Поддържа, че с
оглед срока на закъснение не са налице основания за квалифициране на
дружеството като маловажен случай.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Във връзка с постъпило на 14.12.2020 г. в ЦУ на НАП писмо от Агенция по
вписванията относно търговци, които не са подали в срок за обявяване в
Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ТРРЮЛНЦ/ годишен финансов отчет за дейността за 2019 г. била извършена
проверка в ТРРЮЛНЦ от СТ. Г. К. – инспектор по приходите при ТД на НАП
– София. При проверката свидетелят К. установил, че дружеството -
жалбоподател Р.Б. ООД е подало заявление за вписване и е представило за
обявяване годишен финансов отчет за дейността си за 2019 г. на 11.02.2021 г.
Дружеството било подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, с
която декларирало нетни приходи от продажби за 2019 г. в размер на 833
605,43 лева.
С оглед констатираните обстоятелства на 23.02.2021 г. свидетелят К.
съставил в присъствие на управителя на Р.Б. ООД акт за установяване на
административно нарушение № F 593797/23.02.2021 г. за нарушение на чл.
38, ал.1 т.1 от ЗСч. Актът бил предявен за запознаване на управителя на
дружеството, който го подписал без възражения. Такива постъпили на
25.02.2021 г.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН на 07.05.2021. заместник - директорът на ТД на НАП –
София издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
2
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 833 лева за
установеното нарушение. Препис от НП бил връчен на управителя на
дружеството - жалбоподател на 17.05.2021 г ., а на 25.05.2021 г. била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля СТ. Г. К., справки от Търговски регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по
вписванията по партидата на Р.Б. ООД за обявени актове, актуално състояние
на Р.Б. ООД към 12.04.2021 г., годишна данъчна декларация на Р.Б. ООД за
2019 г., копие на преводно нареждане, копие на покана, заповед № ЗМФ-
610/03.07.2018 г. на министъра на финансите,
Установената фактическа обстановка не разкрива сложност, същата не е и
спорна между страните. Самият жалбоподател не оспорва твърдението на
АНО, че не е подал за обявяване в ТРРЮЛНЦ при АВ годишен финансов
отчет за дейността си за 2019 г. в срок, като основните аргументи са
съсредоточени върху причините, поради които това не е сторено. При
установяване на релевантната фактология съдът се довери на заявеното от
свидетеля СТ. Г. К., тъй като същият лично е извършил проверка н
ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията и лично е констатирал, че
заявлението за вписване на годишния финансов отчет за дейността на Р.Б.
ООД е било подадено на 11.02.2021 г. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и представените по делото справки от ТРРЮЛНЦ при АВ по
партидата на жалбоподателя относно обявени актове, видно от които
действително заявлението е било подадено на 11.02.2021 г. От представената
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. съдът извлече
информация относно размера на реализираните от Р.Б. ООД приходи за 2019
г. Приложената по делото заповед на министъра на финансите установява
компетентността на административнонаказаващия орган да издава
наказателни постановления. Съдът кредитира събраните по надлежния ред на
чл. 283 от НПК писмени доказателства като обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от НП
е връчен на представител на дружеството – жалбоподател на 17.05.2021 г., а
3
жалбата е депозирана на 25.05.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 от Закона за счетоводството актовете за
установяване на административни нарушения се съставят от органите на
Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавна
финансова инспекция, видно от което актосъставителят СТ. Г. К. в качеството
си на инспектор по приходите е бил компетентен да състави процесния
АУАН. От т. 2, б. „а“ на заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на министъра на
финансите е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава
наказателни постановления за нарушения на чл. 74 от Закона за
счетоводството и на заместник - директора на ТД на НАП – София, който е
издал и обжалваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Вмененото на дружеството
нарушение е описано ясно, точно и конкретно, с посочване на срока, до
изтичането на който дружеството е следвало да изпълни задължението си по
чл. 38, ал.1 т.1 ЗСч, а именно до 30.09.2020 г., предвид параграф 33 от ПЗР на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците. Не е налице неяснота относно фактическите и
правни рамки на административното обвинение, като в НП изрично е
посочена и датата на извършване на нарушението – 01.10.2020 г.
Според разпоредбата на чл. 38, ал.1 от Закона за счетоводството /в
редакцията си в сила към датата на извършване на нарушението 01.10.2020 г./
предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както
4
следва: т. 1 всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30
юни на следващата година. По силата на параграф 33 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание на 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците през 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за
счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че дружеството – жалбоподател в
качеството си на търговец по смисъла на ТЗ е адресат на задължението по чл.
38, ал. 1 т. 1 от ЗСч, но до 30.09.2020 г. не е заявило за вписване и не е
представило за обявяване в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел годишния финансов отчет за дейността
си през 2019 г. и от обективна страна е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение. Нарушението е извършено от юридическо
лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, поради което въпросът за
вината като част субективната страна на деянието не следва да се обсъжда.
Въпреки последвалото изменение на чл. 38, ал.1 т.1 от ЗСч /ДВ бр. 104 от
2020 г., в сила от 01.01.2021 г./, с което срокът за представяне на ГФО е
удължен до 30 септември на следващата година, не може да се приеме, че е
налице по- благоприятен закон, тъй като при съставяне на АУАН и издаване
на НП е съобразяван същият срок, но на основание параграф 33 от ПЗР на
цитирания в по – горе закон.
Съдът намира, че процесното нарушение на представлява маловажен
случай, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Следва да се
държи сметка, че именно поради усложнената епидемична обстановка в
страната сроковете за представяне на ГФО за 2020 г. са удължени с три
месеца. Срокът на закъснение от над четири месеца не може да се приеме за
незначителен. Именно поради обективната отговорност на юридическите
лице, субективните причини на техните управители и служители за
извършване или неизвършване на конкретни действия не са извинителни.
Предвид изложеното не са налице основания за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
искането на жалбоподателя в този смисъл се явява неоснователно.
Неизпълнението на задължението по чл. 38 от ЗСч се санкционира от
5
нормата на чл. 74 от ЗСч, според ал.1 на която „който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 се наказва с глоба в размер
от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лв.”. По делото се установи, видно от годишната данъчна декларация
на жалбоподателя за 2019 г., че дружеството-жалбоподател е отчело нетни
приходи от продажби в размер на 833605,43 лева. На жалбоподателя е била
наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от
833 лева /равняваща се на 0,1 % от приходите/, с оглед на което въпрос за
нейното намаляване не може да се поставя.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на обжалваното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Извършването на нарушението се явява безспорно
доказано, а наложената имуществена санкция е в минимален размер, поради
което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 5
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане
от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на ТД на НАП – София разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал.5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер от 80 лева,
съобразявайки неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 пр.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 575903 –
F593797/07.05.2021 г., издадено от заместник - директора на ТД на НАП -
София, с което на основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството на Р.Б.
ООД с ЕИК ***** е наложено административно наказание – имуществена
6
санкция в размер на 833 /осемстотин тридесет и три/ лева за нарушение на чл.
38, ал.1 т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА Р.Б. ООД с ЕИК ***** да заплати на ТД на НАП – София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7