№ 260
гр. гр.Несебър , 07.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20202150100786 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ИР. КР., родена на
********** г., гражданка на Република Казахстан, против Етажната собственост в курортен
комплекс „С.Х.с“, с адрес Вилна зона „Ч.Ч.“, м.Д., с. К., комплекс С.Х.с, представлявано от
С.Л.. Твърди се, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ .............. представляващ Апартамент № 8, с адрес: с. К., Вилна зона "Ч.Ч. м.Д." курортен
комплекс „С.Х.с", бл. 1, вх. Б, ет. 0, .. Сочи се, че на 03.08.2020 г. било проведено ОС на ЕС,
на което К. присъствала лично. Заявява се, че взетите решения били незаконосъобразни,
като се моли за тяхната отмяна. Твърди се, че липсва информация за принадлежащите на
всички обекти в сградата ид.ч. в квадратни метра и в проценти, посочване на собственика на
обекта, посочване вида на обекта, етажа, на който се намира, поради което се счита, че
събранието било проведено при липса на кворум и необходимото мнозинство. Нямало
данни по какъв начин били изчислени припадащите се идеални части на отделните СОС.
Сочи се, че била нарушена нормата на чл. 16, ал.5 от ЗУЕС- липсвало отразяване на
изявленията и направените предложения, на мястото на провеждане на събранието, явилите
се лица, начина, по които са гласували, час на закриване на събранието, липсвал подпис на
явилите се лица. В разрез с нормата на чл.16, ал.2 от ЗУЕС събранието не било водено от
управителя или председателя та на УС на ЕС. Протоколчикът на събранието те бил
предложен от председателстващия по аргумент на чл.16, ал.4 от ЗУЕС. Нарушена била
разпоредбата на чл. 16, ал.6 от ЗУЕС. Заявява се, че липсвали приложени пълномощни на
лицата, които се представлявали на събранието. Твърди се, че събранието се водело само на
руски език, въпреки обстоятелството, че присъствали и собственици с друга националност.
Не отговаряло на истината отразеното в протокола за начален час на събранието, тъй като
към 19,00 ч. все още течала регистрацията. Навеждат се доводи за нарушен ред за свикване
на ОС- собствениците, които отсъстват повече от един месец не били уведомявани писмено
на посочен от тях електронен адрес или по телефон- нарушение на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. С
оглед на изложеното се моли да се отменят всички решения, обективирани в нарочен
1
протокол от 03.08.2020 г.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната ЕС. Навеждат се
доводи за недопустимост на иска, тъй като със съобщение по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС,
председателят на УС е уведомил собствениците на 10.08.2020 г., в присъствието на
собственика Константин Летута, че протоколът от проведеното на 03.08.2020 г Общо
събрание е изготвен, за което бил съставен протокол от същата дата, подписан от
Председателя на УС и от един собственик, в който е посочена датата, часът и мястото на
поставяне на съобщението. Сочи се и неоснователност на претенцията, като се оспорва
твърдението относно съдържанието на протокола. Изразява се несъгласие с направеното
оспорване съдържанието на протокола, тъй като било извършено след изтичане на срока по
чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Заявява се, че събранието било проведено при необходимия кворум, за
което се представя списък на присъстващите лица. За всяко решение била отбелязана
информация за гласувалите лица, както и всички предвидени в ЗУЕС елементи на
протокола. Сочи се, че покана, подписана от лицата, свикващи ОС, била поставена на видно
и общодостъпно място на входа на сградата. С тези аргументи се моли за прекратяване на
производството, респективно отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения и събран по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира предявената претенция
за недопустима по следните съображения:
Няма спор по делото, че на 03.08.2020 г. е било проведено общо събрание на
ответната етажна собственост. Към отговора на исковата молба е представено съобщение на
изготвяне на протокол от проведеното събрание, в което е отразено, че същото е поставено
на 10.08.2020 г. в 10.00 ч. на входа на сградата в комплекса. Приложен е и протокол за
поставено съобщение, удостоверяващ същата дата, час и място на поставяне на
съобщението, като протокола носи подписите на С.Л. /за който няма спор, че е управител на
ЕС/ и на Константин Летута /посочен като собственик/. Така представените два документа
не са оспорени от ищеца, поради което съдът приема, че макар и частни свидетелстващи
документи, от същите се налага извода, че действително на 10.08.2020 г. в 10,00 ч. на входа
на сградата на комплекса е поставено съобщение за изготвен протокол в съответствие с
нормата на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Този извод се налага и от показанията на св. Красномовец.
Спорен по делото е въпроса дали с поставянето на съобщението за изготвен протокол
е започнал да тече за ищцата срока за обжалване на взетите решения или същия е започнал
да тече от уведомяването на К..
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13,
ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат
2
копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В случая от
страна на ищцата се твърди, че срока за обжалване на решенията на проведеното общо
събрание следва да започне да тече от уведомяването й, което съдът не споделя. Нормата на
чл.13, ал.2 от ЗУЕС повелява, че собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния
си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или
председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен
номер. На първо място ищцата не твърди, че пребивава в самостоятелния обект и не
отсъства повече от един месец от него. Напротив, от същата е представено електронно
писмо, за което заявява, че изхожда от нея /л.143 от делото/, и в което е отразено, че по
повод изпратено й съобщение от „екипът за поддръжка на „С.Х.“ за дължимост на такси, К.
е отговорила, че следващите години /писмото е от 2015 г./ ще живее в комплекса по- малко
от 30 дни. Ищцата се позовава на това писмо, като твърди, че по този начин е посочила
електронен адрес, на който да й бъдат изпращани поканите за общите събрание, респективно
протоколите. Доколкото съдържащите се в това писмо изявления не се оспорват от
ответната страна и се навеждат от самата ищца, съдът приема, че изявлението, че няма да
пребивава повече от 30 дни в обекта си, следва да се приеме за важимо и към годината на
провеждане на самото събрание- 2020 г. В този смисъл К. попада под хипотезата на чл.13,
ал.2 от ЗУЕС, като за същата е съществувало задължение да посочи електронен адрес. Съдът
обаче не счита, че така представеното електронно писмо следва да се счита за посочен
електронен адрес за кореспонденция по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗУЕС. На първо място в
него не се съдържа изрично изявление в тази насока, обективиращо желанието на ищцата да
бъде уведомявана за общите събрание именно на този адрес. На следващо място по делото
не са ангажирани доказателства, че самото електронно писмо е изпратено именно от
електронната поща на ЕС. Напротив, в същото е посочено, че изхожда от „екипът за
поддръжка на „С.Х.“, в какъвто смисъл е и изричното възражение на ответната ЕС. Ето
защо, дори и да се приеме, че изявлението на К. е да й се изпращат протоколите на този
електронен адрес, не се налага извода, че изявленията й са изпратени и са достигнали до
управителя на ЕС.
С оглед на така изложеното по- горе съдът намира, че считано от поставяне на
съобщението за изготвен протокол- 10.08.2020 г., за ищцата е започнал да тече срока за
обжалване решенията на ОС, който е изтекъл на 10.09.2020 г. Исковата молба е подадена в
съда на 17.09.2020 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС,
поради което производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя твърдението за недопустимост на
исковата молба поради отделяне на вх.Б в самостоятелна ЕС, тъй като представените
доказателства носят дата след провеждане на събранието, поради което и са неотносими.
На основание чл.78, ал.4 от ГПК, на ответната ЕС следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, възлизащи на сумата от 500 лв., представляваща заплатено
3
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.40, ал.2 от ЗУЕС, Несебърският районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 786/2020 г. на Районен съд- гр.Несебър.
ОСЪЖДА Етажната собственост в курортен комплекс „С.Х.с“, с адрес Вилна зона
„Ч.Ч.“, м.Д., с. К., комплекс С.Х.с, представлявано от С.Л., да заплати на ИР. КР., родена на
********** г., гражданка на Република Казахстан, сумата от 500 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд- гр. Бургас в
едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4