О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА
МАРИНСКА
като
разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА гр.дело №3655 по описа на съда за 2016г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Гр.д.№
3655/2016г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на ИМ от Е.И.Г., чрез адв.
И. И.- АК-***, против И.М.Г., с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
След
служебно изискване на ч. гр.д.№ 2401/2013г. по описа на ПлРС, съдът констатира
следното: въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1505/10.05.2013г., за сумата от 4800лв-
задължение по запис на заповед. По
делото е депозирано възражение от длъжника, ведно с доказателства за връчване
на ПДИ, на дата 16.03.2016г. Въз основа
на това, съдът, с определение № 1218/29.03.2016г., е спрял принудителното
изпълнение, по изп. д.
№2014756040081/2014г по описа на ЧСИ ***, и е дал съответно указания до кредитора,
по чл.415, ал.1 от ГПК. Против постановеното спиране на изпълнителното
производство, от страна на кредитора е депозирана частна жалба, по която е
образувано ч. в. гр.д.№ 474/2016г по описа на ПлОС. С определение №
760/15.07.2016г., ПлОС, е отменил определение №1218/29.03.2016г., по ч.гр.д.№ 2401/2013г. по описа на ПлРС, в
обжалваната му част. В мотивите си, съдът е приел, че от представените
допълнителни доказателства от ЧСИ, ПДИ, е връчена на длъжника И.Г. на дата 18.12.2014г, при
условията на чл.47, ал.1 от ГПК, като срокът за депозиране на възражение по чл.
414 от ГПК, тече от тази дата; към датата на депозиране на възражението-
28.03.2016г, срокът е изтекъл.
С
оглед на гореизложеното, съдът констатира, че предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, е недопустим. Предпоставка за допустимостта на
производството по установителният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, е възражението,
по реда на чл.414 от ГПК, от страна на длъжника, което следва да бъде депозирано в законоустановеният
двуседмичен срок за това. В случая, видно от изисканите и приложени по ч. в.
гр. д. № 474/2016г по описа на ПлОС, писмени доказателства, се установява, че по
реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, е залепено уведомление до длъжника, за ПДИ, от
страна на ЧСИ ***, по образуваното изп.д. №2014756040081/2014г., на дата
03.12.2014г. Уведомлението е залепено по постоянен адрес ***. От служебно
изготвената адресна справка на ответника Г., се установява, че няма промяна в регистрираният постоянен
адрес-на който е залепено уведомлението- от 31.10.2000г. С оглед на нормата на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК,
съобщението следва да се счете връчено на дата 18.12.2014г. Както бе посочено
по- горе, възражението против заповедта за незабавно изпълнение е депозирано от
длъжника на дата 28.03.2016г.
С
оглед на това, съдът приема, че в случая, възражението против издадената
заповед за незабавно изпълнение, е депозирано след законоустановеният срок за
това, поради което, и на основание чл.416, ал.1 от ГПК, заповедта е влязла в
законна сила. Следва да се отбележи също, че
факта на последващо лично връчване на ПДИ от ЧСИ на длъжника Г., при
наличие на редовно връчване преди това, по предвиден от закона ред, не води до
промяна в процесуално- правното положение на длъжника, респ. даването на нов
срок за възражение.
На
основание гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено,
поради липсата на предмет.
Водим
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№3655/2016г.
по описа на ПлРС, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявеният иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението до
страните, пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: