Решение по дело №643/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260058
Дата: 14 октомври 2020 г. (в сила от 12 декември 2020 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20201630200643
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 260058 / 14.10.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 14.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……трети наказателен състав в публично

заседание на 14 септември.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и двадесета година….................……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Николинка Александрова…………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…….............АН дело 643 по описа

за 2020г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 48/ 21.04.2020г. на Началник отдел „Р. к. Б.” град С., към ГД”РК” при ИАРА със седалище в град Б. на А.Е.А. xxx със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание глоба в размер 3 000.00 лева на основание чл.56 ал.1 от ЗРА, за нарушение на чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА, на основание чл.90 ал.1 от ЗРА е отнета уловената риба, както следва 67.5кг. бяла риба; 25 кг. сребриста каракула; 17.5 кг. платика; 1 бр. бобой; 1бр. клен; 2 бр. шаран с общо тегло 2.1 к; 1 брой гумена гребна лодка;, цвят зелен; 1 брой помпа за лодка с тежести; 2 бр.гребла; 4 бр. хрилни мрежи; както и на основание чл.90 ал.2 от ЗРА за нанесени щети върху рибният ресурс да заплати общо 1950.10 лева в полза на републиканския бюджет.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.Е.А. xxx, който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излагат конкретни доводи. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 25.01.2018г, свидетелите В.С., А.Г. и Р.В. провеждахме рутинно наблюдение на яз.”Огоста”, когато в района на бившето село Живовци по здрач забелязали да пристига лек автомобил „Ф. Г.”, за който им било известно, че е управляван от свидетеля П. С. Т., на когото съставяли актове за нарушения на ЗРА. В автомобила бил и жалбоподателя А.А.. Двамата навлезли във водоема с гумена лодка и разположили хрилни мрежи.

На следващата вечер, също било проведено наблюдение, за да бъдат изчакани лицата. Жалбоподателят А. и свидетеля Т. не се появили.

На третата вечер, около 17-18ч. привечер проверяващите отново се позиционирали за наблюдение. Сутринта на 27.01.2018г. около 5 часа проверяващите забелязали, че жалбоподателя А. и свидетеля Т. пристигат с управлявания от последния автомобил марка „Ф. Г.”. Напомпали гумена лодка, като свидетеля П. Т. останал на брега, а жалбоподателя А.А. навлязъл с лодка във водата в посока към заложените хрилни мрежи. Излязъл с лодката от водата и изнесъл улова. Жалбоподателя и свидетеля П. Т. натоварили улова, инвентара в колата и се отправиха към асфалтовия път.

През времето, в което жалбоподателя прибирал улова проверяващите служители на ИАРА потърсили съдействие от ОД на МВР-Монтана. В началото на асфалтовия път бил разположен патрулен автомобил със служители на ОД на МВР-Монтана – свидетелите И.М. и Р.Г.. Служителите на въззиваемата страна последвали автомобила, в който бил жалбоподателят А..

На асфалтовия път били спрян управлявания от свидетеля П. Т. автомобил, в който бил жалбоподателят А.А..

Съставен е констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение.

Съставен е протокол за претърсване и изземване, одобрен от РС-Монтана. Именно с това процесуално действие е отпочнато и досъдебно производство № 107/2018г. по описа на РУ-Монтана за извършено престъпление по чл.238 ал.1 б.А пр. последно от НК. В хода на производството жалбоподателят и свидетелят Т. са привлечени в качеството си на обвиняеми.

Наказателното производство приключва с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 27.03.2020г. Постановлението е влязло в законна сила.

На 21.04.2020г. административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление за нарушение на чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА, като наложил съответните наказания.

От събраните по делото писмени доказателства, както и свидетелските показания, съдът установи по безспорен начин, описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите В.С., А.Г., Р.В., И.М. и Р.Г.. Съдът дава вяра на тези показания на свидетелите, предвид обстоятелството, че са лични и преки впечатления, като всеки от тях установява факти, които лично е възприел. Няма индиция за заинтересованост. Тези показания се подкрепят и от събраните в хода на производството писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. Т.. Същият е приятел на жалбоподателя, срещу него също е водено горецитираното досъдебно производство, по което е бил обвиняем. Налице е индиция за заинтересованост. Неговите показания останаха изолирани в процеса, не подкрепени нито с писмени, нито с гласни доказателства.

В административно наказателно производство не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира възражението на жалбоподателя, че е изтекъл срокът по чл.34 от ЗАНН за неоснователно. Видно от обстоятелствената част на НП същото е издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство и в шест месечния срок от влизане в законна сила на това постановление е издадено и атакуваното НП. Дали РП-Монтана е издала указания за ангажиране на административнонаказателна отговорност в случая е ирелевантно обстоятелство. Неоснователно се явява и възраженията във връзка с измерването на уволената риба. Протокола за претърсване и изземване е одобрен от РС-Монтана, а и възражения по досъдебното производство в такава насока не са правени. Такива доводи се навеждат едва в настоящето производство.

В НП се съдържат всички минимално изискуеми от закона реквизити. Вмененото му във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да разбере какво е извършил и за какво му е наложена санкцията.

В случая не може да се приеме, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид вида и характера на деянието.

По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Предвид изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото нарушение и неговия извършител, законосъобразно наказващия орган е издал наказателното постановление. Съдът намира обаче, съобразявайки се с установената фактическа обстановка и тежестта на нарушението, че наложеното наказание е прекомерно завишено и следва да бъде намалено на 2000.00 лева глоба наложено на основание чл.56 ал.1 от ЗРА. Видно от приложените по делото заверени копия от влезлите в законна сила НП № 22-11/29.11.2017г. и НП № 32/23.03.2018г. издадени от въззиваемата страна се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят към момента на извършване на настоящето деяние – 27.01.2018г. е имал само едно влязло в законна сила наказателно постановление.

          С оглед на горните мотиви съдът намира жалбата за частично основателна, поради което следва да измени атакуваното наказателно постановление, като се намали наложеното наказание глоба от 3000.00 лева на 2000.00 лева, а в останалата част се потвърди, като законосъобразно.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 48/ 21.04.2020г. на Началник отдел „Р. к. Б.” град С., към ГД”РК” при ИАРА със седалище в град Б., в ЧАСТТА, с която на А.Е.А. xxx със съдебен адрес xxx е наложено административно наказание глоба в размер 3 000.00 лева на основание чл.56 ал.1 от ЗРА, за нарушение на чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 2 000.00 лева, а в останалата част досежно наказанията на основание чл.90 ал.1 от ЗРА - отнета уловената риба, както следва 67.5кг. бяла риба; 25 кг. сребриста каракула; 17.5 кг. платика; 1 бр. бобой; 1бр. клен; 2 бр. шаран с общо тегло 2.1 к; 1 брой гумена гребна лодка;, цвят зелен; 1 брой помпа за лодка с тежести; 2 бр.гребла; 4 бр. хрилни мрежи; както и на основание чл.90 ал.2 от ЗРА за нанесени щети върху рибният ресурс да заплати общо 1950.10 лева в полза на републиканския бюджет, потвърждава, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: