Р Е Ш Е Н И Е
№ 260007 30.05.2023 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански състав
на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Михаела Петрова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. дело № 903 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 362, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод искова молба от „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 156, ет. 1, ап. 9 против Г.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис 3. В исковата молба се твърди, че с Решение № 393 от 22.12.2021г., постановено по настоящото дело, съдът е уважил предявения от настоящия ответник иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД и е обявил за окончателен предварителен договор, обективиран в спогодба от 28.01.2014 г., по силата на който „АС-Прим-90“ ЕООД се задължил да прехвърли на Г.И.С. собствеността върху недвижим имот, представляващ едноетажна сграда с кадастрален идентификатор 67800.8.877.18, със застроена площ от 126 кв.м. (с предназначение за обществено хранене) с административен адрес гр. Созопол, местността „Буджака“, при условие че Г.И.С. заплати на „АС-Прим-90“ ЕООД сумата от 34 800лева.
Твърди се още, че в предвидения в закона срок Г.И.С. не е заплатил посочената от съда сума, поради което и на основание чл. 362, ал.2 ГПК „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК ********* е направил искане за обезсилване на постановеното по делото решение.
В с.з. исковата молба се поддържа.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на исковата молба. Твърди се, че не оспорва съществуването на задължението си, но неизпълнението се дължи изцяло по вина на кредитора.
В с.з. искът се оспорва като се поддържат заявените с отговора възражения.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 393 от 22.12.2021г., постановено по настоящото дело съдът е обявил за окончателен предварителен договор, обективиран в спогодба от 28.01.2014г., по силата на който ответникът „АС-Прим-90“ ЕООД се задължил да прехвърли на ищеца Г.И.С. собствеността върху недвижим имот, представляващ едноетажна сграда с кадастрален идентификатор 67800.8.877.18, със застроена площ от 126 кв.м. (с предназначение за обществено хранене) с административен адрес гр. Созопол, местността „Буджака“, при условие че ищецът Г.И.С. заплати на ответника „АС-Прим-90“ ЕООД сумата от 34 800 лева.
В хода на
производството по иска с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД /с.з. от 09.09.2021г./ процесуалният
представител на„АС-Прим-90“ ЕООД е заявил желание да предостави за заплащане на задължението на купувача за
плащане на цената. Нито в нарочно предоставения му за целта срок, нито на
по-късен етап до приключване на производството обаче дружеството е посочило
своя , поради което в решението съдът е приел, че купувачът следва да разкрие
на името на ответника , в която да внесе сумата от 34 800лв., дължима по
предварителния договор.
Ищецът в
производството по чл. 19,ал. 3 ЗЗД се е снабдил със съдебно удостоверение,
което да му послужи пред банките в страната с цел проверка за наличие на на ответното дружество -настоящия ищец, както
и за това какви са възможностите за откриване на на името на друго лице.
От извършената справка се установява, че дружеството е имало сметка в „Райфаизенбанк“ АД, но същата е била закрита.
Единствено „Банка ДСК“ АД с писмо от 16.12.2021г. е посочила, че съществува възможност за откриване на „особен депозит“ в „чужд интерес“/ „сметка със специално предназначение“.
На
31.01.2022г. купувачът- ответник по настоящия иск, е изпратил нотариална
покана, с която е поискал от дружеството да посочи , по която да заплати
задължението си по договора. Отразено е, че поканата е връчена по реда на чл.
47 ГПК.
На 23.06.2022г. купувачът-ответника по иска, е изпратил нотариална покана, с която го е уведомил, че прихваща от своето задължение за плащане по предварителния договор със сумата от 13 915.47лв.-разноски и платени данъци. Отразено е, че поканата е връчена по реда на чл. 47 ГПК.
В последствие- във връзка с допълнително водена кореспонденция с ответника, с писмо от 15.07.2022г. „Банка ДСК“ АД е посочила, че съгласно вътрешнобанковите правила не може да бъде открит особен депозит поради липса на достатъчно идентификационни данни на представляващия дружеството.
Съгласно чл. 362 ГПК пpи иcĸ пo чл. 19, aл. 3 oт Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe, aĸo cпopeд пpeдвapитeлния дoгoвop ищeцът тpябвa дa изпълни cвoe нacpeщнo зaдължeниe пpи cĸлючвaнeтo нa oĸoнчaтeлния дoгoвop, cъдът пocтaнoвявa peшeниe, ĸoeтo зaмecтвa oĸoнчaтeлния дoгoвop, пpи ycлoвиe ищeцът дa изпълни зaдължeниeтo cи. B тoзи cлyчaй ищeцът тpябвa дa изпълни зaдължeниeтo cи в двyceдмичeн cpoĸ oт влизaнeтo в cилa нa peшeниeтo, вĸлючитeлнo чpeз пpиxвaщaнe нa плaтeнитe oт нeгo зa cмeтĸa нa oтвeтниĸa зaдължeния ĸъм дъpжaвaтa.
Според втората алинея на с.р. аĸo в cpoĸa пo aл. 1 ищeцът нe изпълни зaдължeниeтo cи, пъpвoинcтaнциoнният cъд пo иcĸaнe нa oтвeтниĸa oбeзcилвa peшeниeтo.
В процесния случай, въпреки факта на неизпълнение от страна на длъжника в предоставения с постановеното съдебно решение срок, последното не следва да бъде обезсилвано, по следните съображения:
От 09.09.2021г.-когато
процесуалният представител на дружеството е поискал срок за представяне на , до
12.12.2021г., когато съдът е приключил събирането на доказателствата
дружеството-кредитор не е изпълнило задължението си да предостави на своя
длъжник информация относно това по коя сметка да преведе сумата, въпреки
изразената от длъжника готовност за изпълнение.
Нещо повече- и след приключване на спора с влязло в сила решение, длъжникът е проявявал активност и се е опитвал да изпълни своето задължение-първо като е направил опити да се информира за вече открита на дружеството, както и за възможността той самият да открие такава в полза на дружеството, за да изпълни.
След като не е успял да установи налична сметка, респ. да открие нарочна сметка, длъжникът е изпратил нарочна нотариална покана с ново искане за посочване на , по която да изпълни своето задължение, но и този опит е останал напразен.
В последствие е изпратил нова нотариална покана, в която признавайки своето задължение, както и невъзможността си да изпълни, поради бездействието на кредитора, е направил възражение за прихващане с дължими от дружеството суми.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 362,ал.2 ГПК, тъй като неизпълнението на задължението на длъжника се дължи изцяло по вина на кредитора и последният не може да черпи права от своето виновно поведение като иска обезсилване на постановеното срещу него решение по чл. 19,ал.3 ГПК.
С оглед изхода от спора ищецът дължи заплащането на сторените от ответната страна разноски в размер на заплатеното адвокатското възнаграждение или сумата от 9 850лв. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на договореното възнаграждение. Както приема ВКС в своята практика, основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска (определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на IV г. о. на ВКС). Предвид изложеното съдът намира, че договореното и заплатено възнаграждение не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 156, ет. 1, ап. 9 против Г.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис 3 иск с правно основание чл. 362, ал.2 ГПК за обезсилване на Решение № 393 от 22.12.2021г., постановено по гр.д.№903/2019г. по описа на БОС, с което е обявен за окончателен предварителен договор, обективиран в спогодба от 28.01.2014 г., по силата на който „АС-Прим-90“ ЕООД се задължил да прехвърли на Г.И.С. собствеността върху недвижим имот, представляващ едноетажна сграда с кадастрален идентификатор 67800.8.877.18, със застроена площ от 126 кв.м. (с предназначение за обществено хранене) с административен адрес гр. Созопол, местността „Буджака“, при условие, че Г.И.С. заплати на „АС-Прим-90“ ЕООД сумата от 34 800лева.
ОСЪЖДА „АС-Прим-90“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 156, ет. 1, ап. 9 да заплати на Г.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис 3 сумата от 9 850лв. съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: