Определение по дело №350/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1365
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20202100500350
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 1365                                            29.05.2020 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   втори граждански въззивен състав

На:      двадесет и девети май                                                    две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                          ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Елеонора Кралева  

частно гражданско дело № 350 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, подадена чрез пълномощник ю.к.Адриана Маринова, против определение № 821/13.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1419/2019 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника А.П.Х., ЕГН **********, за сумата от 472.08 лв. – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 04.02.2019 г., 77.59 лв. – договорна лихва за периода 21.02.2019 г.-19.11.2019 г., 0.13 лв. – обезщетение за забава след настъпване на изискуемостта за 19.11.2019 г., 75 лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и 25 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. ю.к.възнаграждение.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Счита се за неправилен извода на съда, че длъжникът не е уведомен за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита, като се посочва, че до длъжника са изпратени нотариални покани на постоянния и на настоящия му адрес, уведомяването предхожда по време подаването на заявлението, поради което се счита, че са налице всички предпоставки на чл.418 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на КРС за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за посочените в заявлението суми. Евентуално, в случай, че жалбата бъде счетена за неоснователна се моли съда да върне делото на КРС за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Към жалба е представена нотариална покана рег.№ */07.06.2019 г. на нотариус Кр.Боева с район на действие РС-Горна Оряховица и протокол 25.07.2019 г. на същия нотариус.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д.№ 1419/2019 г. по описа на РС-Карнобат е образувано по подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против А.П.Х., за заплащане на посочените там суми, дължими въз основа на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 04.02.2019г., както и направените в заповедното производство разноски.

В заявлението е посочено е, че вземането произтича от сключен между банката и длъжника Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 04.02.2019 г., с кредитен лимит от 500 лв. и падеж на вноските 20-то число на месеца. Посочено е, че длъжникът не е погасявал редовно вноските и на основание т.33 и т.34 от ОУ към договора вземанията по кредита са станали предсрочно изискуеми на 20.11.2019 г., за което длъжникът бил уведомен с нотариална покана. Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката от 20.11.2019 г., в което са описани размерът на задължението за плащане на главница, лихви и такси, условията за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането в пълен размер, както и неплатените месечни вноски по размер и падежи до настъпването на изискуемостта. Представен е и договора за кредитна карта и Общите условия към него, както и нотариална покана до длъжника с рег.3638/20.0.2019 г. на нотариус Н.Стоянова в района на РС-Карнобат, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на 11.11.2019 г.

С обжалваното определение районният съд е отхвърлил подаденото заявление, като е приел, че с връчената по реда на чл.47 ГПК нотариална покана по постоянния адрес на длъжника същият не е уведомен относно факта, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, тъй като заявителят е имал информация, че настоящият адрес на длъжника е различен от заявения постоянен такъв, поради което е следвало да се извърши връчване и по настоящия адрес. Предвид това, съдът е приел, че е налице нарушаване на правилата за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост по реда на чл.47 ГПК и изискванията за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК не са изпълнени, поради което заповед за изпълнение и изпълнителен лист не следва да бъдат издавани.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл.418 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вземането на банката-кредитор става изискуемо, ако същата е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение, поради което кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като прояви активно поведение и доведе до знанието му това свое волеизявление. Релевантно за преценката относно наличието на осъществен фактически състав на предсрочната изискуемост, в частност относно субективния елемент, е дали волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника, респективно дали кредиторът е положил дължимата грижа за откриването му.

В настоящия случай, от приложените документи не се установява длъжникът да е уведомен за волеизявлението на банката да обяви предсрочна изискуемост на вземането, както правилно е приел и районния съд. Действително, към заявлението е представена нотариална покана рег.№ 3638/20.09.2019 г. на нотариус Н.Стоянова – рег.№ 570 в района на КРС, в която е удостоверено от нотариуса, че същата е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, считано от 11.11.2019 г. Връчването на нотариалната покана е извършено на посочения в нея постоянен адрес ***, но от представения протокол от нотариуса е видно, че лицето е с настоящ адрес в гр.Лясковец, като пред районния съд не са представени доказателства за извършено връчване на поканата и на този адрес. Предвид това, настоящият съд намира за правилен извода на КРС за нарушаване на правилата на чл.47 ГПК за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита.

Горния извод на съда не се променя от представената към частната жалба нотариална покана рег.№ */07.06.2019 г. на нотариус Кр.Боева в района на РС-Горна Оряховица, независимо от обстоятелството, че същата е връчена по настоящия адрес на длъжника в гр.Лясковец на основание чл.47, ал.5 ГПК, считано от 25.07.2019 г. В случая, противно на твърденията в жалбата, на банката-заявител е бил известен и друг адрес на длъжника, а именно в гр.Русе. Видно от подписания между страните договор за кредитна карта, длъжникът е посочил постоянния си адрес в гр.Карнобат, както и адрес за кореспонденция в гр.Русе, на които банката да извършва изявления с правно значение съгласно чл.60 от ОУ към договора за кредит, т.е. банката съобразно договора има задължение да изпрати уведомление и на посочения в договора адрес за кореспонденция на длъжника. По делото обаче липсват доказателства, кредиторът да е предприел действия за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на посочения от последния адрес за кореспонденция, където е най-вероятно да бъде намерен – гр.Русе, ж.к.“Ч.“, бл.*,, вх.*, ет.*, ап.*. Съгласно съдебната практика – Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601/2014 г. на ВКС, I т.о., упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС, изразена в Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011 г., в което е прието, че при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Предвид горното и с оглед доказателствата по делото, настоящият съд намира, че жалбоподателят не е положил дължимата грижа и усилия за откриване на длъжника и уведомяването му за обявената предсрочна изискуемост на кредита, тъй като в договора за кредит освен постоянния адрес на А.Х. е посочен и адрес за кореспонденция, на който липсват данни същият да е бил търсен от кредитора. Това обстоятелство води до извода, че длъжникът не е уведомен за изявлението на банката и предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, поради което не са налице предпоставките по чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна. Обжалваното определение, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Делото следва да се върне на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия по чл.415, ал.1, т.3 ГПК, за  което в случая указания не са били дадени от районния съд.

Мотивиран от горното и на основание чл.418, ал.4 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 821/13.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 1419/2019 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлено подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу А.П.Х., ЕГН **********.*** за продължаване на съдопроизводствените действия по изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1, т.3 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.