№ 24
гр. гр. Добрич, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20213200900056 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „В.“ЕООД,със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,ж.к.“Д.“бл.42,вх.А,ет.8,ап.23,представлявано от
управителя Н. Я. К. ,ЕИК ** ,чрез адв.В.К.,ДАК,адрес за призоваване
гр.Добрич,ул.“Х. К.“№21 срещу ИВ. Н. К. ЕГН ********** от гр.Добрич,с
адрес гр.Добрич,ул.“Ген.К.“№*,с посочено от ищеца правно основание чл.45
от ЗЗД,евентуално чл.59 от ЗЗД ,с цена на иска сумата от 50 000 лв.,частичен
от 916 000 лв.-вреди ,претърпени от ищцовото дружество,поради
недобросъвестни действия на ответника,свързани с непредаването на
стоки,които са били налични в дружеството.
В исковата молба се излага следното:
Ищецът е закупил на 12.12.2016г. 50 % от дяловете на „А.“ООД,ЕИК **
от съдружника и ответник по делото ИВ. Н. К. ,който до тази дата е бил и
управител на същото.С друг договор за покупко-продажба на същата дата
ищецът закупил и останалите 50 % от дяловете на дружеството от
съдружника В. ВЛ. СТ.,който също бил управител на дружеството.След
придобиване на всички дружествени дялове е променено наименованието на
дружеството ,което става „В.“ЕООД с управител и едноличен собственик на
капитала Н. Я. К..
При сключване на сделката по покупко-продажбата ищецът получил
уверението на съдружниците,че му предават цялото имущество на
дружеството,както и че то няма никакви задължения,включително и към
НАП.
През лятото на 2020г. след извършена ревизия на дружеството ищецът
научил,че на основание чл.66 и чл.67 от ЗДДС във вр.с чл.25 и чл.111 ал.1 от
ЗДДС на дружеството са начислени допълнително данъчни задължения за
ДДС в размер на 184 600лв. за извършена доставка на стоки и услуги в общ
размер на 923 000 лв.,от които стоки за 916 000лв.,машини и съоръжения за
1 000 лв. и предоставени аванси и дълготрайни активи на стойност 6 000 лв.
1
След запознаване с констатациите на ревизиращия орган ищецът
разбрал,че след проверка на декларираното от дружеството в дневниците за
покупки за период от 01.01.2016г.-31.12.2016г. са включени придобити стоки
в дневниците за покупки и в СД за съответните данъчни периоди с право на
пълен данъчен кредит.По данни от баланса за 2016г. „в дружеството са били
налични стоки за 916 000 лв.към 31.12.2016г.Такива стоки от съдружниците
не са предавани на едноличния собственик на капитала и той не е знаел за
съществуването им.Започнал да издирва къде се намират тези стоки и не ги
открил.Обърнал се към бившия съдружник В.В.,който му отговорил ,че не е
знаел за съществуването на тези стоки.Установил ,че счетоводните баланси за
2015г. и 2016г. са подписани единствено от ответника по делото,в качеството
му на управител и представител на Счетоводна къща „Р.“ ЕООД.Показал на
С. протокол от общо събрание на дружеството,проведено на 21.06.2016г.за
приемане на счетоводен отчет за 2015г. и публикуване на ГФО в ТР.С.
обяснил,че не е присъствал на такова общо събрание и подписа в протокола
не е положен от него.За приемане на годишния финансов отчет на
дружеството от 2016г. също имало съставен протокол в началото на 2017г.от
проведено общо събрание на съдружниците в дружеството.
Ищецът уведомил бившия управител и съдружник И.К.,че на 12.12.2016г.
,а и след това не му е предал стоки за 916 000лв.С тяхното непредаване на
дружеството е нанесена вреда от негова страна,състояща се в начислен
допълнително ДДС на стойност 184 600 лв.И.К. отказал да предаде
стоките,както и тяхната парична равностойност.На 22.01.2017г.се е стигнало
до споразумение с бившия съдружник В.С.,че ищецът няма да има никакви
претенции към него в качеството му на предходен съдружник и управител и
отношенията между тях са уредени.
Твърди се,че с непредаването на стоките ответникът е причинил вреда на
дружеството за 916 000 лв.
Според ищеца с деянието е осъществен фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД от страна на ответника по делото.Дори да не се приеме,че е осъществена
хипотезата на чл.45 от ЗЗД,то налице е неоснователно обогатяване по
смисъла на чл.59 от ЗЗД-неоснователно обогатяване за сметка на
дружеството.
При така изложените обстоятелства съдът намира,че предявеният иск е с
правно основание чл.145 от ТЗ,тъй като се твърди за нанесени от ответника
вреди в качеството му и в изпълнението на функциите му като управител на
дружеството,а вредите се претендират да са настъпили в патримониума на
същото.
В срок от ответника е постъпил писмен отговор ,в който се излага
следното:
Не се оспорва факта,че на 12.12.2016г. са сключени договори за продажба
на дружествени дялове от капитала на дружеството-ищец,тогава с
наименование „А.“ООД,сключени между посочените в тях лица като
продавачи и ищеца по делото като купувач.Не се оспорва и факта,че до
прехвърлянето на дружествените дялове на ищеца управители на дружеството
са били ответника и В. ВЛ. СТ..Не се оспорва факта,че на дружеството е
издаден ревизионен доклад от 02.09.2019г.
Оспорват се следните факти и обстоятелства:
Спори се относно твърдението на ищеца,че към момента на придобиването
2
на дружествените дялове на управителя на дружеството не било известно,че в
активите на дружеството били заведени материални запаси на стойност от
916 000 лв.Този факт не му е станал известен при издаването на ревизионния
акт,а още при прехвърлянето на дружествените дялове,когато в качеството му
на едноличен собственик на капитала,с приемо-предавателен протокол от
12.12.2016г.са му предадени всички първични и вторични документи на
дружеството,както и ГФО за периода от 2008-2015г.включително.
Оспорва се твърдението в исковата молба,че стоки,в размер на 916 000
лв.липсвали към датата на прехвърляне на дружествените дялове,тъй като
същите са предадени на управителя с с приемо-предавателен протокол от
12.12.2016г.
Спори се ,че подписа на управителя,положен на счетоводния баланс за
2016г.не е положен от него.
Становището на ответника е,че в ревизионния доклад не се съдържа
констатация за липсващи стоки,а такава,че поради дерегистрацията на
дружеството по ЗДДС,същото следва да извърши корекция на ползвания
данъчен кредит за наличните към датата на дерегистрацията активи.
Оспорва се твърдението,че В. ВЛ. СТ. не е знаел за съществуването на
тези стоки и че същият не е бил подписвал протокол за приемане на ГФО на
ищцовото дружество за 2015г.Твърди се ,че приложения към исковата молба
протокол от 21.06.2016г. е подписан от посочените в него лица.
Представеното споразумение –спогодба от 22.01.2021г. е сключено между
физическото лице Н. К. и В.С.,а не между дружеството „В.“ЕООД и бившия
управител.Това споразумение не освобождава от отговорност С. за посочения
период след 16.12.2016г.за вреди.
Цялата търговска и счетоводна документация на ищцовото
дружество,ведно с всички посочени по счетоводни данни активи на
дружеството са предадени на Н. Я. К. на 12.12.2016г.,като негов едноличен
собственик.Съществуването им в патримониума на дружеството към
13.03.2017г.е потвърдено с подписването от него на счетоводен баланс към
31.12.2016г.,на 13.03.2017г.,приемането на ГФО с протокол от 13.06.2017г. и
обявяването на същия в ТР .Този факт косвено потвърждава констатациите на
РД ,с който е установено ,че в периода 2017-2018г.ищцовото дружество е
извършвало продажби на стоки,което не би било възможно ,ако стоките не се
намират в патримониума му.
Н. Я. К.,който е търговец,притежаващ над 150 търговски дружества,би
следвало да има компетентност в търговските дела и управлението на
дружеството ,което го задължава да води делата му с дължимата грижа.След
приемането на документацията и активите на дружеството,той е следвало в
разумен срок да се увери в съответствието на наличните стоки със заведените
в счетоводството на дружеството.
Ответникът не е бил материално отговорно лице в ищцовото дружество и
не му е било вменено задължение да съхранява стоково материалните
ценности,като с тях са се разпореждали двамата управители на дружеството и
работниците в него.
Възразява се срещу квалификацията на предявения иск по чл.45 от
ЗЗД,тъй като се касае до претенция за обезщетение на вреди,причинени от
ответника в качеството му на управител на дружеството.Съдът споделя
довода на ответника относно квалификацията на предявения иск ,който е за
3
отговорност на управителя на вреди ,причинени на дружеството и намира
правното си основание в разпоредбата на чл.145 от ТЗ,която е специална по
отношение на общата разпоредба на чл.45 от ЗЗД.
Прави се възражение за погасяване на предявения иск по
давност.Приложимата погасителна давност за вземане,произтичащо от
управленски деликт по чл.145 от ТЗ е давностния срок по чл.111 б.“б“ от
ЗЗД.В случая ,началото на давностния срок тече от датата на заличаване на
ответника в ТР като управител на ответното дружество-16.12.2016г.Към
датата на подаване на исковата молба тази давност е изтекла.
Липсват доказателства за причинно следствена връзка между виновни
действия и бездействия на бившия управител на дружеството и причинените
на дружеството вреди.
В исковата молба не са индивидуализирани по никакъв начин липсващите
активи,а ответникът като управител няма задължение да предава паричната
им равностойност на ищеца.Не е посочено кога според ищцовото дружество е
следвало да бъде извършено това предаване,като по този начин не е
обосновано кога е извършено вредоносното действие,респ.бездействие.
Като съуправител заедно с В.С. ответникът отговаря солидарно с него.Не
е доказано нито,че ответникът е имал задължение да предаде активите ,нито
че не ги е предал.
По евентуално съединения иск по чл.59 от ЗЗД ответникът излага
следните възражения:
Искът е неоснователен.За уважаването му следва да са налице три
предпоставки-обедняване на ищеца,чрез намаляване на имуществото в
патримониума му,обогатяване на ответника или увеличаване на неговото
имущество и причинна връзка между обедняването и обогатяването на
ответника.
В случая не е доказана нито една от тези три предпоставки.Не са
установени липси на стойност 916 000 лв.Липсва счетоводен документ ,с
който те да се установяват-протокол за инвентаризация или друг
документ,който да е бил съставен към датата на годишното счетоводно
приключване или към датата на придобиване на дружествените
дялове.Напротив ,съгласно подписания ГФО за 2016г.от новоназначения
управител,са налични материални запаси в размер на 916 000лв.Не е наведено
твърдение ,нито е представено доказателства,че активите са в държане на
ответника.Липсва причинно следствена връзка между обедняването и
обогатяването.
С допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:
Необосновани и недоказани са твърденията на ответника,че на
представляващия,при придобиването на дружествените дялове му е било
известно,че в дружеството имало заведени материални запаси за 916 000
лв.Оспорва се верността на представения протокол от
12.12.2016г.,наименуван приемо-предавателен протокол.Управителят на
ищеца не е виждал такъв протокол и не го е подписвал.Подписа в долната
дясна страна от протокола над името Н. Я. К. не е положен от управителя на
търговското дружество , а е манипулиран.Поради това този документ не
може да породи годни правни последици.
Необосновано и недоказано е твърдението на ответника,че стоки на
стойност 916 000 лв.били предадени на управителя на ищеца с цитирания по-
4
горе премо-предавателен протокол.
Невярно е твърдението,че подписът на управителя ищец върху
счетоводния баланс на дружеството „В.“ЕООД за 2016г.е положен от него.
Същото се отнася и до твърдението на ответника,че в ревизионния акт не
се съдържат твърдения ,че стоките липсват в патримониума на
дружеството.Това е видно от текста на стр.6 от РД.От текста се установява,че
към 31.12.2016г. в баланса на дружеството следва да са налични стоки на
стойност 916 000 лв.
В.В. не е знаел за съществуването на процесните стоки.Неоснователно е
твърдението,че същият бил подписал протокола от 21.01.2016г.за приемане
на ГФО за 2015г.Подписът в този протокол е имитиран.
Споразумението –спогодба от 22.01.2021г. е освободило управителя С. от
отговорност.То е сключено пред медиатор,страните действат първият като
настоящ собственик и управител на дружеството,а вторият като бивш
съуправител и собственик на част от дяловете в капитала му.Страните са дали
съгласието си на споразумението да бъде придадена изпълнителна
сила,включително и при иницииране на съдебно
производство.Освобождаването е в зависимост от волята на управителя на
дружеството и едноличен собственик на капитала му.
В исковата молба ищецът е обосновал и това,че подписът в счетоводния
баланс на дружеството за 2016г.,положен на 13.06.2017г.не е на управителя Н.
К..Протокол от 13.06.2017г.липсва по делото.
Тъй като ищецът намира,че водения от него иск е с правно основание чл.45
от ЗЗД,евентуално чл.59 от ЗЗД ,без значение е обстоятелството,че ищецът е
търговец и следва да има необходимите знания и умения за управление на
търговската дейност на дружеството.
Спори се по квалификацията на иска по чл.145 от ТЗ,както и по
възражението за изтекла погасителна давност.Няма пречка отговорността на
управителя да бъде претендирана на основание чл.45 от ЗЗД,като деликтна
отговорност ,а не такава,произходяща от договор.
Не са основателни и доводите за неоснователност на предявения иск по
чл.59 от ЗЗД.
В допълнителния отговор ответникът излага,че поддържа твърдението си
в отговора на исковата молба,че стоки на стойност 916 000 лв.са предадени на
ищеца по делото с приемателно предавателен протокол от 12.12.2016г.
Що се отнася до твърдението,че бившият управител С. не знаел относно
спорните факти по делото,както и че не бил подписвал протокол от
21.01.2016г.за приемане на ГФО за 2015г.на дружеството,спори се ,че тези
изявления са недопустими,тъй като никой не може да упражнява чужди права
пред съда.
Прави се възражение,че подписаното споразумение между ищеца и В.С.
обвързва само участвалите в него лица,а не и ответника по делото.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си,изразени в
разменените между тях книжа.
Окръжният съд ,като се запозна с писмените и гласни доказателства по
делото,както и със заключението на допуснатите две съдебно графологични
експертизи,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори,а и с представените като писмени доказателства
5
договори за покупко –продажба на дружествени дялове се установява,че на
12.12.2016г. управителят на ищцовото дружество е придобил по реда на
чл.129 от ТЗ 50 % от дружествените дялове на „А. „ООД ,с ново
наименование „В.“ЕООД от ответника И.К.,бивш съдружник и управител в
дружеството.На същата дата са придобити по реда на чл.129 от ТЗ и
дружествените дялове на бившия съдружник и също управител на
дружеството третото лице помагач В.В..Така едноличен собственик
,управител и представляващ ищцовото дружество е станал приобретателя на
100% от дружествените дялове Н. К..
Съгласно Ревизионен доклад №р-**.по данни от актива на баланса за
2016г.за „В.“ЕООД към 31.12.2016г. са налични стоки за 916 000лв.В
ревизионния доклад е прието,че на основание чл.67 и чл.66 от ЗДДС във вр.с
чл.25 и чл.111 от ЗДДС дружеството дължи ДДС в размер на 184 600лв. за
данъчен период от 01.07.2017г.до 18.07.2017г.за извършена доставка на стоки
и услуги в общ размер на 923 000 лв.,за които има данни ,че са налични към
18.07.2017г.
В представения по делото Счетоводен баланс от дружеството към
31.12.2016г. се установяват материални запаси на стойност 916 000лв.
Съгласно представен при ТРРЮЛНЦ протокол от 13.06.2017г.
управителят на ищцовото дружество Н. К. е приел ГФО на дружеството за
2016г.
Подписите и в двата документа –протокол с решения на едноличния
собственик на капитала от 13.06.2017г. и подписания на
13.03.2017г.счетоводен баланс към 31.12.2016г. са положени от Н. Я. К.-в тази
насока е заключението на първоначалната съдебно графологична експертиза
,приета 14.01.2022г. и на назначената повторна съдебно графологична
експертиза,приета на 25.02.2022г.Съдът кредитира двете непротиворечащи си
заключения на назначените съдебно графологични експертизи.
Подписът,положен в приемателно –предавателния протокол от
12.12.2016г. ,с който на ищеца по делото е предадена цялата счетоводна
документация на дружеството,включително ГФО за 2008-2015г. също е
положен от Н. К.-в тази насока са и двете експертни заключения.
В същия приемателно-предавателен протокол от 12.12.2016 г. е записано
,че освен описаната счетоводна документация приемащата страна приема и
всички намиращи се в склада на дружеството стоки,активи и парични
средства.
Представен е от третото задължено лице –Счетоводна кантора Р. ЕООД
приемателно предавателен протокол от 12.12.2016 г.,съгласно който бившият
управител на дружеството И.К. е получил счетоводни документи на
дружеството за 2016г.,които на същата дата е предал на настоящия управител
на дружеството.
Според третото лице –помагач бивш управител на дружеството В.С. в
дружеството не е имало такива запаси.Лицензираните складови помещения
са с квадратура около 200 кв.м.,а такава стока не може да се съхранява в
известните му складове.Третото лице помагач твърди,че не са предавани
такива стокови запаси .Такива количества съществували по счетоводна
справка,но реално не.Според третото лице „стоките можело да се съхраняват
в някой склад на бившия му съдружник“,но това е само изказано
предположение .Самият той твърди,че това не са сигурни данни.Такова
6
количество стока би ангажирало около 50 камиона,а склада на дружеството
може да побере 3-4 камиона максимум.
Свидетелката З.И. ,която е била служител в „А.“ към 31.01.2016г.
твърди,че не е уведомявана за наличието на такива запаси на дружеството.До
склада имали достъп складовите работници.При извършвани инвентаризации
в предходни години не се е случвало да се установяват липси на
стоки.Складовете на дружеството не можели да поберат толкова
стока.Двамата склададжии са починали.
Свидетелят С.Д.,който е управител на счетоводна кантора „Р.“ дава
следните показания:Тази счетоводна кантора е водила счетоводството на
дружеството до преобразуването му в ЕООД,когато то спряло да плаща и
било преустановено счетоводното обслужване.Сумата от 916 000 лв.в
счетоводния баланс на дружеството свидетелят не помни как е формирана ,но
по принцип управителят съставя инвентаризационен опис и го предоставя на
обслужващата счетоводна фирма.За да има такова записване в баланса,следва
да е имало инвентаризационен опис ,от който са осчетоводени данните в
баланса.Свидетелят потвърждава,че с приемателно предавателен протокол от
12.12.2016г. е предал на управителя И.К. находящите се в счетоводната
кантора счетоводни документи.При него не се пазят такива.До 2016г.от
управителите на дружеството не е имало никакви оплаквания за качеството на
водената счетоводна отчетност.Новият управител Н. Я. също не е имал
претенции ,че не му е предадена счетоводна документация.Той и до момента
е клиент на счетоводната кантора.
Предвид изложеното се установи,че с представения от ответника
протокол от 12.12.2016 г. бившият съдружник и управител на
дружеството,който е ответник по настоящото дело е предал както описаната в
протокола счетоводна документация на дружеството,така и намиращите се в
склада на дружеството стоки.
Действителната наличност на стоки за сумата от 916 000лв.,вписана в
баланса на дружеството не се установи по делото. Съдебно счетоводна
експертиза не можа да бъде изготвена,тъй като ищецът не представи
счетоводната документация на дружеството.По тези причини не може да се
установи,доколко счетоводството на дружеството е редовно водено и дали
вписванията в счетоводния баланс отразяват реално съществуващо
количество стока.Дори такава да е съществувала,то от доказателствата по
делото може да се направи извода,че е била предадена на ищеца по делото.
С подписването на баланса на дружеството към 31.12.2016г.,на
13.03.2017г.,т.е. след осъществяване на прехвърлителната сделка,както и с
решението за приемане на ГФО ,взето на 13.06.2017г. ищецът по делото е
потвърдил,че към този момент дружеството има по счетоводни документи
стоки за исковата сума.Ищецът е управител на търговско дружество и в това
свое качество би следвало да положи грижата на добрия търговец да провери
съответствието на счетоводния баланс с действителните стокови
наличности,преди да го подпише и представи за обявяване в търговския
регистър.
Липсват доказателства за твърдяното противоправно бездействие на
ответника,в качеството му на бивш управител на дружеството,състоящо се в
непредаване на стоки,на стойност 916 000лв.,вписани в баланса на
дружеството.
7
Квалификацията на предявения иск по чл.145 от ТЗ съдът е извел въз
основа на твърденията,че дружеството е претърпяло вреди от бездействието
на бившия си управител,в това му качество или касае се за т.нар.управленски
деликт.Няма пречка управителя на дружеството да отговаря и на делкитно
основание,но тогава следва да се конкретизира в какво се състои
противоправността на деянието,на кои законови запрети противоречи или кои
законови разпоредби нарушава.
Представено е взето на 05.04.2021г.решение на едноличния собственик на
капитала на ищцовото дружество за ангажиране на отговорността на бившия
управител И.К. за вреди,причинени на дружеството.
В Решение №128 от 13.01.2021г.по т.д.№2167/2019г.на І ТО,ТК на ВКС е
прието,че отговорността на управителя по чл.145 от ТЗ е договорна
отговорност,а не деликтна .В същия смисъл е и Решение№177/2014г.по т.д.
№66/2012 г.на ІІ-ро ТО на ВКС.Специалната имуществена отговорност на
управителя на ООД произтича от съществуващите между него и
капиталовото дружество два вида правоотношения-договорно и
органно.Отношенията с управителя на дружеството са особен вид договор за
поръчка,поради което правната симетрия изисква както отговорността за
вреди по общия закон –чл.82 във вр.с чл.280 от ЗЗД е под режима на чл.111
б.“б“ от ЗЗД,така и същата разпоредба да се прилага спрямо мандатното
правоотношение между дружеството и управителя.
Направено е възражение за погасяване на иска по давност.Според
цитираната по-горе съдебна практика искът по чл.145 от ТЗ се погасява с
изтичане на тригодишна погасителна давност по чл.111 б.“б“ от ЗЗД.
Началото на давностния срок започва да тече от заличаването на ответника
в ТРРЮЛНЦ ,което е извършено на 16.12.2016г.,а настоящият иск е предявен
на 13.04.2021г.,след изтичане на давностния срок.
Като основателно възражението за погасяване на иска по давност следва да
бъде уважено.По тези съображения предявения иск се отхвърля .
Предявен е евентуално и иск по чл.59 от ЗЗД.За да се уважи иска по чл.59
от ЗЗД следва да се докаже обогатяване на ответника за сметка на
обедняването на ищеца,както и причинно следствената връзка между
обедняването и обогатяването.Предвид вече изложените фактически
констатации не е доказано ответникът неоснователно да се е обогатил за
сметка на ищеца по делото,което е в доказателствена тежест на ищеца.Не са
налице елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване,поради което и предявеният в условията на евентуалност иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения предявените искове следва да бъдат
отхвърлени ,а на ответника да бъдат присъдени сторените от него съдебно
деловодни разноски,които съобразно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК са в размер на 2 436 лв.-адвокатски хонорар,съобразно
представената по делото ф-ра №519/05.05.2021г.за посочената сума,която е
платена в брой на адвокатското дружество.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ЕООД,със седалище и адрес на управление
гр.Добрич,ж.к.“Д.“бл.42,вх.А,ет.8,ап.23,представлявано от управителя Н. Я.
К. ,ЕИК ** иск срещу ИВ. Н. К. ЕГН ********** от гр.Добрич,с адрес
гр.Добрич,ул.“Ген.К.“№*,с правно основание чл.145 от ТЗ за сумата от 50 000
лв./петдесет хиляди лева/,частичен от 916 000лв. за претърпени имуществени
вреди на дружеството от непредаването на стоки,собственост на
дружеството,като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.“ЕООД,със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,ж.к.“Д.“бл.42,вх.А,ет.8,ап.23,представлявано от
управителя Н. Я. К. ,ЕИК ** иск срещу ИВ. Н. К. ЕГН ********** от
гр.Добрич,с адрес гр.Добрич,ул.“Ген.К.“№*,с правно основание чл.59 от
ЗЗД,като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.“ЕООД,със седалище и адрес на управление
гр.Добрич,ж.к.“Д.“бл.42,вх.А,ет.8,ап.23,представлявано от управителя Н. Я.
К. ,ЕИК ** да заплати на ИВ. Н. К. ЕГН ********** от гр.Добрич,с адрес
гр.Добрич,ул.“Ген.К.“№* сумата от 2 436 лв./две хиляди четиристотин
тридесет и шест лева/-сторени съдебно деловодни разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач В. ВЛ.
СТ. ЕГН ********** с адрес гр.Добрич,ул.“К.“№6,вх.А,ап.9.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
9