РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Бяла, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20214510200338 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. АТ. П., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Н. Й. В.“ № .,
вх.., ет., против Наказателно постановление № 21-4569-000217 от 04.11.2021г., издадено от
ВПД Началник на РУ – Две могили при ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150лв. на основание
чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, като иска то да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо, АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2021г., св. Д., мл. автоконтрольор в РУ – Две могили при ОДМВР – Русе,
съвместно с П. П., работили по пътен контрол на главен път I-5, в района на км 29+600, на
разклона на с.Е. Й., като за целта се били позиционирали на отбивка в посока гр.Р.. От нея
основно работили по контрол на изпреварване в обхвата на кръстовището, тъй като същото
било регулирано с пътен знак „Стоп“ за идващите от селото, а преди кръстовището имало
знак забраняващ изпреварването и ограничение на скоростта, както и пътна маркировка М1
„Непрекъсната линия“ между двете платна. Около 10.25ч. св. Д. възприел колона от
автомобили движещи се в посока гр.Бяла, като най-отпред имало товарен автомобил с висок
борд. Колоната била в обхвата на кръстовището, когато лек автомобил предприел маневра
изпреварване в зоната на кръстовището, а веднага след него от колоната излязъл и друг
автомобил. В същото време, на пътя идващ от с.Е. Й. имало спрял на знак „Стоп“ лек
автомобил. Св. Д. спрял двата автомобила в банкета по посока на движението към гр.Б..
Същият поискал документите на водачите, като обяснил повода за спирането им, първо на
1
автомобила управляван от жалбоподателя, а след това и на водача от втория автомобил.
Жалбоподателят възразил срещу констатацията на контролния орган, поради което св. Д. му
казал да остане в автомобила и изчака. Св. Д. съставил фиш на водача на втория автомобил
и го освободил. След това предложил на жалбоподателя за извършеното нарушение да му
състави фиш, като му разяснил, че ако не е съгласен, ще трябва да му състави акт, като
обоснове опасността за движението. Жалбоподателят изразил несъгласие с констатацията на
полицейския орган, поради което и св. Д. му съставил АУАН. Жалбоподателят вписал, че
има възражения по АУАН, тъй като не нарушил пътната маркировка. Впоследствие, в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят депозирал писмено възражение по съставения
АУАН, по което след извършена проверка било изготвено становище за издаване на НП. Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспорваното НП, връчено лично на
жалбоподателя на 02.12.2021г.
По делото е изискана и приложена схема на пътния участък на главен път I-5 от км 28
до км 30 с отразени хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – НП, АУАН,
справка за нарушител, възражение, становище, схема и показанията на разпитаните
свидетели Д. и Кръстева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Описанието на нарушението в АУАН гласи, че жалбоподателят е „извършил
неправилно изпреварване, последователно на няколко МПС, като нарушава пътната
маркировка „М1“, като я пресича няколкократно, в зоната на пътен знак „В24 – Забранено
изпреварването на МПС“, в зоната на кръстовището за с.Е. Й., като създава непосредствена
опасност за няколко водачи и МПС“.
От показанията на актосъставителя се установи, че жалбоподателят е извършил
маневра „изпреварване“, като е излязъл от колоната автомобили и е изпреварил движещия
се отпред товарен автомобил. Същевременно в АУАН се сочи, че е извършил изпреварване
последователно на няколко МПС, което обстоятелство обаче свидетелят не потвърди
безпротиворечиво. Напротив, същият заяви, че не може да посочи, дали между управлявания
от жалбоподателя автомобил и водещия колоната товарен автомобил е имало други МПС,
като той е възприел единствено изпреварването на товарния автомобил. Съдът счита, че след
като същият е бил извън служебното МПС и е следял движението на автомобилите в района
на контролирания участък – кръстовището за с.Е. Й., като е възприел движението на
колоната, както и спрелия на знак „Стоп“ идващ от селото автомобил несъмнено би
забелязал броя и вида на МПС в движещата се колона. След като е възприел единствено
изпреварването на товарния автомобил, значи не е имало други автомобили между тях.
На следващо място се сочи в описателната част на нарушението, че жалбоподателят
нарушил пътната маркировка „М1“, като няколкократно я пресякъл, което обаче също не се
установи в показанията на свидетеля. Същият заяви, че под няколкократното пресичане е
имал предвид, че жалбоподателят я нарушава веднъж, когато започва изпреварването и
втори път, когато се завръща в своята лента. Съгласно чл.11 от Наредба № 2 от 17 януари
2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, единична непрекъсната линия М1
въвежда забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат. Това обаче съвсем
2
не означава, че при неспазване на това правило и навлизането в насрещна лента за
движение, автомобилът не може да се завърне в своята лента, ако непрекъснатата линия
продължава. Този извод противоречи както на формалната и житейска логика, така и на
самата наредба. В случая приложимо по аналогия се явява правилото на чл.16, изр. трето от
наредбата, което позволява на водач започнал изпреварване при наличие на пътна
маркировка М5 от страната на прекъснатата линия, да се завърне в пътната лента
съответстваща на посоката му на движение, пресичайки непрекъсната линия. Следователно
не е налице няколкократно нарушаване на пътната маркировка М1, както е описано в
АУАН, а се касае до еднократното ѝ нарушаване.
В санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП приложена от АНО в
оспореното НП, е предвидена глоба в размер на 150лв. за водач, който не спазва
предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението. Съществен елемент от нарушението се явява
именно последното изречение от сочената норма – създадена непосредствена опасност за
движението. Тя следва да е съществувала обективно следствие извършване на нарушението,
а не хипотетично. В АУАН е отразено, че е създадена непосредствена опасност за няколко
водачи и МПС, но липсва обосновка на тази констатация. Същевременно, в показанията на
актосъставителя се сочи, че непосредствената опасност произтичала от факта, че на
кръстовището по пътя от с. Е. Й., на знака „Стоп“ имало спрял лек автомобил.
Актосъставителят сочи, че ако този автомобил бе предприел навлизане в кръстовището,
докато жалбоподателят изпреварва неправилно, щяло да настъпи тежко ПТП. Макар
принципно съжденията на полицейския служител да са правилни, те отразяват една
хипотетична възможност, а не се касае до създадена непосредствена опасност за
движението. Както се установява от възприетата фактическа обстановка, по главния път се е
движила колона от автомобили, които вече са били навлезли в зоната на кръстовището, а
автомобилът от с.Е. Й. е спазил предписанието на пътния знак, като е спрял преди
кръстовището и е изчаквал изтеглянето на колоната. Още повече, че възможността за
навлизането му в кръстовището е препятствана от движещите се автомобили. Налице е
съществено противоречие между отразеното в АУАН и показанията на актосъставителя,
относно създадената непосредствена опасност с няколко водачи и МПС. Следва да се
посочи, също така, че в момента на изпреварването не е имало насрещно движещи се
автомобили в посока гр.Р., както се твърди и от актосъставителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че макар да не е извършено посоченото в АУАН
и НП нарушение, свързано с няколкократно нарушаване на пътната маркировка М1 при
неправилно изпреварване, от което била създадена непосредствена опасност за движението
за няколко водачи и МПС, от възприетата фактическа обстановка се установява, че е
извършено неправилно изпреварване, свързано с нарушаване на пътната маркировка М1, от
което не е създадена непосредствена опасност за движението. В тази връзка следва да се
посочи, че не се установява твърдяното от жалбоподателя изпреварване да е извършено след
обхвата на кръстовището и след пътния знак разрешаващ изпреварването. Не могат да бъдат
кредитирани показанията на разпитаната по делото св.Кръстева по отношение на това
обстоятелство, предвид че с жалбоподателя са във фактическо съжителство и в този смисъл
се явява заинтересована от изхода на делото. В допълнение на това, съдът намира, че
свидетелката не е успяла да възприеме добре фактическата обстановка, тъй като същата
сочи, че са изпреварвали лек автомобил, а по делото няма спор, че жалбоподателят е
изпреварвал товарен автомобил.
Предвид това и в съответствие с разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС, съдът намира, че следва да бъде
преквалифицирано нарушението в такова по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП и на жалбоподателят
бъде наложено наказание, предвидено в абсолютен размер в посочената норма, в размер на
30лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4569-000217 от 04.11.2021г., издадено от
ВПД Началник на РУ – Две могили при ОДМВР – Русе, с което на П. АТ. П., ЕГН
********** от гр.Р., ул.“Н. Й. В.“ № ., вх., ет.., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150лв. на основание чл.179, ал.1,
т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкцията в такава по чл.183, ал.3, т.6 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА наложената глоба от 150лв. на 30лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
4