ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, .2019г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 391/19г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по 3 жалби, подадени от Д.Р.Д. *** чрез адв. Г. Г. ***, насочени срещу съдебни актове, постановени по гр.д. № 2274/17г. на ВОС, както следва:
1. Въззивна жалба вх. № 26875/19.09.18г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение № 1487/14.08.18г. по гр.д. № 2274/17г. на ВОС, В ЧАСТТА МУ, с която са били отхвърлени, предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, против Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, за прогласяване нищожността на сключения договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 от НК, както и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия договор за притежаваната от Д.Р.Д. 1/3 ид.ч. от имота, поради липса на съгласие и липса на форма. По тази въззивна жалба е било образувано първоначално в.гр.д. № 34/19г. на ВАпС, производството по което е било прекратено с определение № 112/20.02.19г. и делото върнато на ВОС за произнасяне по искането на ищеца за допълване на първоинстанционното решение на осн. чл. 250 от ГПК.
2. Частна жалба вх. № 35150/29.11.18г. по вх. регистър на ВОС, насочена против определение № 2835/05.11.18г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д. Р. Д. от 19.09.18г. за допълване в частта за разноските на решение № 1487/14.08.18г., постановено по първоинстанционното дело, за горницата над 2477.17 лв. до претендираните 6200 лв.
3. Въззивна жалба вх. № 15757/22.05.19г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение № 510/19.04.19г., с което е оставена без уважение искането на Д.Р.Д., чрез адв. Г.Г., съдържащо се във въззивна жалба вх. № 26875/19.09.2018г., уточнено с молба вх. № 1008/15.02.2019г., за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение № 1487/14.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2274/2017 г. по описа на ВОС, посредством произнасяне по въведени от ищеца основания за нищожност на договорна ипотека – противоречение със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, неизвестност към момента на учредяването на ипотечния акт на личността на собственика и липса на тъждественост на обременения имот.
С
оглед на изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира следното:
В
правната доктрина /“Българско гражданско процесуално право“ – девето преработено
и допълнено издания, изд. „Сиела“, София, 2012г., стр. 518-519/ се приема, че
една от процесуалните предпоставки за допустимост
на молбата за допълване на решение по чл. 250 от ГПК, наред с надлежната
процесуална легитимация на молителя и спазването на предвидения в чл. 250, ал.
1 от ГПК срок, е наличието на непълнота
на решението. Ако молбата е недопустима, т.е. ако липсва някоя от
посочените положителни процесуални предпоставки, тя се оставя без разглеждане с
определение, което може да се обжалва с частна жалба съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК.
В
настоящия случай първоинстанционният съд е приел, че „не са налице предпоставки
за допълване на постановеното решение“, поради което „молбата по чл. 250 от ГПК
е неоснователна и следва да се остави без уважение“. Последният извод е
формулиран и в диспозитива на решение № 510/19.04.19г.
Настоящият
състав на съда приема, че този съдебен акт има характера на определение, с което
първоинстанционният съд е приел липсата на процесуални предпоставки за
допълване на решението му от 14.08.18г. Поради това и подадената втора въззивна
жалба по съществото си има характера на частна
жалба против това определение. Предметът на тази частна жалба е
самостоятелен. Това обуславя необходимостта от отделянето на производството по
тази частна жалба и образуването му в отделно въззивно частно гражданско дело
по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Отделно
от това следва да се посочи, че от изхода на производството по допълване на
решението на ВОС /производството по отделената частна жалба/, зависи и правилното разрешаване на спора по първата
въззивна жалба. Това е така, защото предявените искове са за прогласяване
нищожността на договор за ипотека на различни основания. Всяко от наведените от
ищеца основания за нищожност на правна сделка представлява отделно основание на
иска, поради което се приема, че е налице обективно евентуално съединяване на
исковете. Съобразно приетото в съдебната практика /решение № 198/10.08.15г. по
гр.д. № 5252/14г., ІV г.о. на ВКС/, обективно съединените в условията на
евентуалност искове за прогласяване нищожността на правна сделка се разглеждат
не според подредбата им от ищеца, а съобразно тежестта на порока и в следната
последователност – противоречие на закона, липса на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на добрите нрави и липса
на форма.
При това положение производството
по настоящото в.гр.д. № 391/19г., имащо за предмет въззивна жалба вх. № 26875/19.09.18г.,
насочена против решение № 1487/14.08.18г. по гр.д. № 2274/17г. на ВОС и частна жалба вх. № 35150/29.11.18г., насочена против определение №
2835/05.11.18г., в отхвърлителната му част, следва да бъде спряно на осн. чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключването на производството по допълване на
решението /за да се осигури евентуално едновременното разглеждане на исковете
за нищожност в съответната им последователност от въззивния съд/.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТДЕЛЯ от производството по в.гр.д. № 391/19г. на ВАпС,
имащо за предмет въззивна жалба вх. № 26875/19.09.18г., насочена против решение № 1487/14.08.18г. по гр.д. № 2274/17г. на ВОС и частна жалба вх. № 35150/29.11.18г., насочена против определение №
2835/05.11.18г., в отхвърлителната му част, производството по въззивна
жалба вх. № 15757/22.05.19г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение №
510/19.04.19г., с което е оставена без уважение искането на Д.Р.Д., чрез адв. Г.Г.,
съдържащо се във въззивна жалба вх. № 26875/19.09.2018г., уточнено с молба вх.
№ 1008/15.02.2019г., за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на решение №
1487/14.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2274/2017 г. по описа на ВОС.
Преписката
по частната жалба /по въззивна жалба вх. № 15757/22.05.19г./ да се отдели от материалите по въззивното дело
и да се докладва за образуване в отделно производство чрез определяне на
докладчик чрез ЦСРД.
СПИРА производството по в.гр.д. № 391/19г.
на ВАпС до приключването на производството по искането за допълване на
първоинстанционното решение по реда на чл. 250 от ГПК, на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
Определението само в частта, с която се спира въззивното производство по настоящото дело, може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: