О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 210 20.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесети януари две
хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 2032 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе
в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“
МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София,
бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 15) против
Решение № 2650/22.10.2019г. постановено по гр.д. № 4665/2019г. по описа на РС
Бургас, с което Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, е осъдена да заплати на
Д.В.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.И.И., сумата от 1526,21
лева (хиляда петстотин двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 229,09 часа извънреден
труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през
периода 11.06.2016 г. - 11.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143
и сумата от 191,38 лева (сто деветдесет и един лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 30.07.2017 г. – 10.06.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 380,00 лева (триста и осемдесет
лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
С
Определение № 10283/27.11.2019г. по гр.д. № 4665/2019г. БРС е допълнил
решението в частта за разноските като същото не е обжалвано от страните.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване
на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него
извънреден труд, е приложима
нормативната уредба по Закон за МВР. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на
труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за
работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто
ищецът не е бил през процесния период. Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй
като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална
нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда,
че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на
Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за
служителите на МВР, тъй като не са налице в кумулативно наличие четирите
предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа
на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на
установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0, 25
лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за неприложим и поради това, че
за служители на МВР съотношението не е 8 ч. дневен труд към
7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен
труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че
ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно
положения от ищеца нощен труд. Позовава се на съдебна практика. Поддържа се, че
извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън
установеното за него работно време. Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ
е приложима, след преизчисляване на нощния
труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за
извънреден труд, тъй като работната смяна
не е превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика.
Поддържа се, че поради неоснователността на главния иск влече и неоснователност
на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от
датата на завеждане на исковата молба.
Моли
да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.В.Д., чрез адв.И.И., с
който намира жалбата за неоснователна и моли да се повърди обжалваното решение
като излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Представя
пълномощно. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 15) против
Решение № 2650/22.10.2019г. постановено по гр.д. № 4665/2019г. по описа на РС
Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 2032/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно
заседание, насрочено за 05.02.2020 г. от 10,20 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.