Номер 18326.10.2020 г.Град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТърговищеXIII състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
Секретар:Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200726 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Л. П. от гр. П., чрез адв. С. И., против Наказателно
постановление № 38-0001106/13.08.2020 г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА“) - Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 3000 лева на осн. чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП). В жалбата си Петров счита НП за незаконосъобразно и издадено в
противоречие с материално правните и процесуални норми и моли съда да го отмени. В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адв. С. И.,
който поддържа жалбата.
Ответникът - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе, редовно
призован, не се представлява по делото.
Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, прие за установено следното:
На 17.07.2020 г. около 15.10 ч. на главен път София – Варна, до отбивката преди с. В.
Л., общ. Търговище, инспектори от Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
Русе спрели за проверка състав от ППС, състояща се влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ***** -
кат. N3 и прикачено полуремарке с рег. № СВ 2790 ЕА - категория О4, управлявана от
жалбоподателя Д. Л. П. . При проверката водачът представил на контролните органи
кантарна бележка № РО0108782 от 16.07.2020 г. и пътен лист № 33498/16.07.2020 г., от
които било установено, че същият извършва обществен превоз на товари /пшеница/ с
отразен маршрут от гр. П. до гр. Варна. Установено било, че товарният автомобил е с две
оси, а полуремаркето – с три оси. От изисканата и представена при проверката кантарна
1
бележка № РО0108782 от 16.07.2020 г. било констатирано, че общата маса на състава от
ППС е 54 020 кг. Установено било също, че тази маса надвишава установените норми,
определени от министъра на РРБ от 40 000 кг., като превишението е с 14 020 кг. При
проверката водачът не представил на контролните органи квитанция за претоварване от
АПИ. Предвид така констатираните обстоятелства св. М. М. – инспектор от РД „АА“- Русе
съставила на жалбоподателя АУАН № 276010/17.07.2020 г. за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. “а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят подписал акта без възражения, като такива не са постъпили и в
законоустановения тридневен срок. Въз основа на акта Директор Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - Русе издал Наказателно постановление № 38-
0001106/13.08.2020 г., с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр.с чл.
6, ал. 1, т. 3, б. “а“ от Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т.
1, пр. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 3000 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмените и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът прие, че жалбата е подадена в
срок и процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Съдът намира, че доколкото с АУАН е констатирано и с НП е санкционирано
нарушение по ЗДвП, то съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложеното заверено копие на
заповед № РД-08-30/24.01.20202 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Същите
съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. В
обстоятелствената част на АУАН И НП нарушението е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.
Възражението за допуснати съществени пропуски в тази насока е неоснователно. Както в
АУАН, така и в НП е отбелязан броя на осите на влекача и на полуремаркето. Ясно е
посочено, че осите на МПС /т.е на влекача/ са две, а на ППС /т.е. на полуремаркето/ са три.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП
във вр.с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. “а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ .
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП гласи: „Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението.“ Максимално допустимите норми са регламентирани в Наредба № 11 от
03.07.2001 за движение на извънгабаритни и /или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството /Наредбата/. Чл. 6, ал. 1 от
Наредбата гласи: „Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, е за: т. 3. - съчленени ППС с пет, шест и повече оси,
2
както следва: а) моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40
t;“
От показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото
безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал описаното ППС, което на 17.07.2020
г. се е движило по път, отворен за обществено ползване и около 15.10 ч. е било спряно за
проверка от органите на РД „АА“- Русе. В АУАН и в НП е прието, че управляваното
съчленено ППС е било с маса, надхвърляща с 14 020кг. максимално допустимата норма, на
база представените при проверката документи и по- конкретно - представената кантарна
бележка, удостоверяваща общо бруто тегло от 54 020 кг. Законът не е въвел ограничения за
доказването на надвишението на допустимата максимална маса на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Важат общите правила за доказване. Няма
изискване това да става въз основа само на официални свидетелстващи документи, още по –
малко - единствено въз основа на замерване, направено от контролните органи. Нито ЗДвП,
нито ЗАНН въвеждат подобни ограничения. Няма пречка едно административно нарушение
да бъде установено и само въз основа на частни документи, ако те установяват
извършването му. В случая данните от приложените пътен лист № 33498/16.07.2020 г. и
кантарна бележка № РО0108782 от 16.07.2020 г. установяват по безспорен начин
нарушението. Последната носи подпис на жалбоподателя и удостоверява неизгодни за
него факти, поради което няма причина съдържанието й да не бъде кредитирано. При тези
доказателства съдът намира за доказано, че състава от ППС, управляван от жалбоподателя
на 17.07.2020 г. около 15.10 ч. на главен път София – Варна и спряно за проверка край
разклона за с. В. Л., общ.Търговище е било с маса, надвишаваща с 14020 кг. допустимото.
Обясненията на жалбоподателя, както и представените в съдебно заседание кантарна
бележка № WО00039196/17.07.2020 г. и пътен лист № 36908 от 17.07.2020 г. съдът приема за
негова защитна версия. Частните свидетелстващи документи, каквито са кантарните
бележки, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Това не означава, че те не
могат да се ценят като достоверни. Това означава, че тяхната достоверност следва да се
преценява в контекста на обстоятелствата по делото и останалия събран по делото
доказателствен материал. Обичайно частните свидетелстващи документи се ползват с
доказателствена сила, когато удостоверяват неизгодни за подписалата ги страна факти или
удостовереното с тях не се изключва от другите безспорни доказателства по делото. Отделно
от това, следва да се посочи изрично, че те не се ползват с достоверност на датата –
достоверната датата на съставянето им е първата дата, на която тяхното съществуване е
било несъмнено. Така представената в съдебно заседание кантарна бележка, чрез която
наказаното лице се опитва да докаже, че товарът е бил с различна тежина от посоченото в
представената в хода на проверката кантарна бележка, имат за достоверна дата едва
29.09.2020 г., когато е представена пред настоящия съд. Актосъставителят и свидетелят по
акта бяха разпитани в присъствието на жалбоподателя и неговия защитник, като от тях не
бяха зададени въпроси в хода на проверката водачът е споменал пред контролните органи,
че теглото на товара е различно и че има друга кантарна бележка. Едва след
3
освобождаването на свидетелите жалбоподателят изложи пред съда своята версия, че
контролните органи не пожелали да приемат „истинската“ кантарна бележка. Ако
разказаната от него история беше вярна, то водачът несъмнено щеше да възрази още в хода
на проверката, че действителното тегло на превозвания от него товар е друго, че
първоначално представената кантарна бележка е неактуална и прочие. Подобно възражение
изобщо не е правено и в подписания от него АУАН. Това че не го е сторил, както и че едва в
съдебно заседание се представя „новата“ кантарна бележка, напълно компрометира
достоверността обясненията на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи още, че
обясненията на жалбоподателя имат двойнствена природа - като доказателствено средство и
като средство за защита, и следва да преценява тяхната достоверност във всеки конкретен
случай във връзка с останалите доказателства по делото.
При тези доказателства няма каквото и да било основание да не се приеме за
безспорно доказано, че съставът на ППС, управляван от Петров е бил с маса, надвишаваща
допустимото, без за това да е платена дължимата такса, с което жалбоподателят е нарушил
изискването на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр.с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. “а“ от Наредба
№ 11/03.07.2001 на МРРБ. Предвид това, законосъобразно е санкциониран на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, който гласи: „Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството;“ Видно е, че разпоредбата на чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП предвижда отговорност именно за водача на претовареното пътно превозно
средство, а не за превозвача, собственика на автомобила или за други трети лица.
По отношение на наложеното административно наказание обаче съдът намира, че
при определянето му не е съобразена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Същото е
определено към максималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, без да е ясно
какви са мотивите за определянето му. Несъмнено отегчаващо отговорността обстоятелство
се явява размера на претоварването. Същевременно по делото не са налице доказателства за
други предходни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП и ЗАвПр. Следователно не може
да се направи извод за висока обществена опасност на дееца. От друга страна, следва да се
отчетат и данните, че жалбоподателят е лице, работещо по трудово правоотношение във
фирмата превозвач. На тази база и предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че
целите на наказанието биха се постигнали и посредством глоба в размер под средния,
предвиден в закона, а именно 900 лв., който съдът намира, че е съответен на извършеното
нарушение.
Предвид изхода на делото направеното от защитата искане за присъждане на съдебни
разноски се явява неоснователно.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001106/13.08.2020 г. на Директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което на Д. Л. П. от гр. П.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр.с чл. 6, ал. 1, т. 3,
б. “а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
глоба на 900 (деветстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5