РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502807 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Делото е на повторно разглеждане от въззивния съд след постановеното
Решение № 50062/ 17.10.2023г. по гр.д.№ 1215/ 2022г. на ВКС – ІІ ТО, с
което е обезсилено първоначално постановеното решение на ПОС по гр.д.№
2614/ 2021г. в частта, в която е обезсилено постановеното решение от КРС по
гр.д.№ 1995/ 2019г. в частта, в която исковете на ищците В. Я. и Н. О. против
ЗД “Бул Инс“ АД по чл.432, ал.1 КЗ са уважени за всеки за сумата 2 000 лева,
ведно със законната лихва от 23.12.2019г. до окончателното плащане, и са
отхвърлени за горницата над 6 000 лева до пълния размер от 8 000 лева /
частичен от 25 000 лева/, и исковата молба е върната в тази й част, КАКТО И
първоначално постановеното решение на ПОС е отменено в останалата му
част, с която е обезсилено решението на КРС по гр.д.№ 1995/2019г. , В
ЧАСТТА, в която исковете на В. Я. срещу ЗД“Бул Инс“ и Н. О. са уважени за
горницата над сумата 2 000 лева за всеки от тях до присъдения размер от
сумата 6 000 лева на всеки, ведно със законни лихви върху главниците
считано от 23.12.2019г. до окончателното им изплащане, и е отхвърлено
1
искането на ищците за присъждане на законни лихви върху присъдените
главници за застрахователно обезщетение считано от 27.01.2019г. до
22.12.2013г. / 2023г./ вкл. и в частта за присъдени разноски по делото. Делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС.
С обжалваното решение на основание чл.432 КЗ ЗД “Бул Инс“ АД е осъдено
да заплати на ищците В. Кр.Я. и Н. А. О. за всеки поотделно сумата от по 6
000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие на травматични увреждания, причинени
виновно от И. И. Б. при управление на лек автомобил при ПТП настъпило на
датата 20.01.2019г , като за автомобила на причинителя на вредата е
действала застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска 23.12.2019г. до окончателното плащане,
КАТО исковете за разликата от уважените им размери от по 6000 лева до
пълните претендирани размери от по 8 000 лева , като частични от
претендираните от по 25 000 лева , КАКТО И за периода от 27.01.2019г. до
предявяване на иска за заплащане на неимуществени вреди и обезщетение за
забавено плащате в размер на законната лихва, са отхвърлени като
неоснователни.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Производството по делото е висящо пред въззивния съд по постъпили 2
въззивни жалби :
1. Въззивна жалба от ЗД “Бул Инс“ АД против решението на районния съд
в частта, в която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди на
ищеца В. Я. за сумата над 2 000 лева, както и в частта, в която е уважен
предявеният иск за неимуществени вреди на ищцата Н. О. за сумата над
2000 лева, като са присъдени съответните разноски на ищците. В тези
части се иска отмяна на обжалваното решение за всеки от ищците и
постановяване на такова, с което се отхвърлят предявените искове над
тези суми, като се присъдят направените разноски и адв.възнаграждение
пред всички инстанции. Присъдените от районния съд размери
обезщетения за неимуществени вреди на ищците се оспорват като
неоправдано завишени, не по критерия по чл.52 ЗЗД, в която насока се
прави довод, че ищците не са доказали продължителни болки и
2
страдания, както и такива с особен интензитет, не са установени тежки
увреждания, а както е отбелязано от съда в мотивите касае се за леки
телесни повреди и при двамата ищци. Възразява се, че възстановителния
период е бил с минимален срок, като този на ищеца е приключило в
рамките на 25 дни, а при ищцата в рамките на 10-15 дни. Сочи се, че
доказателства за стрес и/или тежки психически травми и последствия не
са събрани по отношение и на двамата ищци.
2. Въззивна жалба от В. К.Я. и Н. Ат.О. против решението на районния съд
в частта относно началния момент на претендираната законна лихва за
забава, присъдени от уважените искове за причинени неимуществени
вреди считано от 23.12.2019г – датата на предявяване на иска, ВМЕСТО
от посочената в ИМ дата – 27.01.2019г. – датата, на която изтича срока
по чл.429, ал.3 КЗ, вр. с чл.430, ал.1 КЗ, който срок е седемдневен. В тази
насока се иска отмяна на решението в обжалваната част относно
началния момент на присъдената законна лихва върху присъдените
обезщетения, като се присъди лихва от изтичане на седемдневния срок,
предоставен по КЗ на застрахованото лице за уведомяване на
застрахователя или алтернативно да се присъди законна лихва от датата
на получаването на предявената от жалбоподателите претенция –
04.03.2019г. Претендира се присъждане на АВ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Жалбите изхождат от надлежни страни, подадени са против подлежащ на
обжалване съдебен акт в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално
допустими подлежат на разглеждане по същество.
По въззивната жалба на ЗД “Бул Инс“ АД.
С оглед предмета на жалбата на този жалбоподател, с която постановеното
решение на Карловския районен съд се обжалва само по отношение на
определените от съда на основание чл.52 ЗЗД размери на претендираните
обезщетения за неимуществени вреди от настъпило ПТП на датата
20.01.2019г , като се оспорват присъдените размери над 2 000 лева до
уважените от 6 000 лева, то постановеното решение не се оспорва като
неправилно по предявените искове като доказани по своето правно основание.
Безспорни съответно са фактическите обстоятелства, че в резултат на ПТП,
настъпило на 20.01.2019г. в посока запад-по път І-6, гр.К. – гр.С., на
3
км.253+500, в землището на гр.К., при движение на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „ 530 Д“ с рег.№ ***, управляван от водача И. И. Б., при
нарушение на правилата за движение по пътищата, като при влажно време,
мокра пътна настилка и в тъмната част на денонощието, предприел маневра
„изпреварване“ на движещия се пред него автобус, при навлизане в южната
пътна лента за движение на МПС в посока изток-запад към гр.С., в която в
същото време се е движел бус с марка „Мерцедес“, управляван от В. Кр.Я.,
при последвал челен удар между двете МПС настъпило ПТП , при което
автомобилът марка „БМВ“ преустановил праволинейното движение на
движещия се автомобил марка „Мерцедес“, деформирал го и го върнал в
югозападна посоча, където последният се преобърнал странично, извън пътя.
В резултат на това на ищците са причинени телесни увреждания. По случая е
било образувано ДП №4-РП/2019г. по описа на ВОП-Пловдив, като
наказателното производство е прекратено с постановление от 11.04.2019г. по
желание на пострадалата Ч., а по отношение на пострадалите Я. и О. – са
нанесени леки телесни повреди. В хода на наказателното производство е било
установено, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на виновния водач И. Б. поради неправомерно предприета
маневра „ изпреварване“ без видимост и достатъчно разстояние за
извършване на маневрата при предупредителен знак „ Опасен завой надясно“
и забранителен знак „Забранено изпреварването“, с управлявайки с
превишена , която не му е позволила да спре безопасно, поради което
настъпил удар с втория участващ автомобил „Мерцедес“. Описаното е
обусловило пряката причинна връзка между деянието на водача на лекия
автомобил и настъпилите вредоносни последици за ищците В. Я. и Н. О..
Във връзка с предмета на обжалване от този жалбоподател с ОИМ ответникът
е направил възражение за прекомерност на претенциите за неимуществени
вреди, както и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия при
ПТП към вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и за
прекомерност на заявената по реда на чл.493а, ал.4 КЗ претенция за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Възражението за съпричиняване е било основано на твърдението във връзка
със задължението на водачите по чл.137а , ал.1 ЗДвП когато са в движение да
използват обезопасителни колани, с които МПС-тата са оборудвани, като
неизпълнението на това задължение на ищеца В. Я. като водач, а на ищцата Н.
4
О. като пътник обективно допринесло за настъпване на вредните последици.
По отношение на водача В. Я. е наведено и нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП във
връзка със задължението да не се надвишава скоростта сигнализирана с пътен
знак, което е било установено с приложените към ИМ документи за това, че
този автомобил е бил управляван със скорост 58 км/ч извън въведеното
ограничение на скоростта от 50 км/ч .
С насрещно възражение относно въведеното такова от ответника за
съпричиняване, ищците чрез проц. си представител са оспорили последното,
основавайки се на представения по делото Протокол за ПТП относно вината
на водача Б., механизма на ПТП , като доколкото същият е съставен от органи
на полицията, то не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства във
връзка с механизма на произшествието. Оспорено е възражението за
съпричиняване като неподкрепено с доказателства, което възражение
подлежи на пълно и главно доказване в производството.
От ангажираната по делото СТЕ с предмет на задачата определяне скоростта
на движение на товарния автомобил с марка „Мерцедес“, максимално
разрешената скорост на пътния участък, задействането на спирачната
система на управлявания от водача на първия автомобил, възможността
последния да предотврати настъпването на ПТП, е установено чрез
приложение на нарочна формула за изчисление на скоростта на двете МПС в
момента на удара, определени от теория на удара/ ефективен метод при
насрещен или попътен удар между МПС/, че скоростта на т.а. „Мерцедес“
преди задействане на спирачната система е била около 70 кв./ч, а в момента
на удара около 39 км/ч, поради което водачът на „Мерцедес“ при движение с
тази скорост е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно есктрено
спиране. По отношение на водача на л.а. „БМВ“ в края на маневрата е загубил
контрол над автомобила и неконтролируемо се е насочил към лявата лента,
където е настъпил неизбежен удар. Основната причина за настъпилото ПТП
от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „БМВ“ при предприетата
маневра – изпреварване е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в
лявата / южна лента/ на платното за движение на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно поради насрещно движещия се автомобил
„Мерцедес“. Скоростта на движение на л.а. „БМВ“ в момента на удара е
изчислена на около 77 км/ч.
5
По делото е приета и СМЕ, по която е установено, че на ищеца В. Я. са
причинени травматични увреждания : повърхностни травми на корема,
долната част на гърба и таза, навяхване на шията, контузия на дясното
коляно, охлузване по шията, кръвонасядане по дясната колянна става.
Проведено е било лечение амбулаторно, състоящо се от имобилизация на
шията две –три седмици и прием на аналгетици. Установено е също така
охлузване на кожата в лявата част на шията, които при условия на поставяне
биха могли да бъдат получени от предпазен колан, който за шофьора
преминава отляво на шията. Пълното оздравяване е определено в рамките на
25-30 дни. По отношение на ищцата Н. О. са установени травматични
увреждания : повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза,
контузия на двете колена, контузия в лява ръка, травматичен оток и охлузване
на лявата ръка, охлузване по носа, кръвонасядания и охлузвания по долните
крайници, за които е проведено домашно-амбулаторно лечение чрез
обработване на охлузванията и прием на аналгетици. По отношение на тази
страна не са установени специфични травматични увреждания, даващи данни
за правилно поставен обезопасителен колан. За конкретното травматично
увреждане е определено пълно оздравяване в рамките на 10-15 дни.
С обжалваното решение в частта на определяне на размерите на
претендираните неимуществени вреди е прието по отношение на двете страни
въз основа на събраните по делото гласни доказателства и установеното от
СМЕ, независимо от характера на получените травми като леки телесни
повреди , е отбелязано, че подлежат на репариране вредите, които подлежат
на репариране болките , страданията и стреса, преживяни от ищците,
доколкото самото произшествие като източник на силен стрес, последица от
преживян страх, извън физическата болка, която всеки от тях е изпитвал.
Прилагайки критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД районният съд е
мотивирал определените размери с фактите: продължителност на търпените
страдания от всеки от ищците, интензитета на същите, възрастта на лицата,
вкл. по отношение на ищцата О. остра реакция на емоционален стрес и страх,
които е търпяла продължително време, както и сериозните травми на ищеца
Я..
С настоящата въззивна жалба на жалбоподателя застрахователното дружество
„Бул Инс“ АД в обжалваната част на решението на районни съд над сумата от
6
по 2 000 лева за всеки от ищците, се оспорва като неправилно определени до
размера от по 6 000 лева с доводите за неустановени тежки увреждания ,
касаещи леки телесни повреди и у двамата ищци, като възстановителния
период бил минимален за ищеца – в рамките на 25 дни, а за ищцата - - в
рамките на 10-15 дни. Не били налице доказателства за стрес и/или тежки
психически травми, поради което изводът на районния съд за силен стрес се
счита за неправилен.
Въззивният съд като взе предвид на основание чл.269 ГПК доводите на този
жалбоподател, намери същите за неоснователни, а фактическите и прави
изводи в изложената по-горе насока на районния съд се споделят изцяло като
съответстващи на критерия за справедливост по така събраните по делото
писмени доказателства - както с оглед установения механизъм на
причиняване на процесното ПТП / План схема на възникване ПТП с
пострадали лица към Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от
20.01.2019г. и СТЕ по делото/, при които причиненият челен удар от
виновния водач Б. е последвал от странично преобръщане на автомобила
микробус „Мерцедес“, в който са пътували пострадалите лица/ ищците/, така
и причинените вследствие на това телесни увреждания на ищците, независимо
от определената им степен като леки телесни повреди. На ищеца В. Я., както
с описа по-горе, са причинени травматични увреждания : повърхностни
травми на корема, долната част на гърба и таза, навяхване на шията, контузия
на дясното коляно, охлузване по шията, кръвонасядане по дясната колянна
става. Проведено е било лечение амбулаторно, състоящо се от имобилизация
на шията две –три седмици и прием на аналгетици. Възстановителният
период е бил около 25-30 дни. По отношение на ищцата Н. О. са установени
травматични увреждания : повърхностна травма на корема, долната част на
гърба и таза, контузия на двете колена, контузия в лява ръка, травматичен
оток и охлузване на лявата ръка, охлузване по носа, кръвонасядания и
охлузвания по долните крайници, за които е проведено домашно-амбулаторно
лечение чрез обработване на охлузванията и прием на аналгетици, с
възстановителен период 10-15 дни. Следователно независимо от
определените по степен като леки телесни увреждания на двете пострадалите
лица, не може да се приеме, че възстановителният им процес е сравнително
кратък, при което наред с физическите болки, последните са съпътствани от
настъпил в резултат на произшествието стрес от преживяното в условията на
7
установения механизъм челен удар с преобръщане на автомобила, за което не
е необходимо нарочно доказване с оглед опитните правила, въз основа на
които при безспорност на определени факти съдът може да извлече логически
житейски изводи, пряко обусловени от конкретната фактическа обстановка.
За това и събраните в тази насока гласни доказателства на св.Ш. Я.и св.З. А.,
независимо от родствените отношения със страните, са логични и следва да
се кредитират по отношение както на физическото и емоционално състояние
на двамата пострадали, живеещи на съпружески начала непосредствено след
инцидента, така и впоследствие. От същите се установява, че след
проведените рентгени, изследвания и назначено лечение на пострадалите, при
което на ищеца В.Я. е била поставена шина на врата, а пострадалата Н. О. е
била в невъзможност да се грижи пълноценно за малолетното си дете / бебе
на тримесечна възраст/ поради телесни увреждания на ръката и по тялото,
което станало причина вкл. за промяна на начина на хранене на последното и
причинило допълнително притеснения на пострадалите. Необходимо е било и
за справяне с причинените им затруднения в бита и отглеждането на малкото
дете чужда помощ, която им оказвали близки родственици. С оглед на това
така мотивираният от районният съд определен по справедливост размер на
обезщетенията за пострадалите по критерия на основание чл.52 ЗЗД
съответства на степента на физическите болки, стрес и страдания от
психоемоционално естество , като последните вземат превес в съпоставянето
им с първите. Не следва да се игнорира и обстоятелството при определяне на
паричния еквивалент за репариране на причинените на ищците
неимуществени вреди инфлационни процеси в страната и извън нея. Поради
това жалбата на ответника се намира за неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди като правилно и обосновано в тази му част.
По жалбата на ищците В. Кр. Я. и Н. Ат. О..
С обжалваното от тези страни решение в частта на присъдените законни
лихви, районният съд е счел, че следва такива да се присъдят от датата на
предявяване на иска, доколкото ищецът не е доказал по несъмнен начин, че е
представил всички поискани документи от застрахователя, като претенцията
на ищците за присъждане на законна лихва от изтичане на 15 дни след датата
8
на събитието е приета за неоснователна.
В отменителното решение на ВКС с указателни мотиви е разяснено въз
основа на утвърдена практика на касационния съд по приложението на
чл.496, ал.1 КЗ и чл.498, ал.3 ГПК, с които съдебни актове е прието, че с
разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „
ГО“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за
доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна
процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи
самостоятелна проверка както на общите условия , от които зависи
съществуването на правото на иск, така и на допълнителните / специалните/
предпоставки – започнала процедура за доброволно плащане на
застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1
КЗ. Изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи,
извън представените от увреденото лице по чл.498, ал.2 КЗ, при положение ,
че разпоредбата на чл.496, ал.3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна
услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на
застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е
недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок
– арг. от чл.108, ал1, вр. с ал.3, вр. с чл.496, ал.1 КЗ, което е и недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл.106, ал.5 КЗ.
В случая е безспорно, че застрахователните претенции на двамата ищци са
предявени пред застрахователя при спазване на чл.380 КЗ с писмо, получено
от застрахователя с обратна разписка на 05.03.2019г., по които претенции е
образувана щета № 191000**, към което искане са приложени като писмени
доказателства – протокол от ПТП с пострадали лица, справка за сключена
застраховка „ГО“ на автомобилистите и два броя СМУ. Не е спорно между
страните, че в отговор на сезиралите го застрахователни претенции
ответникът ЗД “Бул Инс“ АД е изпратил до ищците писмо изх.№ НЩ-2211/
22.03.2019г., с което е отговорил, че не са налице основания за
удовлетворяване на претенциите им, тъй като не са ангажирани безспорни
доказателства относно вината на застрахования водач. Изискал е от ищците
9
да представят : влязъл в сила акт – присъда, решение или споразумение по
наказателно дело,или постановление за прекратяване на наказателно
производство; автотехническа експертиза; протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него и първична медицинска
документация – фиш за спешна медицинска помощ от съответния ЦСМПП и
копие от амбулаторна книга от спешен кабинет. Исковата молба е
депозирана в съда на 23.12.2019г. При тези безспорни по делото факти е се
приема, че е изтекъл установеният в нормата на чл.496, ал.1 КЗ тримесечен
срок, обуславящ допустимостта на предявените преки искове по чл.432, ал.1
КЗ. Предвид нормата на чл.496, ал.3, т.1 КЗ застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по
задължителната застраховка „ ГО“ на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортното произшествие е бил представен
констативен протокол за ПТП, какъвто е настоящия случай. С ал.4 на същата
законова разпоредба се предвижда правото на застрахователя, когато
документите по ал.3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на ПТП, да изисква представянето
на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или
лица, но това негово право не може да бъде упражнявано превратно чрез
изискване на доказателства , с които ползвателят на застрахователната услуга
не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за
които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията, в който
смисъл е и изричната забрана на чл.106, ал.5 КЗ. Изисканите от ответника с
посоченото писмо доказателства – влязла в сила присъда, автотехническа
експертиза и протокол за оглед от наказателното производство и конкретни
медицински документи, за които няма данни дали са съставени, на първо
място не могат да бъдат определени като такива, които са от съществено
значение за установяване на основанието и размера на обезщетението, в
процесната хипотеза, при която пострадалите са представили констативен
протокол от ПТП с пострадали лица и друга налична медицинска
документация, и на второ място са такива, за които за пострадалите биха
били налице пречки да се снабдят, доколкото няма данни към датата на
изискването им да съществуват. Искането на застрахователя в този смисъл се
10
явява противно на императивното правило на чл.106, ал.5 КЗ, включително
носи белезите на целящо необосновано забавяне и удължаване на
процедурата по уреждане на претенцията, и застрахователят не може да черпи
права от неправомерното си поведение. Отделно от изложеното, както и
прието и в цитирана практика на ВКС, нормата на чл. 496, ал.3 КЗ защитава
ползвателя на застрахователна услуга и в хипотеза като процесната, когато
последният е представил описаните в тази разпоредба документи –
констативен протокол за ПТП, застрахователят дължи произнасяне по
претенцията в законоустановения срок. Липсата на произнасяне по
претенцията в установения тримесечен срок, както е в процесния случай,
обосновава допустимост на основание чл.498, ал.3 КЗ на предявените от
пострадалите ищци преки искове по чл.432, ал.1 КЗ. По така изложените
съображения с оглед отхвърляне от страна на районния съд на искането за
присъждане на законни лихви върху определеното обезщетение считано от
27.01.2019г. до 22.12.2013г., обжалваното решение следва да се отмени, като
се присъдят законните лихви за посочения период и за двамата пострадали.
По разноските.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на
жалбоподателя ЗД „Булинс“ АД поради неоснователност на жалбата не
следва да се присъждат разноски и за въззивната инстанция, а на
процесуалния представител на жалбоподателите В.Я. и Н.О. следва да се
присъди поради основателност на жалбата АВ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА – адв.П.
К., САК – на основание чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ по 900 лева за всеки от ищците,
съответно 1 800 лева, което с вкл. ДДС възлиза в размер общ размер от 2 160
лева. За касационното производство на ищците – касатори съобразно
решението на ВКС следва да се присъдят разноски в размер на по 700 лева,
съответно общо сумата от 1 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, т.1 ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 090/ 28.04.2021г. постановено по гр.д.№
11
1995/ 2019г. по описа на Карловски районен съд – ІІІ гр.с. в ЧАСТТА , в която
е осъдено на основание чл.432 КЗ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на В. К. Я., ЕГН: ********** от гр.К. сумата 6 000 лева / шест хиляди
лева/ , представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди-
болки и страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени
виновно от И. И. Б. при управление на лек автомобил марка БМВ модел 530
Д с рег.№ ***при ПТП, настъпило на 20.01.2019г. , в посока запад- по път І-б,
гр.Карлово – гр.Сопот, на км 253+500 м, в землището на гр.К., като за
автомобила към датата на увреждането е действала застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с полица BG /02/1180016** от 08.062018г. ,
със срок на валидност една година, считано от 12.06.2018г. до 11.06.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 23.12.2019г. до
окончателното изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА, която е осъдено на
основание чл.432 КЗ ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на Н. А.
О., ЕГН: ********** от гр.К. сумата 6 000 лева / шест хиляди лева/ ,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени виновно от И.
И. Б. при управление на лек автомобил марка БМВ модел 530 Д с рег.№ **
при ПТП, настъпило на 20.01.*** , в посока запад- по път І-б, гр.Карлово –
гр.Сопот, на км 253+500 м, в землището на гр.Карлово, като за автомобила
към датата на увреждането е действала застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с полица BG /02/*********** от 08.06.2018г. , със срок
на валидност една година, считано от 12.06.2018г. до 11.06.2019г. ,ведно със
законната лихва , считано от предявяване на иска 23.12.2019г.
ОТМЕНЯ Решение № 260 090/ 28.04.2021г. постановено по гр.д.№ 1995/
2019г. по описа на Карловски районен съд – ІІІ гр.с. в ЧАСТТА, в която за
присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени виновно от И.
И. Б. при управление на лек автомобил марка БМВ модел 530 Д с рег.№ ***
при ПТП, настъпило на 20.01.2019г., дължимо от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:
********* на В. К. Я., ЕГН: ********** , в размер на 6000 лева, е отхвърлено
искането за присъждане на законни лихви от 27.01.2019г. до 22.12.2019г.вкл.
/ до предявяване на иска/, КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
12
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на В. К. Я., ЕГН:
********** ЗАКОННАТА ЛИХВА върху определеното обезщетение в
размер на 6000 лева / шест хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди
- болки и страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени на
ищеца виновно от И. И. Б. при управление на лек автомобил марка БМВ
модел 530 Д с рег.№ *** при ПТП, настъпило на 20.01.2019г., СЧИТАНО ОТ
И от 27.01.2019г. до 22.12.2019г.вкл.
ОТМЕНЯ Решение № 260 090/ 28.04.2021г. постановено по гр.д.№ 1995/
2019г. по описа на Карловски районен съд – ІІІ гр.с. в ЧАСТТА, в която за
присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и
страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени виновно от И.
И. Б. при управление на лек автомобил марка БМВ модел 530 Д с рег.№ ***
при ПТП, настъпило на 20.01.2019г., дължимо от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:
********* на Н. А. О., ЕГН: ********** , в размер на 6000 лева, е отхвърлено
искането за присъждане на законни лихви от 27.01.2019г. до 22.12.2019г.вкл.
/ до предявяване на иска/, КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на Н. А. О., ЕГН:
********** ЗАКОННАТА ЛИХВА върху определеното обезщетение в
размер на 6000 лева / шест хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди
- болки и страдания, вследствие травматичните увреждания, причинени на
ищеца виновно от И. И. Б. при управление на лек автомобил марка БМВ
модел 530 Д с рег.№ *** при ПТП, настъпило на 20.01.2019г., СЧИТАНО ОТ
И от 27.01.2019г. до 22.12.2019г. вкл.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на В. К. Я., ЕГН:
********** и Н. А. О., ЕГН: ********** общо сумата 1 400 лева / хиляда и
четиристотин лева/, направени разноски за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат П. Д. К.,
САК сумата 2 160 лева / две хиляди сто и шестдесет лева/ възнаграждение на
основание чл.38 ЗА с вкл. ДДС.
13
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14