РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Бургас , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120101957 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Рентал груп“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *****, пердставлявано от
Д.Р.К., против „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от Н.Г.И. и Д.С.Т.. Иска се осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 3384,53 лева, частично от 5370,46 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 21.08.2020 г. застрахователно събитие в
гр. Бургас, ж. к. Лазур, зад бл. 52, при което е увредено МПС марка А., модел **, рег. №
****, застраховано при ответника по застраховка Каско, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 08.12.2020 г. до окончателното плащане на главницата.
Твърди се, че увреденият автомобил е собственост на „****“ ЕООД,
предоставен за ползване на ищеца по силата на договор за лизинг от 11.10.2017 г. На
21.08.2020 г. е установено, че автомобилът е увреден в паркирано състояние. Откаран е на
оглед при застрахователя – ответник, с който има сключена застраховка „Пълно каско“.
Била образувана преписка по щета 19110540811/24.08.2020 г., като на ищеца било изплатено
обезщетение в размер на 7219,55 лева. Действителният размер на щетите обаче възлизал на
12480,01 лева.
Моли съда да уважи иска и осъди ответника да му заплати направените
по делото разноски.
Ответното дружество е оспорило предявения иск. Изложило е доводи,
че размерът на претенцията е силно завишен.
1
Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди съдебно-деловодни
разноски.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 405, ал. 1 КЗ.
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът намира иска за основателен.
Не се спори между страните по делото, а се установява и от
представените по делото доказателства (застрахователна полица) наличието на валидно
облигационно отношение между страните по повод договор за застраховка „Автокаско” на
процесния автомобил А., модел **, рег. № **** – видно от застрахователна полица
„Автокаско” № 19054111138/04.10.2019 г. застрахованото МПС е процесното, а срокът на
договора е от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г. Установено е по делото, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като е платил своевременно уговорената застрахователна
премия на 4 вноски. Прието за безспорно е обстоятелството, че по процесната щета е
заплатено обезщетение в размер на 7219,55 лева.
Установява се от приложения договор за лизинг от 11.10.2017 г., че
„****“ ЕООД в качеството на лизингодател е предоставило за ползване на „Рентал груп“
ЕООД в качеството на лизингополучател процесния автомобил.
На 21.08.2020 г. представител на ищеца е установил настъпване на
застрахователно събитие, като на 24.08.2020 г. в застрахователното дружество е заведена
щетата, изразяваща се в нарушаване целостта на боята – облицовка предна броня, десен фар,
решетка и лайсна хром на десен сензор за самопаркиране, видно от приложения по делото
опис на претенцията, съставен от застрахователната компания, т.е. уведомил е в
предвидения от закона и общите условия 3-дневен срок застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие. Посочено в уведомлението е, че застрахованият е избрал
обезщетение по фактури от сервиз, който сам ще избере. Автомобилът към момента не е
ремонтиран.
Ищецът е установил по делото настъпилите имуществени вреди и
техния размер посредством приетата съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е
изготвило заключението си и е дало становище за възникналите щети след оглед на
автомобила и от представените към преписката документи – опис – заключение за щети,
изготвен от застрахователя. Вещото лице Т. е посочило, че стойността на разходите за
възстановяване на щетите на автомобила е общо 10604,08 лева, като е описало по пера и
стойност отделните увреждания и стойността на ремонта – за материали и труд. Посочил е,
че цените на увредените части е установил чрез проверка на пазарните им цени в
търговската мрежа по рама на автомобила, като е дал цени на оригинални части за А., а
стойността на сервизния час във фирми за автотенекеджийски и бояджийски услуги е
2
получил осреднено след проверка в такива сервизи. Не е взел предвид цената от 85 лева, на
която работи официалният сервиз на А.. По отношение на необходимото време за труд и
количество боя е взел предвид посоченото в Наредби № 49/2014 г. и 24/2006 г., като не е
извършвал допитвания до автосервизи.
При така установеното от фактическа страна за наличие на валидно
застрахователно правоотношение, възникване на застрахователно събитие, конкретни по вид
и стойност щети, констатирани след сключване на застрахователния договор, и след като взе
предвид заключението на вещото лице Т., съдът намира предявеният иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ за основателен. Ответното дружество не е доказало да са налице основания,
изключващи отговорността му по застраховката „Автокаско”. В чл. 408 КЗ са изброени
хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение – при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето
ползващо се лице, при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, или в други
случаи, предвидени със закон. В случая не е доказана нито една от тези предпоставки.
Напротив – застрахователят не е отказал плащане на застрахователно обезщетение на
ищеца, като е платил част от претендираното обезщетение в размер на 7219,55 лева.
Спорен по делото е въпросът относно размера на действително
претърпените вреди и стойността на обезщетението, което застрахователят е следвало да
плати. Ищецът счита, че общият размер на обезщетението възлиза на сумата 12590,01 лева,
като е останала за плащане сумата 5370,46 лева, от която в настоящото производство
претендира частично сумата 3384,53 лева.
При определяне на стойността на застрахователното обезщетение
намира приложение разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, съгласно която за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Ето защо дължимото обезщетение следва да е
равно на пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. В
константната практика на ВКС – напр. решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г.
на ВКС, ТК, І т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235
от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 141 от 08.10.2015 г.
по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. се приема, че застрахователното обезщетение при
вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди
до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Представената за сведение
на съда от страна на ищеца оферта не установява размера на действително претърпените
вреди, доколкото същите представлява по съществото си предложение за сключване на
договор с посочените параметри, т. е. те би могла да докаже размера на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда.
3
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът
кредитира частично заключението на вещото лице Т.. Същият е пресметнал, че стойността
на нови оригинални части за подмяна на увредените възлиза на сумата 9325,01 лева, като в
тази част съдът счита, че заключението е обосновано и компетентно дадено. В частта
относно посочената цена на труд за боя за сервизен час съдът не кредитира заключението,
тъй като вещото лице е посочило, че в средната цена не е взело предвид цената в
официалния сервиз на А., която възлиза на 85 лева. Настоящият съдебен състав намира,
следва да се приеме средна цена между двете, т. е. да се взе предвид и цената от 85 лева на
час сервизен труд, доколкото в разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ изрично е предвидено, че се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. В
случая по делото данни автомобилът да е пребоядисван, т. е. към момента на възникване на
щетата същият се приема, че е с оригинална боя. Същото качество боя може да се постигне
единствено чрез полагането й в оторизиран сервиз, който разполага със специализирана
техника, като се постигне възстановяването на автомобила до състояние, в което е бил преди
увредата. Ето защо и съдът приема средна цена за сервизен час в размер на 60 лева, т.е.
цената за труд възлиза на сумата 1681,20 лева, а не както е приело вещото лице 980,27 лева.
По отношение на другите стойности, посочени от вещото лице, съдът кредитира същите
като компетентно дадени, пресметнати на база посоченото в нормативната уредба за
необходимото време за работа от същия вид, както и за нужното количество боя, което е
следвало да се вложи при ремонта. Следователно и дължимото обезщетение възлиза на
общата стойност 11395,01 лева. Доколкото по делото не се спори, че ответното дружество е
заплатило сумата 7219,55 лева, то разликата до размера на действително дължимата сума е
4175,46 лева. Следователно и предявеният частичен иск от 3384,53 лева следва да бъде
уважен изцяло.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 852,38 лева съдебно-
деловодни разноски, в които влизат дължимата за иска държавна такса в размер на 135,38
лева, възнаграждение за вещото лице, платено от ищеца, в размер на 250 лева, адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, доколкото делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, като същото следва да бъде определено на
минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който възлиза на сумата 467 лева. В случая за определянето
му се взема предвид цената на частичния иск, въведен като предмет на делото, а не пълният
му размер.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Н.Г.И. и Д.С.Т., да заплати на
„Рентал груп“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
*****, представлявано от Д.Р.К., сума в размер на 3384,53 лева (три хиляди триста
осемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки), предявен като частичен от сумата
5370,46 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от настъпило на
21.08.2020 г. застрахователно събитие в гр. Бургас, ж. к. Лазур, зад бл. 52, при което е
увредено МПС марка А., модел **, рег. № ****, застраховано при ответника по застраховка
Каско, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2020 г. до
окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Н.Г.И. и Д.С.Т., да заплати на
„Рентал груп“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
*****, представлявано от Д.Р.К., сумата от 852,38 лева (осемстотин петдесет и два лева и
тридесет и осем стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5