№ 13255
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.И.И.А.
при участието на секретаря И.М.К.
като разгледа докладваното от М.И.И.А. Гражданско дело № 20251110111684
по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветникът И. Б. Б. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент *********************. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното и доставено от
ищеца количество топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно решение, по
силата на което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 615,12 лева,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2021
г. до м.04.2024 г., сумата от 119,36 лева-мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
18.02.2025 г., 44,85 лева, представляваща стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от м.01.2022г. до м.04.2024г. и сумата от 10,10 лева–
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 19.03.2022г.
до 18.02.2025г. Претендира законната лихва считано от предявяване на исковата молба
в съда-27.02.2025 год. до окончателното плащане на сумата, както и сторените в
производството разноски.
Ответникът-И. Б. Б. е депозирал, в срок, отговор на исковата молба, в който
твърди, че е платил процесните суми.
Третото лице помагач-ФДР „Н.“ АД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответникът не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата, находяща се
***************** е възложила извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
2
отопление и топла вода на „Н.” АД.
Ответникът не оспорва исковете, поради което настоящият съдебен състав
намира, че по делото е установено по категоричен начин потребената топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, стойността на
услугата за дялово разпределение, както и дължимите лихви, а именно общо сумата от
1 615,12 лева, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2024 г., сумата от 119,36 лева-мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 18.02.2025 г., сумата от 44,85 лева, представляваща стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2022г. до м.04.2024г. и сумата от
10,10 лева–мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
19.03.2022г. до 18.02.2025г. В настоящия случай ответникът е ангажирал доказтелства
за извършено плащане на процесните суми-фискален бон от 17.04.2025 год., а
процесуалният представител на ищеца заявява, че процесните вземания са погасени с
плащане, като не е платено юрисконсултското възнаграждение, което претендира.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът към настоящия момент не дължи на ищцовото дружество процесните
суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23 искове против И. Б. Б., ЕГН **********, с адрес:
**************************, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 1 615,12 лева,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2021
г. до м.04.2024 г., за топлоснабден имот – ап. 146, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча
купел“, бл. 524, вх. Д, сумата от 119,36 лева – мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 18.02.2025 г., на сумата от 44,85 лева, представляваща стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от м.01.2022г. до м.04.2024г. и на сумата
от 10,10 лева–мораторна лихва за периода от 19.03.2022г. до 18.02.2025г., като
неоснователни поради извършено плащане в хода на производството .
ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
3
чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Н.“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4