Решение по дело №130/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 203 – чл. 207 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Първоначално е образувано, като адм. дело № 605/2024г. по опис на Административен съд – Перник, във връзка с искова молба на Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. Г. М. – АК [област], съдебен адрес: [населено място], [жк], ***** срещу кмета на община Перник, по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, както и срещу община Перник, по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С Определение № *** от 05.12.2024г., постановено по цитираното дело, съдът е върнал исковата молба на ищеца, като нередовна и е прекратил производството по делото. Във връзка с постъпила частна жалба, делото е администрирано пред ВАС на Р. [държава], като с Определение № **** от 07.03.2025г., постановено по адм. дело № ***/2025г., на касационната инстанция, акта на първоинстанционния съд е отменен, с задължителни указания относно предмета на исковата молба и делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствени действия.

С Определение № ****от 18.03.2025г., постановено по адм. дело № ***/2024г, по опис на Административен съд – Перник, съдията докладчик разделя производството на два отделни иска, като под номер ****/2024г., делото продължава по иск по реда на чл. чл. 128, ал. 2 от АПК, съответно за иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, делото е докладвано на председателя на съда за образуване на ново производство.

С Протокол за избор на съдия-докладчик от 19.03.2025г., делото по иска с правна [жк], ал. 1 от ЗОДОВ е разпределено на настоящия съдебен състав.

Предмет на производството е осъдителен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, подаден от Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. Г. М. – АК [област], адрес: [населено място], [жк], **** срещу община Перник. С исковата молба, ищецът иска от съда, да осъди ответника, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в общ размер на 100 000 лв., разпределени по 20 000 лв. на година, за причинени неимуществени вреди, за периода от 01.10.2019г. до 01.10.2024г., изразяващи се в непрекъсната тревожност, чувство на безизходица, отчаяние, асоциалност и влошено здравословно състояние (нарушен метаболизъм, чести исхемични кризи и повишено кръвно налягане), причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на общината и неговите заместници.

Действията на ответника са охарактеризирани, като такива извършени от кмета на общината и неговите заместници по сигнали за извършено незаконно строителство в имота на ищеца, находящ се в [населено място], ул. Л.“ № ** подадени от лице без представителна власт.

Бездействието на ответника е описано като неприключване, в исковия период, от кмета на общината, на административната преписка образувана по сигналите за извършено незаконно строителство в собствения на ищеца имот, подадени от лице без представителна власт и неустановяване на законния статут на обектите построени в имота на [улица], в [населено място]. Бездействието на ответника е охарактеризирано още, като непроизнасяне на кмета на общината, в исковия период, по отношение на законността на поставените от представител на „****“ ЕООД, преместваеми обекти в имота на Ц. М. Н., както и по отношение на липсата на контрол, върху дейността извършвана във въпросните преместваеми обекти, в частност спазването на условията на издадените разрешителни за извършване на търговска дейност, изискванията за шум, за обществен ред, за продажби и замърсяване на въздуха, както и не решаване на така поставените въпроси с окончателен акт.

По делото, в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. По същество счита, че в случая не е осъществен сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Относно твърдените незаконосъобразни действия, заявява, че при осъществяване на функциите си, органите на общинската администрация са действали по разпореждане на РДНСК и други институции, като за всяко действие, ищецът е бил уведомяван. Относно твърдяното бездействие, счита че такова не е налице, тъй като незаконосъобразно бездействие е налице само, когато органът или длъжностно лице са задължени да извършат фактическо действие и това задължение произтича пряко от закона или подзаконов нормативен акт, какъвто в конкретния случай не е налице. Заявява, че по отношение на подаваните от ищеца сигнали, за предприемане на съответни действия, по отношение на [УПИ], от кв. ***, по плана на [населено място], [жк], собственост на Ц. М., са извършвани проверки на място и по документи, като за всеки един случай, ищецът е уведомяван, а от своя страна същият е упражнил и правото си на жалба срещу постановените актове, като образуваните административни дела са прекратени, като такива по недопустими жалби/искания. Заявява също, че по повод извършените от общинската администрация проверки, в съседния на ищеца имот, не са констатирани нарушения, за което са уведомени заинтересованите институции, включително и самия ищец. В допълнение застъпва становище, че доколкото в случая става дума за правно, а не за фактическо бездействие, по отношение на твърдяното от ищеца, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, която приравнява непроизнасянето на органа в срок, на мълчалив отказ, подлежащ на оспорване по съответния законов ред.

 

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. М. – АК [област]. Процесуалният представител поддържа исковата молба, моли съда да уважи исковата претенция по изложените в същата съображения и претендира присъждане на съдебни разноски, по приложен списък. Представя писмени бележки, с вх. рег. № ****/23.06.2025, в които подробно излага аргументите относно основателността на исковата претенция

Ответникът по исковата молба – община Перник, редовно призован се представлява от ст. юрисконсулт Е. и ст. юрисконсулт Л.. Процесуалните представители оспорват исковата молба, поддържат представения по делото писмен отговор и молят съда да отхвърли предявения иск, като недоказан и неоснователен. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представят в срок писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание, прокурор Б. М. от Окръжна прокуратура – Перник, намира исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което предлага същата да бъде отхвърлена като такава.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е собственик на [УПИ], в кв. ***, по плана на [населено място], [жк], с площ от *** кв.м., ведно с построената в поземления имот масивна жилищна сграда със застроена площ от 197.50 кв.м., състояща се от сутерен и два етажа, което се установява и от приложения по делото Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим [имот номер], том **, рег. № ***, дело № **от 2017г. (л. 4-5). Не съществува и спор, че за построяването на описаната жилищна сграда има издадено Разрешение за строеж № ** от 02.08.1993г на гл. архитект на община Перник (л. 6) и че същата е въведена в експлоатация с Удостоверение № **от 11.04.2012г. на гл. архитект на община Перник (л. 7).

Видно от комбинирана скица (л. 176), съседен на собствения на ищеца имот е [УПИ], от кв. ***, по плана на [населено място], [жк]. По делото не са представени преки доказателства относно собствеността на описания имот, но видно от пълномощно - декларация (л. 76) и Анекс № ** от 25.06.2020 г. (л. 77), може да се направи обосновано заключение, че същият е собственост на Ц. М. Н., като по силата на договор от 13.11.2017г., имота е отдаден под наем на „****“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Г. Р. – управител, с предназначение на ползване …„за склад на пакетирани въглища и дърва за огрев, които няма да се режат в склада и други търговски цели“….

От доказателствата по делото се установява, че с писмо изх. рег. № **** от 17.03.2017г. на зам. кмета на община Перник (л. 155), адресирано до Ц. М. Н., в качеството й собственик на [УПИ], от кв. ***, по плана на [населено място], [жк], същата е уведомена, че може да извършва в собствения си имот търговска дейност – продажба на дърва и въглища на открито, без да се извършва рязане на дървата на място.

Установява се още, че с жалба на ищеца и други две лица от 26.10.2020г. (л. 151-154), до кмета на община Перник и множество институции, е подаден сигнал срещу Ц. М. Н. и Г. Р. за извършено незаконно строителство в [УПИ], от кв. ****, по плана на [населено място], [жк], собственост на Ц. М. Н., както и за дейности свързани с рязането и обработката на дърва на място в описания имот.

Във връзка с подадения сигнал, от служители на общинската администрация е извършена проверка, резултатите, от която са обективирани в Констативен протокол от 09.03.2021г. (л. 148), като с писмо от 10.03.2021г. на зам. кмета на община Перник (л. 147), подалите сигнала лица, са уведомени, че в имота не е констатирано извършване на незаконно строителство и, че дейностите по продажба на дърва за огрев се извършват в съответствие указанията дадени с писмо изх. рег. № **** от 17.03.2017г. на зам. кмета на община Перник.

Във връзка с получения отговор, е подадена нов сигнал, с дата 27.05.2021г. (л. 145-146), в които заявителите отправят искане до кмета на община Перник, да оттегли даденото съгласие за извършване на търговска дейност с дърва в съседния на ищеца имот, както и молба за сезиране на Изпълнителна агенция по горите.

Във връзка с постъпилия втори сигнал, от служители на общинската администрация е извършена нова проверка, обективирана в Констативен протокол от 03.08.2021г. (л. 139), като с писмо изх. рег. № **** от 10.08.2021г. на зам. кмета на община Перник (л. 138), ищецът, чрез съпругата му, подписала също вторият сигнал, е уведомен за резултатите от същата и е информиран, че на основание чл. 124 от АПК, подаден трети сигнал по същия въпрос, няма да бъде разгледан от администрацията.

Недоволен от получения отговор, с Възражения вх. рег. № **** от 15.08.2021г. (л. 136) ищецът и съпругата му Д. Н. отправят ново искане до кмета на община Перник за оттегляне на даденото разрешение за извършване на търговска дейност и премахване на фургон тип „шейна“ в съседния им имот.

От доказателствата по делото се установява, че недоволството от получения отговор, провокира ищеца да сезира със сигнали и множество други институции по казуса, като по повод направени запитвания от областния управител на [област], директора на Районна здравна инспекция – Перник и началника на РДНСК – Перник, до кмета на община Перник, с писмо изх. рег. № **** от 25.10.2023г. (л. 115-116), адресирано и до ищеца, от страна на общинската администрация, отново е посочено, че в съдения на ищеца имот не са констатирани отклонения или извършено незаконно строителство, както и че поставените в имота преместваеми обекти са съобразени с изискванията на издадените разрешения за поставяне.

По подадените от ищеца сигнали е извършена и паралелна проверка от служители на РДНСК –Перник, като видно от писмо изх. рег. №**** от 05.10.2023г. на началника на РДНСК – Перник (л. 110-114), адресирано до ищеца, кмета на община Перник и други заинтересовани лица, поставените в [УПИ], от кв. ****, по плана на [населено място], [жк], собственост на Ц. М. Н., преместваеми обекти не представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, същите са съобразени по местоположение и размери с издаденото от гл. архитект на община Перник разрешение за поставяне, посочено е също, че съгласно чл. 56 от ЗУТ в поземлените имоти могат да се поставят преместваеми обекти за административна, търговска и други обслужващи дейности , след издаване на разрешение за поставяне.

По делото като доказателство е приложен и приет, и Сигнал на Г. Р. от дата 21.09.2023г. (л. 121), в качеството му пълномощник на Ц. М. Н., до началника на РДНСК – Перник, в който същият уведомява административният орган за извършено незаконно строителство в имота собственост на ищеца.

С писмо от 25.09.2023г. (л. 119), началникът на РДНСК – Перник, препраща, по компетентност, подадения сигнал на кмета на община Перник, като с второ писмо от дата 09.11.2023г. (л. 108) дава и указания за предприемане на срочни действия, във връзка с изнесените данни за извършено незаконно строителство в имота на ищеца.

По повод дадените указания, до ищеца е изпратено писмо от 16.11.2023г. (л. 107), на зам. кмета на община Перник, за осигуряване на достъп до собствения му имот, на дата 30.11.2023г., за извършване на проверка по случая. По делото е наличен Констативен протокол от 30.11.2023г. (л. 88), от който се установява, че на посочената дата достъп до имота на ищеца не е осигурен, поради неговото отсъствие. За изпълнение указанията на началника на РДНСК – Перник, до ищеца е изпратено второ писмо от 01.03.2024г. (л. 67), за осигуряване на достъп до имота му на дата 06.03.2024г.. От данните по делото се установява, че на посочената дата, в присъствието на ищеца, е извършен оглед на място, като резултатите са обективирани в Констативен протокол от 06.03.2024г. (л. 97), подписан от ищеца без възражения. По повод извършената проверка, до ищеца, по електронен път, е изпратено писмо изх. рег. № ****от 07.03.2024г., с дадени указания за представяне на геодезическо заснемане на оградата на имота му, но по делото липсват данни същото да е получено от адресата си. С цел приключване на преписката, до ищеца е изпратено съобщение (л. 96), за осигуряване на достъп до имота му на дата 24.04.2024г., за извършване на допълнителни измервания. По делото е налична молба на Н. Н., адресирана до кмета на община Перник, с дата 22.04.2024г. (л. 100), от която става ясно, че същият е учуден от необходимостта за извършване на повторна проверка в имота му, както и че ще отсъства от града на дата 24.04.2024г., като проверка в имота му може да бъде извършена след 13.05.2024г.

Видно от писмо изх. рег. № **** от 07.05.2024г., (л. 101), адресирано до ищеца, на дата 24.04.2024г., достъп до имота му не е осигурен, като същият е информиран за причините налагащи повторното посещение. В отговор на полученото, по ел. път, писмо с вх. рег.№ **** от 07.05.2024г., ищецът изразява недоволство от налагащата се повторна проверка, заявява, че преписката следва да бъде приключена без извършването и, тъй като прилага към писмото си всички необходими документи за установяване законността на изградените в имота му строежи.

Административната преписка образувана по повод сигнала за извършено незаконно строителство в имота собственост на ищеца, продължава с трето писмо от 17.07.2024г., на началника на РДНСК – Перник (л. 85), до кмета на община Перник, в което е изразено становище за предприемане на срочни действия по подадения сигнал, както и че извършените до момента проверки неудоволетворяват подателя на сигнала.

Във връзка с постъпилото поредно писмо на началника на РДНСК – Перник, кмета на община Перник издава заповед № **** от 23.07.2024г. за назначаване на комисия, която на дата 14.08.2024г. да извърши нова проверка в имота на ищеца. По повод издадената заповед, до ищеца е изпратено писмо № **** от дата 01.08.2024г. (л. 79), за осигуряване на достъп до имота му на посочената дата. Видно от Констативен протокол от дата 14.08.2024г. (л. 75), в присъствието на ищеца, е извършена проверка. От съдържанието на протокола са установява, че на проверяващите е представено геодезическо заснемане за оградата на имота и че навесът е бил изграден още при закупуването на имота. Ищецът отказва да подпише съставения протокол. Във връзка с извършената нова проверка, по делото е представен и протокол № **** от 14.08.2024г. (л. 74), в който служителите извършили същата, описват поведението на ищеца, при посещението в имота му и арогантния начина, по които същия се е държал с проверяващите.

По делото няма данни за извършени последващи посещения в имота на ищеца, нито информация за констатирани от общинската администрация несъответствия на изградените в имота му обекти, с изискванията на законодателната уредба.

Като доказателства по делото са приложени още: Пълномощно – декларация (л. 76), от което се установява, че Ц. М. Н. е упълномощила Г. Д. Р., да я представлява, в качеството й на собственик на [УПИ], от кв. ****, по плана на [населено място], [жк], пред община Перник, СГКК – Перник и пред собствениците на съседните имоти и Снимки (л. 165-169), с аналогично изображение на представените с административната преписка (л. 129-132), от които е видно, наличието на подредени дърва за огрев, товарен автомобил с дърва, хладилни витрини, столове за посетители, маса тип „бар плот“ и преместваем обект с навес, като по делото не спорно, че същите възпроизвеждат изображения от имота собственост на Ц. М. Н..

Представените по делото Определение № **** от 15.10.2024г., постановено по адм. дело № ****/2024г. по описа на Административен съд – Перник, Определение № **** от 25.11.2024г., постановено по адм. дело № ****/2024г. по описа ВАС на Р. [държава] и Определение № **** от 26.08.2024г., постановено по адм. дело № ****/2024г. по описа на Административен съд – Перник, ще бъдат ценени, като доказателства по делото, доколкото същите имат относимост към предмета на настоящото производство.

По делото като свидетел беше разпитана Д. П. Н. – съпруга на ищеца.

От показанията на свидетеля се установява, че:

Д. П. Н. и съпруга й Н. В. Н. – ищец, са закупили имота си в [населено място] на 04.04.2017г. Същите са живели дълги години в чужбина, като след завръщането им в [държава] се установяват да живеят в [населено място], в закупената им къща на [улица]. Съседен на собствения им имот е имота на Ц. М. Н., разположен на [улица], който по силата на договор за наем, се ползва от наемателя Г. Р., като границата между двата имота е ограда. Н. Г. Р. използва наетия имот за склад за дърва и въглища, като извършва товаро - разтоварна дейност, рязане и цепене на трупи с машини без необходимите резрешителни, насипна продажба на дърва и въглища. При извършване на упоменатите дейности се вдига много шум, замърсява се въздуха и се създава голямо неудобство за живеещите наоколо. През годините, в стопанисвания от Г. Р. имот, са били разположени незаконно различни преместваеми обекти, които впоследствие са узаконени от общината, чрез издаване на съответните разрешителни. В момента в обекта има разположени фургон за продажба на дърва и фургон за хранителни стоки, с 12 броя хладилни витрини. Фургонът за хранителни стоки е за продажба на гише, но тъй клиентите влизат в двора, за да си вземат избрания продукт от хладилните витрини, реално продажбата не се осъществява на гише. В момента цялото пространство към улицата „****“ е покрито с дървени навеси и са разположени столове за посетители, които денонощно пият, ядат и пускат музика. По повод извършваната търговска дейност и голямото безпокойство, което се създава за живущите в района, ищецът, съпругата му и други съседи, са пускали десетки жалби до община Перник, като единствената реакция на служителите на администрацията била да предупреждават Г. Р., за предстоящите проверки, за да може същият да преустанови порочните практики (скрива резачките, прибира столовете, демонтира незаконните маси). След приключване на проверките, дейностите продължават, както са били извършвани преди проверките, като общинската администрация бездейства и не предприема никакви действия във връзка с подадените до нея сигнали, включително и по отношение на задълженията, които има във връзка с Наредба № 6 от 07.10.2019г. за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление.

От показанията на свидетеля се установява още, че във връзка с подадена от Г. Р. жалба за извършвано в техния имот незаконно строителство са били подложени на множество проверки от страна на служители на общината и РДНСК. По повод проверките, им се наложило да извършат геодезическо заснемане на оградата в собствения си имот и да доказват нейната законност въпреки, че същата е построена още преди закупуването на имота и е търпим строеж. Споделя също, че пред дома им е имало разположени антипракинг елементи, сложени от времето на предишния кмет, които сега били задължени да премахнат лично, по заповед на действащия такъв.

Заявява, че всичките тези стресови ситуации са нарушили здравословното състояние на ищеца и независимо, че той е бил здрав, щастлив и спокоен мъж, когато са се прибрали от [държава], в момента има нарушен метаболизъм, високо кръвно налягане и сърцебиене. Смята, че едно да живееш в „уредена“ държава, където всичко се взема под внимание за благото на хората, друго е да се сблъскваш с неприемливата действителност, в жилищен квартал да бъде извършвана промишлена дейност – склад за дърва и въглища и в последствие и продажба на хранителни стоки. Споделя, че Р. има протекцията на общината, поради което се станал безцеремонен, като дори е отправял заплахи към съпруга й.

Изхождайки от семейната връзка между свидетеля и ищеца и предполагаемия интерес от изхода на делото, съдът ще цени показанията на свидетеля на база цялата съвкупност на събрания доказателствен материал, като счита показанията за поведението на Р., спрямо съпруга й, за неотносими към предмета на спора.

От така установеното от фактическа страна, съдът, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, достигна до следните правни изводи:

С чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на общите съдилища и се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети, Глава единадесета от АПК.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на община Перник - юридическо лице съгласно чл. 14 от ЗМСМА и неговите заместници. При това положение исковата молба се явява подадена от лице с правен интерес, срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Сочените като незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на община Перник и неговите заместници, представляват административна дейност по своята същност, доколкото същите осъществяват изпълнителната дейност в общината, която по своята същност представлява вид властническо въздействие върху обществото, гражданите и организациите на граждани. Предвид изложеното съдът приема, че искът срещу община Перник с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е предявен срещу надлежния ответник и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. С оглед изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция, с която е сезиран е допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция се явява неоснователна, съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, общината отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на общината възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на общината; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата, на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.

В действащото законодателство не са регламентирани условията, на които трябва да отговаря едно административно действие или бездействие за квалифицираното му като "законосъобразно". По аргумент от нормата на чл. 146 от АПК, от която се извличат изискванията за законосъобразност на административния акт, следва да се приеме, че законосъобразно е това административно действие или бездействие, което е извършено от компетентен административен орган или от длъжностно лице от администрацията на органа /т. е при упражняване на правомощия в рамките на неговата компетентност/; при наличие на законово регламентираните материалноправни предпоставки, обуславящи възникването на правото и задължението на органа /длъжностното лице/ да извърши действието или да се въздържи от него; при спазване на нормативно установените изисквания за реда, начина и средствата за осъществяването му и при съобразяване на неговото извършване с целта на закона. Ако административното действие или бездействие не отговаря, на което и да е било от посочените изисквания, може да бъде обоснован извод за неговата незаконосъобразност.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на ответника охарактеризирани, като такива извършени от кмета на общината и неговите заместници по сигнали за извършено незаконно строителство в имота на ищеца, находящ се в [населено място], ул. Л.“ № **, подадени от лице без представителна власт и бездействия описани като неприключване, в исковия период, от кмета на общината, на административната преписка образувана по сигналите за извършено незаконно строителство в собствения на ищеца имот, подадени от лице без представителна власт и неустановяване на законния статут на обектите построени в имота на [улица], в [населено място], както и бездействие на ответника охарактеризирано като непроизнасяне на кмета на общината, в исковия период, по отношение на законността на поставените от представител на „**** ЕООД, преместваеми обекти в имота на Ц. М. Н., както и по отношение на липсата на контрол, върху дейността извършвана във въпросните преместваеми обекти, в частност спазването на условията на издадените разрешителни за извършване на търговска дейност, изискванията за шум, за обществен ред, за продажби и замърсяване на въздуха, както и не решаване на така поставените въпроси с окончателен акт.

С оглед на посоченото в исковата молба фактическо основание за настъпилите вреди, обезщетение, за които се иска, първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на община Перник, е наличие на извършени от кмета и неговите заместници действия, свързани с незаконосъобразното процедиране по сигналите за извършено незаконно строителство в имота на ищеца, както и бездействие на кмета на общината, свързано с неприключването в срок на преписките по подадените сигнали за извършено незаконно строителство в имота на ищеца и бездействие на кмета на общината, свързано с непроизнасяне в срок, по сигналите на ищеца, за законността на поставените от представител на „**** ЕООД, преместваеми обекти в имота на Ц. М. Н., както и по отношение на липсата на контрол, върху дейността извършвана във въпросните преместваеми обекти и произнасянето с краен акт, по подадените от ищеца сигнали.

За да са налице незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно трайната съдебна практика на ВАС - незаконността на действието/бездействието ще се определи от несъобразеността на поведението на длъжностното лице с разпоредбите на нормативен акт, тоест да е извършено в противоречие с предписан от нормативен акт волеви акт или въздържание от такъв. Трябва да са налице такива фактически действия или бездействия, които административният орган е длъжен да извърши или да се въздържи, по силата на закона и правопораждащия юридически факт - правната норма. От значение в случая са, кои са фактическите незаконни действия/бездействия, намиращи се в причинна връзка с твърдените от ищеца вреди, къде са регламентирани в нормативен акт, като дължими фактически действия/бездействия във връзка с управленчески правоотношения.

 

По отношение на твърденията за извършени незаконосъобразни действия:

От събраните по делото доказателства, по безспорен начин се установи, че проверките извършени в имота на ищеца, по подадените от Г. Р. сигнали, са разпоредени по повод постъпили в община Перник три броя писма на началника на РДНСК – Перник, с които по компетентност, така постъпилите сигнали са изпратени до кмета на община Перник. Установява се още, че в изпълнение на указанията на началника на РДНСК – Перник, от страна на общинската администрация, в лицето на кмета на общината, са предприети действия регламентирани в разпоредбата на чл. 223 от ЗУТ, като в тази връзка не се споделят доводите в исковата молба за извършени незаконосъобразни действия от страна на кмета и на заместниците му. Напротив от преписката се установява, че до ищеца са изпратени четири съобщения за осигуряване на достъп до имота му, като само в два от случаите, същият е осигурил такъв. Възраженията му относно липсата на основание за извършване на проверка в имота му, са неоснователни, доколкото законовите правомощия на административния орган, посочени в разпоредбата на чл. 223 от ЗУТ, му предоставят права да извършва проверки за незаконно строителство. В тази връзка становището на ищеца, че не е била необходима втора проверка в имота му и, че законността на изградените в имота му постройки е доказана още при първото посещение на служителите на общината, не може да обоснове незаконосъобразността на действията на кмета на общината, доколкото изцяло в неговата компетентност е преценката, дали събраната информация е достатъчна, необходимо ли е събиране на още документи (в частност и геодезическо заснемане за оградата в собствения на ищеца имот), съответно налице ли е незаконно строителство или не. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 5 от ЗУТ служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община имат право на свободен достъп до строежите от четвърта, пета и шеста категория, както и да изскват всички необходими при проверката докумети, в тази връзка правопораждащия юридически факт, обусловил конкретните действия на общинските служители е именно правната норма, а не преценка на кмета на общината или заместниците му да извършат конкретната проверка. В тази връзка извършените действия са правно регламентирани и не са в разрез разпоредбите на нормативен акт. Що се отнася до наведените в исковата молба аргументи, че подадения сигнал за незаконно строителство, в имота на ищеца, изхожда от лице без представителна власт, следва да се отбележи, че по делото е налично пълномощно, с което Ц. М. Н. е упълномощила Г. Д. Р., да я представлява, в качеството й на собственик на [УПИ], от кв. ****, по плана на [населено място], [жк], пред община Перник, пред община Перник. Следва да бъде отбелязано, обаче, че дори и да се приеме, че Г. Д. Р. не е разполагал с правомощия да сезира органите на РДНСК –Перник, съответно кмета на общината, то подадения от него сигнал не е правопораждащия факт обусловил извършването на процесната проверка, тъй като съгласно практиката на ВАС при упражняване на правомощията си по чл. 223 от ЗУТ кмета на общината действа служебно и не може да бъде обвързан от наличието или липсата на сезирания от граждани или организации за спиране или премахване на незаконни строежи.

По отношение на твърденията за наличието незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на общината.

1. Бездействие на кмета на общината, свързано с неприключването в срок на преписките по подадените сигнали за извършено незаконно строителство в имота на ищеца

В продължение на изложеното в мотивите от предходния абзац, следва да бъде посочен, че по подадените сигнали за извършено незаконно строителство, в имота на ищеца, кметът на община Перник не е длъжен да се произнесе. Това е така, тъй като при упражняване на правомощията си по чл. 223 от ЗУТ този орган действа служебно и не може да бъде обвързан от наличието или липсата на сезирания от граждани или организации за спиране или премахване на незаконни строежи. Липсват законови основания, регламентирани в ЗУТ, които да вменяват задължение на органа по чл. 223 от ЗУТ да се произнася по отправените до него сигнали, а и съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК решението на административния орган по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. В специалния закон /ЗУТ/ не е предвидена възможност да се оспорва отказ да се образува производство за констатиране и спиране, респ. премахване на евентуално съществуващ незаконен строеж. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ заповедите за спиране на незаконен строеж подлежат на съдебен контрол, но не и отказите за издаването им. Според разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 или на части от тях.

В тези случаи, кметът, в качеството си на административен орган, действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не съответния административен акт. Той не е обвързан от подадения сигнал, в този смисъл не може да е налице и бездействие на кмета на община Перник, доколкото за него несъществува задължение да се произнесе по подадения сигнал. В конкретния случай липсва правна норма, която да създава за кмета на общината задължение да се произнесе по искането за установяване на незаконен строеж, съответно неговото премахване. В този смисъл Определение № **** от 26.01.2011г по адм. д. № ****/2011г. по опис на ВАС; Определение № ****от 08.04.2014г по адм. д. № ****/2014г. по опис на ВАС; Определение № **** от 14.04.2009г по адм. д. № ****/2009г. по опис на ВАС; Определение № **** от 10.02.2016г по адм. д. № ****/2016г. по опис на ВАС; Определение № 1*** от 26.11.2012г по адм. д. № ****/2012г. по опис на ВАС и др.

2. Бездействие на кмета на общината, свързано с непроизнасяне в срок, по сигналите на ищеца, за законността на поставените от представител на „****“ ЕООД, преместваеми обекти в имота на Ц. М. Н., както и по отношение на липсата на контрол, върху дейността извършвана във въпросните преместваеми обекти.

Относно твърдяното бездействие на кмета на общината, свързано с непроизнасяне в срок, по сигналите на ищеца, за законността на поставените от представител на „****“ ЕООД, преместваеми обекти в имота на Ц. М. Н., съдът счита твърденията за неоснователни, като препраща към мотиви изложени в горните редове на съдебния акт.

Относно твърдяното бездействие на кмета на общината, свързано с непроизнасянето му с окончателен акт, по сигнали на ищеца, за спазване на условията на издадените разрешителни за извършване на търговска дейност, изискванията за шум, за обществен ред, за продажби и замърсяване на въздуха в имота на Ц. М. Н..

Безспорно от доказателствата по делото, в частност и показанията на разпитания по делото свидетел, се установи, че имота собственост на Ц. М. Н. – [УПИ], от кв. ****, по плана на [населено място], [жк], съседен на имота на ищеца, е отдаден под наем на „**** ЕООД, ЕИК **** представлявано от Г. Р. – управител, с предназначение на ползване …„за склад на пакетирани въглища и дърва за огрев, които няма да се режат в склада и други търговски цели“…. Доказа се също, че освен търговия с дърва и въглища в описания имот се извършва и търговия с хранителни продукти.

От доказателствата по делото се установи още, че във връзка с извършваната търговска дейност, в съседния на ищеца имот, до кмета на община Перник са изпратени три жалби, съответно от дата 26.10.2020г. (л. 151-154), от дата 27.05.2021г. (л. 145-146) и с вх. рег. № **** от 15.08.2021г. (л. 136). По повод подадените жалби, от служители на общинската администрация са извършени две проверки на място. По първата резултатите са отразени в Констативен протокол от 09.03.2021г. (л. 148), като с писмо от 10.03.2021г. на зам. кмета на община Перник (л. 147), ищеца е уведомен, че в имота не е констатирано извършване на незаконно строителство и, че дейностите по продажба на дърва за огрев се извършват в съответствие указанията дадени с писмо изх. рег. № 17/ТР-500-1 от 17.03.2017г. на зам. кмета на община Перник. По втората проверка резултатите са отразени в Констативен протокол от 03.08.2021г. (л. 139), като с писмо изх. рег. № **** от 10.08.2021г. на зам. кмета на община Перник (л. 138), ищецът е уведомен за резултатите от същата и е информиран и че на основание чл. 124 от АПК, подаден трети сигнал по същия въпрос, няма да бъде разгледан от администрацията. От доказателствата по делото, се установява, че по третата жалба на ищеца, не е извършвана проверка на място, но тъй като възражението е било адресирано и до други институции, препратили постъпилия сигнал по компетентност на кмета на общината, с писмо изх. рег. № **** от 25.10.2023г. (л. 115-116), адресирано до областния управител на [област], директора на Районна здравна инспекция – Перник, началника на РДНСК – Перник и ищеца, отново е изложено становището на общинската администрация по случая.

По делото липсват данни за подадени последващи сигнали от страна на жалбоподателя до общинската администрация, съответно за извършвани от служителите на общината следващи се проверки.

От представените доказателства, се доказва, че по подадените от ищеца сигнали, за извършваната търговска дейност в съседния имот, са направени проверки, за резултатите, от които същият е уведомен. Доколко извършените проверки отразяват реалното състояние на обекта и дали търговски дейности в имота са в съответствие с изискванията на нормативните актове регламентиращи законосъобразното им извършване, е въпрос на преценка от компетентните органи. В тази връзка, за кмета на община Перник не съществува задължение да се произнесе с краен акт по подадените от ищеца сигнали, доколкото от приложените по делото Констативен протокол от 09.03.2021г. (л. 148) и Констативен протокол от 03.08.2021г. (л. 139) не се установяват нарушения на дейността извършвана в имота на Ц. М. Н..

Изложените, от разпитания по делото свидетел, обстоятелства, във връзка с тенденциозното поведение на ответника, съответно манипулативните действия на управителя на „****“ ЕООД, ЕИК **** преди извършването на проверките, макар и „голословни“, не охарактеризират поведението на ответника като „бездействие“, а водят на аргументи за занижен контрол при извършването на търговска дейност на територията на общината.

В конкретния случай обаче се доказа, че общинските органи не са възприели пасивно поведение и не са пренебрегнали подадените от ищеца сигнали, а напротив, през процесния период са извършени проверки на дейностите извършвани в имота на Ц. М. Н.. Във връзка с изложеното, съдът счита за неоснователни и твърденията на ищеца относно бездействието на кмета на община Перник и в тази част от исковата претенция.

В обобщение на всичко изложено до тук и въз основа на събраните доказателства - писмени и гласни, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема, че по делото не се установи спрямо ищеца да са осъществени сочените от него незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на община Перник и неговите заместници. Предвид изложеното, намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на кмета на община Перник и неговите заместници при упражняване на административна дейност.

Независимо, че при липсата на една от предпоставка за уважаване на исковата молба, е излишно да се обсъждат останалите, доколкото, за да възникне отговорността на ответника, следва да са налице кумулативно елементите от фактическия състав, за пълнота съдът следва да отбележи, че ищецът не е доказа по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - реално причинени неимуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените действия бездействия.

По делото не се доказаха твърдяните от ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в непрекъсната тревожност, чувство на безизходица, отчаяние, асоциалност и влошено здравословно състояние (нарушен метаболизъм, чести исхемични кризи и повишено кръвно налягане. В тази връзка следва да се отбележи, че неимуществените вреди не могат да се предполагат и макар и възможна последица, те подлежат на доказване с всички допустими средства във всеки конкретен случай.

Относно ангажираните гласни доказателства - свидетелските показания на свидетеля Д. П. Н. - съпруга на ищеца Н. В. Н., съдът счита, че същите недоказват твърдените от ищеца неимуществени вреди, доколкото не се подкрепят с представи по делото писмени доказателства. Свидетелят твърди, че поведението на ответника е довело до стресови ситуации за съпруга й поради което …..“независимо, че той е бил здрав, щастлив и спокоен мъж, когато са се прибрали от [държава], в момента има нарушен метаболизъм, високо кръвно налягане и сърцебиене“….. Посочените от свидетеля здравословни проблеми на ищеца, не са свързани с вътрешни лични негови изживявания, за които не е възможно поставяне на медицинска диагноза. Напротив твърдените от свидетеля здравословни проблеми, предполагат медицинско становище, съответно предписание за провеждане на лечение, а по делото липсват данни за такива.

По изложените аргументи, съдът не кредитира споделеното от свидетеля, в частта на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Недоказана е и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между сочените действия бездействия на ответника и претендираните неимуществени вреди. От разпита на свидетеля не се доказа наличието на причинна връзка между твърдените заболявания на ищеца и поведението на ответника. Още повече, че както вече беше отбелязано в съдебния акт, съдът не приема действията/бездействията на ответника, като такива противоречащи на закона.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин наличието на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на община Перник, по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия и бездействие на кмета на на община Перник и неговите заместници, поради което предявеният иск срещу ответника се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на ответника се дължат своевременно заявените за присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Съгласно приложимата норма на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай ответникът е бил представляван от двама процесуални представители. Във връзка с изложеното и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и количеството на извършената дейност и факта, че съдебното производство е приключило в едно съдебно заседание, на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в общ размер на 300 (триста) лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата молба на Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Д. Г. М. – АК [област], адрес: [населено място], [жк], **** срещу община Перник, за заплащане на обезщетение в общ размер на 100 000 лв., разпределени по 20 000 лв. на година, за претърпени неимуществени вреди, за периода от 01.10.2019г. до 01.10.2024г., причинени му от незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на общината и неговите заместници.

ОСЪЖДА Н. В. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица]да заплати на община Перник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на [държава], в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.