Решение по дело №684/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 431
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Борислав Александров Илиев
Дело: 20195200500684
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И     Е      431

 

гр. Пазарджик, 15.11. 2019 г.

                               

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                    

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          Председател: Красимир Ненчев

                                                                                         Членове: Борислав Илиев

                                                                                                      Ели Каменова

при секретаря Г. Младенова, като разгледа докладваното от окръжен съдия Б.Илиев в.гр.дело №  684 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение №1113/31.07.2019г. по гр.д.№666/2019г. на Пазарджишкия районен съд, е  отхвърлен предявения от Териториално  поделение на Национален осигурителен институт- гр.Пазарджик,  представлявано от директора Е.Г.срещу „Слави Ауто 78“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Пловдивска“№99, представлявано от управителя Р.К.Я.и срещу Ю.Ю.С. *** конститутивен  иск по чл.74, ал.3 във вр.с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен на трудов договор №001 от 17.04.2018г., сключен между „Слави Ауто 78“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул.“Пловдивска“№99, представлявано от управителя Р.К.Я.и срещу Ю.Ю.С. ***.

Така постановеното решение се обжалва в срок от ТП на НОИ - Пазарджик,чрез юрк.В.С. като неправилно , незаконосъобразно  и необосновано. Твърди,че по делото са събрани писмени доказателства,които удостоверяват,че г-н.С. е със средно образование , а съгласно чл.4 от от методологическите бележки НКПД-211 се прилага от всички предприятия и организаций и осигурява единство при управление на труда и тр.отношения , а съгласно чл.5л3 НКПД-2011 се прилага за управление на човешките ресурси.Излага съображения във връзка с понятията –образователно и квалификационно ниво и приложението на чл.8,ал.1 от ППНКПД 2011 при изготвяне на длъжностни разписания работодателя или определено от него лице да използва длъжностни наименования и съответния им код от класификацията.От друга страна твърди,че съдебния състав не е взел под внимание обстоятелството,че длъжността “***“ с код по НКПД ********* попада в единична група 1439 Ръководители на други услуги.    От показанията на св.Т.Д. които съдът кредитирал се установило,че    работата на С.  в осигурителя „Слави Ауто 78“ЕООД е била свързана с почистване и поддръжка на автомобили, а не с ръководство ,планиране и коордирането на някакви услуги.На второ място поддържа,че неправилно съдът е приел,че тр.договор №001 от 17.04.2018г. е действителен,въпреки,че в мотивите на съдебното решение е констатирал нередовност при сключването му, а именно че същия е сключен като срочен тр.договор на осн.чл.68,ал.1,т.2 от КТ със завършване на определената работа,като в него не е определена работата ,която следва да се извърши.Счита,че при сключване на тр.договор на това основание в съдържанието му трябва да е посочена работата,за извършването на която договорът е сключен-да е определена като вид,обем и качество още към датата на възникване на тр.правоотношение.В случая от съдържанието на договора не ставало ясно до завършването на каква работа е сключен ,така страните да са наясно кога ще изтече срокът.Ето защо следвало съдът да приеме,чеоспорената клауза недействителна и страните са обвързани  от безсрочно тр.правоотношение и да обяви недействителността на тази клауза. Формулирано е искане да се постанови съдебен акт, с който да отмените решението на РС, като незаконосъобразно и неправилно. Не се сочат доказателства. Не сочи доказателства и не прави   доказателствени искания.            В срока по чл.263 ГПК от противната страна ,чрез адв.М.П. е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.Твърди се,че подадената жалба е допустима,но неоснователна по съображения подробно развити в жалбата. .Формулирано е искане за оставяне без уважение на същата и потвърждаване на обжалваното решение. Не сочи доказателства и не прави   доказателствени искания.                                                                                                                         В съдебно заседание жалбоподавателят р.пр. не изпраща представител.Чрез своя пълномощник поддържа въззивната жалба по съображения изложени в представени по делото писмени бележки.Прави възражение за прекомерност при присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК. 

В съдебно заседание въззиваемите р.пр. не се явяват рез своя пълномощник адв.М.П. въззиваемия Ю.С., оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение,като потвърди обжалваното решение.

Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразявайки наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид следното:

 В исковата молба срещу „Слави Ауто 78“ЕООД с ЕИК ********* гр. Пазарджик, ул.“Пловдивска“№99, представлявано от у-ля Р. Я.и срещу Ю.Ю.С. *** ищецът Териториално поделение на Национален осигурителен институт- град Пазарджик, представлявано от директора Е.Г.твърди, че във връзка с подадено заявление за отпускане на паричо обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО от втория ответник е установено, че същият е назначен на длъжност „***“ в ответното дружество , считано от 17.04.2018г. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 2 000лв. Трудовият договор е прекратен след 23 дни  на основание чл.325, ал.1т.4 от КТ като причини за прекратяването е посочено“ завършване на определена работа“. Твърди се, че при извършената проверка от контролните органи на ТП на НОИ-П.осигурителят е представил копие от трудов договор №001 от 17.04.2018г., от който се установява, че на 17.04.2018г на основание чл.68, ал.1,т.2 от КТ между ответното дружество в качеството на работодател и ответника Ю.С. в качеството на работник/ служител/ е сключен трудов договор като ответникът С. притежава степен на образование „ средно“ . Процесният трудов договор е сключен със срок „ до завършване на определена работа“. С този трудово договор ответникът С. е назначен на длъжност „***“ с код по НПКД 14395012. При сключване на трудовия договор. Твърди се, че при сключването на трудовия договор е действала Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД), утвърдена със заповед №РД01-931 от 27.12.2010 г. на Министъра на труда и социалната политика. Съгласно т. 12 от Методологичните бележки към НКПД петата цифра от осемзначния цифров код на съответната длъжност указва минималното образователно и квалификационно ниво. В конкретния случай цифрата е 6, което съгласно точка 9.5 от Методологичните бележки към НКПД съответства на образователно- квалификационна степен „бакалавър“.Твърди се, че от представените пред административния орган писмени доказателства се установява, че ответникът  Ю.С. няма придобита образователно –квалификационна степен „професионален бакалавър“ , а е със средно образование.Това обосновава извода, че С. не отговаря на изискванията за заемане на длъжността „***„ с код по НКПД 14395012. От друга страна договорът е сключен като срочен на основание чл.68, ал.1т.2 от КТ , тоест като договор с временен характер „ до завършване на определена работа“. Времетраенето на този вид срочен трудов договор се определя чрез точното посочване на работата, която трябва да се извърши. В този случай времетраенето на трудовия договор се определя от настъпване на едно бъдещо сигурно събитие- до завършване на определената в договора работа . В текстовата част на процесният трудов договор е посочено „ извършване на определена работа“ като не епосочена конкретната работа и не е определен периодът за изпълнението и.Срокът по чл.68, ал.1т.2 от КТ следва да се определя от съдържанието на договора , тоест в договора трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението на която е сключен.Касае се за работа, която би могла да се дефинира еднозначно още от момента на възникване на правоотношението иначе не би могло да се счита, че има уговорен срок за извършването и.Конкретизацията и индивидуализацията на възложената работа е предпоставка служителят да има яснота относно момента, в който ще се прекрати трудовото правоотношение.Предвид началната липса на необходимото образование, както и порокът в основанието, на което е сключен процесния трудов договор ищецът счита, че същият е недействителен. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за недействителен сключения между ответниците трудов договор №1 от 17.04.2018г.  В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците не  е представен писмен отговор.

Пазарджишкият окръжен съд съобразявайки изложените в исковата молба фактически твърдения и доводите на страните  и прецени събраните по делото доказателства  намира за установено следното от фактическа страна 

От представените от ищцовата страна  писмени доказателства се  установи, на 17.04.2018г ,че между „Слави Ауто 78“ЕООД с ЕИК ********* в качеството на работодател и Ю.Ю.С. в качеството на работник е сключен трудов договор , по силата на който С. е  назначен на длъжност „ ***“ с код по НКПД 14395012, с място на работа : склад за леки автомобил –употребявани, находящ се в град П., при 8 часов работен ден  при основно трудово възнаграждение в размер на 2 000 лв. със срок – до завършване на определена работа. Съгласно приложената към трудовия договор длъжностна характеристика изискването  да заемането на тази длъжност е „ средно образование“. Процесният трудов договор е прекратен, считано от 10.05.2018г като в тестовата част на заповедта като причини за прекратяването е вписано: „завършване на определената работа“.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т.Д., поискан от ответника Ю.С.. От показанията на посочения свидетел се установи, че  се познава с ответника Ю.С., тъй като са от едно малко селце К., където всички се познават. Свидетелят обясни, че С. работел в един автосалон , находящ се на изхода на град П.по посока град П. като се наложило свидетелят веднъж да го закара до работа.Свидетелят  посещавал работното място на ответника С.. Отговорностите на С. били свързани с почистване, поддръжка на автомобилите. Свидетелят допълни, че Сътрев работил в автосалона около месец  и напуснал, тъй като се налагало да пътува от населеното място , където живее до работата  като разстоянието е около  100 км в едната посока.

При така очертаната по делото фактическа обстановка въззивният съд намира следното от правна страна  :

Предявеният  иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр.с ал.1 от КТ е процесуално допустим доколкото посочената разпоредба на закона предвижда  случаите , когато контролен орган или друг компетентен орган прецени, че трудовият договор е недействителен на някое от  основанията , посочени в разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ, той незабавно сезира съда , за да се произнесе по действителността на трудовия договор. В случая е налице правен интерес от предявяването на този иск доколкото за периода на времетраене на трудовия договор  е от значение неговата  действителност или недействителност с оглед възможността въз основа на договора от работника/ служителя да се упражнят права, свързани със зачитането на осигурителен стаж и ползването на парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица и стаж за пенсия.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните  съображения :

Недействителността на трудовия договор се характеризира с редица особености спрямо недействителността  на договорите по ЗЗД. В трудовото право не са уредени отделни основания за нищожност и унищожаемост на договорите, а се използва общото понятие недействителност. Страните или лицата по чл.74, ал.3 от КТ  не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд и решението за обявяването  и не бъде връчено на страните. Недействителността не се обявява ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен като работодателят не може да се позове на недостатък, който може да се отстрани дори , когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, ако работникът или служителят е действал добросъвестно отношенията между страните по договора до момента на обявяването му за недействителен се уреждат като при действителен трудов договор. Тази специална уредба е свързана с особения характер на трудовите правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение, което  от своя страна е свързано с осигуряване на средства за живот, а също така и с оглед влиянието на трудовите правоотношения върху социално осигурителните  права на работника или служителя.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ трудовият договор е недействителен , когато противоречи на закона или на колективен трудов договор  или го заобикаля.                       В настоящия случай ищецът се позовава на заобикаляне на нормативните правила на чл.66, ал.4 от КТ, според която норма наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от министъра на  труда и социалната политика, която уредба е доразвита в Правилника за прилагане на Националната класификация на професиите и длъжностите 2011г., наричана за краткост „Класификацията“. Съгласно чл.3 от Правилника Класификацията представлява система от професионални и длъжностни наименования, разпределени съобразно тяхната специфика в различните социално-икономически области. Класификацията осигурява единен подход при класифициране на персонала , при провеждане на изследвания и анализи на професионалната и длъжностната структура на работната сила.Съгласно чл.6 Класификацията се прилага задължително при формиране и осъществяване на социалната политика , политиката на доходите, заетостта и пазара на труда , социалното осигуряване , професионалното образование и обучение, при наемане на работа по трудово или служебно правоотношение. Според чл.11 кодирането на длъжностните наименования в Класификацията става с уникален код, който съдържа информация за класа, подкласа, групата , единичната група , минималното образователно и квалификационно ниво и поредния номер на длъжността в рамките на единичната група. Съгласно  чл.12 с изключение  на длъжностите, определени с нормативен акт  работодателите решават индивидуално всеки отделен случай на несъотвествие между изискваното от Класификацията минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на дадена длъжност и притежаваните  от заетото или кандидатстващото  за длъжността лице образование и професионална  квалификация. 

Методологическите бележки дефинират основните понятия и правилата за класифициране , подпомагащи еднозначното прилагане на класификацията . Списъкът на длъжностите определя длъжностната структура на работната сила. Той дава възможност за откриване принадлежността на всяка длъжност от НКПД-2011 към определена единична група, група, подклас и клас, както и нейния код в НКПД-2011.В т.9 от Методологичните бележки са разгледани основните понятия приложими в НКПД-2011, които са длъжност/ 9.1/, професия /9.2/, специалност/9.3/, професионална квалификация/9.5, образователно и квалификационно ниво/т.9.5/ като образователно и квалификационно ниво 6 съответства на образователно –квалификационна степен „бакалавър“.

Не се спори,установи се от доказателствата по делото, че по силата на учредената между ответното дружество в качеството  на работодател и втория ответник в качеството на работник трудовоправна връзка  вторият ответник е назначен на длъжността „***“. Безспорно е, че тази длъжност съгласно НКПД-2011г е с код 14395012 като петата цифра от този код съответства на образователно- квалификационната степен „ бакалавър“ . Спорен е въпросът относно обстоятелството, че ответникът С. към момента на заемане на длъжността „***“  не е отговарял на образователните изисквания съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, тъй като притежава  „средно образование“.

 В тази насока правилно е отбелязал първоинстанционния съд, че липсва нормативен акт,регламентиращ   за  заемането на длъжността „***“ да се изисква образователно – квалификационна степен „бакалавър“. Както се посочи по-горе съгласно чл.12 от Правилника за прилагане на НКПД-2011г.  в правото на работодателя е  при липса на нормативен акт определящ степента на образованието за съответната длъжност / в случая липсва нормативен акт, определящ степента на  минималното образование за длъжността „ ***“ е да реши индивидуално за всеки случай на несъответствие между изискваното от Класификацията минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на дадената длъжност и притежаваните от заетото лице образование и професионална квалификация. При това положение работодателя   сам решава дали да назначи на съответната длъжност лице,което притежава по-ниско образователно-квалификационно  ниво от това, което е заложено в Националната класификация  на професиите и длъжностите, 2011г. Ето защо са неоснователни оплакванията на жалбоподателя,че за длъжността която е заемал С. се изисква лицето да притежава образователно-квалификационно ниво 5 образователно квалификационна степен „професионален бакалавър“ ,каквато степен той не притежава.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя ,за недействителност на процесното трудово правоотношение поради непосочване точно на работата, която трябва да се извърши с оглед факта, че трудовият договор е сключен на основание  чл.68, ал.1т.2 от КТ ,респ. да обяви недействителността на тази клауза.

В съдебната практика е прието, че ако в трудовия договор само се посочва, че се сключва по  реда на чл.68, ал.1т.2 от КТ, без да се определи точно и опише работата/ какъвто е конкретния случай/ или ако от описанието на работата е видно, че тя има постоянен характер/ а не временен/,  се приема, че  трудовият  договор е безсрочен и това обстоятелство би рефлектирало върху относимото основание за прекратяване  на трудовото правоотношение,а именно дали  това ще е някое от  общите основания за прекратяване на трудовия договор, разписани в разпоредбата на чл.325 от КТ , където  се съдържа и основанието по чл.325,ал.1т.4 от КТ – със завършване на  определената работа/ на което основание е прекратен настоящия трудов договор/ или ще са приложими другите основани за прекратяване на трудовия договор, регламентирани в чл.327 ,чл.328 от КТ  и чл.330 от КТ ,което обстоятелство не се отразява на действителността на трудовия договор. Освен това в исковата молба липсва формулирано искане за обявяване на недействителност на такава клауза.

     В предвид на това въззивният съд намира, че предявеният иск  с правно осн. чл.74, ал.3 във вр.с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен на сключения между ответниците трудов договор №001/17.04.2018г. е неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен.                                                                                                           Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд  е достигнал до  същите правни изводи постановявайки обоснован и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да бъде потвърден. Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК  при постановяване на обжалваното решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните.Въззивната жалба  е  неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.                                                      Водим от горното Пазарджишкия окръжен съд 

 

Р                      Е                          Ш                           И                       :

   

     ПОТВЪРЖДАВА решение 1113/31.07.2019г. на районен съд  П.,  постановено по гр. д.№666/2018г.по описа на същия съд.                                                          

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС.

 

 

Председател:                                                                Членове:1.                   

 

                                                                                                  2.