Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 1337 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „М.Ф.“
ЕООД срещу решение от 13.11.2018г., постановено по гр. дело № 52705/2018г. на
Софийски районен съд, 78 състав в частта за уважаване на предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателя искове по чл. 422 ГПК за сумата 407. 72 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.
ноември 2015г. – м. април 2017г. и сумата 68.
40 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.12.2015г. – 30.05.2018г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, поради нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че
по делото не е даказано качеството му на потребител на процесния имот,
включително и качеството му на собственик на имота. В тази връзка оспорва да е
получил представеното по делото писмо – покана за плащане изх. №
П-11171/20.10.2017г., както и фактури за начислени суми за топлинна енергия.
Сочи, че по делото не е доказано и доставката на топлинна енергия в
претендирания размер. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло, с
присъждане на направените съдебни разноски.
По делото не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба и не е заявено становище от въззиваемия – ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице
помагач „Т.С.“ ООД.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в обжалваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 791 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 477. 57 лв. –
главница за незаплатена топлиннна енергия за периода м.11.2015г. – м.04.2017г.
и за сумата 80. 12 лв. – лихва за забава за периода 31.12.2015г. – 30.05.2018г.
за топлоснабден имот - денонощен магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж.к. ***************
В заявлението по чл. 410 ГПК
и в исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че между страните е сключен
договор № 40-Т 358852/19.03.2013г. по
общи условия за продажба на топлинна енергия за процесния имот, с код на
платеца Т 358852, поради което ответното дружество има качеството клиент на
топлинна енергия за стопански нужди съобразно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил наличието
на облигационно правоотношение между страните, с твърдения, че липсва сключен
договор по общи условия за доставка на топлинна енергия.
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца,
че следва да докаже наличието на облигационна връзка между страните за
процесния период – договор за доставка на топлинна енергия.
С обжалваното решение е прието от първоинстанционния
съд, че е налице облигационна връзка между страните, възникнала по силата на
закона и общите условия, като в тази връзка е ценено и протоколно определение
от 13.11.2018г., с което е отделено за безспорно обстоятелството, че въззивното
дружество е собственик на процесния имот.
По делото не е представен описания в исковата молба
договор № 40-Т 358852/19.03.2013г.,
нито се доказва да е сключен такъв, нито се твърди и доказва да е налице
отправено писмено изявление от ищеца, достигнало до ответника, както и
наличието на писмено изявление в някаква форма от ответника, което може да се
тълкува като писмено изявление за сключване на търговска сделка.
Извън горното, по делото е
представено писмо изх. № П-11171/20.10.2017г., отправено от ищцовото дружество
до ответното относно „дължими суми и подписване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди“, с което е отправено изрично изявление от
ищеца, че търговските отношения между страните за продажба на топлинна енергия
за няколко недвижими имота, между които и процесния, не са уредени съгласно чл.
149, ал.1, т. 3 ЗЕ и се предлага в срок до 08.11.2017г. ответникът да
представени подписани формуляри. По делото не е доказано това писмо да е
получено от ответника. Дори да се приеме, че това писмо е достигнало до
ответника, за процесния период м.11.2015г. – м.04.2017г. по делото не са налице доказателства за сключен писмен
договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен
по реда на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, исковете на предявеното договорно
основание са изцяло неоснователни и недоказани, предвид липсата на сключен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в изискуемата
писмена форма за действителност за процесния период. Следва да се отбележи, че
за да е спазена писмената форма за сключване на договора, следва да се
установи, че всяка от двете насрещни страни е изразила писмено изявлението си
за съгласие с всички съществени елементи от съдържанието на договора, като не е необходимо и
задължително тези изявления да са обективирани в един писмен документ, а могат
да се съдържат в отделни такива. В случая не се твърди и
доказва да е налице писмено изявление на ответното дружество, което може да се
тълкува като съгласие за сключване на договор. Отделно от това, не е налице
доказано и отправено от ищеца и достигнало до ответника изявление, което да се
тълкува като оферта, която следва да се счита за приета чрез конклудентни
действия, респ. за приложение на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Ето защо не може да се
приеме, че е налице сключен договор при
Общи условия, като в тази връзка е без значение обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот. За процесния период потребената от ответника
топлинна енергия следва да се претендира на извъндоговорно основание.
От изложеното следва изводът, че ответникът не е
потребител на топлинна енергия за небитови нужди по смисъла на 149, ал.1, т. 3 ЗЕ и не дължи заплащане на цената на отдадената
за процесния имот топлинна енергия за претендирания период на предявеното
договорно основание, съгласно чл. 155 ЗЕ. Позоваването на ищеца в исковата
молба на §1, т. 43 от ДР на ЗЕ е изцяло неоснователно, тъй като нормата не е
отменена, респ. не е действаща за процесния период.
По изложените съображения, жалбата е основателна и
обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено друго за отхвърляне на
исковете. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъденните в полза
на ищеца разноски, с оглед изхода на спора.
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се
присъдят претендираните и доказани разноски за въззивната инстанция в размер на
сумата общо 350 лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение. Разноски за
първоинстанционното производство не
следва де се присъждат допълнително на ответника, тъй като такива са
претендирани за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, но не са
представени доказателства за заплащането му и са недоказани според настоящия
съдебен състав.
С оглед цената на исковете и търговския характер на
спора, решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 13.11.2018г., постановено по гр. дело № 52705/2018г. на Софийски
районен съд, 78 състав, в обжалваната част за уважаване на предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу „М.Ф.“ ЕООД установителни искове за сумата 407. 72 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.
ноември 2015г. – м. април 2017г. и за сумата 69. 40 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 31.12.2015г. – 30.05.2018г., както и в частта, с която е осъдено „М.Ф.“
ЕООД да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 448. 21 лв.
– разноски за първоинстанционното производство и сумата 64. 03 лв. – разноски
за заповедното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу „М.Ф.“
ЕООД, ЕИК ******** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумите: 407. 72 лв. –
стойност на потребена топлинна енергия за периода м. ноември 2015г. – м. април
2017г. и 68. 40 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 31.12.2015г. – 30.05.2018г. за топлоснабден имот - денонощен магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. София, ж.к. ****5, ул. ********, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на „М.Ф.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 350 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението в частта за отхвърляне на
исковете за разликата до пълните предявени размери е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.С.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОТМЕНЯ решение от
13.11.2018г., постановено по гр. дело № 52705/2018г. на Софийски районен съд,
78 състав, в обжалваната част за уважаване на предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „М.Ф.“
ЕООД установителни искове за сумата 407.
72 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м. ноември
2015г. – м. април 2017г. и за сумата 69.
40 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
31.12.2015г. – 30.05.2018г., както и в частта, с която е осъдено „М.Ф.“ ЕООД да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 448. 21 лв. –
разноски за първоинстанционното производство и сумата 64. 03 лв. – разноски за
заповедното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „М.Ф.“ ЕООД искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумите: 407. 72 лв. – стойност на потребена топлинна
енергия за периода м. ноември 2015г. – м. април 2017г. и 68. 40 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 31.12.2015г. – 30.05.2018г. за
топлоснабден имот - денонощен магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр. София, ж.к. ****5, ул. ********, като
неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД да заплати на „М.Ф.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
350 лв. – разноски за въззивното
производство. Решението в частта за отхвърляне на исковете за разликата до
пълните предявени размери е влязло в сила като необжалвано. Решението е постановено при участие на
третото лице „Т.С.” ЕООД – помагач на въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.