Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТОЯН КОЛЕВ
при секретаря АННА ДИМИТРОВА изслуша докладваното
от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 1578 по описа за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдебното
производство е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на В.Т.Б. и Д.С.Б. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0819-000773/05.07.2022г. на Младши автоконтрольор към ОДМВР Варна, Сектор
Пътна полиция Варна.
Жалбоподателите
считат заповедта за незаконосъобразна. Сочат, че макар оспорваната заповед за
ПАМ е издадена против В.Т.Б., жалбоподателката Д.С.Б. също има правен интерес
да я оспорва, тъй като е съпруга на адресата Б.. Сочи се, че МПС марка Мерцедес
ЦЛК 200 с регистрационен номер ******* е придобито през времетраенето на брака
им в режим на СИО, се заявява наличие на правен интерес от оспорване на
заповедта и от страна на Б.. Твърди се, че административно наказващия орган не
е изложил никакви мотиви, относно продължителността на срока за който се
прилага мярката. Счита се, че при постановяването на оспорената заповед
неправилно е приложен материалният закон, тъй като мярката се прилага спрямо
пътни превозни средства, които са еднолична собственост на нарушителя, но не и
когато са собственост и на трети лица, какъвто е настоящият случай. Налагат се
доводи за нарушаване принципа на съразмерност при прилагане на такива мерки,
като считат същата за несъответна с евентуалните вреди, които ще настъпят при
прилагането ѝ. По изложените
съображения се моли съдът да отмени обжалваната заповед. Претендират се
сторените в производството разноски.
В съдебно
заседание и по съществото на спора, жалбоподателите, чрез депозирани от
пълномощник писмени бележки, поддържат жалбата
Ответната страна
– Мл. автоконтрольор към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция Варна, чрез
процесуалния си представител юриск. Й., оспорва жалбата. Счита така
постановената ЗППАМ за правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде
оставена в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като се
запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на
ПАМ № 22-0819-000773/05.07.2022 г., издадена на основание чл. 22 ЗАНН и чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, Мл. автоконтрольор към ОДМВР Варна, С-р
Пътна полиция Варна, е приложил спрямо жалбоподателя В.Т.Б. принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА", отнети са 2 БР. РЕГ. ТАБЕЛИ С № *******.
Заповедта е
мотивирана с обстоятелството, че на 05.07.2022г. в 10:40 часа в гр. Варна, ул. Мир,
посока бул. Христо Смирненски до блок *, В.Т.Б.
управлява собствения си лек автомобил марка Мерцедес ЦЛК 200 с регистрационен
номер *****. При извършена проверка на водача Б. с техническо
средство Drаger Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM 0004 е отчетено, че е
управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
за което се установило с използваното техническо средство, при отчетена
положителна проба 038 за канабис – 25. Административният
орган е приел, че Б. е извършил следното деяние: Управлява собственият си лек
автомобил марка Мерцедес ЦЛК 200 с регистрационен номер ****** видно от договор за покупко-продажба с Peг. №
4642/2022 от дата 28.04.2022г, след употреба на наркотични вещества или техните
аналози установено с техническо средство Drаger Drug Test 50 00 с фабричен
номер ARAM 0004, който отчете положителна проба за канабис - 25 на проба 038.
Във
връзка с установеното срещу Б. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) cep. GA бл. № 701136 от 05.07.2022 година.
Горните констатации са квалифицирани от органа като нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. ІІ-ро ЗДвП.
Към
административната преписка са приложени АУАН серия GA бл. № GA бл. № 701136 от
05.07.2022 г. в който е отразена описаната в ЗПАМ фактическа обстановка;
Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Варна и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, установяващи
компетентност за издателя на заповедта както и Заповеди с №№
8121з-825/19.07.2019г. и 81213-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, установяващи компетентност за актосъставителя; Справка за нарушител;
Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г.; Справка от Автоматизираната информационна
система „КАТ" — „история на регистрация“ за лек автомобил с рег.№ ****** РК; резултат от Drug test № 38/05.07.2022 г. и Копие
на протокол *********-10000 сервизна проверка на Drager Drugtest 5000.
При така установените факти, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежни страни адресат и
собственик на ППС и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на делото
е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП. С представените по делото Заповед №
365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-Варна и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са определени
длъжностните лица, компетентни да издават заповеди за ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2а, б. "б" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по ЗДвП.
Актът съдържа
всички необходими реквизити, заложени в изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК.
Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки по т. 2а, б. „б“ (нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.,
представляващо действаща редакция към датата на издаване на заповедта,
съставляващи прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6
месеца до една година.
Член 5, ал. 3
ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От приложените по
делото доказателства безспорно се установява, че при проверката, извършена от
органите на С-р Пътна полиция при ОДМВР Варна на 05.07.2022 г. в гр. Варна, ул. Мир посока бул. Христо
Смирненски до блок *, водачът Б. е управлявал собствения си
лек автомобил марка Мерцедес ЦЛК 200 с регистрационен
номер ***** след употреба на наркотични вещества или техните
аналози, което обстоятелство е установено с техническо средство Drаger Drug
Test 5000, с фабричен номер ARAM 0004, който е отчел положителна проба за
канабис - 25 на проба 038.
Не са налице
предпоставките за отмяна на заповедта по настоящето производство, каквото е
искането в жалбата, тъй като безспорно са установени материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.
„б“ ЗДвП е категорична, че ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца до една година“ се прилага
спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози (какъвто е настоящият случай). Под "собственик
на моторно превозно средство" законодателят има предвид включително и тези
случаи в които МПС е придобито в собственост на водача през времетраенето на
брака му в режим на съпружеска общност. За последното обстоятелство не се спори
между страните, а и се установява от приложената към административната преписка
справка от Автоматизираната информационна система „КАТ" - „история на
регистрация“ за лек автомобил с рег. № ***** и приложеното с жалбата удостоверение за сключен
брак.
Въпреки указаната
за жалбоподателите доказателствена тежест до приключване на съдебното дирене в
настоящото производство не бяха представени доказателства оборващи
констатациите в АУАН за употреба на наркотични вещества. Употребата на
наркотичното вещество канабис е обстоятелство установено на база полеви тест с техническо
средство Drаger DrugTest 5000, с фабричен номер ARAM 0004, при положителна
проба 038 и това налага извода, че към 05.07.2022 г. хипотезата на чл. 171, ал.
2а, б. "б" ЗДвП е била изпълнена.
Не се споделят
оплакванията на жалбоподателите, че заповедта за прилагане на ПАМ страда от
липса на мотиви досежно срока за който следва да бъде временно прекратена
регистрацията на МПС. В случая определения от административния орган срок от
шест месеца е в минималния размер. При прилагане на ПАМ от категорията на чл.
171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП, органът действа при условията на обвързана
компетентност и е длъжен да приложи съответния на нарушението вид ПАМ. Това
означава, че неизлагането на мотиви относно продължителността на срока на
действие на мярката, при определен минимален такъв не накърнява правото на
защита на жалбоподателите.
Понеже
приложената с процесната заповед ПАМ е за минимално установения от закона срок,
по същите съображения съдът не приема за основателни и възраженията на
жалбоподателите за несъразмерност на мярката по смисъла на чл. 6 АПК. В
съответствие с чл. 6, ал. 3 и 4 АПК административният орган е приложил ПАМ по
вид и за срок, които са максимално благоприятни както за адресата и неговата
съпруга-съсобственик, така и за обществото.
Освен изложеното
дотук следва да се посочи, че не се констатират обстоятелства, от които да
следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Целите,
които си поставя чл. 171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката,
препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило наркотични
вещества, напълно отговаря на тези цели.
Оспорената
заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с
който се установява нарушение и правораздавателният такъв, с който се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административно-наказателна или наказателна юрисдикция
(НП или присъда). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни
правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
наказанията са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод
извършено административно нарушение или престъпление. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е
средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената
цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на собственика и
изпълнение на превенцията, ПАМ по чл. 171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП се
прилага за определен срок.
Вредите които
биха настъпили от прилагане на процесната ПАМ са съизмерими с тези които биха
настъпили за обществото от продължаване евентуалното използване на ППС от лице
под влияние на наркотични вещества, а обществения интерес винаги се явява
надделяващ пред частния. Ето защо
неоснователни се явяват оплакванията на жалбоподателите за нарушение на
принципа по чл. 6, ал. 5 АПК. Мярката по чл.
171, ал. 2а, б. "б" ЗДвП е принудителна административна мярка, която
няма санкционен а превантивен характер. Тя се "прилага", а не се
"налага" без оглед на вината и чрез нея се реализира диспозицията на
правната норма.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган,
при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
По арг. на
противното на чл. 143, ал. 1 АПК искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
С оглед изхода на
спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК. Делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от
жалбоподателя.
На
основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното
и на основание чл.
172, ал. 2 АПК, Административен
съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.Б. и Д.С.Б.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0819- 000773/05.07.2022г. на Мл. автоконтрольор към ОДМВР Варна, С-р Пътна
полиция Варна, с която относно МПС Мерцедес ЦЛК 200 с регистрационен номер ****** е приложена
ПАМ - „чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА
СРОК ОТ 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА“.
ОСЪЖДА В.Т.Б., с ЕГН ********** и Д.С.Б., с ЕГН ********** ***
да заплатят на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: