№ 193
гр. Стара Загора, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500340 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.259- 272 от ГПК във вр. с чл.141, ал.7 от ТЗ
във вр. с чл.79, ал.1 и чл.266, ал.1 и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано въз основа на подадена в законния 2-
седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 1220/21.03.2023г.
от ищцата- пълнолетната българска гражданка д-р М. К. У.-К. от гр.С.З.
против негативната за нея част от първоинстанционното Решение №
22/21.02.2023г. по гр.д.№ 587/2022г. по описа на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени исковите й претенции против
ответника- работодател МБАЛ“Д-р Димитър Чакмаков Р.“- ЕООД, гр.Р., ***
за заплащане на възнаграждението й като управител на това болнично
заведение. Счита, че в атакуваното му част първоинстанционното Решение
било необосновано, незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни
фактически и правни аргументи в своя подкрепа. Прави оплаквания, че
обжалваното Решение противоречало изцяло на закона и на събраните по
делото доказателства, че същото било необосновано, неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила.
Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло в атакуваната му част
първоинстанционно Решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло
исковете против ответника, ведно със законните последици от това. Не е
имала свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.
Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции, като не е
1
представила свой Списък по чл.80 от ГПК. В проведеното открито съдебно
заседание по делото въззивницата не се е явила лично и/или чрез процесуален
представител и не е пледирала пред настоящия въззивен съд.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор на в.жалба от ответника- въззиваем „МБАЛ Д-р Димитър
Чакмаков- Р.“- ЕООД, гр.Р., ***. В проведеното открито съдебно заседание се
е явил процесуален представител- адвокат, който не е имал нови
доказателствени искания, и е пледирал да се отхвърли въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана, и да се потвърди в атакуваната му част
първоинстанционното Решение, като напълно мотивирано, законосъобразно и
правилно, съобразено с естеството на длъжността на въззивницата и договора
й за управление с болницата. Претендира разноските си пред въззивния съд. В
този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и
предварителната му писмена защита по делото. Представя списък с
разноските си по чл.80 от ГПК.
Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав, след като обсъди
доводите на всяка от страните, събраните пред РС доказателства, приетата
експертиза и приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, счита за установено и доказано по несъмнен начин следното:
Безспорно предмет на спора по делото е искането на управителката на
болничното заведение за изплащане на суми по договора й за управление на
МБАЛ "Д-р Д.Чомаков"- ЕООД, гр.Р., ***. Процесните претендирани
възнаграждения, предмет на въззивната жалба, обаче нямат трудово- правен
характер по своята юридическа същност, а облигационни по договор за
управление на ТД по ТЗ. Следователно за разлика от трудовите
правоотношения в облигационните такива, особено когато са по ТЗ/каквото е
процесното паричното възнаграждение/, се дължи единствено и само при
съответното изпълнение на насрещните задължения на
изпълнителя/въззивницата/, а не е автоматично само по силата на самото
правоотношение. Пред РС са били събрани достатъчно относими
доказателства, че въззивницата безспорно е допуснала неточното изпълнение
на договорните си задължения, изразяващи се в допуснати груби нарушения
при управление на болницата, довели до изпадането й в трайно
неблагоприятно икономическо състояние и до практическа невъзможност да
заплаща задълженията си. Видно от множеството писмени доказателства пред
РС, както и от приета без възражение от никоя от страните по делото
съдебно- счетоводна експертиза/ССЕ/, безспорно и категорично е било
доказано пред първата съдебна инстанция, че болницата е увеличавала своите
загуби в периода на управление на въззивницата, че тя не е осъществявала
достатъчно дейности и че не е получавала необходимите приходи, които да
позволят нормалното й функциониране. А в същото време са били изплащани
огромни суми във вид на допълнителни възнаграждения на определени
служители, в нарушение на вътрешните правила за изплащане на такива
възнаграждения в самото болнично заведение.
2
Неслучайно в чл.9 (3) от Договор за възлагане на управлението страните
по него изрично са уговорили, че Едноличния собственик на капитала на
болницата/Община- Раднево/ не гарантира размера на възнаграждението на
Управителя/въззивницата/ и по никакъв начин не го компенсира при липса на
средства в самото търговско дружество- въззиваемата болница.
Същевременно е налице категорично, ясно и недвусмислено изразено
съгласието от управителя/въззивницата/ да получава своето възнаграждение,
като такъв, при изричното условие, че под нейно управление болницата
разполага с необходимите парични средства за изплащане на това
възнаграждение. Въззивницата/управителка/ е получавала редовно своите
заработени средства, изплащането на които е зависело само от нея през срока
на управлението й. Но в края на това нейно управление болницата дотолкова
е влошила финансовото си състояние, че тя/като управител/ не е осигурил
средства дори за удовлетворяване на своите договорени парични вземания,
като неин управител. Видно от представеният Протокол от Заседанието на
Общинския съвет на гр.Р., *** от 26.02.2020г., договорът за управление на
въззивницата/като управител на болницата/ е прекратен след установени
злоупотреби при управлението от нея на болницата, довели до образуване на
наказателно производство и налагане за мярка за неотклонение „задържане
под стажа“, като договорът е прекратен единствено и само поради трайни
негативни стопански последици за самото търговско дружество/болницата/.
Именно за такава фактическа и правна хипотеза са взели предварително
предвид страните по договора за управление с горецитираната разпоредба от
договора между тях и напълно точно, ясно и недвусмислено са изразили
волята си, че едно такова бъдещо евентуално положение/каквото се е
реализирало на практика по късно във времето/, управителят не следва да
получава своето предвидено в договора, но негарантирано от Община-
Раднево възнаграждение за управлението й.
В тази връзка на пълно неоснователни се явяват защитните тези на
въззивницата/управител/, че уговорката в чл.9 (3) от Договор за възлагане на
управлението бил нищожна, тъй като противоречал на закона, макар
въззивницата въобще да не е посочила на коя конкретна законова норма
противоречи тази разпоредба, като най- общо е посочила, че винаги се
дължало парично възнаграждение за положен труд. Това по принцип е вярно
единствено и само при трудовите правоотношения по общия закон/КТ/ и
другите специални закони/ЗМВР, ЗОВС, ЗСВ, ЗДА, ЗДАНС, ЗМ и други/, но
процесния договор за управление на търговско дружество по ТЗ въобще няма
такъв характер.
На е налице и твърдяната „неравноправност“ на тази договорна клауза,
понеже този правен термин се използва при потребителските
правоотношения/ЗЗП, ЗПК и други/, каквото процесното определено не е, и
няма действаща и приложима правна норма, която да предвижда нищожност
при „неравнопоставеност“ в областта на приложимото облигационно/ЗЗД/ и
търговско/ТЗ/ право.
3
Наред с това се дължат от възложителя на управителя претендираните
от нея „допълнителни възнаграждения“, тъй като в хода на
първоинстанционния процес е било установено и доказано по несъмнен и
безспорен начин, че липсват законовите и договорните предпоставки,
определени във вътрешнодружествените правила, които да дават възможност
на болницата за начисляване на някакви такива „допълнителни
възнаграждения“ на управителя- въззивницата. Дори нещо повече- именно с
начисляването и изплащането на едни такива „допълнителни
възнаграждения“, въззивницата/управител/ безспорно и доказано е нанесла
допълнителна имуществена вреда на управляваното от нея търговско
дружеството, като значителна част от тези незаконосъобразно начислени
недължими допълнителни плащания са получени именно от нея в качеството
й на управител, а останалите са получени от определени от нея длъжностни
лица в болницата, без ясен законов или договорен критерий за поличаването
им. Безспорно е било установено и доказано пред РС, че тези плащания
очевидно противоречат на разпоредбите на чл.21а, чл.21б, ал.1 и ал.2 , чл.21д
и чл.28 от „Правилата за разпределение иа финансовите средства и работната
заплата в МБАЛ "Д-р Д.Чакмаков-Радиево"- ЕООД, гр.Р.“. През целия период
на управление от въззивницата, лечебното заведение е формирало финансов
резултат „загуба“ в размер на безспорно доказаните 463 000 лв. за
календарната 2018г. и 609 000 лв. за календарната 2019г., в резултат на което
не е следвало да се изплаща допълнително материално стимулиране на
управителя/въззивницата/ и служителите, макар че съгласно представените
официални справки начислените и изплатени по този начин пърични
възнаграждения надхвърлят, като размер претендираните по делото искови
суми от въззивницата- ищца.
Предвид всички гореизложени съображения въззивният ОС- Ст.Загора
намира, че процесната въззивна жалба е напълно неоснователна и недоказана,
че обжалваното първоинстанционно Решение на РС се явява изцяло
правилно, законосъобразно и мотивирано, и следва да бъде напълно
потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
На осн. чл.280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК, тъй като никоя от процесните
многобройни парични искови претенции не е над законовата граница от 5 000
лв., настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно касационно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.272 от ГПК във
вр. с чл.141, ал.7 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 и чл.266, ал.1 и във вр. с чл.82- 86
от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част Решение №
22/21.02.2023г. по гр.д.№ 587/2022г. по описа на РС- гр.Раднево,
обл.Старозагорска.
4
ОСЪЖДА М. К. У.-К., ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на
„МБАЛ Д-р Димитър Чакмаков Р.“- ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление в
гр.Р., ***, *** сумата 4 400 лв./четири хиляди и четиристотин лева/ без 20 %
ДДС, съответно сумата 5 280 лв./пет хиляди двеста и осемдесет лева с 20 %
ДДС/, представляваща направените разноски за възнаграждение на един
пълномощник- адвокат във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5