РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Павликени, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20214140100242 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А П. чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България гр.С. чрез юрисконсулт Н. М. по предявени
установителени искове по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД срещу И. И. М. от
гр.П. по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧгД № ***/2020г на ПРС. Въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А П. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България гр.С. е
образувано Чгрд.***/2020г при ГОРС, изпратено по подсъдност на ПРС и по ЧГрД№
***/2020г ПРС и е издадена заповед по чл.410 от ГПК ,като е изпълнена процедурата по
връчване на заповедта на длъжника по чл.47 от ГПК. В указания от съда срок е депозирана
искова молба от заявителя . В нея се твърди, че на 02.05.2017 е сключен между страните
договор за потребителски кредит CREX *** за сумата от 279лв., която ще се връща в общ
размер на кредита от 229лв. с първоначална вноска 50лв.и 12бр погасителни вноски от
23.36лв. за закупуване на стока смартфон, като длъжникът е получил стоката. Длъжникът е
следвало да изплаща кредита по погасителен план, приложен към договора. Длъжникът
преустановил плащането на вноските на след втората погасителна вноска на 20.08.2017г.
Ищецът твърди, че на основание чл.3 от договора при просрочване на 2 или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска- от 20.09.2017г вземането е
станало предсрочно изискуемо като му е изпратена покана за доброволно изпълнение и
уведомление за предсрочната изискуемост до длъжника. Моли съда да приеме за установено
по отношение на ответника, че послединия му дължи сумите 199.65лв. главница, 33.95лв.
възнаградителна лихва от 20.08.2017г-20.05.2018г, 59.80лв. мораторна лихва от 20.09.2017г-
16.10.2020г и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. Предявява в условията на евентуалност ако съдът приеме, че
ненадлежно е обявена предсрочната изискуемост на кредита преди депозиране на
заявлението в съда и осъдителни искове за същите суми. Претендира за направени по
заповедното производство и по настоящото производство разноски.
1
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител
ответника. Твърди, че липсват доказателства относно настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита и уведомяването на длъжника.. Не се доказва направените плащани от страна на
ответника, направената покупка от ответника. Моли съда да отхвърли главните искове и
евентуалните искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени обекивна съединени установителни искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от
ГПКврчл.240 ЗЗДи чл.9 от ЗПК и евентуално съединени осъдителни искове по чл.240от ЗЗД,
вр.чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК.
По делото безспорно се доказва сключавенето на договор за потребителски кредит
CREX *** между страните. Предмет на исковете е установяване съществуването на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да
установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна
облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника, усвояването на
кредита и факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, както и размера на
претендираното вземане по неговите отделни пера. По делото се установи безспорно, че
между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК).
Съдът като взе предвид представения договор договор от 02.05.2017г , намира, че
същият съдържа всички изискуеми реквизити: посочени са страните по договора, посочен е
размера на кредита: 279лв, първоначална вноска, месечна погасителна вноска, брой
погасителни вноски, обща стойност на плащанията , посочен е ГПР и лихвения процент.
Представен е погасителен план с първа падежна дата 20.06.2017г и последна падежна дата
20.05.2018г. Съгласно договора кредитополучателят се съгласява представеният му с този
договор потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски
партньор като извършването на плащането съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора. Ответникът е
закупил смартфон на цена 279лв. модел zte.
Ищецът признава неизгодни за нето факти, че ответникът е заплатил 2 месечни погасителни
вноски от общо 46.72лв. и е преустановил плащането. Представено е извлечение по
кредита, от което е видно твърдяното обстоятелство. Видно от извлечението, останала е
неплатена сумата от 233.60лв.,от които 199.65лв. главница, 33.95лв. дължима лихва по
кредита. На основание на сключения договор в чл.3 от него , при забава на 1 или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка погасителна вноски, като обезщетението за забава е равно на
ОЛП на БНБ, в сила от 01.01., съответно от 01.07 на текущата година, плюс 10% .
Мораторната лихва върху неплатената главница по кредита за периода 20.09.2017г-
16.10.2020г видно от calculator.bg е 62.28лв.. Претенцията на ищеца е за сумата от 59.80лв.
По делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането- на 20.09.2017г, от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска по кредита. Срокът на договора е изтекъл на 20.05.2018г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 28.08.2020г., т. е след изтичане на срока на
договора. Слеователно съдът намира, че
По отношение на основателността на предявените обективно съединени
установителни искове:
По отношение основанието на вземанията и размера на дълга, видно от подписания то
двете страни договор, в същия са налице ясни уговорки за размера на заетата сума,
възнаградителната лихва и другите разноски. Договорът е сключен между страните,
2
подписан от тях и клаузите му са задължителни за подписалите го. Ответникът е усвоил
сумата по договора и е започнал плащането на определените с погасителния план месечни
вноски като е чрез закупуване на смартфон на стойност от 279лв. като ищецът е превел
сумата на търговското дружество. Ответникът е започнал изплащането на кредита и след
заплащане на 2 месечни вноски е прекратил плащанията си. По делото не е въведен спор по
валидността на изявленията на страните по сключване на договора
По отношение на предсрочната изискуемост на кредита, съдът намира, че липсват
доказателства за изпратена изпратената покана на длъжника с уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съдът дължи преценка за съществуването на претендираното вземане съобразно
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК-към датата на приключване на устните състезания.
По делото липсват доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането- на 20.09.2017г, от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска по кредита.
В ТР №8/2017г от 02.04.2019г ВКС е преодолял противоречивата практика на съдилищата
относно допустимостта на иска по чл.422 от ГПК за установяване на дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ и ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи иска: вноските
с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в
първоначалното или въззивното производство по чл.422 ал.1 от ГПК. Когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изискуемо поради
упражнено право на кредитора да го обяви за такова, то съществуването на вземането не
може да бъде изцяло отречено и искът да бъде изцяло отхвърлен при безспорно установено
неизпълнение на същото вземане по отношение на вече падежиралите вноски с оглед
преценката на съда на положението до приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция. Съдът намира, че в случая всички вноски са падежирали преди подаване на
заявлението в съда . При договори с уговорена предсрочна изискуемост, последната не
настъпва автоматично, дори да има изрична клауза в договора за това, а е необходимо
кредиторът да е уведомил длъжника за упражняването на правото си д обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до адресата. Разпоредбата на
чл.60 ал.2 от ЗКИ, на чието тълкуване са посветени разясненията в т.18 от ТР №4/2014г на
ОСГТК на ВКС, има за свой адресат банките, но липсва основание да се приеме различен,
по-усложнен режим на настъпване на предсрочната изискуемост за вземанията на банките
от този на небанковите финансови институции, след като се касае до идентични като
произход вземания, подчинени на изискванията на ЗПК. Кредитодателят в случая е
финансова институция, извършваща регламентирана в ЗКИ и Наредба 26 за банките
дейност.
В случая съдът намира, че срокът на договора е изтекъл още на 20.05.2018г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 28.08.2020г., т. е след изтичане на срока на
договора. Следователно съдът намира, че не следва да обсъжда наличието или не на
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като срокът на договора е изтекъл преди подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК. Доказани са по основание и размер претенциите на
ищеца за главница и възнаградителна лихва по договора.
По отношение на мораторна лихва в претендирания размер за посочения период,
съдът намира, че тъй като не се доказва предсрочна изискуемост на кредита, при доказаното
неплащане на вноски по кредита от длъжника, то следва да бъде уважена претенцията за
мораторна лихва върху неплатената главница по кредита от датата, следваща датата на
3
последната вноска по кредита- 21.05.2018г до подаване на заявлението в съда- 16.10.2020г ,
в размер на 48.80лв.съгласно calculator.bg.
Съдът намира следва главните обективно съединените искове по чл.422 от ГПК
вр.чл.240 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК за главница и възнаградителна лихва да бъдат уважени. тъй
като са доказани по основание и размер, а по отношение на претенцията за мораторна лихва,
да бъде уважен иска до размер на 48.80лв. за периода 21.05.2018г.16.10.2020г и да бъде
отхвърлена претенцията за периода 20.09.2017г-20.05.2018г до пълния размер на 59.80лв.
като неоснователна и недоказана. Следва да бъде уважена и претенцията на ищца за
осъждане на длъжника да заплати законна лихва върху уважената главница/ неплатена
главница по кредита/ от подаване на заявлението в съда -28.10.2020г до окончателното
изплащане на сумите.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него
разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете. Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. По делото следва да се присъдят сторените разноски за
заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за установени в
настоящото производство.Претендираните вземания по заповедното производство и по
настоящото дело са в размер на 293.40лв., а уважената претенция е за 282.40лв. По
заповедното производство са направени 75лв. разноски от заявителя. Съобразно уважената
част от исковете следва ответникът да заплати на ищеца сумата от 72.19лв. По настоящото
дело ищецът е направил разноски както следва по представен списък по чл.80 от ГПК:
50лв. платена ДТ, 75лв. допълнително платена ДТ, 300лв платено възнаграждение за особен
представител на ответника. Ищецът е представляван от юрисконсулт като съда определя
възнаграждение в размер на 100лв за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8
от ГПК и в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната
активност на представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при
изчисляване на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Общо ищецът е
направил 525лв.разноски по настоящото дело. Съразмерно уважената част от исковете
следва ответникът да му заплати сумата от 505.32лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., П., рег №*** чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., ЖК „***, предсатвлявано от Д. Т. Д.-***, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от И. И. М. с ЕГН ********** от гр.П., ул.“***“ № *** ,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит CREX- ***/ 02.05.2017г , по
силата на който се дължат суми в следните размери: 199.65лв. / сто деветдесет и девет лева
и шестдесет и пет стотинки/ непогасена главница, 33.95лв. / тридесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки/възнаградителна лихва за периода 20.08.2017г-20.05.2018г,
48.80лв./ четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/ мораторна лихва от 21.05.2018г-
16.10.2020г, ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2020г до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва до претендирания
размер 59.80лв. и за периода от 20.09.2017г-20.05.2018г като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. И. М. с ЕГН ********** от гр.П.,
ул.“***“ № *** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., П-, рег №*** чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ЖК „***, предсатвлявано от Д. Т. Д.- *** сумите 72.19лв./ седемдесет и
два лева и деветнадесет стотинки/ по заповедното производство по ЧГрД№ ***/2020г на
ПРС и 505.32лв./ петстотин и пет лева и тридесет и две стотинки/ направени разноски по
настоящото дело съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5