№ 552
гр. София , 23.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500373 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частната жалба на Х. С. Д., подадена от
процесуалния му представител срещу определение на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, постановено на 27.01.2021 г. по ч. гр. дело № 635/2020 г., с което съдът е оставил
без разглеждане жалбата на Х.Д., подадена срещу разпореждане на Софийския районен съд,
с което последният е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че определението на градския съд е незаконосъобразно,
тъй като по силата на чл.247, ал.3 въззивният съд е бил длъжен да я разгледа по същество.
Иска се отмяна на определението и връщане на делото на СГС с даване на
задължителни указания или постановяване на „решение“, с което жалбата, подадена срещу
разпореждането на районния съд, да бъде уважена.
Ответникът по частната жалба – „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, на която е
изпратен препис от частната жалба, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е подала отговор.
Софийският апелативен съд, след като провери данните по делото и като взе предвид
оплакванията на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена при спазване на срока по чл.275, ал.1
от ГПК, от активно легитимирана страна – жалбоподател в производството пред СГС, срещу
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по настоящия
процесуален ред.
При преценка на основателността на частната жалба съдът взе предвид следното:
1
Видно от приложеното заповедно производство – гр. дело № 38 807/2011 г. по описа
на СРС, 45 състав, същото е образувано по заявление на „Банка Пиреос България“ АД –
кредитор. С него е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
длъжника Х. С. Д.. На 28.09.2011 г. районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ. Както в заявлението, така и в мотивите на
заповедта е посочено, че претендираната от банката главница по договор за кредит е 7 000
лева. В диспозитива на заповедта обаче е записано, че длъжникът следва да заплати 4 000
лева гравница и съответните суми за възнаградителна и наказателна лихви и разноски.
На същата дата – 28.09.2011 г. е издаден и изпълнителен лист, в който също е
записана главница 4 000 лева.
На 15.09.2016 г. пълномощник на „Банка Пиреос“ е поискал, да се издаде
изпълнителен лист за още 3 000 лева – разликата между поисканата главница и записаната в
диспозитива на заповедта.
С разпореждане от 20.02.2019 г. районният съд е постановил два акта:
1. Допуснал е поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение,
издадена на 28.09.2011 г. и
2. Постановил е да се издаде изпълнителен лист за още 3 000 лева главница. В това
разпореждане е записано, че и в двете му части подлежи на обжалване пред Софийския
градски съд.
Срещу горното разпореждане е подадена жалба до СГС. Видно от съдържанието на
тази жалба, с нея не се обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а само
разпореждането, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
С определението си, постановено на 27.01.2020 г. градският съд е приел, че жалбата е
недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване,
поради което я е оставил без разглеждане – по аргумент от чл.247, ал.4 от ГПК и предвид
разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК. Същевременно обаче съдът е постановил, делото да се
върне на районния съд като е дал указания, недопустимата жалба да бъде разгледана като
възражение за недължимост на вземането по смисъла на чл.414 от ГПК – с оглед на
наведените от жалбоподателя доводи за пълното изплащане на задължението.
Обжалваното определение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя
изложените в него мотиви. Жалбата срещу разпореждането за поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в разпореждане за издаване на заповед за изпълнение е
недопустима – с оглед необжалваемостта на самия поправен съдебен акт. Освен това,
въззивният градски съд е дал на районния съд указания, които предотвратяват нарушаване
2
на правото на защита на длъжника.
За пълнота на изложението следва да се посочи също, че е недопустимо да се изисква
от съда, сезиран с частна жалба срещу определение, да постановява „решение“.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна, поради което обжалваното определение на градския съд следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1723 на Софийския градски съд, І Гражданско
отделение, постановено на 27.01.2021 г. по ч. гр. дело № 635/2020 г., с което е оставена без
разглеждане жалбата на Х. С. Д., подадена срещу разпореждане на Софийския районен съд,
45 състав, постановено на 20.02.2019 г. по гр. дело № 38 807/2011 г., с което СРС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение, издадена на 28.09.2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3