РЕШЕНИЕ

                          

                               номер  567/  02.06.2020г. , град Бургас

                                                        

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

     

     Бургаският районен съд,  осми наказателен състав,

на  двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                           Председател :    Петя   Георгиева

                                                                          

секретар : Даниела Михайлова

прокурор : ………………….

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 5570 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

 

            Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес на местоживеене ***.“******* против наказателно постановление № 19-0769-005324/29.10.2019г., издадено от началник група към сектор ПП- КАТ при ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.

   С жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

   Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирано лице и е допустима.

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното :

    На 11.10.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 11.10.2019г., около 12:05 часа в гр.Бургас, ул.“***** е управлявал л.а.„* *“ с рег.№*****, собственост на Г.И.Д. ЕГН **********, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с фабр. № ARAM 0005 за употреба на наркотични вещества или техните аналози. Връчен му е талон за медицинско изследване № ********. Жалбоподателят не е представил на контролните органи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част 2-ра за управлявания от него автомобил.     

    Актът за установяване на административно нарушение е съставен за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. При съставяне на акта жалбоподателят не е направил възражения и не е дал обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.

    Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки. От страна на жалбоподателя е представен препис от наказателно постановление № 18-0346-000331/ 07.11.2018г., видно от който за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 контролни точки и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 10 лева.

    Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата на  чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол или наркотично вещество, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лева.

    Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, според съда е безспорно доказано. Установената с акта фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите В.И. и Р.Д. в показанията си сочат, че нарушението е констатирано по повод сигнал и извършена полицейска проверка. Свидетелят И. е видял, как жалбоподателя управлява моторно превозно средство на посочената дата в гр.Бургас. и е пряк свидетел - очевидец на това обстоятелство, което се потвърждава и от разпита на свидетеля П.К.. Поканен за проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози от контролните органи, жалбоподателят е заявил отказ. Видно от приложения към преписката талон за медицинско изследване жалбоподателят е отказал и медицинско изследване, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

  Вмененото нарушение е на просто извършване и не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Същото е извършено виновно при наличието на пряк умисъл, тъй като дееца е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.

   Безспорно се установи по делото, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил свидетелство за регистрация на моторно превозно средство част 2-ра за управлявания от него автомобил  в нарушение на  чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

    При осъществения съдебен контрол относно преценката за наличие на хипотезата по чл.28 от ЗАНН съдът намери, че констатираните нарушения не представляват маловажен случай, тъй като не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Напротив, видно от приложената справка за нарушител/ водач жалбоподателят е бил многократно наказван и за други нарушения по ЗДвП, което обстоятелство завишава многократно обществената му опасност като водач и на нарушението като деяние. Наложените наказания са определени в съответствие със закона, поради което наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

  Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                                

                                                                    Р Е Ш И  :

   ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-005324/29.10.2019г., издадено от началник група към сектор ПП- КАТ при ОД на МВР- Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес на местоживеене ***.“******* е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24/двадесет и четири/ месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение  

 

 

 

са отнети 12 /дванадесет/ контролни точки и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 /десет/ лева.    

  

    Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Бургас  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                       Председател:/п/

 

Вярно с оригинала:З.К.