РЕШЕНИЕ
№ 19309
гр. София, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110137983 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. П. Ц. срещу „***“ -
чуждестранно търговско дружество /АД/, извършващо дейност в Република България чрез
„*** – клон България“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както
следва:
- иск по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15070,70 лева – неплатено
трудово възнаграждение, формирано от „секторни плащания“ за периода от 01.06.2019 г. до
20.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2471,08 лева(след
допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 08.07.2022 г.;
- иск по чл. 215 КТ, вр. чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина /НСКСЧ за сумата от 33766,87 лева (след допуснато в о.с.з. на
17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му),представляваща неплатени
командировъчни разходи за командировки в периода от 01.06.2019г. до 20.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- иск по чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 9690,48 лева (след допуснато
в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му), представляваща
неплатени възнаграждения за времето на платен годишен отпуск в периода от месец юни
2019 г. до месец февруари 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и за
сумата от 1947,99 лева, (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез
увеличение на размера му), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
12.07.2019 г. до 08.07.2022 г.;
- иск по чл. 264 КТ за сумата от 585,73 лева, представляваща неплатено
1
възнаграждение за работа на официални празници в периода от 01.09.2019 г. до 22.09.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 97,99 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.10.2019 г. до 08.07.2022г.;
- иск по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3096,59 лева (след
допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез увеличение на размера му),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 47 дни,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 18,29 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2022г. до 08.07.2022г.
Ищцата обосновава претенциите си с твърдения за наличие на трудови
правоотношения с ответното дружество в релевантния период, възникнали по силата на
сключени трудови договори и допълнителни споразумения към тях. Твърди, че изпълнявала
последователно следните длъжности: младши член на кабинен екипаж и стюардеса.
Ответникът не изпълнил задълженията си на работодател да заплати претендираните по-
горе трудови възнаграждения и обезщетения. Трудовият договор бил прекратен на
20.04.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете,
като счита същите за недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна, която не е
процесуално легитимирана. Работодател се явявал клонът на дружеството, а не
чуждестранното юридическо лице. Ответникът оспорва и исковете по същество, като счита
същите за недоказани и неоснователни. Релевира доводи за изтекла давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
за периода от 11.10.2017 г. до 20.04.2022 г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „***“, а в
последствие „стюардеса“. Съгласно чл. 5а от трудовия договор от 11.10.2017 г.
работодателят се е задължил да заплаща на ищцата брутна годишна заплата в размер на 8765
лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от броя на действително
отработените месеци, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер, включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа,
извънреден труд и работа по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които
служителят е бил в режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни
смени, брутна фиксирана сума за прослужено време. Страните са уговорили и че след всеки
планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото
„секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се
считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма
да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение към
първите два сектора, ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто, която сума ще бъде заплащана
всеки месец от работодателя допълнително (чл. 5б). Уговорено е също така, че служителят
има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед от
работодателя.
На 31.03.2019 г. между страните бил сключен нов трудов договор на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „***“, при уговорено
брутно трудово възнаграждение в размер на 10685 лв., включващо горепосочените
2
компоненти, а размерът на секторното плащане бил увеличен на 24,45 лв. (чл. 5б).
С анекси от 01.01.2020 г. и 01.04.2020 г. страните постигнали съгласие за увеличаване
на размера на дължимото на ищцата трудово възнаграждение на 12288 лв. и за увеличаване
на размерите на компонентите на същото.
Не е спорно, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от
20.04.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Съгласно приетото по делото „*** – ***“ на ответника на *** се заплащат „дневни
пари“ за прелетени първи два сектора, на стойност за исковия период от 40,09 евро, което се
потвърждава от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от разпита на вещото
лице, както и комисиона, представляваща възнаграждение за продажби на борда според
политиките на компанията в размер, определян по скала в процент от размера на
реализираните продажби средно на пътник. Това възнаграждение се заплаща за предходния
месец.
Между страните не се спори относно обстоятелството, че ищцата през процесния
период е изпълнявала международни полети, както и че е летяла на борда на
въздухоплавателно средство под чужди регистрационни знаци.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз
основа на приложените по делото писмени доказателства /включително фишове, справки,
графици/ и извършена проверка в счетоводството на ответника, което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението през процесния период на ищцата са начислявани трудови
възнаграждения, като след направени удръжки за осигуровки, нетните възнаграждения са
изплащани по ведомост. Като част от трудовите възнаграждения, са начислени секторни
плащания. От експертизата се установява, че за периода от 01.06.2019 г. до 20.04.2022 г.
ищцата А. Ц. е прелетяла общо 797 сектора, като само за 143 от тях работодателят е
заплатил възнаграждение в общ размер 3345,10 лв., като посочените 143 сектора, за които е
заплатена сумата, представляват 3-ти, 4-ти и т. н. прелетян сектор, докато останалите 654
сектора, представляват прелетените 2 сектора дневно за всеки отработен ден, за които е
уговорено, че плащането ще бъде калкулирано към заплатата. В случай, че същите се
заплащат отделно, дължимата сума за трудово възнаграждение би била по-голяма с 15070,70
лв., които не са платени от работодателя. Брутният размер на секторните плащания за 797
прелетени сектори възлиза на 18415,80 лв. Дължимите на ищцата командировъчни пари
съгласно чл. 31 НСКСЧ /по 55 евро на ден/ възлизали на 35175,06 лв., като разликата между
претендираните командировъчни пари и платените на ищцата е в размер на 18056,67 лв.
Съгласно констатациите на вещото лице ответникът е заплатил на ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 129 дни в размер на 6138,83 лв.
Ако възнаграждението по чл. 177 КТ се изчисли като към брутната заплата се прибавят
секторните плащания, вкл. за 1-ви и 2-ри сектор, то възнаграждението възлиза на 12665,87
лв., при което разликата за доплащане е 6527,04 лв. В случай, че към основата за
изчисляване към брутната заплата се прибавят секторните плащания и комисионните за
извършени продажби на борда на самолета, разликата за доплащане е 9690,48 лв. Според
заключението размерът на законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177
от КТ за всяка една главница изчислена, през периода от 01.06.2019 г. до 07.08.2022 г.
възлиза на сумата от 1307,77 лв. Дължимото възнаграждение за работа на ищцата на
официални празници през периода от 01.06.2019 г. до 20.04.2022 г. е в размер на 582,25 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху същото за периода от 10.10.2019
г. до 08.07.2022 г. – 98,96 лв. Според експертното заключение дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 47 дни /ако се приложи удължен платен годишен
отпуск по чл. от НРВПО/ и се изчисли като към брутната заплата се прибавят секторните
плащания, вкл. за 1-ви и 2-ри сектор, е в размер на 4412,85 лв. Ответникът е заплатил на
3
ищцата обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 2134,35 лв., поради което остава
неплатена сума в размер на 2278,50 лв. Размерът на обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху същото за периода от 31.05.2022 г. до 08.07.2022 г. е в размер на 24,05
лв. Съгласно ведомостите за работни заплати на ищцата за периода от м.06.2019 г. до
м.04.2022 г. са начислени и заплатени дневни пари в размер на 17118,39 лв. Вещото лице е
установило още, че по време на командировка на борда на самолета, на екипажа, в т.ч. и на
ищцата работодателят е осигурявал храна и напитки. Предоставената храна на борда на
самолета не представлява безплатна храна по смисъла на КТ. Същата не е включена като
възнаграждение за работна заплата, съгласно приложените фишове, а е отчетена като
разходи за командировка /дневни или дневни надбавки/, както и същата е предоставяна само
в случаите, когато ищцата е била на борда на самолета.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ организационно обособената структура притежава
специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но
постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна
структура е включена. Приема се, че се касае за процесуална легитимация на работодателя
като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято легитимация
измества тази на юридическото лице, което предвид обвързаността си от решението, е също
процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна. Поради това и в този
случай като надлежни страни в процеса могат да участват, както организационно
обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така
и юридическото лице, в чиято структура е, и в чиято правна сфера настъпват правните
последици на решението / Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/10 г. на ВКС, ІV г. о.,
Решение № 301/12.06.2012 г. по гр.д. № 966/09 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 380/10.01.2014
г. по гр. д. № 2034/13 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 25/14.03.2022 г. по гр. д. № 1728/21 г. на
ВКС, III г. о./.
В случая съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – Трудов договор от *** г. и Трудов договор от *** г., съдът намира, че
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на трудовото правоотношение
с ищцата е дружеството „***“, действащо чрез своя клон в България. Ето защо
възражението за ненадлежна легитимация на ответното дружество – „У***“ - чуждестранно
търговско дружество /АД/, извършващо дейност в Република България, се явява
неоснователно.
По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
За основателността на иска за заплащане на трудово възнаграждение в тежест на
ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането
на труд за твърдения период, съответно настъпването на предпоставките за начисляване на т.
нар. „секторни плащания” и техния размер, както и падежа на това задължение.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период са били обвързани
от трудово правоотношение, както и че за този период ищцата е изпълнявала трудовите си
задължения. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетите по делото писмени
доказателства.
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и
времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
4
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето,
през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др.
В сключения между страните договор от 11.10.2017 год. страните са уговорили
ищцата да получава брутна работна заплата в размер на 8765 лв. годишно, платимо на 12
равни месечни вноски, в зависимост от броя на действително отработените месеци, в която
се включват всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими
съгласно КТ, а именно – основна заплата: брутна сума в размер на 5 520 лв. годишно, т.е.
460 лв. на месец; брутна фиксирана сума в размер на 438 лв. годишно за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или
в почивен ден, в съответствие с чл. 143 КТ /извънреден труд/; брутна фиксирана сума в
размер на 876 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или
когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност /дежурства и време на
разположение/; брутна фиксирана сума в размер на 1 314 лв. годишно за часовете на работа
по време на следобедни и нощни смени /работа на смени/ и брутна фиксирана сума в размер
на 617 лв. годишно за прослужено време /трудов стаж и професионален опит/. Същият
подход е възприет и във втория сключен между страните на 31.03.2019 год. трудов договор
/брутна заплата в размер на10685 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски, в
зависимост от броя на действително отработените месеци, от който основна заплата: брутна
сума в размер на 6720 лв., т.е. 510 лв. на месец/. Отделно от общата брутна заплата страните
са постигнали съгласие, обективирано в оспорените клаузи, че на ищцата се дължи
„секторно плащане“ за всеки приключен 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектор на ден в размер на
20,54 лв. бруто /по първия договор/ и в размер на 24,45 лв. /по втория договор/, като първите
два приключени сектора се считали включени в размера на основната брутна заплата и
работодателят нямало да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори.
В Обяснение на заплатите на *** – *** – Клон България“, което следва да се приеме,
че има характер на Вътрешни правила за работната заплата, т.е. вътрешен акт на
предприятието по смисъла на чл. 37 КТ /виж чл. 22 от НСОРЗ/, са установени елементите на
заплатата, в която е посочено, че се включва секторно плащане: облагаема компенсация за
броя плетени сектори; плаща се от 3-тия сектор на деня на дежурството; първите два сектора
се покриват от дневните пари; допълнителните и офисните сектори се заплащат по ставка за
стандартен сектор, като секторите са диференцирани и по продължителност на полета /S 0-
119 – който е стандартен, M, L, XL/. Предвидени са дневни пари, които подлежат на плащане
според броя отработени дни и не се облагат с данък, както и командировъчни пари –
плащане за нощувка далеч от дома в размер на брутна фиксирана сума 30 евро/нощувка,
авансово в началото на месеца според планираните пътувания, която съответно се
добавя/приспада от заплатата спрямо реално извършените пътувания.
С оглед изложеното и при съобразяване на *** на *** – ***-Клон България“,
осъществените от ответника плащания, които са били приети от ищеца, както и на нормата
на чл. 13 НСОРЗ, съдът приема, че действителната воля на страните е била „секторното
заплащане“ с оглед броя на планираните и завършени сектори на ден да бъде разделено на
два компонента: 1/ 1-ви и 2-ри сектор /първите два сектора/ – за които се заплаща основна
брутна заплата и 2/ следващите сектори – 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. – за които се заплаща
допълнително възнаграждение съобразно уговорената ставка, като последното като част от
общото възнаграждение, без всякакво съмнение се дължи всеки месец за изпълнение на
трудови задължения на служителя и има същностна връзка с изпълнението на възложените
му с трудовия договор задачи – плащането му е било уговорено като постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и определянето на размера му зависи от количеството на
5
вложения труд. Тези плащания за 3-ти и следващите сектори са били и добавяни всеки месец
при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата. Естеството на основанието за
заплащането им, предвид специфичния характер на процесните трудови договори, налага
извода, че те са сигурни и предвидими, като без значение е различният им месечен размер
/тъй като той е обусловен от възлаганите за осъществяване полети/ –/Решение № 50233 от
6.06.2023 год. на ВКС по гр. дело № 330/2022 год., IV г. о., ГК/.
С оглед така възприетия извод и предвид заключенията на приетата по делото ССчЕ,
съдът намира, че ищцата е прелетяла общо 797 сектора в процесния период, като при
съобразяване на уговореното в чл. 5б, от договорите от 11.10.2017 г. и 31.03.2019 г.,
ответникът не дължи заплащане на възнаграждение за 654 от тях, представляващи 1-ви и 2-
ри сектор, доколкото същото е калкулирано при изплащането на командировъчните пари
към основната заплата на служителя. Предвид констатациите на вещото лице, дължимите
„секторни плащания“ за останалите 143 прелетени сектора възлизат на сумата от 3345,10
лв., която е начислена и заплатена от ответника, поради което и няма останали неплатени
суми за трудово възнаграждение.
Предвид изложеното искът по чл. 128, т. 2 КТ, както и акцесорната претенция за
обезщетение за забава върху възнаграждението следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ.
За основателността на иска, в тежест на ищцата е да докаже, че е била член на
екипажа на въздухоплавателно средство, че е изпълнявала международни полети в
посочения период, размерът на командировъчните пари за всеки ден командировка и
падежът на задължението.
В случая между страните е уговорено, че ищцата има право да получава за времето на
изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел
IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително
установени в изрична заповед от работодателя.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредбата, персоналът на въздухоплавателните транспортни
средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България,
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а, а според ал.6,
ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари,
различни от определените в приложенията, в зависимост от експлоатационни и
технологични условия на работа и организация на международните рейсове. Размерът на
командировъчните пари съгласно приложението за длъжността „***“ е до 55 евро на ден.
Съгласно трайно установената практика на ВКС (решения № 1083 от 26.09.2006 г. по гр. д.
№ 2903/ 2003 г. на ВКС, № 1088 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 2922/ 2003 г. на ВКС, № 1046 от
04.07.2006 г. по гр. д. № 2874/ 2003 г. на ВКС, № 1047 от 23.06.2006 г. по гр. д. № 2875/ 2003
г. на ВКС) издадените на основание чл. 215 от КТ наредби на Министерски съвет могат да
определят само минимален размер на обезщетенията при командироване. Законодателят е
делегирал на Министерски съвет правото да определя минимални размери на
командировъчните обезщетения, като е допустимо да се определят и по големи размери по
реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне. Дадената в чл. 31, ал. 6
НСКСЧ възможност на работодателя да определя размери на командировъчните пари,
различни от определените в приложение № 3а в зависимост от експлоатационните и
технологични условия на работа и организация на международните рейсове следва да се
тълкува само и единствено като възможност за определяне на по-голям размер на
обезщетенията при командироване от посочените в приложенията на наредбата, но не и по-
малък такъв. (решение № 753 от 29.03.2011г. по гр. д. №1283/2010г., ВКС, № 129 от
07.07.2016г. по гр. д. № 3736/2015г. ВКС).
6
Ирелевантно по отношение на дължимостта на посочените в наредбата
командировъчни пари е обстоятелството, дали самолетите на дружеството летят с
национални и регистрационни знаци на Република България, тъй като в индивидуалните
трудови договори страните изрично са уговорили, че служителят има право да получава за
времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла
на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина.
По делото нито се твърди, нито се установява да е установен по-висок размер на
дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което при
изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат, определените в
НСКЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл. 215 КТ законова делегация.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, в периода от 01.06.2019
г. до 20.04.2022 г. ответникът е изплатил на ищцата командировъчни пари в общ размер от
17118,39 лв. Дължимите суми съгласно Наредбата за същия период са в размер на 35175,06
лв. Предвид изложеното, съдът намира, че за процесния период е останала дължима сумата
от 18056,67 лв., до който размер искът по чл. 215, ал. 1 КТ е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 33766,87 лв., следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.
177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен
акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя,
доколкото друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В
чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата
определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време.
Настоящият съдебен състав приема, че всички предвидени плащания – за 3-ти, 4-ти и
т.н. прелетян сектор, за първите два сектора /формирани и плащани от работодателя като
„дневни пари“/ и секторно плащане, наименувано „бонус“, са елемент от брутното трудово
възнаграждение, въз основа на което се определя възнаграждението за платен годишен
отпуск по чл. 177 КТ. И това е така, тъй като те са предвидими, сигурни и нямат характера
на обезщетение или еднократен паричен стимул. Именно защото тези престации
представляват уговорено допълнително трудово възнаграждение за положен труд, те са били
дължими ежемесечно, постоянно, наред с основното трудово възнаграждение – видно и от
неоспорните от ответника фишове за работна заплата. Работодателят не е притежавал и
правото на преценка дали да заплати това допълнително трудово възнаграждение, а то е
било дължимо при настъпването на обективния факт на осъществяването на първи и втори
сектор, осъществяването на повече от два сектора и осъществяването на по-дълги сектори /с
по-голяма продължителност/, т.е. било е поставено в зависимост само от осъществяването на
трудовата функция на ищцата /изпълнени летателни часове/. Следователно уговорените
месечни секторни плащания имат характера на допълнително трудово възнаграждение с
постоянен характер по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 15, ал. 2 НСОРЗ.
В базата за изчисляване на възнаграждението по чл. 177 КТ обаче не следва да се
включват комисионите за извършени продажби на борда на въздухоплавателното средство,
които не са с постоянен характер, зависят от това дали и какви продажби на продукти,
предлагани на борда, ще бъдат реализирани по време на полета, т. е. са свързани с постигане
на определен резултат, и зависят от качеството на положения труд, броят на пътниците и
други фактори в непостоянен характер.
7
Предвид изложеното и при съобразяване на заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, дължимото на ищцата възнаграждение за платен годишен
отпуск с включване размера за допълнително прелетените сектори /както и за първите два
сектора, формирани и плащани от работодателя като „дневни пари“/ за периода от
01.06.2019 г. до 20.04.2022 г. възлиза на сумата от 12665,87 лв. Ответникът е заплатил сумата
от 6138,83 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че за процесния период е останала дължима
сумата от 6527,04 лв., до който размер искът по чл. 177 КТ е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 9690,48 лв., следва да се отхвърли.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза размерът на
законната лихва върху неизплатеното възнаграждение по чл. 177 КТ за всяка една главница,
изчислена за периода от 12.07.2019 г. до 08.07.2022 г., възлиза на сумата от 1008,84 лв., до
която сума предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен, а за горницата до
пълния предявен размер от 1947,99 лв., следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Съгласно приетите по делото работни графици и експертното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, в периода от 01.09.2019 г. до 22.09.2021 г. ищцата е полагала труд
през 11 дни на официални празници, като дължимото й възнаграждение възлиза на 582,25
лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва – на 98,86 лв.
Искът за главницата следва да се уважи за сумата от 582,25 лв., като за горницата до
пълния предявен размер от 585,73 лв. следва да се отхвърли. Искът за акцесорното вземане
следва да бъде уважен изцяло до предявения размер от 97,99 лв., който е по-малък от
установения, предвид диспозитивното начало в процеса.
По исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, в който работникът или служителят е
отработил най – малко десет работни дни.
Съгласно чл. 30 от НРВПО работниците и служителите от „летателния състав на
гражданското въздухоплаване“ имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно
пролетените часове, както следва: 1. до 400 пролетени часа - 36 работни дни; 2. от 401 до 600
пролетени часа - 40 работни дни; 3. от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни; 4. над
700 пролетени часа - 48 работни дни.
Настоящият съдебен състав намира, че „***“ по смисъла на чл. 30 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, включва и *** на ***на въздухоплавателното
средство, т. е. и ***и ***, поради което ищцата, която е заемала длъжността „***“, има
право на удължен платен годишен отпуск на основание чл. 30 от НРВПО.
Съобразно изложеното в процесния случай като база за обезщетението следва да се
вземе възнаграждението за месец март 2022 г. с включените секторни плащания за трети и
следващи сектори. Съгласно заключението на вещото лице, на тази база обезщетението за 47
неизползвани дни платен годишен отпуск възлиза на 4412,85 лв. Работодателят е заплатил
сумата 2134,35 лв., поради което искът се явява частично основателен за сумата от 2278,50
лв., като до пълно предявения размер от 3096,59 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Искът за акцесорното вземане следва да бъде уважен изцяло до предявения размер от
8
18,29 лв., който е по-малък от установения, предвид диспозитивното начало в процеса.
Възражението за давност е неоснователно. Към датата на подаване на исковата молба
/13.7.2022 г./ не е изтекъл тригодишният давностен срок, започнал да тече от датата на
настъпване на изискуемостта на процесните вземания.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на
направените в производството разноски съразмерно с уважената част на исковете в размер
на 281,22 лв., представляваща действително заплатена сума за извършване на преводи на
писмени доказателства.
Ищецът е представляван от адв. П. С., който е осъществявала безплатна правна
помощ по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. (в относимата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция ДВ, бр. 68 от 2020 г.) и при
съобразяване на уважената част от исковете, е в размер на 910,59 лв., което на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдено на адвоката.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Същият е претендирал и доказал извършване на разноски в
размер на 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и сумата от 7447,50 лв. –
платено по банков път адвокатско възнаграждение. Ищцата е релевирала своевременно
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно периода, през който е доказано, че са направени
претендираните от ответника разноски, трябва да се приложат правилата на Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в последната им
редакция – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата,
минималното възнаграждение в случая възлиза на 4909,66 лв. Съдът намира, че
действително заплатеният адвокатски хонорар, съотнесен към действителната фактическа и
правна сложност на делото и при съобразяване на извършените процесуални действия в
настоящото производство, се явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 5000
лв. При тези съображения, дължимите на ответника разноски в исковото производство,
съобразно отхвърлената част от исковете са в размер на 3031,41 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 911,64 лв. и депозит за вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда в размер на 487,96 лв., или общо сума в
размер на 1399,60 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на ***, с фирмен № ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ***, ул. „***, ***, сграда ***, извършващо дейност в Република
България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, да заплати на А. П. Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, сумите, както следва:
9
– на основание чл. 215, ал. 1 КТ, сумата от 18056,67 лв., представляваща сбора от
неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните
командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода от 01.06.2019г. до
20.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 33766,87 лв.
– на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 6527,04 лв., неплатени възнаграждения за
дните, през които А. П. Ц. е ползвала платен годишен отпуск в периода месец юни 2019 г. до
месец февруари 2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 9690,48 лв.
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1008,84 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на трудовото възнаграждение за дните, през които А. П. Ц. е ползвала
платен годишен отпуск, за периода от 12.07.2019 г. до 08.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 1947,99 лв.
– на основание чл. 264 КТ сумата от 582,25 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за работа на официални празници в периода от 01.09.2019 г. до 22.09.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
13.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 585,73 лв.
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 97,99 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на трудово възнаграждение за работа на официални празници в периода
от 10.10.2019 г. до 08.07.2022г.
– на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 2278,50 лв., представляваща неизплатена
част от обезщетение за неизползван отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 3096,59 лв.
– на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18,29 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на обезщетението за неизползван отпуск за периода от 31.05.2022г. до
08.07.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. П. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***,
бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, срещу „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/,
учредено и съществуващо съгласно законодателството на ***, с фирмен № ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, ул. „***, ***, сграда***, извършващо дейност
в Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, искове, както следва:
– иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 15070,70 лева – неплатено
трудово възнаграждение, формирано от „секторни плащания“ за периода от 01.06.2019 г. до
20.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
– иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2471,08 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 12.07.2019 г. до 08.07.2022 г.;
ОСЪЖДА „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на ***, с фирмен № ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ***, ул. „***“ ***, ***, сграда ***, извършващо дейност в Република
България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, да заплати на А. П. Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 281,22 лв. – сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/, учредено и
10
съществуващо съгласно законодателството на ***, с фирмен № ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ***, ул. „***“ ***, ***, сграда ***, извършващо дейност в Република
България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, да заплати на адв. П. С. С. от САК, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 910,59 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за защита по делото пред СРС.
ОСЪЖДА А. П. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***,
ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ – чуждестранно търговско дружество /АД/, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на ***, с фирмен № ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ***, ул. „***“ ***, ***, сграда ***, извършващо дейност в Република
България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
3031,41 лв. – сторените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***“ – чуждестранно АД, извършващо
дейност в Република България чрез „*** – клон България“, ЕИК ***, да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 1399,60 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11