№ 409
гр. С., 15.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. С.
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Д. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. С. Наказателно дело от
общ характер № 20252200200493 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На поименното повикване в 10:00 часа, се явиха:
За Окръжна прокуратура С., редовно призована, се явява Зам. Окръжен
прокурор Д. С..
Подсъдимият Д. П. С. се явява лично и с адв. Н. К. от АК - С., редовно
упълномощен от досъдебното производство.
Свидетелят М. В. С., редовно призован, се явява лично.
Съдът докладва, че предходното разпоредително заседание е отложено с
цел призоваване на свидетеля М. С., както и изискване на информация от
Служба по геодезия, картография и кадастър – С., постъпила с писмо № 20-
6851 от 02.09.2025 г., от което се установява, че в кадастралния регистър, имот
с идентификатор 29283.501.135.1 по кадастралната карта на с. Ж., общ. К.,
обл. С. от 2005 г. и находящата се в него сграда - църквата „Св. Н.“ е
регистриран документ за собственост нотариален акт №57, том I, дело 91 от
20.07.1981 г. издаден от Районен съд гр. К., като няма извършено вписване на
други документи за наличие на данни за недвижима културна ценност. По
отношение на металната камбанария е отбелязано, че същата не е обект на
кадастъра по смисъла на ЗКИР, защото не е недвижим имот.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Поддържаме искането си от
разпоредителното заседание делото да се разгледа по реда на Глава 27, а
именно чл.371, т.1 от НПК.
ПОДС. С.: Поддържам казаното от адвоката ми и искам делото да се
гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава 27, а именно
чл.371, т.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н председател, ако прецените, че
1
направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото, моля
да държите определение, с което да допуснете предварително изслушване
съобразно реда на Глава 27 от НПК.
АДВ. К.: Подзащитният ми направи искане за разглеждане на делото по
реда на Глава 27 от НПК. Моля съдът да постанови разглеждане на делото по
реда на чл.371, т.1 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие.
ПОДС. С.: Присъединявам се към становището на моя защитник. Моля
делото да се разгледа по реда на Глава 27 НПК, съкратено съдебно следствие
и по-точно по чл.371, т.1 от НПК.
Съдът намира, че няма пречки делото да се гледа по реда на Глава 27 от
НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото по реда на Глава 27 от НПК и ПРЕМИНАВА към
предварително изслушване на страните.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
Д. П. С. - роден на 26.04.1954 г. в гр. Ямбол, живущ гр. К., ул.
„Изворска“ № 12, българин, български гражданин, с висше образование,
работи като енорийски свещеник ставрофорен свещеноиконом в църква „Св.
Н.“ с. Ж., общ. К., женен, осъждан, ЕГН **********.
ПОДС. С.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7
дни. Поддържам искането си направено в разпоредителното заседание за
провеждане на съкратено съдебно следствие като се разпита само адв. М. С. в
качеството му на свидетел.
ПРОКУРОРЪТ: Аз смятам, че след като подсъдимият желае и са налице
условията на чл.371, т.1 от НПК, няма основания да му бъде отказано.
АДВ. К.: Желаем делото да се разглежда по реда на съкратеното съдебно
следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, като от името на подзащитния
ми заявявам, че той желае да бъде разпитан само свидетелят М. С..
ПОДС. С.: Аз също моля делото да продължи по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, като не признавам фактите
изложени в обвинителния акт. Поддържам искането да не се разпитват
свидетелите, с изключение на свид. М. С., който сме поискали за разпит в
съдебно заседание.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи. По доказателствата моля, да бъде
разпитан свидетеля М. В. С..
ПОДС. С.: Нямам искания по отводи. Моля да бъде разпитан свидетеля
2
М. В. С..
Съдът РАЗЯСНИ на подсъдимия правата му по НПК включително и тези
по чл.371 от НПК, като го уведоми, че в случай на изразено съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите, посочени в списъка за призоваване към
обвинителния акт, при постановяване на присъдата непосредствено ще се
ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетелите от
досъдебното производство.
ПОДС. С.: Наясно съм с правата, които ми разяснихте, а именно, че мога
да поискам да изразя съгласие да не се провежда разпит на свидетели.
Разяснено ми е, че в случай на изразено съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите посочени в обвинителния акт, при постановяване на присъдата
непосредствено ще се използват протоколите за разпит на свидетелите.
Съгласен съм с последиците на така изразеното съгласие да не се провежда
разпит на свидетелите, с изключение на свид. М. С..
АДВ. К.: Съгласен съм да не се разпитват свидетелите, с изключение на
М. С..
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам на заявеното от подсъдимия и неговия
защитник, налице са условията на закона за това.
Съдът НАМИРА, че в хода на досъдебното производство разпитите на
свидетелите, посочени в приложението към обвинителния акт са изготвени
при условията и по реда предвиден от НПК.
Налице е изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник да не се
провежда разпит на свидетелите с изключение на свид. М. С., а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи за разпит на свидетелите от досъдебното
производство. Налице са предпоставките за одобряване на изразеното съгласие
по чл.371, т.1 от НПК, с оглед на което и на основание чл.372, ал.3 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА изразеното от подсъдимия Д. П. С. и неговия защитник -
адв. Н. К., съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели посочени за
призоваване към обвинителния акт - свид. С.М. (папка 2, л.116-119), свид. К.К.
(папка 2, л.124-126), свид. В.Р. (папка 2, л.127-130), свид. Р.Б. (папка 2, л.131-
134), свид. И.П. (папка 2, л.135-137), свид. И.М. (папка 2, л.138-140), свид.
В.В. (папка 2, л.141-144), свид. В.Д. (папка 2, л.154-168), свид. В.Ч. (папка 2,
л.176-179), с изключение на свидетеля М. В. С..
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на съдебното
следствие и в частност за даване ход на съкратеното съдебно следствие при
условията на чл.371, т.1 от НПК, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съкратено съдебното следствие по реда на чл.371, т.1 от
НПК.
В съответствие с разпоредбата на чл.276, ал.1 от НПК председателят на
съдебния състав ДОКЛАДВА основанията за образуване на съдебното
производство, а именно: Настоящото съдебно производство е образувано по
внесен от Окръжна прокуратура – С. обвинителен акт против подс. Д. П. С. за
престъпление по чл.277а, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, обвинението повдигнато от
ОП - С. по отношение на подс. Д. П. С. е формулирано подробно с
обвинителния акт и е за престъпление по чл.277а, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени всички
фактически обстоятелства даващи основание за повдигане на това обвинение.
Формулирана е и правилна оценка на фактите, поради което няма по какво
повече да взема отношение.
На основание чл.276, ал.3 от НПК подсъдимият беше ЗАПИТАН дали
разбира в какво е обвинен.
ПОДС. С.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7
дни. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам се за виновен. Обяснения
ще дам след разпита на свидетеля М. С..
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
М. В. С. - 61 г., роден на 17.09.1963 г., български гражданин, с висше
образование, женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по
чл.290 от НК. Същият ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗАН: За премахването на камбанарията в Ж. повече знам
може би от всички присъстващи, донякъде повече от свещеника - подсъдимия.
Член съм на Епархийския съвет на С.ска епархия от 2009 г. и към настоящия
момент съм член. През 2016 г. С.ския митрополит ми разпореди като
посещавам К., Ж. и всички села, които има храмове в К.ска духовна околия, да
се запозная лично с църковните храмовете за тяхното техническо състояние,
тъй като течаха различни проекти в Министерството на земеделието и
Министерството на културата и трябва да имаме яснота какво се случва в
всеки или около всеки един храм. Случи че се така, че в деня, в който ходих в
с. Ж., през 2016 г., може би беше началото на есента, трябваше да посетя и
храма, на мен ми гостува професор З.Р. в село И., където през лятото живеем.
4
З.Р. е преподавател в Университета в Прага по строителни конструкции. Тъй
като трябваше да посетим и село К., И. и Ж. и да покажа състоянието на тези
храмове, защото се нуждаеха от основен ремонт и конструкциите и
вътрешното състояние на стенописите посетихме и с. Ж.. Той огледа целия
храм и стигнахме до стълба, който представлява жере, на който има
камбанария монтирана преди много години по доста безобразен начин, както
от гледна точка безопасността на гражданите, така и с опасност всичко това да
се срути върху съседната сграда в другия двор или върху самота църква. Това
представлява едно желязно жере. Жере означава железен стълб от
електропреносната мрежа, бракуван и по някакъв начин някой го е сложил,
вероятно със знанието на църковните власти и преди много години и е
сложена камбаната от горе. Не можеше да се прецени колко стабилно е
прикрепено. Жерето той го погледна тогава, взе една пинсета и каза, че това
било специален уред и почна да рови ръждясалата част и докъдето може да
стигне човешкия ръст и каза, че това е недопустимо в този вид да оставя тук,
защото това не може да се консервира, не може да се рехабилитира това жере.
Каза, че това жере е корозирало, но не само от това, че е неправилно
обработвано, а затова, че има вече износване, затова е било бракувано, поради
износване на железния материал. Той има някаква трайност. Това означава, че
колкото и да са го обработвали, видимо имаше следи от частично боядисване.
То е направено опити да се консервира, но не е било възможно да се
консервира. Той на мен ми каза: „Това нещо трябва да го премахнете, защото
има такава опасност“. Отец Д. го нямаше в Ж., защото той не стои редовно
там. Когато се върнах в С. уведомих митрополита Й. за състоянието на
всичките църкви, те бяха в М., Ж., И. и К.. Те бяха в тревожно състояние и се
нуждаят от ремонти. Съобщих му за този железобетонен стълб, той знаеше за
него, беше уведомен, дали от свещеника или от други хора, но знаеше за него.
Тогава се предприеха мерки да се премахне този стълб, защото в същото време
беше изготвен и нов проект за цялостна рехабилитация и реставрация на
църквата в два етапа. Единият етап на самата църквата, а втория етап, който
трябваше да се проектира по-късно трябваше да се изгради нова камбанария
от камъни в основаната като кула, последствие като колона нагоре и да се
монтира камбана, което е в Жеравнишки възрожденски стил за цяла Ж. и по-
скоро за българските възрожденски традиции, към които Ж. се придържа в
строителството. Проектите са били одобрени от НИНКН, които са били
одобрени в първия етап. Тогава беше Паметници на културата, но само в
първия етап на реконструкция на сградата. Последствие тези проекти се
наложи да бъдат преработвани по различни причини и към настоящия момент
е входиран проект, който от една година е в Министерството на културата за
изграждане на нова камбанария. Процесът е много бавен. В тази комисия към
Министерството на културата процесите са трудни и сложни, защото има 27
архитекти в България, които имат сертификат да проектират паметници на
културата и това затруднява целия процес. Тогава на Епархийски съвет през
2017 г. дядо Й. в присъствието на свещеника – подсъдимия, защото той
5
докладваше за състоянието на другите църкви в К.ската духовна околия, му
разпореди след като не може да се обезопаси да бъде премахнато желязното
съоръжение. Действително това съоръжение в долния си край беше
бетонирано грозно, видимо с изсипан бетон отгоре, но това не го правеше по
никакъв начин по-здраво съоръжение и не помагаше за неговата възможност
да бъде съхранено. Доста време свещеника не го събаряше, чак когато
започнаха проектите за втората фаза разбрах, че е премахнато съоръжението,
което беше изцяло в правомощията на свещеника да го извърши.
Епархийският съвет не е взел решение по този въпрос, по причина, че
компетентния орган е свещеника, който пряко отговоря за техническото
състояние на сградния фонд, който е собственост на настоятелството на
храма. Към настоящия момент е разрушено съоръжението и извършен
ремонта на сградата и по проект винаги там където съществуваше това жере с
камбанарията е предвидено изграждане на дъждоприемна шахта. Тя е
изградена, бетонирана е, обезопасена е. От нея е подготвена основа за
изграждане височина във вертикален план на каменна кула, на която ще бъде
монтирано камбанното съоръжение. През целия период от 2017 г. насам
обектът е посещаван многократно от експерти на Министерството на
културата. Приет е първия етап на сградата, а за да бъде приет първия етап на
сградата, едно от условията е всички прилежащи и съпътстващи съоръжения,
които не са по проект трябва да бъдат премахнати. Още през 2017 г. беше
информиран Митрополита и съответно Епархийският съвет, че може да се
преминава към втория етап, защото е премахнато камбанното съоръжение.
Друг е въпросът, че камбаната е могла да бъде поставена на друго дървено
съоръжение, но с оглед на това, че това желязно съоръжение трябва да бъде
премахнато, не са преценили към онзи момент как да постъпят, защото
премахването беше изцяло в изпълнение на разпореждането, което получи
свещеника от покойния митрополит Й. и със знанието на Епархийския съвет.
Пак казвам, че не сме приемали изрично решение, поради факта, че това е от
компетентността на църковното настоятелство. Тъй като това църковно
настоятелство беше към края на мандата си 2017 г., видях, че от него има
починали хора. Някой вече не са живеели в селото, може това да е причината,
не съм го коментирал със свещеника, те да не са взели изрично писмено
решение. Имаше изрично устно разпореждане в присъствието на
Епархийските съветници към свещеника да премахне съоръжението като
опасно и невъзможно да бъде реставрирано или рехабилитирано, а и няма
смисъл да влагат средства, поради факта, че то трябва да бъде премахнато
съобразно проекта.
Аз съм член на Епархийския съвет. Като питах жената, която беше в
църквата, тя беше възрастна жена, и тя каза: „със сигурност преди аз да съм
била родена“, това означава повече от 50 години. Проф. Русев каза: „как може
да търпите това нещо. Това село е образец на България, а вие в църквата да
държите този грозен железен стълб“. Това е единствената камбанария в двора
на църквата. Жерето беше излято с едни грозни бетонови основи в единия
6
край на двора. През години са укрепвали съоръжението, различните елементи,
там където са били разрушени. Камбанарията е изградена от бракувано
съоръжение. То е сложено за 1-2 години, а отиде 50 години. Камбаната е
запазена. Камбаната е много ценна, просто е сложена на неправилното място.
Тъй като църквата е малко по особена институция правомощията на
Епархийския съвет е описан в устава, но те са много семпли като задължения.
Тъй като няма голяма администрация църквата, цялата духовна околия в К. се
управлява от един служител. От икономическа гледна точка, че пътувам
служебно до К. и пристрастността ми към състоянието на църковните
храмове, защото те бяха в лошо техническо състояние, Митрополита ми
разпореди в цялата К.ска духовна околия, да посетя храмовете, затова посетих
и на територията на общ. Сунгурларе, защото някой от селата попадат в
същата духовна околия - Д., Б. и други. Посетих ги всичките за да мога да
имам яснота за 2017 - 2018 г. всички тези църкви са реставрирани по проекти.
Молбата от Митрополита беше: „ще се съгласиш ли да направиш еди
какво си“. Аз не съм подчинен, но се съгласих от уважение към човека.
Всички проекти знам кога започват, кога финализират, но за самите проекти
не изпадам чак в такива детайли, не съм се интересувам кое точно кога се
реализира. За Ж. сега тече втория етап на проекта за камбанарията. Той е
същностен проект. Предполагам, че може и на предстоящото октомврийско
заседание комисията най-накрая да го одобри, да се реализира тази кула,
защото средствата са подготвени за реализирането, а няма одобрен проект. Не
мога да си спомня кога сме вземали решение за този проект. Ние участваме по
тези проекти. Епархийския съвет взема решение за участие по проекта.
Фондът, който управлява той определя и те сключват договор. Определя
митрополита, определя изрично лице, с пълномощно, което да контролира
тези договори, но не мога да кажа кой е бил упълномощен. За всеки проект си
имаше лице, което не го контролира, по-скоро да го следи. Проектите бяха на
територията на цялата духовна околия. Дядо Й. е запознат с това, че Ж. е
архитектурен паметник и този процес забави реализирацията на проекта в Ж..
Той разпореди на свещеника пред нас. Свещеникът трудно сам ще премахне
това съоръжение, защото то е масивно. Нямам представа как са го
премахнали, но когато отидох през 2018-2019 г., може би е било 2019 г. вече го
нямаше това съоръжение. Специално в този случай нямаше как да бъде взето
решение по друг начин, защото съоръжението не съществуваше
документално, то не е заведено като актив на църквата. Когато един актив е
заведен като съоръжение със сигурност при извършването на описите, когато
се прави инвентаризация щеше да бъде докладвано, че така се е случило с
него. Ако в последствие е заведено като актив, аз нямам информация за това,
но ако беше заведен като актив то ще бъде в много късен етап. За Ж. е имало
проекти преди много години. Няколко пъти е имало много проекти, но заради
това, че има различни изисквания към различните финансиращи органи тези
проекти са претърпявали различни промени. Проектът започнат от 2019 г. за
тази камбанария и тя все още не е одобрена в НИНКН и се наложи да се вкара
7
отново някакъв променен проект. Който не се е ангажирал и не се е занимавал
с паметници на културата или така наречените НИНКН. Те са някакъв орган,
не знам кой му осъществявал контрол, но не е Министерство на културата. На
този съвет предполагам, че всички са присъствали петте члена. За заседанията
се водят винаги протоколи, но в решенията се вписват само тези, които са в
дневния ред. Почти на всяко заседание е било такава традиция докладва по
един от архиерейските наместници на духовната околия. Когато е докладвал
отец Д. – подсъдимият тогава е коментирано и му се възложи, това си го
спомням, когато митрополита му каза, защото той рядко повишаваше тон.
Отецът се съпротивляваше и казваше: „то, не може да го съборим така, защото
трябва да има камбана“, тогава дядо Й. каза: „ами като падне какво ще се
случи като падне върху другите хора“. Това се случи през 2017 г., проектът
беше 2019 г. Заседанията се провеждат почти всеки месец, понякога и по два
пъти месечно, но се записва само това, което е в дневния ред, а се вземат
много други решения, защото заседанието трае около 4-5 часа. Много от
въпросите са в компетентността само на митрополита, затова те не се
протоколират, той не е длъжен да ни уведомява, но го прави. Устава му дава
право да възлага. Сигурно, ако беше паднало съоръжението и беше ударило
някой отговорността пак щеше да е срещу свещеника. Свещеникът беше
избрал по-малката отговорност да се премахне. Няма достатъчно средства то
да бъде обезопасено. Той е задължен да го премахне, защото новия проект не
допуска наличието на тава съоръжение. Приемането не допуска наличието на
такова съоръжение. Митрополита му възложи да организира премахването.
Свещеникът как ще го реализира е друг въпрос, все пак той има достатъчно
познати хора с технически възможности и машини да го премахнат.
Вторият проект, който е в момента за изграждане на камбанария и чака
одобрение от Министерство на културата, който започна още 2019 г. за да го
има като проект, за да бъде допуснато такова искане за построяването на
камбанарията във възрожденски стил, трябва да няма камбанария, защото на
нейното място е предвидена и сега вече изградена дъждоприиемна шахта,
която представлява около 5-6 кв.м., която приема водата от улуците. Тя е
циментирана и около нея има поставени постаменти. Сега шахтата е покрита с
пръст. Върху шахтата ще се изгради новата кула, защото ще се махне пръста и
от страни с колони ще се построй нова кула. Това е по проект и това съм го
виждал. Дъждоприемната шахта ще бъде пода част от основата на новата
камбанария. Това е било на мястото на съоръжението и то няма друго място
къде да се осъществи това, от гледна точка на църквата, от гледна точка на
входното място. Не е целенасочено предвидено мястото точно да се премахне,
поради необходимост, няма друг избор, за да се запази традицията кулата да
има съизмеримост спрямо църквата и местоположението.
Няма нормативни актове, които да повлияят на устава на българската
православна църква, тъй като тук действащ е ЗУТ. Храмовете подлежат на
обща регулация в сферата на вероизповеданието. Храмовете са под общия
правов ред, който има за сградите в Р България. Тъй като този храм е изграден
8
много преди да бъдат нормирани тези сгради, като изисквания, като критерий,
като условия за адаптивност на новите сгради много е трудно да се съпостави
тяхното развитие. Затова голяма част от тези сгради струва много скъпо,
включително и за тази да бъдат обследвани конструктивно, геозащитно,
защото те са строени преди много години, тогава не е имало такива
проучвания и пропадат различните части на сградата. Поне пет от храмовите
за които отговаря отец Д. в единия си край са пропаднали и изкривени. За да
се укрепят това изисква много средства и няма как да бъде съобразено със
съвременните стоманобетонните съоръжения, които изискват монтаж по
особен начин, който е непосилен да бъде като пояс поставен върху
съоръженията. Това беше направено в Поморие и усложни цялата църква.
Наложи се да се премахне покрива, да се опашат с бетон и със стомана, което
оскъпява изключително много и почва да променя конструкцията на сградата.
Всички проектанти са много предпазливи. Целта е да се съхранят във вида, в
който са били и да не загубят възрожденската си същност. Много е сложен
случая, не само за Ж., а за всичките села, защото това са строени църкви от
възрожденски майстори, по особени технологии на каменните зидове и те не
подлежат на някаква съвременна обработка, защото тя ще ги промени. Всичко
това съм го виждал с очите си и затова смея да го заявя.
През 1832 г. на територията на К.ска духовна околия пристигат петима
възрожденски майстори от Брацигово. Двама от тях са се оженили в
околностите на К. и са останали трайно да извършват строителство. Всяко
лято останалите майстори са идвали и са строили паралелно църквите в И., К.,
М., Ж., Н. и са ги строили в продължение на около 10 години, затова не може
да се каже кога е започнато строителството. Обикновено датата, която пише
на църквата е датата на освещаването, но това не е датата на изграждането.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не възразяваме да
бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля С. от залата.
АДВ. К.: Моя подзащитен желае да даде обяснения.
ПОДС. С.: Желая да дам обяснения. Свидетелят М. С. беше много
изчерпателен, аз се учудих. От близо 30 години съм Архиерейски наместник и
Председател на всички църковни настоятелства, защото няма свещеници. Аз
се грижа за всички църкви, които са в духовната ми околия. Първият етап от
тази мярка 76, не помня коя година беше и много от моите събратя се
включиха да реставрират църкви. Имам особено мнение за себе си, едно че са
паметници на културата и лъха духовност от тях. Църквите ми са бедни и
нямат никакви материални средства за ремонти. Ние си ги поддържаме така
във вида, в който бяха. Има един израз - „И праха, който смитаме не смеем да
го хвърляме“. Трябва духовно човек да живее за да оцени тези неща. Като
казвам, че близо 30 години съм там, царство небесно на Митрополит Й., поне
15 пъти е бил на гости в Ж.. Той наблюдава и вижда нещата. Ще разкажа един
случай. Не помня точно кога, но преди повече от 15 години ми се случи нещо
9
в К.. Пред църквата имаше една огромна липа, имаше хралупа четири деца
можеха да влязат вътре, но липата си беше жива. С един от църковните
настоятели след 17,30 часа отидохме да си кажем някаква приказка в едно
заведение. Не бяхме още седнали и ми се обади съпругата и ми каза: „спешно
ела, че стана голяма беля“. Попитах я какво станало, тя каза: „Трябва да
дойдеш, липата падна“. Казах си, а сега. Единственото поражение беше една
неправилно спряна кола. Липата беше паднала върху нея, нямаше човешки
жертви. Това разказах на владиката. Преди да се даде съгласието да се
премахне камбанарията, защото той също виждаше, че съоръжението е
прогнило. Когато започнахме въпросния ремонт на църквата по мярката, за
която кандидатствахме, използвах момента, че има работници и имаше
оплаквания от съседите, че се страхуват камбанарията да не падне, и
въпросният случай, който разказах преди малко с липата, и след като
уведомих владиката това всичко става устно, премахнахме камбанарията. За
всички 6 храма съм докладвал, в които влиза и Ж.. След като получих
разрешението на владиката да взема съответните мерки, съответно ще
кандидатстваме по проекта и ще построим нова камбанария тогава имаше
един Стоян, който наглеждаше нещата по ремонта и в устен разговор го питах
има ли някаква възможност тази камбанария да бъде премахната. Казах му, че
нямаме възможност да платим пари, а за материала, който е желязото, този
който премахне камбанарията да си вземе парите от предаването на желязото
на вторични суровини. Това ми беше разговора, кога е премахната
камбанарията, какво е станало, в един момент когато минах през Ж., така да се
каже периодично наблюдавам как вървят ремонтите в различните храмове,
видях, че е премахната камбанарията и се работи там. Не обърнах внимание,
защото устно сме се разбрали, че ще бъде премахната и ще бъде изградена
нова камбанария. Има 200 годишна липа в близост до камбанарията, на не
повече от пет метра и много автентично стана, че камбаната я сложихме и в
момента камбаната се намира на тази липа. Камбаната е съхранена и си
функционира.
Покривът на камбанарията беше ламаринен. Ламарината беше проядена.
Покривът има специфична форма. Ламарината не е съхранена. Камбаната
беше преместена веднага, защото църквата трябва да съществува.
Тази църква никога не е имала камбанария, имала е клепало. Използвало
се е клепало. В моята епархия в съседство на църквите по-късно са построени
камбанарии, но това е по-късно. След като е била построена църквата в Ж. са
извикали камбанолеяр за излее камбана. В тази църква има само една камбана,
която е действаща и е била закачена на жерето, на така наречената
камбанария. Тази камбана е съхранена и сме я преместили на липата и там
функционира сега. Камбаната, която е на земята, тя е от 1922 година. Някога
тази голямата камбана е била закачена на това жере. Камбаната, която я има
на фотоснимките по делото, на входа, на която пише 1922 г., тя е била закачена
на това жере, след като е била отлята в двора на църквата и сега е под 200
годишна липа. Една зима става пожар в Ж.. Дядо поп е откачал
10
мандало/махалото на камбаната, за да не я бият, защото и тогава е имало
хулигани. Преди много време е възниквал пожар в Ж.. Камбаната се използва
и за тревога. Набат се казва биенето на камбаната, когато е в тревожно
състояние. Качва се един местен да бие камбаната за оповестяването на
пожара, но няма с какво да я бие и започва с брадвата да я бие. Камбаната по
време на удрянето с брадвата се разцепва. Тази камбана, на която пише 1922 е
свалена, защото не може да бие и е сложена като експонат, а горе на
камбанарията си остава една малка камбана, която сега е преместена на
липата и е действаща. Тази камбаната на снимките по делото от 1922 г. тя не е
действаща, тя е като експонат.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси към подсъдимия.
АДВ. К.: Нямам въпроси.
На основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, с оглед изразеното и
одобрено съгласие на подсъдимия и неговия защитник, да не бъдат
изслушвани свидетелите, с изключение на свид. М. С., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТЕ и ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателствени материали, събрани на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, а
именно: заверено копие на удостоверение изх. № 7400- 683/20.10.2016 г.,
издадено от директор на Дирекция „РАФИССД“, НИНКН при Министерство
на културата (папка 3, л.6), писмени материали, предоставени от НИНКН при
Министерство на културата, свързани със статута на църквата „Св. Н.“ с. Ж.,
общ. К. (папка 3, л.8-40), заверено копие на Договор №
20/07/6/0/00157/24.04.2017 г., сключен между ДФ „Земеделие“ и църква „Св.
Н.“ с. Ж., ведно с приложенията и анексите към него (папка 3, л.47-104),
заверени копия на части от В и К и архитектурен проект, изготвен от
„Архитектурно студио Чангулев“ ЕООД относно обект: Ремонт, реставрация
и вертикална планировка на църква „Св. Н.“ с. Ж., общ. К. (папка 2, л.180-
182), протоколи за разпит на свид. С.М. (папка 2, л.116-119), свид. К.К. (папка
2, л.124-126), свид. В.Р. (папка 2, л.127-130), свид. Р.Б. ( папка 2, л.131-134),
свид. И.П. (папка 2, л.135-137), свид. И.М. (папка 2, л.138-140), свид. В.В.
(папка 2, л.141-144), свид. В.Д. (папка 2, л.154-168), свид. В.Ч. (папка 2, л.
176-179), справка за съдимост на обв. С. (папка 2, л. 183-184), справка от НБД
„Население“ относно обв. С. (папка 2, л.61), писмо изх. № 158/24.03.2025 г.,
съдържащо информация, изискана от С.ска митрополия, ведно с приложения
(папка 3, л.108-117), писмени материали от досъдебно производство - сл.д. №
54/19 г. на ОСО при ОП – Ямбол, във връзка с изпълнение на проекта за
ремонт на църква „Св. Н.“ с. Ж., общ. К., 4 бр. фотоснимки на процесната
камбанария (папка 3, л.118), свид. М. В. С., както и изисканата от съда справка
от Агенция по геодезия, картография и кадастър.
11
СТРАНИТЕ: Нямаме доказателствени искания. Молим, да се приключи
съдебното следствие.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, поддържам изцяло
повдигнатото от ОП - С. обвинение срещу подс. Д. С. по чл.277а, ал.4, вр. с
чл.26, ал.1 от НК като намирам, че същото е доказано по несъмнен начин.
Фактическата обстановка по делото е подробно изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Тя се основава на събраните по предвидения
процесуален ред доказателства и доказателствени средства. Безспорно и
несъмнено е изяснен статута на църквата „Св. Н.“ в с. Ж., включително и
дворното пространство. Тя притежава статут на единична архитектурно-
строителна и художествена недвижима културна ценност и се ползва със
специалната защита на Закона за културното наследство. Обвинителната теза е
развита подробно с обвинителния акт и няма да се спирам поради това на нея.
Изяснени са и подробно са описани действията на подс. С., като те се
установяват от събраните по делото доказателствени средства. Доколкото
делото се развива по реда на съкратено съдебно следствие доказателствените
средства са протоколирани в съответните протоколи за разпит на свидетел и
моля тях да цените при анализ на доказателствената съвкупност. Намирам, че
показанията дадени от свид. М. С. в днешно съдебно заседание не внасят
промяна в фактическата обстановка, която следва да се приеме за установена
и в правните изводи. Свидетелят С. твърди общо и повърхностно очерта една
фактология, която е непроверима. Той спомена, че владиката е разпоредил на
подсъдимия да извърши това незаконно действие, което се опровергава от
останалите доказателства по делото, включително намирам, че се опровергава
и от обясненията на подсъдимия дадени в днешно съдебно заседание, както
знаем те имат и средство на защита, те имат и доказателствена стойност. В
днешно съдебно заседание подс. С. заяви, че е получил разрешение от
владиката да премахне камбаната, като преди това употреби израза „да се даде
съгласие да се премахне камбаната“, така, че намирам, т.е. подсъдимият е
търсили и вероятно е получил съгласие от владиката да премахне камбаната.
Относно правната квалификация на деянието намирам, че е правилна,
доколкото доказателствата по делото установяват, че именно подс. С. е
лицето, което е наредило осъществяваното на незаконната дейност,
нареждайки да бъде демонтирана и да бъде премахната камбанарията. В тази
12
връзка в обвинителния акт се съдържат правни изводи, които няма да
преповтарям. Намирам, че действията по демонтирането на тази камбанария,
която несъмнено е била част от архитектурния ансамбъл на църквата „Св. Н.“
към момента на обявяването й за недвижима културна ценност, представлява
грубо посегателство върху обществените отношения – обект на наказателно
правна защита на културното ни наследство. Намирам, че настоящото
наказателно производство не касае само една метална конструкция, не е само
въпрос на нарязани железа и разрушена архитектура, това е престъпление
срещу културната ни идентичност, срещу българската история и духа на един
от най-емблематичните възрожденски центрове, а именно с. Ж., общ. К..
Подсъдимият е лице, на което обществото и С.ската митрополия са гласували
доверие да съхранява и закриля не само духовните, но и културните ценности
завещано от предците ни, но вместо това той съзнателно и самоволно без
разрешение и в грубо нарушение на правилата на закона за културното
наследство е разпоредил демонтажа и унищожението на камбанарията, която
е била неделима част от ансамбъла на църковния комплекс. Тази камбанария,
макар и наричана от свидетеля М. С. и подсъдимия жере, което означава
електрически стълб, тя няма такива вид, напротив тя е специално изградена за
камбанария. Тя е носител на историческа архитектурна стойност и в едно с
църквата и прилежащия двор представлява недвижимо културно наследство,
защитено от закона. Демонтирането без съгласуване с Министерство на
културата, без проект и оценка представлява не просто административно
нарушение, а съзнателен акт на унищожаване на културна ценност, което
прави деянието на подсъдимия съставомерно, както от обективна, така и от
субективна страна. В обвинителния акт са изложени твърдения, относно
субективната съставомерност, знанието на подс. С., че има специален ред и
изискване от закона за ремонт, премахване, демонтажи на съоръжения част от
църковния двор, изобщо от цялото село. Цялото село е обявено за
архитектурен паметник. Той съзнателно не е спазил изискуемия законовия
ред, а е наредил да бъде премахната камбанарията. Полученото от владиката
съгласие по никакъв случай, не го оневинява. Намирам, че подсъдимият не
може да се позове на чл.13 от НК, тъй като по делото не е установено,
непосредствено да са били поставени в риск или да е съществувала
непосредствена опасност за някого в резултата на съществуването на тази
камбанария. Той е бил пределно ясно какъв е реда за ремонт на това
съоръжение. Месеци преди да разпореди да бъде премахнато той е участвал в
изготвяне на проектната документация за ремонт на църквата и е могъл да
изиска тогава да бъде включена за ремонт тази камбанария, но не го е сторил.
Доказателствата по делото безспорно установяват, че камбанарията не е била
включена в проекта разработен от специалистите, съгласували с
Министерство на културата ремонта по договора финансиран с европейски
средства. Ето защо господин Председател, аз моля да признаете подсъдимия
С. за виновен в така извършеното деяние. Отразени са отегчаващите
отговорността обстоятелства в обвинителния акт и няма пак да ги
13
преповтарям. Доколкото от извършване на настоящо деянието предмет на
обвинението, е изминал дълъг период от време, предлагам да наложите
наказание при условия на чл.55 от НК. Няма предвиден минимум за това
престъпление и считам, че наказанието Пробация би изиграло своята роля и
чрез него биха са постигнали целите на наказанието. Предлагам най-малко 2
пробационни мерки в продължение на една година. По този начин членовете
на обществото също ще бъде удовлетворени. Настоящото наказателно
производство е било образувано именно в резултат на сигналите на граждани
пазители на духа и традициите на културното наследство на с. Ж.. Считам, че
деянието което е извършено от подс. С. не следва да остане ненаказано.
АДВ. К.: Уважаеми г-н съдия, защитата от своя страна ще претендира за
постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия, тъй
като считам, че в настоящото производство не се доказаха всички правни и
ирелевантни признаци на престъплението, в което е обвинен подзащитния ми.
На първо място за да бъде характеризирано едно деяние като престъпление е
необходимо да е налице обществена опасност. В настоящия случай считам, че
такава няма. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства на
първо място се установи от справката от Кадастъра, че това съоръжение не е
отразено в кадастралните регистри, въпреки че в обвинителния акт се посочва,
че такова отразяване като недвижима културна ценност следва да е налице,
т.е. информация за това съоръжение липсва. В хода на ДП и съдебното
следствие не се установиха доказателства за законното монтиране на това
съоръжение. Безспорно с. Ж. е архитектурен резерват. Безспорно в него
попада и църквата „Св. Н.“. Поставя се въпроса дали е обществено опасно
деянието по премахване на това съоръжение, като това действие единствено и
само възстановява автентичния вид на района и се премахва едно съоръжение,
чието място не е там. В случая аз не намирам наличие на обществена
опасност. Към всичко това следва да се насложи и установеното състояние на
това съоръжение и безспорния факт, че същото е било опасно. Следва да се
отчетат и обстоятелствата изложени в разпита на свид. С., относно начина на
вземане на решението, премахване на съоръжението, съществуването на власт
и подчинение в българската църква. Анализирайки всички тези обстоятелства
считам, че не е налице обществена опасност, поради което деянието не би
следвало да бъде квалифицирано като престъпление. Вторият аргумент за
недоказаност на деянието изхожда от формулирането на обвинението. Твърди
се, че подсъдимият е наредил на друго лице извършването на противозаконна
дейност в съответната територия. Запознавайки се с редица съдебни решения
ми направи впечатление, че почти всички съдебни състави цитират книгата на
К.М., наказателна правна защита на културното наследство в Р България. На
стр.128 по повод изпълнителното деяние, което е предмет и в настоящото
производство е посочено, че следа да се държи сметка, че субекта трябва да
притежава съответната правна или фактическа възможност, да дава
съответните задължителни разпореждания за извършване на съответна
14
дейност или за въздържане от определени действия. В настоящия случай
подсъдимият не разполага с такава власт по отношение на лицето С.М., за
което се твърди, че подсъдимият му е наредил да премахне металната
конструкция. Това, че са били познати, това, че са били донякъде в приятелски
отношение не доказва и изключва възможността подсъдимият да нареди, т.е. в
конкретния случай деянието е несъставомерно такова каквото се твърди от
обвинението. Изхождайки от всички тези обстоятелства, моля, да постановите
оправдателна присъда по отношение на подсъдимия с всички правни
последствия от това.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Д. П. С..
ПОДС. С.: Затова започнах с тази липа, която дадох като нещо което ми
се запечата в съзнанието. Пътят от заведението до църквата ми костваше
големи усилия, психически се движих, а не физически. Това беше пиков час, в
който майки с колички минават по нея улица. Всичко ми мина през главата.
Когато отидох заварих пожарната и две полицейски коли и питах има ли
някакви поражения, полицаите ми казаха само тази кола, която е смачкана и аз
си казах Слава на Бога. После друго ме притесни. Човекът, който
неправомерно е паркирал там, ако беше предявил към църквата някакъв иск,
тогава може би съответната съдебна власт щеше да ме вкара в затвора, че не
съм премахнал липата, а се е случило това нещо. Каква друга защита да имам
освен да се грижа за хората. Аз съм представител на горната власт, да ги
представлявам, да се грижа за тях. Не е въпрос да се обърнат към църквата.
Трябва човек да има душа и по дух да да се живее, не материално, по дух да се
живее това проповядвам аз. За въпросната камбанария имаше много
оплаквания от съседите. Аз съм подчертал, ако има възможност да бъде
премахната камбанарията, тъй като не разполагаме със средства да бъде
премахната. Камбанарията функционираше и камбаната биеше. Камбанарията
така жестоко беше проядена в основата, че беше станала опасна. Хубаво е да
се погледне от духовна страна.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Д. П. С..
ПОДС. С.: Моля, да бъда оправдан. Не може да се слага петно върху
свещенослужител. Единственият, който може да го направи е Всевишния,
само той може да наказва.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът ОБЯВИ присъдата си, като РАЗЯСНИ на
страните правото им на жалба и/или протест.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срока
по чл.308, ал.1 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,55 часа.
15
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
16