Решение по дело №28/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на К.Е.В.,***, депозирана чрез адвокат П.Н. от Адвокатска колегия – Разград, против Решение № 372/30.11.2023г., постановено по АНД №20233630201464 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/2000 - 37/НП от 14.06.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.126, ал.1 и чл.124, ал.1 от ЗАДС на К.Е.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1744,20 лева и отнемане в полза на държавата стоката, предмет на нарушението – 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел с код КН 27101943.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че районният съд не е изпълнил възложеното му задължение да събере необходимите доказателства за установяване на обективната истина. Заявява, че наказателното постановление е постановено в нарушение на изисквания на ЗАНН, доколкото от данните по делото се установява, че спрямо лицето е било инициирано досъдебно производство, което се е явява пречка за реализиране на административно наказателната отговорност. Въз основа на изложените в жалбата аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателното постановление. Претендират се и разноски. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат Н., като заявява, че поддържа касационната жалба. Настоява, че са били налице всички законови основания за прекратяване на административно наказателното производство, като сочи, че това съставлява самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, директор на ТД Митница Варна, депозира писмено становище чрез Л.Д.– началник отдел ПН в ТД Митница Варна, в което излага доводи за неоснователност на оспорването и моли за присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Сочи, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.12.2022г. при извършване на процесуално – следствени действия по досъдебно производство от служители на ОДМВР – Шумен в жилища, помещения и МПС, ползвани от жалбоподателя К.Е.В., в гаражна клетка № 8, находяща се в гр.Шумен, ул. Лозенград № 28, ползвана под наем от В., полицейските органи установили туби с вместимост от 10 литра пълни с жълтеникава течност с мирис на дизелово гориво, за което уведомили Агенция „Митници“.

Във връзка с получения сигнал, компетентни длъжности лица от ТД Митница Варна, свидетелите В.Х.П.- държавен инспектор и К.Б.К.– ст. инспектор, посетили посочения адрес. В присъствието на жалбоподателя и свидетелите Б.И.Б.– ст. инспектор в ТД Митница Варна и Б.Р.Р.– служител в сектор „ПИП“ в ОДМВР – Шумен, била извършена проверка в гаражна клетка № 8, находяща се в гр.Шумен, ул.Лозенград №28, ползвана под наем от жалбоподателя. В нея били открити 135 броя ПВЦ туби, всяка съдържаща 10 литра жълта течност с миризма наподобяваща дизелово гориво. В присъствието на жалбоподателя тубите били преброени и номерирани с маркер на капачките. До приключване на проверката В. не представил документи за стоката. Резултатите от извършената проверка били обективирани в ПИП № 22BG002000A007835/12.12.2022г., съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан от него.

В протокола той саморъчно отразил, че нафтата намерена в гаража, е негова, ще представи документи, била закупена от Турция от безмитната зона на границата. Същия ден от страна на митническите органи били снети и писмени обяснения от жалбоподателя, според които намерената и иззета от митническите органи нафта била за лична употреба. Към момента на проверката нямал документи за нея. На този етап не можел да представи никакви документи за тази нафта, такива щели да бъдат представени по-късно в най – кратък срок. Към протокола бил изготвен и опис на иззетите стоки, подписан също от жалбоподателя. Описаните и иззети 135 броя ПВЦ били транспортирани в склад на Митническо бюро Шумен, за което бил съставен приемо-предавателен протокол рег. № 32433493/12.12.2022г. и складова разписка № 19/12.12.2022г.

На 15.12.2022г. В. депозирал до директора на ТД Митница Варна декларация, че дизеловото гориво, което било иззето при проверката на 12.12.2022г. било негово. Към нея приложил и заверени копия на касови бележки за закупено дизелово гориво от различни бензиностанции в страната в размер на 1875. 648 литра през 2021г. и 1571. 519 литра през 2022г.

На 20.12.2022г. в склада на МБ Шумен в присъствието на жалбоподателя, митническите органи взели 4 бр. проби – 2 бр. за митническата лаборатория, 1 контролна, оставена на съхранение в МБ - Шумен и 1 за проверяването лице. При вземане на пробите от иззетите общо 135 броя туби, В. на произволен принцип избрал пет от тях, от които в общ съд било отлято от течността и така обединената течност била разпределена в 4 бр. метални контейнери, които били облепени с етикети и запечатани с пломби. За вземането на пробите бил съставен Протокол за вземане на проба – акцизен контрол № 181 от 20.12.2022г., подписан от митническите служители и жалбоподателя. В същия протокол В. декларирал, че е присъствал при вземане на пробите и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата.

Въз основа на направена Заявка за анализ/експертиза – акцизен контрол рег. № 32445543/20.12.2022г. в Митническа лаборатория Русе била изготвена митническа лабораторна експертиза № 02_22.12.2022г. /03.01.2023г., съгласно която изпитаната проба представлява „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0.001%.

Въз основа на изготвената митническа лабораторна експертиза № 02_22.12.2022г. /03.01.2023г., дирекция „Митническа дейност и методология“ се произнесла относно тарифното класиране на стоката по митническата лабораторна експертиза в Комбинираната номенклатура /КН/ на Европейския съюз. Стоката, съответстваща на анализираната проба, представлява „тежко масло“ – „газьол“ по смисъла на допълнителната забележка 2, букви „г“ и „д“ към глава 27 на КН, несъдържащо биодизел по смисъла на забележка 5 към подпозициите на глава 27, с тегловно съдържание на сяра непревишаващо 0.001%. Класирането на стоката се извършва в код 2710 19 43 на КН.

Изготвено е становище за определяне на дължимия акциз, съгласно което стойността на дължимия акциз за стоката - 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0. 001%. възлиза на 872.10 лева.

На 08.02.2023г. свидетелят В.П.съставил срещу жалбоподателя АУАН № BG08022023/2000/А – 41, в негово присъствие за нарушение на чл.126 от ЗАДС, за това, че на 12.12.2022г. държал акцизни стоки – 1350 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел, с код по КН27101943, в гаражна клетка № 8 с адрес гр. Шумен, ул. „Лозенград“ № 28, без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ / електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. При предявяване на акта жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от правото си да депозира такива и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдебният състав приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съобразявайки данните по делото, съдебният състав възприел за неоснователно твърдението, че административно наказателната процедура е следвало да бъде прекратена с оглед данните за образувано досъдебно производство спрямо лицето, тъй като предмет на разследване в хода на досъдебното производство са били друг вид акцизни стоки, а именно тютюневи изделия. На следващо място, съдебният състав посочил, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът посочил също, че не е било нарушено правото на защита на лицето. Съдебният състав възприел за несъществено нарушение обстоятелството, че в съставения АУАН и в НП неправилно е посочена датата на съставяне на приемо – предавателния протокол и складовата разписка, с които иззетите стоки са предадени в склада на Митническо бюро – Шумен, като вместо 2022г. е посочено 2023г. – този пропуск съдът отдал на техническа грешка. Предходният съдебен състав формирал и решаващ извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето нарушение, изразяващо се в противоправно държане на 135 броя ПВЦ туби, всяка съдържаща 10 литра дизелово гориво, т.е. 1350 литра акцизни стоки в нает под наем гараж в гр.Шумен. За да достигне до този извод, съдът съобразил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, сред които и изготвената митническа лабораторна експертиза № 02_22.12.2022г. /03.01.2023г. и становището на дирекция „Митническа дейност и методология“, приемайки, че представените заверени копия на фискални бонове за закупено дизелово гориво от различни бензиностанции в страната в размер на 1875.648 литра през 2021г. и 1571.519 литра през 2022г., закономерно не са били възприети от наказващия орган като документ, удостоверяващ плащането на акциза на държаните и иззети на 12.12.2022г. 1350 литра акцизни стоки, доколкото иззетата акцизна стока представлява „газьол“, несъдържащ биодизел, поради което не е била закупена от бензиностанции в България. Въз основа на това съдът счел, че правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС от страна на привлеченото към отговорност лице. По изложените мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

От тази гледна точка, съдът не споделя твърдението на касатора за наличие на допуснато нарушение, касаещо приобщаването на необходимия доказателствен материал, чрез който да бъде установена обективната истина. Установява се, че между кориците на въззивното дело е наличен Протокол № 342/22.12.2022г. на ШРС, с който е одобрено постигнато споразумение между страните по воденото БП № 160/2022г. по описа на ОД на МВР – Шумен, при което по еднозначен начин се установява, че спрямо касатора бързото производство е било образувано за държане на акцизни стоки без бандерол – кутии с цигари и късове цигари, при което не е налице идентичност между него и предмета на административно наказателното производство, съответно не са били налице основания за прекратяване на последното.

Касационният състав споделя и останалите изводи на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Доказана е компетентността на органите, издали съответните документи. АУАН и НП са изготвени в рамките на установените за това срокове и съдържат необходимото съдържание, изискуемо от ЗАНН. Нарушението и обстоятелствата, при които е било осъществено, са били описани пределно ясно и правото на защита на лицето не е било нарушено.

Правилни и обосновани са и направените от въззивна инстанция правни изводи, касаещи наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на дееца по реда на чл.126, ал.1 от ЗАДС, които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва да повтаря, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е съобразил вида акцизни стоки – дизелово гориво в ПВЦ туби и заключението на изготвената лабораторна експертиза от 03.01.2023г., въз основа на което е установено, че изпитаната проба представлява „тежко масло – „газьол“, несъдържащ биодизел, какъвто бива изискван съобразно правилото на чл.47, ал.1 от Закон за енергията от възобновяеми източници спрямо лицата, пускащи на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта. Поради това представените от жалбоподателя касови бележки закономерно не са възприети като документ по ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза за установените 1350л. „тежко масло – „газьол“.

Правилно съдът е приел, че санкционираната деятелност осъществява приложения от наказващия орган административно наказателен състав, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по неоспорим начин, че в притежавания от касационния жалбоподател са открити акцизни стоки, подробно описани в акта и в НП, по отношение на които К.В. не е представил съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Обосновани са и изводите на съда, че санкционираното лице е осъществило визираното в НП нарушение под формата на държане, за което свидетелстват приобщените писмени доказателства.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното пред районния съд наказателно постановление е законосъобразно, поради което, като го е потвърдил, съдът е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на постановения от него съдебен акт.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника в полза на Агенция „Митници“ на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 372/30.11.2023г., постановено по АНД № 20233630201464 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА К.Е.В. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: