МОТИВИ по
НЧХД № 27 / 2019 г.
Обвинението против подсъдимият Ф.Х.С., с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:*** е за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, за това,
че на 20.09.2018 г., около осем
часа, в землището на с.С., община Крумовград, след нанесен удар с тояга по
гърба, е причинил на В.А.А. *** лека телесна повреда, изразяваща се в косо
разположено ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 8/1 см. в
областта на външния ъгъл на лявата лопатка, кръвонасядане на гърба, като с
увреждането му е причинена болка и
страдание.
Обвинението против подсъдимият С. се поддържа в
съдебно заседание от тъжителя В.А.А., съвместно с процесуалния му представител
адв. Д.Г., който счита, че по категоричен начин е доказано извършването на
деянието от подсъдимия, както и неговата
вина. Моли съда да признае подсъдимият за виновен и да му наложи присъда
съобразно практиката на РС – Крумовград.
Подсъдимият Ф.Х.С. в съдебно заседание не се признава за виновен по предявеното му
обвинение. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които сочи, че на
20.09.2018 г. сутринта, около 8 часа, заедно със сестра си Х. отишли в
местността Аладжъюрук, където имали купи сено и предния ден били влезнали
животни и ги били унищожили и затова отишли да ги оправят. На следващо място в
обясненията си сочи, че там дошли А. и зет му В., които имали тояги, като те
със сестра му се отдалечили от тях. После в обясненията си твърди, че когато дошли
при тях А. го ударил с крак в корема и той залитнал, като последния му нанесъл
втори удар с тоягата по пръстите. По – нататък в обясненията си твърди, че в
това време В. бил там и в същото време сестра му Х. Х.С. идвала да му помага и тогава В. го
ударил, като имал тънка пръчка, дълга около метър, но не го бил удрял, нито
дори е замахвал с нея. Пак в обясненията си твърди, че после В. ударил и кака му
с кол, дълъг метър и половина, в дясната страна на главата и започнало да ѝ
тече кръв, като В. бил от дясната страна отстрани, а сестра му била лице в лице
с него. Още твърди в обясненията си, че не бил удрял никого, а него го били
ударили А. и В., като последния го ударил силно с кол и той вдигнал ръка да се
предпази, но не знаел колко дебел бил кола и после те си тръгнали и били с гръб
към тях. Все в неговите обяснения сочи, че първо отишли при кмета на селото, да
му съобщят, после при д-р П., личния
лекар, а при съдебния лекар отишли на обяд, същия ден, като по телефона съобщили
на кварталния полицай М. и после дошли в полицията. По – нататък в обясненията
си сочи, че когато А. го ритнал в корема, той изпуснал пръчката и не бил
замахвал с нея и не бил удрял В., нито е отвръщал на А.. Пак в обясненията си
твърди, че сестра му се намирала близо до нeго, на около два метра, тъй като
дошла да му помага, както и че А. първо го ударил в корема с крак и в пръстите
с кол, а след това В. го ударил в гърдите с кол и имал болки в пръстите
оттогава. Не на последно място в обясненията си твърди, че никой не е удрял В.
и не знаел от какво му е телесното увреждане на гърба, не бил видял кой го е
ударил. Накрая твърди, че след като двамата го ударили, закарал сестра си на
личния лекар, после при съдебния лекар да й издадат СМУ, но на него не са му
издавали такова.
Защитникът на подсъдимият, адв. Р.Х., също моли съда
да признае подзащитният му за невинен и да го оправдае по повдигнатото с
тъжбата обвинение, тъй като счита, че не е доказано от обективна и субективна страна
авторството на деянието, както и начина и механизма, по който е възникнала телесната
повреда. С оглед на това счита, че обвинението не е доказано, поради което
пледира за оправдателна присъда, като претендира и за деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, във връзка с обясненията на подсъдимите, прие за
установено следното:
Подсъдимият Ф.Х.С. е роден на роден на *** г. в с.С., с
постоянен адрес:*** и
настоящ адрес:***, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН **********.
Тъжителят В.А.А.
се познавал с подсъдимия Ф.Х.С.,***– С., където тъжителя живеел на
съпружески начала със свидетелката Х. А.ова Д. в къщата на родителите ѝ. Всички
семейства в селото имали крави, но семейството на А. Д. имало най-много.
Кравите се пускали свободно да пашуват, без пастир и всеки сам си ги гледал,
като ги пускали на определени места, където нямало огради, а който имал градини
си ги заграждал. Свидетелката Х. Х.С. и подсъдимия Ф.Х.С. имали спор със
свидетеля А. А. Д., баща на свидетелката Х. А.ова Д., относно неговите крави, понеже
ги пускал свободно, без пастир и те влизали в тяхно място, където имали струпани
купи сено и яли от него, при което Д. в разговор с подсъдимия С. изразил
готовност да му даде пет бали сено, ако са изяли една бала, но при условие, че си
оправи оградата. Впоследствие свидетелят А. Д. се
обадил по телефона на свидетеля Ю.О.М.,*** и му казал, че Ф. му се заканвал, гонил
добитъка и т.н., при което свидетеля М. го предупредил да внимава да не стане
инцидент, като след това Д. отишъл при него в кметството и пак му казал същото.
Свидетелят Ю.О.М. срещнал свидетелката Х. С. пред дома ѝ и започнал да
разговаря с нея, тогава дошъл и подсъдимия С., при което казал и на него да не се карат, защото са комшии, заедно
живеят, като ги предупредил и ги помолил да не стигат до конфликти. Подсъдимият
Ф.С. отричал, че се е заканвал на А. и след това кмета си тръгнал.
На
20.09.2018 г. сутринта свидетелката Х.Ю.Ю. отново видяла Ф. и Х., които както и в
предходните две-три сутрини вървели бързо и носели въже, брадва и тояга и тя тогава
ги попитала къде отиват, при което и отговорили, че отиват да пазят купите сено
защото влизали крави и го изяждали. Същата сутрин пострадалият В.А.А. подкарал
животните на паша, минал през реката и тръгнал да се качва нагоре, като ги
карал отзад, а животните се връщали обратно. Обичайно двамата със свидетеля А. Д.
ги изкарвали на паша, но тази сутрин него го нямало, тъй като същата сутрин в
6, 20 ч. тръгнал за Момчилград за да закара на ваксинация при ветеринарен
доктор свое куче. Към осем часа сутринта свидетелката Х. Х.С. и подсъдимия Ф.Х.С.,
които пристигнали в местността „Аладжъюрук“ където било складирано окосеното от Ф.
сено, започнали да връщат назад кравите на Д.. Връщайки се от Момчилград свидетеля
Д. спрял на пътя, понеже видял какво става, дошъл при тъжителя А. и го попитал дали
вървят животните и той му отговорил, че не вървят, при което той му казал, че не
вървят понеже отгоре хвърлят камъни по тях и ги връщат. Те тръгнали нагоре да попитат
какво става, като свидетеля А. Д. вървял преди тъжителя А., а той след него на
около 50 – 60 м. Възникнал спор, при който подсъдимия Ф.С. бутал свидетеля А. Д.
и му говорел на турски език „юру, юру“, което означавало „бягай, бягай“ и като
видял тъжителя го попитал „и ти ли си дошъл да се биеш с мен“. Тогава свидетелят
А. Д. хванал за ръката тъжителя и му казал да тръгват и да се махат оттам. Когато
се обърнали и тръгнали подсъдимия Ф. замахнал с тоягата и ударил по гърба тъжителя,
той паднал на земята и когато станал, тръгнал към него и го попитал защо го
удря. Виждайки това, пострадалата Х. се намесила и застанала между двамата, с
цел да предпази брат си. В същото време Ф. посегнал пак с тоягата и я ударил,
но тъй като очевидно не е искал да я удря, се опитал да спре удара си, но не
успял, а само ѝ
нанесъл по – слаб удар в дясната теменно - тилна област на главата.
След
това Х. Х.С. и брат ѝ Ф.Х.С. отишли в с.Токачка, при личния лекар на пострадалата д
- р П., който я прегледал и ѝ указал да отиде на преглед при съдебен
лекар, което и направила заедно с брат си.
Същият ден тъжителят В.А.А., също бил откаран от
свидетелката Х. А.ова Д. в гр.Кърджали на преглед при съдебен лекар, който му издал СМУ № 243 /
20.09.2018 г. Впоследствие на 26 .09. 2018 г. на тъжителя А., на свидетелката Х.
Х.С. и свидетеля А. А. Д., както и на подсъдимия Ф.Х.С. били съставени протоколи
за предупреждение.
Видно от приетото като доказателство по делото
съдебномедицинско удостоверение № 243/ 20.09.2018 г.:
- на В.А.А. е
било причинено: кръвонасядане на гърба в областта на външния ъгъл на лявата
лопатка, косо разположено ивицовидно синкаво – мораво - червено с размери 8/1
см. Описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е
възможно да е възникнало по време и начин, съобщен от освидетелствувания. Било
е причинено болка и страдание.
От приетото в съдебно заседание заверено копие на
експертно решение № 1272 / 12 .05. 2016 г. от 66 заседание на трети състав на
ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ гр. Стара Загора, се установява, че с
него на тъжителя за една година – до 01 .05. 2017 г. е определена 80 % трайно намалена
работоспособност, тъй като страда от туберкулоза на белите дробове.
Видно от
приетото в съдебно заседание заверено копие на епикриза от 07 .03. 2018
на МБАЛ „Сергей Ростовцев“ гр. Момчилград, се установява, че тъжителя е бил на
лечение от 02 .03. 2018 г. до 08 .03. 2018 г. с окончателна диагноза –
бактериална пневмония.
От приетото в
съдебно заседание заверено копие на епикриза от 07 .03. 2018 на СБАЛПФЗ гр.
Стара Загора, се установява, че тъжителя е бил на лечение от 19 .10. 2015 г. до
18 .01. 2016 г. с окончателна диагноза – туберкулоза на белите дробове.
Видно от
приетото в съдебно заседание заверено копие на епикриза от 07 .03. 2018
на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ гр. Стара Загора, се установява, че
тъжителя е бил на лечение от 30 .09. 2015 г. до 07 .10. 2015 г. с окончателна
диагноза – пневмония билатералис.
От приетото в съдебно заседание заключение по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 33 / 2019
г., изготвено от експерта д-р Н.Д.М. се установява, че на тъжителя В.А.А. е
било причинено: ивицовидно синкаво-мораво-червено кръвонасядане на гърба с
размери 8/1 см.
Описаното увреждане е получено при действието на твърд
тъп предмет с удължена цилиндрична форма с дебелина около 1 см. и по време и
начин е възможно да е възникнало така, както е съобщил освидетелствуваният А..
Било е причинено болка и страдание.
Възстановителния период от увреждането на В.А. е бил с
продължителност около десет дни.
Какво увреждане би останало при удар с посочения
предмет освен от силата на удара зависи
от преградата (дрехите) между удрящия предмет и тялото, както и от ъгъла
на нанасяне на удара. Най – обобщено, при различна сила на удара на съответното
място(в областта на външния ъгъл на лявата лопатка) ако ударът е с малка сила е
възможно при наличие на няколко слоя дрехи да не остане вдимо увреждане. Или
колкото е по – силен ударът и по – малко дрехи, толкова по – изразено и тежко
да е увреждането – от слабо представено кръвонасядане, плитко или по – дълбоко
охлузване, охлузване на кожата и подлежащо кръвонасядане, разкъсно – контузна
рана.
Съобразно вида на увреждането и неговата тежест,
заболяванията на А. не биха могли да повлияят в посока на настъпване на
усложнения.
От приетото в съдебно заседание заверено копие на
протокол за предупреждение № 289р- 13 457 / 27 .09. 2018 г. се установява,
че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е бил
предупреден свидетеля А. А. Д. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо Х. Х.С. и брат ѝ Ф.Х.С..
Видно от приетото в съдебно заседание заверено копие
на протокол за предупреждение № 289р - 13 458 / 27 .09. 2018 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е
била предупредена свидетелката Х. Х.С. да не отправя обидни думи, заплахи и
цинични изрази спрямо тъжителя В.А.А. и свидетеля А. А. Д..
От приетото в съдебно заседание заверено копие на
протокол за предупреждение № 289р - 13 459 / 27 .09. 2018 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е
бил предупреден пострадалия В.А.А. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо свидетелката Х. Х.С. и подсъдимия Ф.С..
Видно от приетото в съдебно заседание заверено копие
на протокол за предупреждение № 289р- 13 460 / 27 .09. 2018 г. се
установява, че със същия на осн. чл. 65, ал.1 и 2 от ЗМВР на 26 .09. 2018 г. е
бил предупреден подсъдимия Ф.Х.С. да не отправя обидни думи, заплахи и цинични
изрази спрямо тъжителя В.А.А. и свидетеля А. А. Д..
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло
от показанията на свидетелите А. А. Д., Х.Ю.Ю. и Х. А.ова Д., както и отчасти
от показанията на свидетеля Х. Х.С. и от обясненията на подсъдимия Ф.Х.С., за
обстоятелствата, които са възприели лично, изцяло от заключение по назначената
по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 33 / 2019 г.,
изготвено от експерта д-р Н.Д.М.. Посочените писмени доказателства са единни и
непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът не възприема тезата на подсъдимия Ф.С.,
че не бил удрял никого, тъй като неговите твърдения са изолирани и неподкрепени
с доказателства, макар, че той и неговата сестра свидетелката Х. Х.С.
възпроизвеждат част от приетата от съда фактическа обстановка, но тъй като в
останалата им част показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимия
представляват защитна теза и с оглед на обстоятелството, че са изолирани и не
се подкрепят от другите доказателства по делото, съдът не ги кредитира в тази
им част. Наличността
на нанесен удар, респ. причинени телесно увреждане, довело до болка и страдание
на тъжителя В.А., се установява с медицинските документи и от показанията на
свидетелите А. А. Д., Х.Ю.Ю. и Х. А.ова Д.. Именно от техните показания и най –
вече от показанията на свидетеля А. А. Д., който е очевидец се установява, че
действително същия ден пострадалия е тръгнал сам да изкарва на паша кравите му.
Но понеже те се връщали обратно и свидетеля А. Д., който в същото време се връщал от Момчилград видял, че свидетелката и
брат ѝ ги връщат, отишъл при тъжителя А. и го попитал дали вървят
животните и той му отговорил, че не вървят, при което той му казал, че не
вървят понеже отгоре хвърлят камъни по тях и ги връщат. Тогава двамата тръгнали
нагоре да попитат какво става, като свидетеля А. Д. вървял напред, а на около
50 – 60 м след него вървял пострадалия. Когато свидетеля Д. се срещнал очи в
очи с подсъдимия Ф.С. възникнал спор помежду им, при който последния бутал
свидетеля А. Д. и му говорел на турски език „юру, юру“, което означавало
„бягай, бягай“, а като видял тъжителя го попитал дали идва да се бие с него.
Виждайки това, свидетелят А. Д. хванал за ръката тъжителя и му казал да тръгват
и да се махат оттам, но като се обърнали и тръгнали подсъдимия Ф.С. замахнал с
тоягата, която държал и ударил по гърба В.А.А., който паднал на земята и когато
станал, тръгнал към него и го попитал защо го удря. В същото време сестра му Х.
се намесила и застанала между двамата, с цел да предпази брат си, който пък
отново посегнал да нанесе удар с тоягата и я ударил, но тъй като очевидно не е искал да я удря, се опитал да спре удара си, но не
успял, а
само ѝ нанесъл по – слаб удар в дясната теменно-тилна област на
главата. Именно заради полученото
увреждане тъжителя е бил освидетелстван от съдебен лекар, който е издал
описаното по-горе съдебно-медицинско удостоверение.
Всичко казано по-горе сочи, че подсъдимия Ф.С.
е осъществил състава на престъпление по чл.130 ал.2 от НК,
като виновно е причинил на В.А.А. лека телесна повреда-описана по-горе.От
горното е видно, че са налице всички обективни и субективни белези на деянието
за което подсъдимият Ф.С. е предаден на съд. Със своите действия същият е
причинил лека телесна повреда на пострадалото лице. Мотивите за извършване на
престъплението са стремеж за саморазправа и незачитане установения в страната
правов ред.Съдът намира, че обвинението (в посочения по-горе смисъл) е доказано
по несъмнен начин, поради и което подсъдимият С. следва да бъде признат за
виновен, като му се определи и наложи съответното наказание. По делото се
установи със служебно изискано свидетелство за съдимост, че подсъдимия Ф.Х.С. е
с чисто съдебно минало. Предвид повдигнатото обвинение и чистото съдебно минало
на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за налагане на
административно наказание.
Съдът, при определяне на конкретното
наказание-по вид и размер, съобрази степента на обществена опасност на дееца и
деянието, извършено от него, преценени с оглед възрастта му и целите на НК,
предвидени и регламентирани в изрични разпоредби от същия, тъй като, са налице
предпоставките за налагане на административно наказание.
Настоящият съдебен състав съобрази, че за
престъплението по чл.130 ал.2 от НК,
законодателят е предвидил наказание "лишаване от свобода" за срок до
шест месеца, „пробация" или „глоба" от 100 лева до 300 лева, че
самото престъпление е умишлено, а така също че подсъдимият е с чисто съдебно
минало - не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.
78а от НК, както и че липсват причинени имуществени вреди.
Обществената опасност на
извършеното деяние е ниска, имайки предвид времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Обществената опасност на дееца е ниска, тъй като същият
е неосъждан. Следва размерът на наложеното административно наказание да бъде
съобразен с имотното състояние на подсъдимия, както и с характеристичните му
данни. Ето защо съдът счита, че подсъдимият
Ф.Х.С. следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по
чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК да бъде освободен от
наказателна отговорност по предявеното му обвинение, като му бъде наложено
административно наказание глоба към минимума – 1000 (хиляда) лева.
При този изход на делото подсъдимият
Ф.Х.С. следва да бъде осъден да заплати на В.А.А. направените по делото
разноски в размер на 1026 (хиляда и двадесет и шест лева), от които адвокатски възнаграждения за процесуален
представител в размер на 700 лева, възнаграждения за експерт, призоваване на свидетели и държавна такса –
326 лева.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: