Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр.Враца 27.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение в публично заседание на деветнадесети декември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ
КРУМОВА
ЧЛЕНОВЕ:И. МАРИНОВ
МЛ.С:МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Христина Цекова и
прокурора Силвия Миленкова, след като изслуша докладваното от съдия Маринов ВЧНД
№ 535 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство пред
Врачанския окръжен съд е образувано по жалба на мл. адв. И.И. - служебен
защитник на осъдения Е.Л.П.,***, против Определение № 476/12.11.2019 год.,
постановено по ЧНД № 996/2019 год. по описа на РС Враца.
С атакувания съдебен акт, в
производство по реда на чл. 306, ал. 1,
т. 1 НПК, ВрРС е извършил групиране на наказанията, наложени до момента на
осъдения, като е постановил П. да изтърпи общо
най-тежко наказание от девет месеца "лишаване от свобода", което
на основание чл. 24 НК е било увеличено
с три месеца "лишаване от свобода". Постановено е, така определеното общо най-тежко увеличено наказание да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален "строг" режим.
Приложени са и разпоредбите на чл.
59, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК, по отношение на изтърпяната част от
включените в съвкупността наказания.
В жалбата се поддържа, че
постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, с оглед на което се
прави искане ВрОС да постанови решение, с което да го измени, като отмени
приложението на разпоредбата на чл. 24 НК.
В съдебно заседание тези доводи
се поддържат от осъдения и неговия защитник.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВрОП дава становище, че процесната жалба е
неоснователна и като такава следва да остане без уважение, а определението на ВрРС,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Врачанския
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените
от страните доводи и съображения и след като направи цялостна служебна проверка
на атакуваното определение, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и същата
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя е неоснователна по
следните съображения:
От
представените по делото доказателства е видно, че на 15.10.2019 год., в РС
Враца е било внесено предложение от РП Враца, с което на основание чл.23–25 НК
е направено искане за групиране на наказанията, наложени на лишения от
свобода Е.Л.П. от гр. Видин, по НОХД № 1286/2018 г. на РС Видин, по НОХД № 731/2019
г. на РС Видин и по НОХД № 732/19 г. на ВрРС.
Образувано
било ЧНД № 996/19 год. по описа на
ВрРС.
Преди
да постанови съдебния си акт, първостепенния съд е изискал преписи от съдебните
актове, справка за съдимост на осъденото лице, както и справка от МП ГД ”Изпълнение
на наказанията”, досежно изтърпените от него наказания.
След
като посочените по-горе писмените доказателства са били представени, приети и
обсъдени, съдът е постановил определение, с което е извършил групиране на
наказанията, наложени на П. по НОХД № 1286/2018 г. на РС Видин, по НОХД № 731/2019
г. на РС Видин и по НОХД № 732/19 г. на ВрРС,
като му е определил за изтърпяване на ОБЩО
НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ в размер на девет
месеца “лишаване от свобода”.
На
основание чл.24 НК, съдът е увеличил
така определеното общо най-тежко наказание, с три месеца “лишаване от свобода”, при което осъдения е следвало да изтърпи ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО УВЕЛИЧЕНО НАКАЗАНИЕ в размер на една година „лишаване от свобода”, при
първоначален „строг” режим в затвор, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2,
б."б" ЗИНЗС.
На
основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е
приспаднал от така определеното общо най-тежко увеличено наказание, изтърпяното
наказание по включените в съвкупността наказания, а на основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът е приспаднал и
времето през което по отношение на лицето е била взета МНО "Задържане под
стража".
Именно
този съдебен акт се атакува пред настоящата инстанция.
При
така изяснените обстоятелства настоящия състав на ВрОС намира, че
първостепенния акт е правилен и законосъобразен.
Безспорно е, че П. е бил
осъждан общо 10 пъти, включително и на наказание „лишаване от свобода”. От значение за настоящето дело обаче са били
последните му три осъждания, всяко от които с наложено наказание "лишаване
от свобода". Безспорно е и че по отношение на тези наказания, могат да
бъдат и са били приложени разпоредбите на чл.23-25 НК.
При извършване на групирането,
първостепенния съд се е съобразил с ППВС
№ 4/65г. и решение № 11/87г. на ОСНК,
като е съобразил наложените на осъдения наказания и е избрал най-благоприятния
за него вариант, при който е определил за изтърпяване на общо най-тежко
наказание, измежду наложените му такива по посочените по-горе НОХД. Следва да
се отбележи, че деянията по всяко от включените в съвкупността наказания, са
били извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Безспорно е, че това е най-благоприятния
вариант на групиране, при който жалбодателят ще търпи по-нисък размер на
наказание, като този факт изрично е отразен и обсъден в първостепенния акт, а
не се оспорва и от страните по делото.
Обосновано и законосъобразно,
съдът е приел, че в случая следва да намери приложение и разпоредбата на чл.24 НК, досежно определеното общо
най-тежко наказание.
За да достигне до този извод,
съдът от една страна е съобразил обстоятелството, че включените в съвкупността
присъди са все за умишлени престъпления против собствеността на различни граждани,
извършени са през непродължителен период от време, като последните две са за
период от 10 дни, а за тези наказания е било постановено ефективно изтърпяване.
От друга страна, ВрРС е съобразил и наличието на други предишни присъди.
Безспорно е, че в случая е налице упорита престъпна дейност и висока степен на
обществена опасност на дееца.
Тези изводи на
първоинстанционния съд се споделят напълно и от настоящата инстанция.
Освен това, така определеното
увеличаване на общото наказание не надвишава законовите рамки визирани в чл. 24 НК, не е и максималният възможен такъв
според конкретиката на случая. Ето защо съдебния състав не споделя доводите на
осъдения и неговия защитник, за неправилно приложение на разпоредбата на чл.24 НК.
Правилно първия съд е определил
и режима, при който следва да бъде изтърпяно така определеното общо най-тежко
увеличено наказание.
В съответствие с чл.25 ал.2 НК и чл. 59, ал. 1 НК законосъобразно и правилно първоинстанционния съд
е приспаднал при изпълнение на определеното общо най-тежко увеличено наказание,
изтърпяното такова по включените в
съвкупността наказания, видно от представеното в тази насока писмо от МП ГД ”Изпълнение на наказанията”.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, а определението
на РС Враца за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.338 НПК Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 476/12.11.2019
година, постановено по ЧНД № 996/19 год.
по описа на РС Враца, с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 НК е извършено групиране на
наложените на Е.Л.П. от гр. Видин наказания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: