Решение по дело №1419/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1503/7.8.2020г.

 

гр. Пловдив 07.08.2020год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на девети юли 2020г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                               ГЕОРГИ ПАСКОВ

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1419 по описа на Административен съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от

Н.Н.Н., чрез процесуалния му представител адв. К., против Решение № 447 от 10.03.2020г., постановено по АНД № 6013/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-007410/12.09.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Отнросно допустимостта на жалбата съдът намира същата за процесуално допустима поради следното

Съгласно чл.3 т.1  от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства,

Решението на ПРС е било връчено на касатора на 11.03.2020г, а . извънредното положение бе обявено  на  13.03.2020г.  Извънредното положение бе отменено на 14.05.2020г. , като до тази дата не тече срока за обжалване. Касационната жалба е подадена на 25.05.2020г., и същата е в законоустановения срок.

Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че той е извършил нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, тъ като за него не е имало задължение да се подложи на тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Твърди се, че такова задължение има само тогава когато безспорно се докаже управление на МПС, като в случая ръчното избутване на амтомобила на късо разстояние не съставлява нарушение които да даде основание на контролните органи да изискат извършването на проверка за употребата на алкохол.

На следващо място твърдението е, че в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състан не кредитира тези доводи поради следното.

Въззивният съд е възприел, че жалбоподатлят е превел автомобила в движение бутайки го, като този извод той е направил само въз основа на показанията на свидетелите К. и П..

Предвид близките отношения между нарушителя и свидетелите обаче се поставя въпроса за достоверността и безпристрастността на свидетелските показанията.

В материалите по делото се съдържа Докладна записка в която е отразено, че лицето е запалило автомобила.

В случая обаче е без значение по какъв начин е бил преместен автомобила.

Както правилно е посочил  въззивният съд адресат на нормата по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е водачът на МПС и като съобразно легалната дефиниция на водач съобразно  § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП,  както и на  Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г., на Пленума на Върховния съд в случая касаторът  се явява водач на МПС, поради което същият е длъжен да  се подложи на тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил твърдението за маловажност.

Настоящият съдбен състав изцяло кредитира доводите, че в случая е налице формално самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Предвид горното  Съдът намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ПРС за правилно и законосъобразно

Ето защо

 

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 447 от 10.03.2020г., постановено по АНД № 6013/2019г. по описа на Пловдивски районен съд

 

Решението е окончателно.                                                                                                                                                                                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :