Протокол по дело №298/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 408
Дата: 6 декември 2023 г. (в сила от 6 декември 2023 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20222200100298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 408
гр. Сливен, 05.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20222200100298 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищците поредни №№ 1 и 2, редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. М. Д., надлежно упълномощен от по-рано.
Ответното сдружение, редовно призовано, се представлява от адв.Ц.,
надлежно упълномощена от по-рано.
Вещото лице С. К. М., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката Л. Е. К., редовно призована, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Установи, че назначената повторна САТЕ е изготвена в срока по чл.199
от ГПК, поради което пристъпва към разпит на вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ на вещото лице:
С. К. М. – 44 г., българин, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, без родство и отношения със страните по делото.
Вещото лице, ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност по чл.
291 НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
В.л. М.: Поддържам заключението. При изготвяне на заключението съм
ползвал свидетелските показания на двамата свидетели -унгарски граждани.
1
Аз имам такъв стил на работа, че след като ги прочета и реша, че ще имат
отношение към конкретни параметри на изследването, съм ги и подчертал.
Вижда се в експертизата, че изреченията са подчертани. Ползвал съм
показанията им, но това са субективни данни по делото. Аз разделям данните
на две – субективни и обективни. Обективни са следите, протокола за оглед,
информация по автомобилите, нещата, които се виждат на снимките или чрез
измерванията. Субективни са тези, които някой ги разказва, пресъздава и това
колко точно ги пресъздава, е друг въпрос. Затова винаги подхождам
внимателно към тях, защото от една страна всичко става бързо и хората
много често не го осъзнават. След това те си го мислят, преработват,
пресъздават нещо, което понякога може и да не съвпада с обективността, така
че запознах се с показанията на тези двама свидетели, имал съм ги в предвид,
доколкото не противоречат на обективните данни.
Магистралата има две платна - южното платно, в което настъпва ПТП
има две ленти за движение. Лентата за принудително спиране не е част от
платното за движение. Говорим за дясна и лява лента, няма средна лента.
Другото е аварийна лента, но по закона е лента за принудително спиране.
В протокола за оглед са описани три следи, които се намират изцяло в
лентата за принудително спиране. Ударът не е настъпил там, а е настъпил
преди тези три описани следи. В протокол за оглед нямаме описание на
следи, които да се намират преди тези трите. Защо нямаме такова описание,
дали защото е нямало или защото никой не ги е търсил, защото не знае къде
да ги търси и какво да търси, това не мога да кажа. Възможно и да не е имало
следи, възможно е и да е имало, но да не са ги видели. Освен това, трафикът
не е бил спрян, докато е правен огледа. В протокола за оглед нямаме следи
освен трите, които са в лентата за принудително спиране. Оставени са от
автомобила “ Фолксваген Голф“. Категорично са оставени от него.
Ударът сам по себе си е приплъзгащ, защото двата автомобила първо са
се плъзнали един спрямо друг. Останали са по тях характерни деформации от
този контакт. Характерно е, че нямаме голяма промяна на скоростите в
резултат на този удар. Това е така, защото ъгълът между тях в момента на
този удар е бил много малък. Разликата в скоростите преди и след удара е
много малка и за двата автомобила.
За да имаме следа, трябва да имаме отлагане на гумата върху
2
настилката. За да имаме отлагане, това е като „рендосване“, гумата трябва да
не се върти, а да се плъзга или едновременно да се върти и плъзга. В случая
плъзгане, поне в момента на контакта, няма как да има заради малкия ъгъл
между двата автомобила. Гумите се въртят, колите все още са насочени почти
успоредно, векторът на движение съвпада с тяхната надлъжна ос, ние нямаме
условия за образуване на плъзгане. Едва след това, когато автомобилът“
Голф“ губи устойчивост и започва да се върти обратно на часовника и
достига определен ъгъл, вече имаме несъвпадение между вектор на скоростта
и неговата надлъжна ос, той „върви с вратите напред“, достига определен
ъгъл на завъртане, при който вече вектора на скоростта не е успореден на
надлъжната ос. Имаме въртене и плъзгане на гумите. Тогава се вижда, че
започва да остават следи, но това се случва, когато „Голфа“ вече е достигнал
един ъгъл от порядъка на 80-90 градуса.
В началото, докато надлежните оси са почти успоредни на платното,
ние нямаме условия, така че твърде вероятно е и да не са останали следи от
гуми в мястото на удара. Може някакви малки отломки, но гледайки
деформациите, тук лошото е, че автомобила „Голф“ след удара напуска
платното и при това преобръщане почти сигурно е да има припокриване на
деформациите. Същата тази зона, която е контактувала при първоначалния
удар, тя е контактувала най-вероятно и с настилката, така че възможно е да
имаме припокриване. Но ако въобще нещо би останало на мястото на удара,
то това биха били отломки или парченца от пластмаси, стопове, фарове,
мигачи или люспички боя. Те биха останали близо до мястото на удара. За
следи тук почти не можем да говорим.
Използвал съм снимки, които се намират на ел.носител по ДП. Не съм
приложил всички снимки в експертизата, но сега като ги гледам, задна дясна
гума е без налягане. То се вижда и защо е така. Тя е излязла от джантата.
Свързано е с напускането на платното за движение на автомобила „Голф“.
Той го напуска с десните врати напред. Поради това движение, тежестта,
падаща върху десните колела е по-голяма и когато задна дясна гума първа
напуска платното и забива в мекия терен, обикновено се случва точно това да
излиза от джантата и се губи налягането. Задна дясна гума не се намира в
мястото на удара с другия автомобил. Тя се намира от другата страна. Тя няма
отношение към първоначалния удар. Загубата на налягане е след напускане
на платното. Гледайки пак същите тези снимки, задна лява гума също е
3
излязла от джантата, но при нея имаме един сериозен удар в самата джанта.
Според мен, тази деформация на джантата не е получена при този
първоначален удар. За да имаме деформация на тази джанта, ние трябва да
имаме еквивалентна деформация върху другия автомобил, а ние такава
нямаме. За мен отново това най-вероятно е свързано с преобръщането на
автомобила след напускането на платното. Джантата е много силно огъната.
Само вметвам, че предна дясна също е излязла от джантата. Свързано е с
напускането на платното. Предна лява и тя. Всички гуми са излезли от
джантите. Ако гума загуби налягане, почти винаги остават следи, било то от
самата гума, било то от джантата, която контактува с настилката. Почти
винаги се очаква да имаме следи, ако имаме загуба на налягане, независимо
от причината - дали спукване, дали срязване. В случая трите описани в
протокола за оглед следи са от гуми, които са с налягане. Категорично,
защото рисунъка на самите следи отговаря на грайфера и много добре се
вижда. Гумата без налягане се смачква и се замазва този рисунък на грайфера.
Със сигурност тези следи са от гуми с налягане.
На снимките се вижда, че следите не са описани много добре. Има две
точки, които не са достатъчни да се опише дъга. На снимките се вижда, че
следите са дъгообразни, а дъгата се описва чрез три точки, не чрез две. Чрез
две точки се описват прави линии. Следите не са описани добре. Аз съм им
дал дъгообразност съобразно снимките, но не мога да гарантирам, че съм
уцелил радиусите на тези дъги.
Освен тези три следи, се вижда, че има и още следи, които обаче не са
описани. Видно е от схемите, че тези следи, поне които са описани, са
оставени от най-голямата видимата следа, тази която е с много характерни
ивици. Тя е оставена от предна дясна гума на автомобила „Голф“.
В банкета има още следи, които се виждат на снимките. Те са оставени
от задните гуми, защото ако предната се намира на асфалта, задните са на
банкета. Така, както са описани тези следи, те следва да са оставени от
предните гуми, най-вероятно предна дясна, защото тя е най-натоварена в
момента на това движение.
На стр.19 от заключението, през мястото, на което се намират следите е
минал само този автомобил „Голф“. Друг автомобил там не е минавал.
Другият автомобил „Фолксваген Туран“ въобще не е минавал през мястото на
4
тези следи. Това води до логичното заключение, че всички следи, които
виждаме на снимките, трябва да са оставени от „Голфа“. Няма от кой друг да
са оставени. Следата върху лентата за принудително спиране е много
интересна, защото първо е много широка и има много хубав рисунък. Вижда
се, че тя в по-близкия край на снимките, в нейното начало косите ивици са
насочени в една посока, след което в един момент стават дъгообразни и са
насочени в другата посока. Това означава, че автомобилът в началото на тази
следа е бил насочен под един ъгъл спрямо платното, той е бил насочен под
ъгъл преди 90 градуса, когато ивиците започват да стават дъгообразни и там е
90 градуса, а към края е повече от 90 градуса. Имаме едно завъртане в посока,
обратна на часовника по време на тази следа. Това е много характерно, тъй
като тази следа е от предна дясна гума, то няма от какво друго да е. Следите в
тревата може да са само от задните гуми. Няма от какво друго да са, защото
там автомобилът, бидейки на 90 градуса спрямо платното, задните гуми се
намират върху тревата. И ако ги бяха измерили тези следи, можеше много по-
точно да определим това движение, но със сигурност тези следи върху
тревата са от задните гуми на „Голфа“. Няма от къде другаде да се появят.
Следите за мен ги има, защото те се виждат на снимките, обективно ги
има, но проблемът е, че не са точно описани. Не са описани в протокола за
оглед, което не означава, че ги няма, а че не са описани, което затруднява
анализа. Имаме протокол за оглед на автомобила „Туран“ и някъде в
протокола пише, цитирам: „по външния ръб на джантата на предна дясна
гума се вижда следа от триене с боя зелен цвят“ и т.н. Ние имаме категорично
контакт в тази зона на автомобила „Туран“ и имаме и отлагане на материал от
„Голфа“ върху „Туран“ в тази зона. Има такива следи от контакт, имаме
отлагане върху предно дясно колело и зоната около него на материали от
„Голф“, така че имаме контакт в тази зона. Пише, че са иззети люспи, но аз не
видях да е извършван анализ. Боята е зелена, „Голфа“ е зелен, аз съм сравнил
контактните зони по височина върху мащабни модели на двата автомобила.
Вижда се, че имаме пълно съвпадение по височина, зони и т.н. Би било
прекалено голямо съвпадение да имаме зелена боя точно в тази зона, точно на
това място и т.н. Водачът на „Туран“ не е казал, че е тръгнал с деформиран
калник от Унгария. Този калник е деформиран при един приплъзгащ удар,
имаме зелена боя, не е изследвана химически, но пък другия автомобил е
зелен, другият автомобил наспуска платното точно по очакваната траектория
5
след един такъв удар. Имаме куп неща, които, ако ги съберем на едно място,
граничи с невъзможното да не е това. Водачът говори за черен джип. Черният
джип няма зелена боя. Ако черен джип удари „Турана“ този „Голф“ какво
прави извън платното и защо върху „Турана“ има зелена боя, какъвто е цвета
на „Голфа“. Няма как да се изгради хипотеза за друг механизъм освен този.
„Голфът“ губи странична устойчивост малко след като настъпва удара. Там
започва загубата, но въртенето му прогресивно увеличава неговия ъгъл
спрямо платното. Ако в началото той е бил успоредно на платното,
прогресивно неговият ъгъл нараства до 90-100 градуса, когато вече напуска
платното. Имаме обективни данни, следи, деформации, разположение на
двата автомобила след самия удар. Ако пренесем същото нещо в лявата лента,
да, то ще се случи същото, но за целта тук по-важното е, че трябва в момента
на контакта „Турана“ да е насочен надясно. Това означава, че „Голфа“ трябва
да се движи в лявата лента направо, тогава „Туран“ откъде ще дойде да го
удари пак в лявата лента.
На страници 41, 42, 43 и 44 от заключението се вижда какво би
станало, ако в момента на удара „Туран“ се движи направо, а „Голфа“ навлиза
в лявата лента. За да се пренесат абсолютните същите неща в другата лента, е
необходимо „Голфа“ да се движи направо и „Турана“ да приближи към него
от ляво надясно и пак казвам, как би се случило това. За да започне „Голфа“
да се върти по този начин и да отложи тези следи, трябва той да е успореден
на платното и „Туран“ трябва да приближи към него от ляво надясно и да
настъпи удар. За да се движи „Голфа“ направо в лявата лента, „Турана“ няма
от къде да дойде, за да настъпи удара. „Турана“ трябва да се е движил върху
мантинелите.
На въпроса, ако разделителната линия между лява и дясна лента,
„Голфа“ успоредно премине съвсем леко тази линия и навлезе в лява лента, а
„Турана“ се движи в тази лента направо и под лек ъгъл към дясна лента, може
ли да се получи това нещо, отговарям, че тази обстановка изисква „Голфа“ да
се движи в двете ленти направо, не да навлиза, а да се движи направо в двете
ленти, т.е. да е заел лявата и дясната, и разделителната линия да минава
някъде през него, за да има място „Турана“ да дойде и пак е необходимо
„Турана“ да завие надясно за да настъпи удар. За да се случи завъртането на
„Голфа“, обратно на часовника по направление на останалите следи, без
значение в коя лента ще настъпи удара, трябва „Голфа“ да се движи направо,
6
не наляво, и „Турана“ да се приближи към него от ляво надясно. Възможно е,
но това означава, че „Турана“ е сближил разстоянието, а не „Голфа“. Ако
„Голфът“ е навлязъл в лявата лента, „Туранът“ въобще няма работа да
сближава разстоянието. При хипотезата, която разглеждаме, „Голфът“ в един
много по-ранен момент е заел част от лявата лента, защото той не може да се
движи успоредно за нула време, на него му трябва време при тази скорост и
разстояние да отиде наляво и да застане успоредно. Тъй като скоростта на
„Турана“ е по-висока, означава, че когато „Голфа“ навлиза в лявата лента,
„Турана“ се намира назад и въобще няма работа да го наближа, камо ли пък
да завива надясно, за да се ударят. Всяко отклонение надясно, макар и с един
градус, си е завой надясно. „Туранът“ трябва да направи това отклонение, а не
„Голфа“, защото ако „Голфа“ направи това отклонение наляво, отиват в
лявата мантинела. Трябва „Туранът“ да се отклони надясно, за да тръгне
„Голфа“ извън платното в дясно. Това е ключа в цялата ситуация.
Разгледахме една хипотеза, която е доста специфична, но предвид това,
че „Турана“ трябва да се отклонява надясно, за да настъпи този механизъм.
Това определя, че „Голфа“ следва да се е движил в дясната лента, защото
„Голфа“, движейки се направо, то е и нормално и технически правилно да се
движи в дясната лента, би било технически неправилно той да застане в
средата на пътя и да започне да се движи направо. Тук е доста хипотетично,
но се базира на хипотезата, че „Туран“ се движи с малък ъгъл от ляво
надясно, за да стане сближаването с „Голф“, което предполага „Голфа“ да се
движи в дясната лента, защото противното би означавало, това което преди
малко обсъдихме, че „Голфа“ е заел в някакъв предишен момент част от
лявата и част от дясната лента, но „Турана“ въобще не го е отразил това нещо,
а е продължил да се движи и в някакъв момент на всичкото отгоре се е и
отклонил надясно, за да се ударят. А това колко време е необходимо на
„Голфа“ да навлезе успоредно в другата лента зависи от интензивността, с
която водачът ще изпълни маневрата. Едно такова отклонение може да бъде
направено рязко, при което пътниците ще изпитат дискомфорт, а може и
плавно. При тези скорости - десетки метра, не са един и два метра, странично
преместване в рамките на един метър се изискват десетки метри, по-малко от
100, но 50-60-70 м., а дали това попада в опасната зона за спиране на
„Турана“, в случая не трябва да сравняваме цялата опасна зона, достатъчно е
„Турана“ да забавя, а не да спре напълно. Ние не знаем и няма как да бъде
7
определено колко е била по-висока скоростта от тази в момента на удара. В
момента на удара са определени, обаче преди това е възможно да имаме
намаляване, т.е. ние не знаем от каква скорост е започнало всичко това и ако
разликите са малки, ще се окаже, че на него му трябва само да пусне газта и
ще изостане.
Поддържам заключението и в частта за предпазния колан. Много ми е
странен този колан. Първо така, както е вързан, не може да се прибере. Този
колан, така както е вързан, на тази височина, той може да се прибере 20-30 см
и останалото ще виси. Защо е срязан, защо е и вързан на възел, аз не мога да
кажа, Това е технически негоден колан, безспорно. Той не върши никаква
работа. Не виждам дали преминава през седалището на водача. Коланът е
триточков. Долната част, която би трябвало да обхваща таза, аз не мога да я
видя на снимките. Вижда се диагонална част, но дали тя си е вършила
работата, дали е работил този механизъм, автоматичния, който би пристегнал
тялото при едно рязко изпъване на колана, не мога да кажа. Със сигурност
един правилно поставен и изправен предпазен колан, би спомогнал да се
придържа тялото към седалката. Ако долу имаме тази част, в момента, в
който имаме някакъв тласък на тялото, коланът автоматично ще блокира и
тялото би стояло относително по-стабилно спрямо седалката. Допустимото
отклонение при поставен предпазен колан на тялото зависи от това колко е
меко тялото. Тялото, като се натиска към колана, то е с малка площ, се
смачква, огъва, остават белези, защото тялото се притиска и поддавайки
корема, примерно тялото ще се премести, но колко ще поддаде корема, няма
как да знам. Ако беше с технически изправен предпазен колан дали тялото му
щеше да заеме това положение спрямо прозореца, като гледам на снимките,
човека си стои на седалката. Експертизата не е комплексна, а въпросът дали
при правилно поставен колан тялото щеше да застане по този начин не е
изолиран. Със или без колан, човекът пак щеше да си бъде на седалката, така
както е на снимките. Очевидно този вързан колан, колкото и да е лош, е
изиграл някаква роля, защото не е изхвърчал от колата. Въпросът обаче дали
щеше да се получи черепно-мозъчната травма следва да се разглежда
комплексно, от комплексна експертиза. Безспорно човекът след ПТП го
виждаме на седалката. Да, леко е извъртян, но то всеки ще е извъртян, а и не
се знае кой колко го е дърпал, за да провери състоянието му. Не е напуснал
автомобила, очевидно. Автомобилът е напуснал пътя, имаме превъртане
8
около надлъжната ос и то нееднократно, имаме счупените бетонните колове
на мрежата, кое е контактувало с неговата глава аз не мога да кажа. Затова
казвам, че въпросът следва да се разглежда комплексно. Човек, който тежи
по-малко има по-малка инерция, на него това въртене му оказва по-малко
влияние. По-тежките предмети имат по-голяма инерция, затова се травмират
повече. Не е въпроса само в колана. На снимката не се вижда долната част на
колана да минава през таза на водача. Коланът е задържал тялото в
автомобила.
Моля да ми увеличите възнаграждението.
АДВ.Ц.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ.Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
Съдът констатира, че първоначалното възнаграждение на вещото лице е
в размер на 700 лева, които са внесени от ответника, но съобразно справката -
декларация възнаграждението на в.л.М. е в размер на 1300 лева, като с оглед
обема и сложността на експертизата, намира, че следва да увеличи неговото
възнаграждение до посочения размер.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на повторната авто-техническа експертиза.
На вещото лице инж.С. К. М. да се издаде РКО за сумата 700 лева от
внесения депозит. /изд.РКО/
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещото лице инж.С. К. М. от 700
лева на 1300 лева, т.е. със сумата 600 лева.
УКАЗВА на ответника да я внесе в едноседмичен срок от днес, по
сметка на СлОС.
Съдът освободи вещото лице от залата.
АДВ.Ц.: Оспорвам експертизата по отношение на мястото на удара,
определено от вещото лице. Предвид обстоятелството, че при изслушването
същото заяви, че част от фактите, необходими за изготвяне на заключението
са хипотетични, а заключение не може да почива на предположения,
доколкото не са били налице достатъчно обективни данни в протокола за
оглед на ПТП и изводите в определени части считаме за хипотетични. Затова
9
оспорвам заключението. Няма да соча други доказателства.
АДВ.Д.: Нямаме други искания. По отношение на призованата и
неявила се за днешното с.з. св. Л. К., не държа на нейния разпит. Отказвам се
от разпита на същата.
АДВ.Ц.: Не възразявам да се заличи свидетелката.
С оглед изявленията на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА допуснатия до разпит свидетел Л. Е. К..
Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ.Д.: Уважаема г-жо Председател, от събраните по делото
доказателства, считам, че по безспорен начин се доказа механизма на ПТП,
доказаха се и болките и страданията, търпени от ищците. Доказаха се също
така и близките семейни връзки между тях и починалия, поради което моля да
ни присъдите претендираните обезщетения, като ни присъдите и разноските,
за които представям списък.
АДВ. Ц.: Уважаема г-жо Председател, представям списък на
разноските, ведно с адвокатско възнаграждение. Моля да постановите
решение, с което да отхвърлите изцяло исковете. В производството не беше
установено наличието на такава близка, изключителна и трайна връзка и
такива изключителни обстоятелства, които да обосноват присъждането на
обезщетение на ищците, които освен собствените си вреди, следва да докажат
и правото си да получат такова обезщетение, предвид че са извън тесния кръг
на пострадалия. По отношение на механизма, въпреки двете заключения,
същият не бе установен безспорно. Налице са хипотетични изводи, които не
обосновават със сигурност механизма, възприет и от първото, и повторното
заключение. По отношение на вредите, считаме, че в съществена степен
пострадалия ги е съпричинил без поставянето на обезопасителен колан, на
такъв приравняваме поставения, но абсолютно негоден. Претендираме
разноски. Моля за срок за писмени бележки.
10
АДВ.Д.: Правя възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, в случай че е над минималния размер.
Съдът дава на страните триседмичен срок за представяне на писмени
бележки и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 05.01.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14.35 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
11