РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204174 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба от Д. Д. Д. ЕГН ********** чрез адв. Г.
К. против наказателно постановление № 21-0769-002037/24.06.2021г. на Началник Група
към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП като се сочи, че са допуснати процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон. Оспорва да е управлявал МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за него се явява адв. Г. К. от БАК,
която поддържа жалбата. Намира, че в АУАН е допусната корекция, която не била известна
на жалбоподателя. Отделно от това на жалбоподателя не била предоставена възможност да
отиде до лечебно заведение, за да му бъде взета кръвна проба, тъй като бил задържан.
Претендира разноски.
За наказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е
писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, а в случай, че жалбата се
намери за основателна се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По фактите съдът намира, че на 11.05.2021г. св. М. К. и св. Н.Д. получили оперативна
информация за лицето Д.Д., че същият е възможно да се занимава с производство,
разпространение и употреба на наркотични вещества и затова извършили наблюдение в
близост до дома му в гр. Бургас, к-с „Възраждане“.
Забелязали, че Д., управлявайки лек автомобил, се приближава към блока, в който
живеел, след което се насочили към автомобила, легитимирали се и разпоредили на водача
1
да изключи двигателя на автомобила. Д. по време на проведената беседа говорил бавно и
затова св. Д. и св. К. се усъмнили, че може да е употребил наркотични вещества.
Сигнализирали служители от Сектор „Пътна полиция“ като на място пристигнал св. Х.К..
Последният проверил документите на автомобила, след което водачът бил тестван за
употребата на алкохол, а след това св. К. разяснил на Д., че трябва да се извърши и тест за
наркотични вещества. Водачът Д. отказал да се тества за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARLB 0021. Предвид това св. К.
съставил АУАН за това, че на 11.05.2021г. около 09,40 часа в гр. Бургас, кв. Възраждане,
*** Д. управлява лек автомобил БМВ рег. № *** като отказва да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARLB 0021 и
АУАН бил връчен лично на нарушителя, който не е вписал възражения.
В 10,00 часа съгласно Заповед за задържане на лице рег. № 215зз-101/11.05.2021г. св.
Н.Д. задържал за срок от 24 часа лицето Д. Д. Д. и съгласно вписаното в заповедта лицето е
освободено на 12.05.2021г. в 09,40 часа.
Св. К. издал на Д. талон за изследване № 081202 като в него е указано, че следва в срок
от 45 минути да се яви в Спешен център на УМБАЛ Бургас. В талона за изследване Д. е
вписал, че отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №
ARLB 0021 и екземпляр от талона му е връчен в 11,50 минути на 11.05.2021г.
След приключване на действията по разследване на място св. Д. отвел Д. в сградата на
ОД МВР Бургас.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че жалбоподателят
отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП
с НП от 24.06.2021г. му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че следва
да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
показанията им кореспондират помежду си, взаимно се допълват и са логични, липсват
такива доказателства, които да поставят под съмнение тяхната истинност. Единствено
противоречие съдът констатира при показанията на св. К. с писмените доказателства и
показанията на другите двама свидетели в частта, в която св. К. сочи, че лицето е отказало
да се яви за изследване в УМБАЛ, а впоследствие Д. бил задържан. От другата страна са
показанията на другите двама свидетели като св. К. не си спомня дали Д. е отишъл да даде
кръв до УМБАЛ Бургас, а св. Д., осъществил задържането, не може да каже каква точно
проба е отказал да даде Д.. От наличните по делото писмени доказателства се установява, че
Д. е отказал да бъде тестван с техническо средство, което обстоятелство е вписал в
представения талон за изследване, както и се установява въз основа на писмени
доказателства, че е бил задържано в 10,00 часа съгласно заповед за задържане на лице и
талон за изследване му е бил връчен в 11,50 часа. Съдът намира, че предвид изминалия
период от време не следва да кредитира в посочената част показанията на св. К. и да се
довери на писмените доказателства по делото.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
2
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа формално реквизитите
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът счита за неоснователно възражението, че в АУАН имало корекция, която не
била съобщена на Д., предвид това, че липсвал негов подпис. Нарушителят е бил запознат с
повдигнатото му обвинение за нарушение, АУАН му е бил предявен и той не е вписал
възражения. Не е спорно също така, че медицински талон му е бил издаден и неговият
номер е именно номерът, който е коригиран в АУАН. Ето затова съдът счита, че липсва
нарушение на процесуалните правила, което да е съществено при издаването на АУАН и не
е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Показанията на тримата свидетели са еднопосочни и в съвкупност установяват
фактическата обстановка по делото. Съдът се доверява на свидетелите, че Д. е управлявал
МПС и именно с посоченото в АУАН и НП МПС се е придвижил до своето жилище. Съдът
не възприема защитната версия на жалбоподателя, че не е бил водач на МПС и не е
управлявал МПС. Показанията на св. К. и Д. са именно в насока, че Д. е управлявал
автомобил като това обстоятелство е установено от тях, тъй като са осъществявали
наблюдение. Липсва причина, поради която съдът да не им се довери като няма нито едно
доказателство, което да внесе съмнение в техните показания, че именно Д. е управлявал
МПС.
Съдът кредитира с доверие и обстоятелството, че Д. е отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. №
ARLB 0021. Това обстоятелство се установява и от издадения талон за медицинско
изследване и саморъчното изписване в него, че Д. отказва да се тества с техническо
средство.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на
изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на
административнонаказателната отговорност да бъде извършен тест – неподчинение на устно
разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон,
съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение).
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ да бъде
тестван или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Независимо чрез кое от предвидените в
закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение
на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване (осъществени
едновременно в конкретната хипотеза), се осъществява едно и също нарушение - това по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 870 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Бургас ; Решение № 346 от 04.03.2020 г. по к. адм. н.
3
д. № 89 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.).
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е
регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г./ (Наредбата) като в чл. 3а е предвидено, че установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с тест Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARLB 0021 и му е издаден талон за
медицинско изследване, който той получил лично, разяснено му е в какъв срок и къде трябва
да се яви, за да даде кръв за анализ. Това обстоятелство е удостоверено и в протокол
Приложение 2 към чл.5, ал. 2 от Наредбата. В случая обаче не се установи Д. да е имал
обективно възможността да извърши изследването.
В изпратено от съда запитване до наказващия орган да се представи информация дали
лицето Д. е посетило ЦСМП е получен отговор, че всички материали по АНП са изпратени.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че Д. е отказал да даде
за анализ кръвна проба/урина за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване. Предвид обстоятелството, че лицето отказва да се извърши проверка с тест, то
Наредба № 1/19.07.2017г. изрично предвижда, че следва да се извърши химико-
токсикологично лабораторно изследване. Ето защо нарушението ще е налице ако Д. е
направил отказ за вземане на кръв/урина за изследване или не се е явил в определения в
талона за медицинско изследване срок. Именно тази хипотеза се твърди в случая да е налице
доколкото в НП е вменено в нарушение, че не е изпълнил предписанието да се яви за
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Неявяването на лицето в лечебното заведение и то в точно определения от
длъжностното лице срок се приравнява на отказ за даване на проба. В конкретния случай
обаче Д. няма данни да е имал обективно възможност да се яви в ЦСМП в предвидения с
връчения му в талона за изследване срок, тъй като в момента, когато е бил връчен талон, той
е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа. Задържането е осъществено в 10,00 часа на
11.05.2021г., след което е бил отведен в сградата на ОД МВР Бургас и е освободен на
12.05.2021г. Талон за медицинско изследване му е връчен на 11.05.2021г. в 11,50 часа, т.е. по
време, когато е било ограничено правото му да се придвижва свободно в пространството.
Липсват такива доказателства, от които да се направи извод, че Д. е отказал да даде
кръв за извършване на лабораторно изследване. Съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредба №
1/19.07.2017г. отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист
по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал.
2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице, а ал. 8 предвижда, че отказът на
изследваното лице да подпише изготвения протокол за медицинско изследване се
удостоверява с подписа на един свидетел. В случая по делото липсват доказателства за
отразяване на отказ от медицинско изследване, както и такива, от които да се направи
еднозначен извод, че на Д. е осигурена възможност да посети медицинското заведение.
Липсват по делото доказателства Д. да е бил конвоиран от служителите, осъществили
задържането или да е била издавана заповед за конвоиране до медицинско заведение
съгласно чл. 76 ЗМВР. Не са налице доказателства да е бил и освободен, за да може да
4
посети сам Спешен център, за да даде кръв за анализ. Няма такива доказателства, които да
доведат до еднозначен и категоричен извод, че на Д. е била предоставена обективно
възможност да даде кръв за анализ и той да е отказал да даде такава, за да се извърши
изследване.
Предвид изложеното с оглед на наличните по делото доказателства не може да се
приеме, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка чрез медицинско
изследване, респективно – да се ангажира отговорността му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
По тези съображения, според съдебния състав не се покрива съставът на нарушението,
тъй като не е била налице обективно предоставена възможност Д. да предостави кръв за
анализ и извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, нарушението не е
доказано и наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора право на разноски има само жалбоподателят, който претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което съгласно представен договор за
правна защита е заплатено. Направено е възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение. Минималното възнаграждение съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 370 лева, поради което и възражението за прекомерност е основателно и следва да се
присъди в полза на жалбоподателя възнаграждение в размер на 370 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0769-002037/24.06.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Д. Д. Д. ЕГН ********** за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Д. Д. Д. ЕГН ********** сумата в размер на
370 (триста и седемдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: Ж.М.
5