гр.Сливен, 05.03.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание проведено на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ПЕНКА СПАСОВА и с участието на прокурор КРАСИМИР МАРИНОВ,
като разгледа докладваното от съдията НЕЙЧЕВА ВАНД № 3 описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно
и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на РП – Нова Загора против решение
№ 215/14.11.2018г. по АНХД № 425/2018г. на
Районен съд – Нова Загора, с което обв. Д.И.Д. е признат за невиновен в
това, че на 23.03.2018г. в ******, без надлежно разрешително по смисъла на
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
държал високорисково наркотично вещество – 1,538 гр. коноп с концентрация на
активно действащия компонент тетрахидроканабинол –
0,40%, на стойност от 9,23 лева, определена съгласно постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството – Приложение № 2, като случаят е маловажен, поради което и
на основание чл. 378, ал.4, т. 2 НПК го оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1
НК. Със същото решение на основание чл.53, ал.2, б.”а” НК са отнети в полза на
Държавата веществените доказателства по делото: 1,538 грама /нето/
коноп, предадени с протокол № 54551 от 04.05.2018г. за съхранение на ЦМУ София,
а относно веществените доказателства по
делото: един брой запечатан бял хартиен плик с положени печати на ОДМВР
– Бургас, с надпис „Веществени доказателства по ДП 306 № ЗМ – 215/2018г. на РУ
– Нова Загора”, с надпис „Опаковки”, съдържащ прозрачен полиетиленов джоб и
черна полиетиленова торбичка; един брой запечатан бял хартиен плик с положени
печати на ОДМВР – Бургас, с надпис „Веществени доказателства по ДП 306 № ЗМ –
215/2018г. на РУ – Нова Загора”, обозначен като обект № 2 – ножица, съдържащ
втори бял пощенски плик и намираща се в него един брой ножица и един брой черен
полиетиленов плик, запечатан със стикер на РУ Нова Загора, с №
113 029/26.03.2018г., обозначен като обект № 2, съдържащ сухи, зелени,
растителни клонки, е постановено след влизане на решението в сила да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Решението е протестирано от РП –
Нова Загора с оплакване, че същото е неправилно,
необосновано и при постановяването му не са обсъдени в пълнота събраните гласни
и писмени доказателства по делото, което довело до формиране на неправилните
изводи на съда. Според
протестиращият орган, по категоричен начин било установено поведение на
обвиняемия, с което от обективна
и субективна страна осъществил състава на престъплението, в което е обвинен - по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК при форма на вина пряк
умисъл. Иска се отмяна на оправдателното решение и постановяване
на осъдително такова, с което обв. Д. да бъде признат за виновен в извършването
на престъпление по чл. 354 , ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК и да му бъде
наложено административно
наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
В
допълнение към протеста, прокурорът изразява несъгласие с мотивите на съда и
възпроизвежда съдържанието на постановлението
по чл. 375 от НПК с малки изключения и допълнения, като счита че анализа
на всички събрани по делото доказателства води до извода, че автор на деянието
е именно обв. Д., а не членове на неговото семейство. Твърди, че не можели да
бъдат споделени доводите на съда, че писмените и гласните доказателства
установявали единствено направено самопризнание от страна на обвиняемия. Счита
за неправилни доводите на състава, че щом направеното самопризнание следва
извършеното претърсване и изземване, то събраните впоследствие доказателства не
го подкрепят.
В писмено становище защитникът на обвиняемия
твърди, че протестът е неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Иска
протестираното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция, представителят на ОП - Сливен поддържа протеста и
допълнението към него и моли да бъде уважен.
Обв. Д. лично и чрез защитника
си моли за потвърждаването на първоинстанционното решение. Твърди, че е невинен.
Сливенският окръжен съд,
проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановеното Решение, във
връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с
изискванията на чл. 314 от НПК, констатира следното:
Протестът
е подаден в срок и е процесуално допустим. Разгледани
по същество, оплакванията в протеста са основателни касателно изводите на
първата инстанция относно авторството на деянието, но като краен резултат
протеста е неоснователен. Атакуваната присъда е правилна като краен резултат,
но не по мотивите, изложени от първата инстанция.
Въз
основа на извършеният собствен анализ на доказателствата по делото въззивния
състав приема за установено от фактическа страна СЛЕДНОТО:
Обв.
Д.И.Д. е на 27 години, със средно образование, неженен, неосъждан. Няма доходи,
недвижими имоти и моторни превозни средства. Към 23.03.2018г. живеел в къща в ******
заедно с баща си – свид. И.М., майка си – Т.М.и брат си – Я. Д.. На същата дата, на посочения адрес /където се
намирали едноетажна жилищна сграда с прилежащо към нея гаражно помещение и
стопански постройки/, след предварително разрешение на съдия от съответния
първоинстанционен съд, в присъствието на обвиняемия, било извършено претърсване
и изземване, предвид получена в РУ МВР – Нова Загора информация, че
обвиняемият отглежда в дома си, в обособено помещение, наркотично вещество –
канабис. В една от стаите в къщата се намерили множество пластмасови легени и
дъски. В пластмасов съд било намерено и иззето стебло и суха листна маса. При
направен полеви тест с произволно избрано листо, същото реагирало на канабис. В
останалите помещения в къщата не били открити забранени за притежание вещи. В
помещение, обособено като гараж, била намерена и иззета метална ножица със
сини дръжки, по която имало зеленикави наслоявания от растителна маса. При направения
полеви тест е установена положителна реакция на канабис. В съставения протокол
са отразени обясненията на обвиняемия, че „намерената марихуана /клонки и
листа/ намерени в къщата днес са мои, стари са и стоят повече от две години на
това място”.
При
извършения на 26.03.2018г. оглед на веществените доказателства – сухо, зелено
на цвят стебло със сухи зелени листенца по него и свободно паднали
сухи зелени листенца, останалите по стеблото листенца били свалени от него и сухата
зелена растителна маса била поставена в прозрачно самозалепващо се пликче,
запечатано с лепенка № 113032/26.03.18г. на РУ Нова Загора, а стеблото от което
били свалени листенцата суха, зелена растителна маса било поставено в
полиетиленово пликче, запечатано с лепенка № 113029/26.03.18г. на РУ Нова
Загора.
Видно
от заключението на химическа експертиза, растителната маса в обект № 1
/запечатан с телбод и описан и подписан стикер с № 113032 на РУ Нова Загора прозрачен,
полиетиленов плик „джоб” формат „А4”, в който се намира суха, зелена,
растителна маса /листна маса/ има нето тегло 1,538 гр. определено като коноп,
със съдържание на тетрахидроканабинол в конопа – 0,40 %. Частиците
растителна маса в обект № 2 /запечатан с телбод и описан и подписан стикер с №
113049 на РУ Нова Загора, черен полиетиленов плик, в който се намира ножица с
обща дължина 23,5 см. и синьо-зелени на цвят, пластмасови дръжки с релефен
надпис „Stainless
steel”
и гравиран надпис със същия текст върху режещата част, съдържаща частици от
зелена, растителна маса по повърхността/ се определят като частици от коноп със
съдържание на тетрахидроканабинол. Растението коноп /канабис, марихуана/ и
активния му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол в
Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Иззетото
наркотично вещество – коноп с нето тегло 1,538 гр., предмет на експертизата, е предадено
с приемо – предавателен протокол № 54551/04.05.2018г. в НОП – ЦМУ София.
Именно
тази фактическа обстановка въззивния състав приема за безспорно установена по
делото. Същата се доказва от показанията на разпитаните свидетели П.Д., Н.Б., Р.Х.,
С.П., Г.Г. и И.М., от заключението на химическата експертиза, от писмените и веществените
доказателства по делото и всички те водят до категоричен и несъмнен извод, че обвиняемия
е автор на инкриминираното деяние. Поради това обясненията му пред
първоинстанционния съд, че не е автор на престъплението, следва да се разглеждат
като естествена защитна позиция, която обаче се опровергава от събраните по
делото доказателства. Показанията на посочените свидетели са логични и
непротиворечиви. Съдът кредитира всички тези показания изцяло, тъй като същите
взаимно се допълват и кореспондират със
заключението на химическата експертиза, писмените и веществените доказателства.
Посочените свидетели добросъвестно сочат
всички обстоятелства, които са им станали известни или лично са възприели. Писмените
и веществените доказателства не са оспорени от страните по делото и са относими
към предмета на доказване.
Въззивният
съд кредитира обясненията на обвиняемия частично, а именно по отношение на
обстоятелството, че той е присъствал при извършеното претърсване и изземване на
23.03.2018г. в къщата в с. Асеновец. Видно от съставения протокол, той не е
имал възражения по съдържанието му; вписал
е обяснение в него, че намерената марихуана /клонки и листа/ е негова; подписал
го е, като също така му е бил връчен препис от протокола. Всички тези действия
се потвърждават и кореспондират с показанията на свид. Д., вписана като поемно
лице в протокола за претърсване и изземване. Обстоятелството, че описаното в
протокола за претърсване и изземване отговаря на истината се потвърждава и от
показанията на свид. Б., чиито показания са обективни и кореспондиращи с
показанията на свид. Д.. От показанията на свид. Г. пък се установява, че
полученият оперативен сигнал е именно, че обвиняемият отглежда растения от рода
на конопа, а не друго лице, което живее на адреса. Този сигнал е наложил
извършването на претърсването, при което е иззето инкриминираното количество
наркотично вещество, а видно от показанията на свид. М. – баща на обвиняемия,
той не е знаел за намиращата се в жилището, където живее и той, марихуана. В
този смисъл не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че в случая част от събраните гласни и
писмени доказателства само възпроизвеждат направеното извънсъдебно
самопризнание, но не го подкрепят, както и че е от значение момента, когато е
направено самопризнанието – дали предхожда или следва откриването на
наркотичните вещества. Отразеното в протокола за претърсване и изземване
признание на обвиняемия не може да бъде игнорирано и то се подкрепя от
посочените доказателства. Въззивният съд не кредитира обясненията на
обвиняемия, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че не е
притежавал процесните наркотичните вещества и не ги е виждал никога преди това,
тъй като тази версия той излага в по – късен момент на производството и тя е в
противоречие с обясненията му, дадени при извършване на претърсването и
изземването. Това мотивира настоящата съдебна инстанция да не им дава вяра и да
ги възприеме като защитна позиция на обвиняемия.
С деянието си обв. Д.
е осъществил от обективна и субективна страна общоопасно престъпление с
предмет, както е посочен от държавното обвинение – по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, т. 1 от НК: без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държал
високорисково наркотично вещество – 1,538 гр. коноп с концентрация на активно
действащия компонент тетрахидроканабинол –
0,40%, на стойност от 9,23 лева, определена съгласно постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството – Приложение № 2, като случаят е маловажен.
Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство в страната и е поставена под контрол съгласно Единна Конвенция на ООН по упойващите вещества, ратифицирана и от РБългария, доколкото е с висока степен на риск за общественото здраве
. В случая се
касае за малко количество наркотично вещество, с много ниска концентрация на
активно действащия компонент и ниска пазарна стойност.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Въпреки изложените
съображения относно авторството на деянието и наличието на признаците на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, атакуваната оправдателна
присъда се явява правилна като краен резултат.
Действително обв.
Д. следва да бъде оправдан, но не поради това, че не е доказано да е автор на
инкриминираното деяние (както е приел районния съд), а поради това, че
извършеното от него деяние само формално осъществява състава на инкриминираното
престъпление, но е с явно незначителна степен на обществена опасност, поради
което са налице основанията на чл. 9, ал.2 НК да се приеме, че деянието не
е престъпно. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК може да намери приложение
към всички състави на престъпления по НК. В настоящия случай по отношение на обв.
Д. са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като извършеното от него престъпно деяние
поради своята малозначителност, е с явно незначителна степен на обществена
опасност и макар да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
не е престъпно. Действително разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК защитава важни обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите, Но маловажните случаи на
престъпление от конкретния вид също следва да имат определена степен на
обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпление.
В конкретния случай деянието с оглед количеството и стойността на
инкриминираното наркотично вещество установено в приетата по делото фактическа
обстановка, чрез назначената експертиза се характеризира като такова с явно
незначителна обществена опасност, поради степента, с която едно такова деяние
може да засегне обществените отношения, които са обект на престъпно посегателство
по посочената правна квалификация. Степента на обществената опасност на
инкриминираното деяние в настоящия случай е свързана и с личността на обвиняемия,
чиято обществена опасност също е явно незначителна предвид младата му възраст;
чистото съдебно минало и липсата на данни за регистрирани противообществени
прояви. От деянието не са настъпили вредни последици, поради което постъпката
на обв. Д. може да бъде приета за инцидентна противоправна проява.
С
оглед на изложените съображения относно наличието на предпоставките за
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, крайният резултат, възприет от районния съд в
атакуваното решение, е правилен, но съдебният акт следва да бъде изменен в
частта относно мотивите за оправдаване на обвиняемия, а в останалата част
следва да бъде потвърден.
Водим от горното и
на основание чл. 337, ал.3 НПК във връзка с чл. 334, т.3 НПК, СлОС
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №
215/14.11.2018г. по АНХД № 425/2018г. на
Районен съд – Нова Загора В ЧАСТТА относно мотивите за оправдаване на обв.
Д.И.Д..
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 215/14.11.2018г. по АНХД № 425/2018г. на
Районен съд – Нова Загора в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: