РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Стара Загора, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530100072 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във с
параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 346/1997
г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателят Н. СТ. Я.. сочи, че е наследник на Н.Н. Я.а, заедно с
още други наследници. Със Заповед № ****г.на Кмета на Община Стара
Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от
ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 21.07.2017г. на комисия, назначена със Заповед
№ 10-00-2445/15.02.2017г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ било признато на
наследниците на М.Д.М., правото да придобият право на собственост върху
поземлен имот № ****, целият с площ от 313 кв.м. по неодобрен план на
новообразуваните имоти, местност „****“, земли***** съгласно протокол на
комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018г. при граници и съседи:
**.***, **.***. Сочи, че определеният в Заповед № ****г на Кмета на Община
1
Стара Загора имот № ****, с площ от 313 кв.м., по неодобрения план на
новообразуваните имоти за землището на гр.****** попадал върху
притежаваните от наследодателя Н.Н. Я.а поземлени имоти, правото на
собственост върху които било възстановено в съществуващи стари реални
граници с Решение на ПК гр.Стара Загора. Изяснява, че върху притежаваните
от наследодателя Н.Н. Я.а поземлени имоти, респ. върху възстановените й в
стари реални граници поземлени имоти и новообразуван поземлен имот №
**** по неодобрения план за землището на гр.******, никога не било
предоставяно право на ползване на граждани или ако такова право било
предоставяно, то не е било по реда и на основание на актовете, посочени в §63
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това намира, че в полза на посоченото в заповедта
лице не е било предоставяно право на ползване върху имота, от който по
настоящем е образуван имот № **** по неодобрения план за землището на
гр. Стара Загора.
Освен това притежаваният от наследодателя Н.Н. Я.а недвижим имот не
е представлявал овощна градина и към момента на подаване на заявлението за
придобиване на собственост той не е имал такова предназначение.
Моли съда да постанови решение, с което обжалваната Заповед № ****г.
на Кмета на Община Стара Загора да бъде отменена като незаконосъобразна.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна,
която чрез пълномощника си в о.с.з. от 04.03.2022 г. заема становище за
неоснователност на жалбата, като я оспорва.
В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от заинтересованите
страни. В от о.с.з. от 04.03.2022 г. се явяват пълномощник на заинтересованата
страна А.Я. и заинтересованата страна Н.Д., които поддържат жалбата, а
заинтересованата страна А.С. оспорва жалбата. Заинтересованите страни АТ.
Н. Н. и Н. Д. УЗ. редовно призовани не се явяват и не вземат становище по
жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 398/27.06.1980 г. /л. 20 от делото/ на ОбНС Стара
Загора в изпълнение на 76-то ПМС от 05.12.1977 г. и решение № 111а/
21.09.1978 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него, стр. 367 от решението,
2
позиция № 21 /л. 21-22 от делото и л. 62-103/, на М.Д.М. е предоставено
право на ползване върху земя /парцел по помощния план № ***/ от 500,00
кв.м. в землището на гр. ****** за трайни насаждения – овощна градина.
На 08.06.1992 г. М.Д.М. е подала заявление вх. № *** /л. 19 от делото/ с
искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на
предоставения й имот, находящ се в землището на гр. ******, при съседи:
М.С. и от три страни път. В т. 3 от заявлението не е отразено наличието на
сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи овощна
градина.
Подаденото от М.Д.М. заявление от 08.06.1992 г. е било разгледано от
комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ /така представения по делото протокол от 21.07.2017 г. /л. 24-26
от делото/. От съдържанието на този протокол /т. 29/ се установява, че
Комисията е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара
Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на подалия
заявленията ползвател М.Д.М. да придобие собственост върху ползвания
имот № *** с площ 230,00 кв.м. по неодобрен план на гр. Стара Загора, с
мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е
имало овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в
настоящото производство Заповед № **** г. на Кмета на Община Стара
Загора, с която е признато на наследниците на М.Д.М., правото да придобият
собственост върху имот № ****, целия с площ от 313 кв.м., местност ******
при съседи посочени в заповедта. По делото е представена декларация за
съответствие на имена /л. 104 от делото/.
Страните не спорят, че жалбоподателят Н. СТ. Я.. и заинтересованите
страни Н. АТ. Д., А.С. Я., АТ. Н. Н. и Н. Д. УЗ. са наследници по закон на А.
Д. П. починал на *** г. /л.8-10 от делото/. Към откритото му наследство е
признато с решение № 51352 на ПК Стара Загора и определено за
възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ,
правото на собственост върху бивш имот с № ***, с площ 5,01 дка, находящ
се в терен по §4 в землището на гр. Стара Загора, върху част от площта на
който попада и процесния новообразуван имот № **** /в югоизточната част
на бивш имот № ***/, с площ 313,00 кв.м, местност *******, по неодобрения
3
план на новообразуваните имоти. Това се установява и от т. 2 и т. 7-10 на
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза
/ЗСТЕ/ и приложените към него комбинирани скици, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства /л. 120-130 от делото/. Процесният новообразуван имот /****/
попада в част от посочения стар имот *** по помощния план така, както е
отразено на комбинирана скица /приложение № 3, л. 130 от делото/ към
ЗСТЕ. В разписния му списък този стар имот е записан на името на А. Д. П.,
въз основа на посоченото решение на ПК /т. 8 и 9 ЗСТЕ, л. 123/.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че
ползваният имот ***, респ. новообразувания имот **** заема 11,00 кв.м. от
югоизточната част на бившия имот ***, записан на наследниците на А. Д. П.
/съгласно решението на ПК Стара Загора/. Новообразуваният имот **** по
неодобрения план на новообразуваните имоти за гр. *******, изработен през
2019 г., е с площ 313 кв.м. и е записан в регистъра към плана и разписния лист
на наследници на М.М.. При извършен оглед на място вещото лице е
установило, че в новообразуван имот **** /включващ ползвания имот от 313
кв.м./ има 3 бр. дюли над 45 г., 3 бр. ябълки над 45 г., 2 бр. череши на около
50 г., 2 бр. орех над 50 г. Поради това в.л. приема, че към 08.06.1992 г. в
процесния имот са съществували овощни насаждения. В съдебно заседание
вещото лице агроном изясни, че имотът е достъпен, изчистен, като дръвчетата
са варосани. Налице са били и остатъци от ограда, самият имот е поддържан в
сравнение с околните имоти. В.л. инж. И. също категорично изясни, че в
площта на възстановен, ползван и новообразуван имот е налице
съвпадение, т.е. налице е идентичност между предоставения за ползване
имот и новообразувания /вж. и скица, л. 130 от делото, също в т. 18 от
експертизата, л. 124 от делото ясно се сочи къде точно се намира
ползвания/новообразувания имот/. Изясни и съотношението между
местностите „****“ и „****“, като посочи, че това не са различни
местности. В ползвания имот имало отбелязване с условен знак и за лозе.
Разпитаният по делото свидетел Р.С. Д. установи, че след сключване на
брак от негова страна през 1979 г. разбрал, че неговият тъст има лозе в
местността „****“, съседно на лозето на М.С. с когото свидетелят се
познавал. Многократно е посещавал лозето на тъста си, като относно
4
съседното лозе на М.С. сочи, че мястото му е било стръмно, над реката, било
е оградено с дървена постройка. Виждал е как ползвателя засява дървета-
овошки – ябълки, череши. В периода 91-93 - та година е ходел често по тези
места /един път на две седмици/, като изяснява, че тогава посадените по-рано
дървета ги е имало. Имало и голям стар орех. Овощните дървета били
засадени в северния край на мястото. Мястото винаги е било поддържано.
Вторият разпитан по делото свидетел Н.Т. сочи, че със семейство С. били
съседи по лозе. В лозето на С. имало овощни дървета, но не мое да си спомни
вида им. Сочи наличието на орех. Откакто ходи в неговото лозе дърветата
/млади, стари ги е имало.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй като
пресъздават техни преки впечатления от местата, на които са ходили, като не
се събраха доказателства поставящи под съмнение тяхната достоверност. С
оглед дългия период от време са нормални някои пропуски в спомените на
свидетелите /напр. видовете овощни дървета, които не можа да си спомни св.
Т. Техните показания се отличаваха с достатъчна конкретика и са в пълно
съответствие с всички писмени доказателства по делото и със заключението
на вещото лице по СТЕ. Следва да се посочи, че в показанията на двамата
свидетели не са налице противоречия относно това, че е имало овощни
дървета и че към 91-93 г. те са били налични в мястото. Двамата свидетели
бяха категорични, че мястото се е ползвало и поддържало постоянно, вкл. до
днес.
При така установеното, съдът от правна страна намира следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване е в
законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда
процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост
при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с
ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62,
5
ал. 2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на
общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на
правото на собственост.
С оглед подаденото от М.Д.М. заявление с описание на имота като
представляващ овощна градина, за да се трансформира правото й на ползване
в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо
наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на ползвателя
да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява овощна градина или лозе 3. Да е
подадено заявление в определените от закона срокове /така напр. решение №
89/10.03.2022 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
765/2021 г., решение № 96/14.03.2022 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 34/2022 г./.
Първото законово условие, за да се преобразува правото на ползване в
право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя
хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е
правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на
Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради
което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е
изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт
не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по
степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за
неговото прилагане /така решение № 3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. №
4***2/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за надлежно
учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите
регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март
1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият
да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена
на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна /така
решение № 12766/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./.
6
Преценка за наличието в имота на овощна градина се прави към
момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя /така решение
№ ***27/10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото на ползване е
предоставено на М.Д.М. по силата на предвиден от закона акт и е подадено
заявление в срок, т.е. първата и третата предпоставка са налице. От
представеното по делото удостоверение № **** г. се установява, че на
М.Д.М. на основание ПМС № 76/05.12.1977 г., е предоставено за трайни
насаждения, с площ от 0,400 дка, в м. „****“ в землището на гр. Стара Загора
който имот може да се ползва за трайни насаждения. Това ПМС е сред
изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава
право по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото
на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Изрично
в решение № 111а от 21.09.1978 г. на ОбНС Стара Загора е посочено като
основание за предоставяне на право на ползване 76-то ПМС от 05.12.1977 г.,
т.е. акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ, а в списъка към това решение фигурира М.Д.М. /страница 367
от решението, л. 22 и л. 91 от делото/.
По отношение на срока на подаване на процесното заявление следва да
се посочи, че същият е спазен - заявлението е подадено на 08.06.1992 г. /л.19
от делото/. В тази връзка следва да се посочи, че в конкретния случай от
заявлението се установява, че ползвателят не е заявител в срока по § 4а, ал. 6
от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./ и по § 61 от ПМС № 456/1997 г., а е
заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, който
обаче е запазил правата си за придобиване на имота по реда, който е
предвиден с § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С приемането на ПМС № 456/1997 г.
отпадна възможността за придобиване на собствеността върху ползвания
имот само въз основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на
§ 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г./, като законодателят
вече предвижда провеждането на специална процедура, която изисква и
преценка за наличие на предпоставките за придобиване на правото на
собственост. Данните от преписката сочат на изпълнение на тази особена
процедура, има съставен нарочен Протокол, както и има изразено становище
от комисията, че по отношение на заявителя М.М. са налице предпоставките
7
по закона да й се признае право на собственост върху земя в рамките на
предоставената за ползване от 0,500 дка от чрез трансформиране на
предоставено й право на ползване върху същите. Т.е. налице е една
законосъобразна административна процедура, доколкото и процесната
заповед се основава именно на така съставения протокол, обективиращ и
становището на нарочната комисия. С оглед на изложеното настоящият съд
приема, че е налице законосъобразност на проведената процедура пред
административния орган и в съответствие с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
съобразявайки приетия по делото и част от преписката Протокол от
21.07.2017 г., доколкото в него назначената комисия, излага становище за
фактическите и правни основания за признаване на правото ползвателят да
придобие собствеността върху съответна площ от имот № ****. Именно въз
основа на протокола, с процесната заповед на кмета и издадена на основание §
62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се признава правото на наследниците на М.М. да
придобият правото на собственост на ползвания от нея имот имот с № ****,
находящ се в м. „****“ от землището на гр. Стара Загора по неодобрения
план на новообразуваните имоти. /така изцяло решение № 43/31.01.2022 г.
на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 626/2021 г., решение
№ 482/31.12.2021 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
592/2021 г./. Не е налице нарушение от страна на административния орган на
разпоредбата на § 62, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Ако поради процесуално
бездействие на административния орган от 1992, респ. 1997 г. г.
произнасянето относно правото за придобиване на собственост е едва с
оспорваната заповед, правото за придобиване на собственост по § 4а и 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ не се преклудира, правата на ползвателите, които са изпълнили
задълженията си не могат да бъдат ограничавани от неправомерното забавяне
/с години/ на изпълнението на задълженията на административния орган по
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /така решение № 141/10.04.2020 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 75/2020 г., решение от 22.03.2021 г. на
Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г., решение №
7725/11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г., IV о., решение №
7614/10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2009 г., IV о. и др. Вж. и
решение № 600/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 798/2009 г., I г.о., в което се
сочи по приложението на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че неизпълнението на
задълженията от оправомощения орган /от съответното длъжностно лице/
8
относно предвидената административна процедура, не може да се тълкува във
вреда на правоимащите граждани/. Същото е прието в решение от 22.03.2021
г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 7/2021 г. и решение
№ 10637/17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о. -
действително административният орган е предприел действия по разглеждане
на заявлението след изтичането на едномесечния срок по § 62, ал. 1 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, но посоченият срок е инструктивен и неспазването му не
преклудира правата на заявителя. Освен това, в случая следва да се съобрази
и обстоятелството, че М.М. е спазила и срока за подаване на заявление.
Съгласно нормата на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., ползвателите, подали молби за оценки до
общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б от
ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон /посоченото
изменение е синхронизирано с изменението и допълнението на § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с което е създадена нова ал. 6, в която е посочен
краен срок, до който може да се заяви правото за придобиване на собственост
- 31.01.1998 г. Посоченият срок до 31.01.1998 г. е повторен и в § 61 от ПМС
№ 456/1997 г., визиращ възможността на ползвателите с права по § 4а и § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са заявили да ги заявят по посочения ред/.
Очевидна е волята на законодателя, да се даде нова възможност, 1/ както на
ползвателите, незаявили правата си до този момент да ги заявят в посочения
срок, така и 2/ тези, на които не са довършени процедурите по изкупуване на
ползваните имоти да запазят правата си за това - да получат оценка /така
изцяло решение № 11984/01.10.2012 г. на ВАС по адм.д. № 7384/2012 г., IV
о./.
С оглед на изложеното настоящият съд приема, че проведената
процедура пред административния орган е законосъобразна и в съответствие
с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като е съобразен Протокол от 21.07.2017 г.
на назначената комисия, в което е изложено становище за фактическите и
правни основания за признаване на правото да се придобие собствеността от
ползвателя на имот № ****. Въз основа на протокола с процесната заповед на
кмета на община Стара Загора издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на М.Д.М. за придобиване
правото на собственост на ползвания от нея имот. От назначената по делото
съдебно - техническа експертиза се установи, че част от процесният имот
9
попада във възстановения имот на жалбоподателя по кадастралния план
/изцяло в този смисъл решение № 3160/21.03.2016 г. на ВАС по адм.д. №
565/2015 г., IV о./.
Установи се по делото и втората, посочена от административния орган,
предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а именно имотът да е бил
овощна градина към момента, в който лицето е заявило искането си за
издаване на предвидения в закона акт, т.е. към 1992 г. Тежестта на доказване
на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и на
административния орган /изрично разпределена им с доклада по делото/,
които ангажираха доказателства гласни, писмени и заключение на съдебно-
техническа експертиза в тази насока.
Преди обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с
възраженията на жалбоподателя относно наличието на изисквания за
овощна градина следва да се посочи че настоящият съд споделя изцяло
приетото в решение № 35/24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № ***84/2015 г., II
г.о., също решение № 89/10.03.2022 г. на Старозагорски административен
съд по к.а.д. № 765/2021 г., решение № 96/14.03.2022 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 34/2022 г. в които се казва следното:
„Нормата на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална възможност на
ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият
правото на собственост върху тя, след като подадат заявление в определените
от закона срокове и ги заплатят на собственика чрез общината. В закона не е
дадена легална дефиниция на понятието „лозе“ и „овощна градина“. Според
„Речник на българския език“, значението на думата „градина“ е място, най-
често близо до селище, където се отглеждат зеленчуци или овощни дървета.
След като законодателят не е предвидил чрез въвеждане на легална
дефиниция различно от общоприетото значение на думата, то следва, че за да
се приеме даден имот за овощна градина/лозе по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ,
е необходимо да е засят с дървета или храсти с цел производство на плодове
или ядки, съответно с лози за производство на грозде, без да се прилагат
агрономическите правила за брой насаждения от даден вид на декар“.
Поради това възраженията на жалбоподателя, че имотът не е имал
характеристиката на овощна градина са неоснователни.
По същество, от събраните по делото писмени, гласни доказателства и
10
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че земята в имота е била
обработвана, като в нея са се намирали овощни дървета към релевантния
момент подаване на заявлението към 1992 г. Също заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че
предоставеният за ползване на М.М. имот № *** по неодобрения план на
новообразуваните имоти с площ 500 кв.м. частично попада върху стар имот
№ *** по помощния план, записан на А. Д. П.. Свидетелските показания на
очевидците Р. Д. и Н.Т. /собственици на съседни места/, установиха, че са
посещавали мястото, като в него към 1992 г. са съществували овощни
дървета. Двамата уточниха и част от вида и броя на овощните насаждения.
Изложеното се подкрепя и от заключението на СТЕ, като в.л. е категорично,
че към 1992 г. в имота са съществували както овощни насаждения от вида
посочен от свидетелите /вж. отговор на въпрос 9 и 10 от заключението/. Тези
насаждения съществуват дори и понастоящем, като самото място не е
запуснато, а обработвано и поддържано. В обобщение - от същото
заключение и от свидетелските показания, се установява, че към датата на
подаване на заявлението през 1992 г. имотът е бил овощна градина, и се е
ползвал с такова предназначение от М.Д.М.. Отделно от това в решение №
7987/29.10.2001 г. на ВАС по адм.д. № 3222/2001 г., решение №
6431/08.08.2001 г. на ВАС по адм.д. № 1465/2001 г., е прието, че
изискванията на разпоредбата на § 46 от ЗСПЗЗ за придобиване на правото на
собственост от ползувателя са дадени алтернативно, а не кумулативно, при
което е достатъчно да се установи, че предоставената за ползване земя е 1/
лозе или 2/ овощна градина. В случая се установи наличието на овощна
градина.
В обобщение - след като от заключението на изпълнената по делото
СТЕ еднозначно и по несъмнен начин се установява, че в предоставения за
ползване имот към релевантния момент е имало овощни дървета, следва
извода, че към датата на подаване на заявлението за трансформиране правото
на ползване в право на собственост, имотът е представлявал овощна градина
по см. на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и се е ползвал с такова предназначение. В този
смисъл са и показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица Р. Д.
и Н.Т.. Действително какво състоянието на имота към момента на изпълнение
на СТЕ, е без каквото и да е било правно значение за признаване правото на
ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот в
11
хипотезата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като наличието на
материалноправните предпоставки по §4а/§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се
преценява към момента на заявяване на искането за придобиване в
собственост на предоставения за ползване имот, а не към датата на
постановяване на заповедта. Правата за ползвателите възникват по силата на
закона, като административният акт, който се издава в зависимост от
приложимата през годините правна уредба, единствено констатира вече
възникналите права, поради което обстоятелството, че дори към настоящия
момент имотът да беше в неподдържано фито-санитарно състояние /по
делото се установи обаче, че и към днешна дата имотът е поддържан и
обработван като овощните дървета са налице и дори са варосани/, е
ирелевантно за възникналото за ползвателя М.М. право за придобие в
собственост предоставения й за ползване имот, което право е признато на
наследниците й с оспорената Заповед № 10-00-1355 от 17.06.2021 г. на Кмета
на Община Стара Загора /така изцяло решение № 96/14.03.2022 г. на
Старозагорски административен съд по к.а.д. № 34/2022 г., решение №
89/10.03.2022 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
765/2021 г./.
Жалбоподателят не е ангажирал нито едно доказателство, от което да
може да се направи противоположен извод.
Освен това, предметният обхват на заявление вх. № ***, подадено на
08.06.1992г от ползвателя М.М., както и събраните в производството
доказателства /данните от помощния план, свидетелските показания,
съдебно-техническата експертиза/, сочат наличие в имота на овощна градина
към нормативно установения момент, т.е. този, в който лицето заяви искането
си за издаване на предвидения в закона акт, в случая към 1992 г. В съдебната
практика се приема, че компетентността на кмета на общината да признае или
не правото да се придобие собствеността върху имота не е специална, поради
което и съдът може да се произнася дали спрямо ползвателския имот е
приложимо което и да е от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а
не само относно законосъобразността на издадения в тази връзка
административен акт. А в случая се установява, че са налице
материалноправните предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /така изцяло
решение № 219/25.05.2022 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 236/2022 г./.
12
Неоснователни са доводите във връзка с обстоятелството, че на М.Д.М.
не е било предоставено право на ползване поради разминаване на
удостоверението и списъка на лицата с предоставено право на ползване.
Действително, в приложената извадка от списъка към решение № 111а от
21.09.1978 г. на ИК на ГОНС Стара Загора не фигурира М.Д.М., а М.А., но
със същия адрес: гр. ************. От съвкупния анализ на всички писмени
доказателства – удостоверение за наследници № *****1г., заявление вх. №
*** от 08.06.1992 г. ведно с обяснение към него с описани съседи на имота от
изток и граница път от север, съвпадащи с данните от разписния списък към
помощния план на ползвателите и заключението на съдебно-техническата
експертиза, еднозначно може да се установи, че ползвател на процесния имот
№ **** е била именно наследодателката на ответниците М.Д.М./ така и
решение № 51/07.02.2022 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 734/2021 г. също постановено при наличие на несъответствия в
списъците към решението на ГОНС/. В допълнение следва да се посочи, че по
делото е налице неоспорена декларация за идентичност на имена /л. 104 от
делото/, което кореспондира с удостоверението за наследници, тъй като
дъщерята на М.М. – Е.А.Г. е с бащино име А.. Поради това настоящият съд
дава вяра на тази декларация /която е и неоспорена от жалбоподателя/, като
приема, че действително наследодателката на ответниците е била записана с
имената на съпруга си – А.М.. Настоящият съд намира за необходимо да
посочи и следното – удостоверение № **** г. по своя характер представлява
официален удостоверителен документ и същият се ползва с присъщата му по
закон доказателствена сила, която не е оборена по надлежен процесуален
ред. Същото е прието като доказателство по делото без оспорване от
страните, т.е. материалната доказателствена сила на този официален
свидетелстващ документ не е оборена по надлежния ред. Ето защо същото
следва да се приеме, че удостоверява релевантния факт, че въз осн. на
Постановление №76/1977 г. ИК на ОбНС е взел решение на 21.09.1978 г. да
предостави право на ползване върху лозе от 0,400 дка, намиращо се в
землището на гр. Стара Загора, м. „****“ на М.Д.М., което да се ползва за
трайни насъждения /така и решение № 482/31.12.2021 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 592/2021 г., решение № 27/19.01.2022 г.
на Старозагорски административен съд по к.а.д. № 687/2021 г., решение
№ 55/11.02.2022 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
13
714/2021 г., решение № 43/31.01.2022 г. на Старозагорски
административен съд по к.а.д. № 626/2021 г./.
От друга страна по несъмнен начин се установява, че ползвателят М.М.
е получила процесния имот на основание акт на Министерски съвет, посочен
в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно: ПМС № 76/05.12.1977г. и
възраженията във връзка с площта на имота от жалбоподателя са
неоснователни. Не води до друг извод представеното по делото и
коментирано по-горе удостоверение № 398 от 27.06.1980 г., за предоставено в
изпълнение на Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г. и Решение №
111“а“ от 21.09.1978г. на Изпълнителния комитет на Общински съвет гр.
Стара Загора право на ползване на М.М. върху земя – трайни насаждения с
площ от 0,500 дка, м. „****“. Доколкото актът, с който се предоставя правото
на ползване на основание и в изпълнение на ПМС № 76/ 05.12.1977г., е
Решение № 111„а“ от 21.09.1978 г. на ИК на ГНС – Стара Загора, с което са
одобрени списъци за раздадени земи по 76-то ПМС от 1977г. с посочване на
лицата, на които са предоставени за ползване земи, това решение
представлява документът, установяващ и доказващ както наличието на
предоставено /учредено/ по силата ПМС № 76/ 05.12.1977 г. право на
ползване върху земеделска земя в полза на дадено лице, така и
местонахождението и площта на предоставената за ползване земеделска земя.
Съответно документът по §61, ал.2, т.2 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, няма конститутивно действие по
отношение на възникването, съдържание и обема на правото на ползване. В
този смисъл ако е налице някакво несъответствие между акта за предоставяне
на правото на ползване и издаденото въз основа на него удостоверение по
§61, ал.2, т.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, възникването, съдържанието и обема на
правото на ползване следва да се преценява с оглед обективираното в акта за
учредяване на това право – в случая Решение № 111„а“ от 21.09.1978 г. на ИК
на ГНС – Стара Загора. Именно поради обстоятелството, че
трансформирането на правото на ползване в право на собственост е в обема
на предоставеното право на ползване, за определяне площта на имота, който
ползвателят има право да придобие в собственост в хипотезата на §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, е ирелевантно с каква площ е записан имотът в помощния план на
ползвателите, респ. каква е посочената в документа по в §61, ал.2, т.2 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ площ на предоставения за ползване имот. По аргумент от
14
нормата на чл.28 от ППЗСПЗЗ, ако и ПНИ да се изработва въз основа на
помощния план по §4к, ал.1 от ЗСПЗЗ, то именно с Плана за
новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на
собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §
4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като с ПНИ на
всеки правоимащ по §4а и §4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР
на ЗСПЗЗ се определя имот, при съобразяване на местоположението му със
съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения,
Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава
600кв.м, съответно 1000 кв.м, и имат осигурен достъп до улица или път, а
разликата над 600 кв.м и над 1000кв.м до фактически ползваната земя, се
възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот /имоти/ с
размер не по-малък от 250 кв.м. Посочената нормативна регламентация дава
отговор на какво се дължат сочените от жалбоподателя „несъответствия“ на
площта и местоположението на имота по помощния план на ползвателите и
по неодобрения ПНИ. След като от заключението съдебно-техническата
експертиза еднозначно се установява, че имот № **** по неодобрения план
на новообразуваните имоти, представлява част от имот № *** по помощния
план с ползвател М.М. съгласно разписния списък към този план,
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че новообразуваният имот не
е отразен в помощния план като имот на ползватели. А доколкото, както беше
посочено, с Плана за новообразуваните имоти се установяват границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, то логично данните по ПНИ за собствеността на съседните имоти,
могат да се различават от данните по разписния списък към помощния план
на ползвателите и от „границите като имена на съседи“ към момента на
заявяване на искането за трансформиране правото на ползване в право на
собственост. Таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на
собствениците не е документ, установяващ или удостоверяващ съдържанието
и обема на правата на ползвателите по §4а/ §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По
дефиниция такава таблица следва да се изготвя след приключването на
административните процедури с влязла в сила заповед по § 62, ал.3 от ПЗР
към ПМС № 456 от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ във
вр. с §4а/§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ – влязлата в сила заповед за признаване
15
правото на ползвателя да придобие в собственост предоставения му за
ползване имот, е условие за изготвяне на оценка за предоставената за
ползване земя, след утвърждаването на която оценка с последваща заповед на
кмета на общината, се дължи заплащането на цената на земята. Ето защо нито
посоченото в Удостоверение № ****г. на Председателя на ИК на ГОНС /че в
изпълнение на ПМС № 76/ 05.12.1977г. и Решение № 111 „а“ по Протокол №
13 от 21.09.1978г. на ИК на ГНС – Стара Загора на М.М. е предоставена
земеделска земя в размер на 0.4 дка/, нито факта, че според изпълнената СТЕ
графично определената площ на имот **** е 0.313дка, са релевантни за
определяне площта на имота, който ползвателят има право да придобие в
собственост в хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - трансформирането на
правото на ползване в право на собственост е в обема на предоставеното
право на ползване – в случая върху земеделска земя с площ от 0,5 дка
/500кв.м/, съгласно Решение № 111 „а“ по Протокол № 13 от 21.09.1978г. на
ИК на ГНС – Стара Загора. Вярно е посоченото в устните състезания от
процесуалния представител на жалбоподателя, че е признато право да се
придобие на наследниците на М.М. по-малка площ от предоставената за
ползване, но от една страна следва да се посочи, че местоположението на
ползван/новообразуван имот съвпадат /така и скица, л. 130 от делото, също в
т. 18 от експертизата, л. 124 от делото ясно се сочи къде точно се намира
ползвания/новообразувания имот, в.ж. и обяснението на в.л. И. в о.с.з./, т.е. не
е налице разлика в местоположението на ползван-новообразуван имот, а
единствено в площта и от друга страна единствените, които могат да
възразят, че им е признато право да придобият по-малък по размер имот от
предоставения за ползване са наследниците на М.М., тъй като това касае
техни права. Те не са сторили това, а точно обратното – взели са становище за
законосъобразност на оспорената заповед. В случая е важно, че на
наследниците на ползвателката е било признато право на
трансформация в рамките на ползваната площ от 500 кв.м., а именно 313
кв.м., т.е. не им е било признато право в повече от предоставеното за
ползване на тяхната наследодателка и те са се съгласили с това
поддържайки, че процесната заповед е законосъобразна – не са подали
жалба срещу нея, в хода на съдебното производство заеха позиция, че
същата е законосъобразна, също в писмената защита по делото отново се
сочи, че същата е законосъобразна и правилна. Както се посочи по-горе от
16
назначената съдебно техническа експертиза категорично се доказва
идентичност на предоставения за ползване имот с № *** с този по
неодобрения план на ново образувания имот с № **** от М.М., т.е. двата
имота съвпадат, намират се на едно и също място върху земната повърхност.
От назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява по
несъмнен начин, и че имот ***, сега имот ****, попада частично във
възстановен имот на наследодателя на жалбоподателя по кадастралния план.
Неотносими за настоящия спор са извежданите доводи от жалбоподателя, че
щом нямало доказано по категоричен начин съвпадане между ползвания имот
и този, който се заявявал за трансформиране на правото на ползване в право
на собственост, то се следвал изводът, че не се доказвала предпоставка, която
да обосновава извод у административния орган, че М.М. притежава правото
на трансформация на предоставеното й право на ползване в право на
собственост за 0,5 дка земя от конкретния имот /така изцяло решение №
96/14.03.2022 г. на Старозагорски административен съд по к.а.д. №
34/2022 г., решение № 89/10.03.2022 г. на Старозагорски административен
съд по к.а.д. № 765/2021 г./. А в случая, голяма част от възраженията на
жалбоподателя, се свързват с площта, границите и местоположението на
новообразуван имот № **** по неодобрения ПНИ, а както беше посочено, по
аргумент от чл.28 от ППЗСПЗЗ, с Плана на новообразуваните имоти се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява, след приключили административни
процедури по реда на § 4к, ал. 7 или при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
Следователно може да се приеме, че по отношение на правото на
ползвателя са налице всички предпоставки на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
правилно и законосъобразно административният орган е признал правото на
наследниците на М.Д.М. да придобият правото на собственост на основание §
4б от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот. Ето защо, съдът следва да
отхвърли като неоснователна подадената от Н.Я. жалба срещу Заповед №
**** г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ап. 2 от
ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от ПЗР към постановление № 456 на
Министерския съвет от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ
§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 21.07.2017 г. на комисията, назначена със
Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г. на основание § 62, aл. 1 от ПЗР към
17
постановление № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците
на М.Д.М. с ЕГН ********** ****, да придобият собственост върху имот №
****, с площ от 313 кв.м., местност „****”, земли***** по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при граници и съседи: № **.***, № **.***
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК
жалбоподателят следва да заплати на Община Стара Загора разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., а на основание чл.
143, ал. 4 АПК на заинтересованата страна А.С. 300,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение /вж. договор за правна защита от 05.04.2022 г., л.115 от
делото/.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно вр. ал. 1
АПК, Старозагорски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. СТ. Я.., ЕГН: **********, с постоянен
адрес гр. ***********, против Заповед № **** г. на кмета на Община Стара
Загора с която на основание чл. 44, ап. 2 от ЗМСМА във връзка с § 62, ап. 3 от
ПЗР към постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
21.07.2017 г. на комисията, назначена със Заповед № 10-00-244/15.02.2017 г.
на основание § 62, aл. 1 от ПЗР към постановление № 456/11.12.1997 г. на
ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците на М.Д.М. с ЕГН ********** ****, да
придобият собственост върху имот № ****, с площ от 313 кв.м., местност
„****”, земли***** по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно
протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 18.12.2018 г., при
граници и съседи: № **.***, № **.***, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. СТ. Я.., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.
*********** да заплати на Община Стара Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“
№ 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров разноски по
делото в 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
18
ОСЪЖДА Н. СТ. Я.., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.
*********** да заплати на АС. АНД. С., ЕГН: ********** и адрес: гр. *** **
*************** разноски по делото в размер на 300,00 лв. /триста лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
Старозагорски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
19