Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 23.02.2021г.

                                              

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1534 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявени са искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

 

Ищецът Национална агенция за приходите  твърди, че с Решение № 1398 от 30.07.2019г., постановено по т.д.н. № 182 по описа за 2019г., Софийски градски съд, ТО, VІ-12 състав, е обявил неплатежоспособността на „Б.И.“ АДСИЦ и е било открито производство по несъстоятелност срещу търговеца.  На основание чл. 685, ал. 1, вр. чл. 687, ал. 2 от ТЗ с молба от 13.01.2020г. НАП е предявила публични вземания в размер от 49 351. 89 лева главница и лихви, възникнали по индивидуализирани в молбата основания. В търговския регистър под № 20200130165234 е бил обявен списък на приети вземания, изготвен от синдика, в който са били включени всички публични вземания.

Срещу списъците са били подадени възражения от длъжника и кредитора   „А.и К.“ ЕООД - че част от публичните вземания са недължими, тъй като са погасени по давност. С определение № 3774 от 24.07.2020г. съдът по несъстоятелността е уважил частично възражението на кредитора и е изключил от списъка на приетите вземания вземания за общо 11 193. 46 лева – по Декларации образец № 6  за месеците от 05.2011г. до 11.2012г., включително, съответно 6 111. 86 лева главница и 5 081. 60 лева лихви  до 13.01.2020г., индивидуализирани в таблица по исковата молба.  Определението  е било  обявено в търговския регистър на 30.07.2020г.

Неоснователно съдът по несъстоятелността е възприел, че вземанията са погасени с изтичането на 5-годишна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Не са били отчетени приложените доказателства за прекъсване и спиране на давността   с предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки. Не е бил съобразен срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Давността се спира с налагането на обезпечителни мерки.  Игнорирано е било Постановление за възлагане на обезпечителни мерки № 1247/30.10.2013г., издадено от публичен изпълнител при НАП, с което по реда на ДОПК е било обезпечено събирането на вземанията, които са подробно описани, и е видно, че са предприети действия за прекъсване на 5-годишната давност и за нейното спиране. Постановлението е било приложено към молбата за предявяване на вземания и в хода на производството по чл. 690 от ГПК.

Ищецът иска да бъде постановено решение, с което да се установи съществуването и дължимостта на неприетите публични вземания в общ размер от 11 193. 46 лева, от които 6 111. 86 лева главница и 5 081. 60 лева лихви, с присъждане на разноските по делото. 

 

 „Б.И.“ АДСИЦ (в несъстоятелност) оспорва предявените искове и иска присъждане на направените по делото разноски. Постановлението от 30.10.2013г. е представено за първи път в настоящото производство, а при предявяване на вземанията си ищецът е представил постановлението от 24.10.2018г., въз основа на което е бил вписан и запор в Централния регистър на особените залози под № 2019122001407. Съдът по несъстоятелността се е намирал в обективна невъзможност да вземе предвид спорния индивидуален административен акт, поради непредставянето му като доказателство. Касае се за обезпечени вземания, които не са били предявени като такива в преклузивните срокове по ТЗ, по предявения ред. Съгласно чл. 685, ал. 2 от ТЗ, с предявяване на вземането си пред съда по несъстоятелността, кредиторът следва да посочи и основанието и размера на същото, както и привилегиите и обезпеченията, и да представи писмени доказателства.  С представяне на спорното постановление едва с предявяване на настоящия иск, ищецът е пропуснал възможността да претендира вземанията си по този ред. Привилегиите и обезпеченията могат да се  претендират само на самостоятелно основание.     

 

Синдикът на  „Б.И.“ АДСИЦ (в несъстоятелност) също счита предявените искове неоснователни. Постановлението от 30.10.2013г. не е било представено като доказателство в молбата за предявяване на вземания, а  е било  представено постановление от 24.01.2018г.   След като съдът по несъстоятелността не е бил запознат с това доказателство, то не е можело да бъде съобразено при произнасянето по подаденото възражение. Отделно от това не е ясно щом веднъж са били наложени обезпечителни мерки, какво е наложило последващото налагане на същите обезпечителни мерки.   

 

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

С Решение № 1398 от 30.07.2019г., постановено по т.д.н. № 182 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 състав,  постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, е било открито производство по несъстоятелност на дружеството „Б.И.“ АДСИЦ, дружеството е било обявено в несъстоятелност с прекратяване на дейността на предприятието му и производството по несъстоятелност е било спряно. 

С Решение № 2283 от 17.12.2019г. производството по делото е било възобновено.

В срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, с молба вх. № 5525/16.01.2020г., подадена по пощата на  14.01.2020г.,  в производството по несъстоятелност от ищеца са били предявени публични държавни вземания, включително съгласно подавани от длъжника  Декларации образец № 6 по Приложение № 4 към Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените  при тях лица, както и самоосигуряващите се лица (отм.).

Сумите са били общо 6 111. 86 лева главница  -  за месец 05/2011г., за месец 06/2011г. и за месец 07/2011г. по 65. 50 лева дължими вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд; за месец 08/2011г. – 101. 87 лева дължими вноски за ДОО,  вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и дължими вноски за здравно осигуряване;  за месец 09/2011г. – 170. 30 лева дължими  вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и дължими вноски за здравно осигуряване; за месец 10/2011г. – 212. 36 лева дължими вноски за ДОО,  вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и дължими вноски за здравно осигуряване; за месеците 11/2011г. и 12/2011г. – по 402. 17 лева дължими вноски за ДОО, вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и вноски за здравно осигуряване; както и по 420. 59 лева също по Декларации образец № 6 за месеците от 01/2012г. до 11/2012г., включително -  дължими вноски за ДОО, дължими вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и дължими вноски за здравно осигуряване, с лихви за забава по  ЗЛВДТДПДВ в размер до 13.01.2020г. от общо 5 081. 60 лева.    

Вземанията са били включени от синдика в списък на предявените и приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в търговския регистър при Агенция по вписванията  на 30.01.2020г., съгласно обявяване вх. № 20200130165234.

По възражение на   друг кредитор с приети вземания – „А.и К.“ ЕООД, по чл. 690 от ТЗ, съдържащо изявление, че вземанията  са погасени с изтичане на петгодишна погасителна давност, вземанията на ищеца са били изключени от списъка на предявените и приети вземания съгласно Определение № 3774 от 24.07.2020г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-12 състав, по т.д.н. № 182/2019г.

Определението на съда е било обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на 30.07.2020г., при което на 12.08.2020г., по пощата, са били предявени и исковете по делото за установяване на вземанията. 

Обстоятелствата се установяват от представените по делото писмени доказателства включително декларации по образец № 6 (електронни документи), както и от вписванията и обявяванията в търговския регистър при Агенция по вписванията.                

За обезпечаване на публичните вземания от 6 111. 86 лева главница, с дължимите лихви към 30.10.2013г., от публичен изпълнител при Териториална дирекция София, офис „Център“ е било издадено Постановление № 1247/30.10.2013г., с което на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202 от ДОПК, във връзка с чл. 195, ал. 1 от ДОПК, е бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, ***, вложени вещи в трезори, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ТБ“Инвестбанк“ АД. Препис от постановлението е представен в настоящото исково производство. 

Също за обезпечаване на публичните вземания на държавата срещу дружеството с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0001992/24.01.2018г. от публичен изпълнител са били наложени запори върху постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,  както и суми, предоставени за доверително управление в изброени в постановлението търговски банки на територията на страната.  Постановлението е било представено към молбата на ищеца за предявяване на вземания и  налагането на обезпечението не е спорно по делото.  Същевременно поради вписване на постановлението от 24.01.2018г. в ЦРОЗ под № 2019122001407  в списъка на приетите предявени вземания по чл. 685 от ТЗ, изготвен от синдика, вземанията са били приети привилегировани с ред на удовлетворение  по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ

 

При тези установени обстоятелства предявените искове са допустими.

Те са предявени в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ, след като предявени от кредитора - ищец вземания са изключени от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелност  по чл. 692, ал. 4 от ТЗ по възражение на друг кредитор (чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ). 

 

По същество исковете са основателни.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давността се спира, освен другото, с налагането на обезпечителни мерки (чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК). Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, а съгласно чл. 195, ал. 3 от ДОПК, обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител.

В случая за обезпечаване на  изключените с определението на съда по несъстоятелността по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ публичните вземания – главница и лихви до 30.10.2013г., е било издадено постановление от публичен изпълнител на 30.10.2013г, както и за тези вземания и лихвите след 30.10.2013г. до 24.01.2018г. – постановление от  24.01.2018г. При налагане на обезпечителните мерки е било спряно теченето на давността относно вземанията по задължения, дължими за внасяне в сроковете, определени в съответния закон (ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО), съгласно чл. 105 от ДОПК. Към 14.01.2020г., датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, срокът на абсолютната десетгодишна погасителна давност не е бил  изтекъл, включително за лихвите от 24.01.2018г. до 13.01.2020г., а при   предявяването на вземанията  в производството по несъстоятелност на 14.01.2020г.   абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК вече не е била  приложима. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 2 от ДОПК, в редакцията след изм. ДВ, бр. 105 от 2020г., в сила от 01.01.2021г., с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато вземането   е предявено в производството по несъстоятелност.   

При изложеното предявените по делото искове за установяване на публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ,  следва да бъдат уважени като основателни. Вземанията не са погасени по давност, така както е възразил друг кредитор с приети вземания и е било възприето от съда по несъстоятелността, а се потвърждава, че ответникът е носител на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по чл. 14, т. 1 от ДОПК, съгласно подадените декларации по образец № 6 по Приложение № 4 към Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените  при тях лица, както и самоосигуряващите се лица (отм.).

Действително при предявяване на вземанията в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства, но непредставянето на такива доказателства няма за последица изгубването на възможността тези доказателства да се представят допълнително, включително в исково производство по чл. 694 от ТЗ за установяване на вземането. ТЗ не предвижда такава преклузия. Поради това е без значение, че при предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност  ищецът  е представил  постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 24.01.2018г., но не и постановлението от 30.10.2013г. Възраженията на ответника и синдика на ответното дружество в този смисъл са неоснователни.

Повторното  налагане на обезпечителни мерки от 24.01.2018г. е от значение за изтеклите лихви след 30.10.2013г., които не са били обезпечени с постановлението от 30.10.2013г., и възражението на синдика за двукратно обезпечаване на процесните вземания също е неоснователно.   

С подаденото от кредитора „А.и К.“ ЕООД възражение не са били оспорвани приетите от синдика привилегии и обезпечения на вземанията, а единствено  съществуването им, при което привилегиите и обезпеченията са тези, приети от синдика в обявения списък на приетите вземания от 30.01.2020г.  

 

По разноските

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски, но не установява такива и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 1 от ГПК с присъждане на  разноски.

Разноски на ответника  „Б.И.“ АДСИЦ (в несъстоятелност) по чл. 78, ал. 3 от ГПК не са дължими.

На основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ в тежест на ответника  следва да бъдат възложени разноските от 111. 93 лева държавна такса по исковата молба. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността. 

 

            Воден от горното съдът

 

 

                                                             Р Е Ш И :

 

 

ПРИЗНАВА за установено по искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ на  Национална агенция за приходите, с адрес гр. София, ул.“********срещу „Б.И.“ АДСИЦ (в несъстоятелност), с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, че държавата има срещу „Б.И.“ АДСИЦ (в несъстоятелност)  публични вземания от 11 193. 46 лева, от които 6 111. 86 лева главница и 5 081. 60 лева лихви до 13.01.2020г., които вземания са били изключени от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Б.И.“ АДСИЦ съгласно Определение № 3774 от 24.07.2020г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-12 състав, по т.д.н. № 182/2019г., обявено в търговския регистър при Агенция по вписванията на 30.07.2020г.

ОСЪЖДА „Б.И.“ АДСИЦ (в несъстоятелност), с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 111. 93 лева (сто и единадесет лева и деветдесет и три стотинки) държавна такса по исковата молба по делото, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ. 

В съдебното производство е участвал синдикът на„Б.И.“ АДСИЦ (в несъстоятелност) - М.В.М. с адрес ***, офис 504. 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

                                                                            Съдия: