Р Е Ш
Е Н И
Е
№……., град
Шумен, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря В. Русева
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. д. №270 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, образувано по жалба на С.Н.С.
с настоящ адрес ***, против Експертно решение /ЕР/ №91607/11.09.2023 г. на
Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК град София, с което
е потвърдено изцяло ЕР №91381 от 18.05.2023 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ
Шумен“ АД град Шумен.
В жалбата са изложени съображения за
неправилно определен % ВСУ и без чужда помощ за заболяванията на жалбоподателката,
които съображения могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146
т.4
и т.5 от АПК. Конкретно се твърди, че на жалбоподателката не е направена
експертиза от лекар специалист, както и влошеното и здравословно състояние, а
именно пълна слепота на ляво око и силно намалено зрение на дясното око – 0.05 VOD, налага в ежедневието и да има придружител. Излагат
се и твърдения, че не може да различи предмети и хора, както и без придружител
не може да излезе сама до аптека, магазин, включително и да отиде до баня и
тоалетна в къщата си. С оглед на това жалбоподателката моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени атакуваното ЕР №91607/11.09.2023 г. на
Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК град София.
Ответната страна Национална експертна
лекарска комисия град София, редовно призована, не изпраща представител, но е
представено писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт В. А., в
което се оспорва жалбата като неоснователна. Отправя искане жалбата да бъде
отхвърлена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна ТЕЛК – Първи състав
към МБАЛ град Шумен, редовно призована, не изпраща представител и не представя
писмено становище по спора.
Заинтересована страна Агенция за хора с
увреждания град София, редовно призована, не изпраща представител и не
представя писмено становище по спора.
Заинтересована страна Регионална Дирекция
"Социално подпомагане" град Шумен, редовно призована, не изпраща
представител и не представя писмено становище по спора.
Заинтересована страна ТП на НОИ гр.Шумен,
редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по
спора.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на
чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство пред НЕЛК е
образувано по жалба на С.Н.С. срещу ЕР №91381 от 18.05.2023 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД град Шумен, с което е
извършено преосвидетелстване на жалбоподателката и е определен процент ВСУ /вид
и степен на увреждането/ 94% пожизнено, без право чужда помощ, с водеща
диагноза и заболяване „Други ретинални съдови оклузии“. С това Решение ТЕЛК е
приела слепота на ляво око поради глаукома и силно намалено зрение на дясно око
до 0.05 поради тромбоза на В.Ц.Р., съобразно медицинско заключение от
23.08.2022 г. на доктор Б. от Очна клиника „Света Петка“, и приложения ост. и
периметри – Н34.8, с оглед на което и на основание част 5, раздел 1 от
Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ е определила 90% ВСУ/ТНР по отношение на
това заболяване. ТЕЛК е определила и 20% по отношение на установеното второ
заболяване с диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност“, поради което е определила общ процент ВСУ от 94%, съобразно
Приложение №2 към чл.63 ал.3 от НМЕ, без чужда помощ, тъй като лицето може да
се самообслужва.
С жалбата до НЕЛК жалбоподателката е оспорила
определения процент ВСУ, както и отказа да бъде определена чужда помощ, като са
изложени подробни аргументи в тази насока. След преглед на приложените в
медицинското досие медицински и други документи, НЕЛК е извършила
освидетелстване на лицето по документи и с оспорения акт в настоящото
производство е потвърдила изцяло ЕР на ТЕЛК по всички поводи, включително, че и
на жалбоподателката не се следва чужда помощ, тъй като не покрива изискванията
на чл.68 ал.1 и ал.2 от НМЕ.
Видно от представеното по делото известие за
доставяне Решението на НЕЛК е получено от жалбоподателката на 13.10.2023 г., а жалбата
е подадена на 20.10.2023 г. до АдмС град Шумен.
От страна на жалбоподателката са представени
и са приети към доказателствения материал по делото писмени доказателства
относно здравословното състояние, след експертното решение на ТЕЛК, а именно Амбулаторен
лист от 25.05.2023 г. на д-р Г. З. – очен лекар в МЦ „Д-р Тасков“ град Търговище, ведно с
флуоресцинова ангиография на съдовете на окото от 25.05.2023 г. От ответната
страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички
доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в
настоящото производство.
В хода на съдебното производство бе
назначена СМЕ. От заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно
дадено, се установи, че към момента на издаване на оспореното Решение на НЕЛК,
а именно към 11.09.2023 г., и съобразно медицинската документация по делото,
зрението на дясното око на жалбоподателката е VOD=0.05, т.е. 5%, а на лявото око е VOS=0, т.е. 0%,
поради което процента на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждането е 90% по отношение на водеща диагноза и заболяване „Други ретинални
съдови оклузии“. От обяснението на вещото лице, дадено в отрито съдебно
заседание на 24.01.2024 г., се установи, че жалбоподателката от 5 метра успява
да брои пръсти, но по – надалече не може да вижда.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до средните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в
преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е и частично основателна, поради следните съображения:
На първо место следва да се посочи, че
спорът между страните е по отношение определения процент ВСУ – 90% на
жалбоподателката за функционален дефицит на ляво око и за намалено зрение на
дясното око във връзка с водещата диагноза „Други ретинални съдови оклузии“ и има
ли жалбоподателката потребност от чужда помощ или не. Това предопределя и заключението дали
административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.63 ал.1 от
НМЕ, в сила от 03.08.2018 г., изменена с ПМС №152 от 26.07.2018 г., по
отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото развитие
и обусловеният функционален дефицит според Приложение №1 към разпоредбата,
съобразяването на процента ТНР/ВСУ със степента на установения дефицит, както и
дали е приложена правилно разпоредбата на чл.68 ал.1 и ал.2 от НМЕ по отношение
на преценката от необходимостта за чужда помощ.
Съдът приема, че обжалваният административен
акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл.103
ал.4 и чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр във връзка с чл.3
ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Решението е взето от
специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК град София,
определен съобразно диагнозата по Част пета, Раздел I и по Част четвърта,
раздел VI от
Приложение №1 към чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинските експертизи /НМЕ/,
по аргумент от разпоредбата на чл.49
ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно
решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата
диагноза. Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в
експертното решение и са неразделна част от мотивите му - чл.49
ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В настоящето ЕР водещата диагноза е „Други ретинални
съдови оклузии“, което предопределя произнасянето на специализиран състав по Нервни,
Очни болести и ССЗ. Съгласно чл.43
т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по
обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на
медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение.
В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз
основа на приложената медицинска документация. Решението е подписано от
председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.18
ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не
по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно,
че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална,
териториална и предметна компетентност.
Жалбоподателката твърди, с оглед
здравословното състояние, описано в оспореното ЕР на НЕЛК, че не е прегледана
от специалист, поради което неправилно е определен процент ВСУ/ТНР и неправилно
е лишена от чужда помощ, тъй като не може да се обслужва сама, поради влошеното
си зрение.
По
отношение спорния процент ВСУ за водещата диагноза е „Други ретинални съдови
оклузии“.
С оспореното в настоящото производство ЕР
НЕЛК е определила 90 % ВСУ за функционален дефицит на ляво око и за намалено
зрение на дясно око по отношение на жалбоподателката, съобразно Част пета,
Раздел I от Приложение №1 към чл.63 ал.1 от НМЕ. С оглед така определената
диагноза, е определено 90 % ВСУ. Видно от определената водеща диагноза и вида
на заболяването в ЕР на НЕЛК, същите безспорно съответстват към нормативно
определения процент – 90% в Част пета, Раздел I от Приложение №1 към чл.63 ал.1
от НМЕ.
В горния смисъл и от заключението на вещото
лице по назначената СМЕ безспорно се установи, че към момента на издаване на
оспореното ЕР на НЕЛК процента на трайно намалена работоспособност или вида и
степен на увреждането е 90% по отношение на водещата диагноза на
жалбоподателката.
По силата на общото правило на чл.142
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се
преценява според фактите, съществували към момента на издаването му. Поради
това и пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно
установеното увреждане към момента на постановяването на решението на НЕЛК - 11.09.2023
г. В случай, че е настъпило влошаване на здравословното състояние, каквито
твърденията навежда жалбоподателя и представените писмени доказателства в тази
насока, оспорващата може да поиска преосвидетелстване от органите на
медицинската експертиза на работоспособността и степента на увреждането, при
извършването на което биха били взети предвид и настъпилите след произнасянето
на НЕЛК факти, свързани с развитието на получените увреждания.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в
оспореното ЕР на НЕЛК законосъобразно е определен процента – 90 на ВСУ за
функционален дефицит на ляво око и за намалено зрение на дясно око по отношение
на жалбоподателката за водещата диагноза е „Други ретинални съдови оклузии“. Доколкото
е определена и 20% ВСУ по отношение на установеното второ заболяване с диагноза
„Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, законосъобразно е
определен общ процент ВСУ от 94%, съобразно Приложение №2 към чл.63 ал.3 от НМЕ,
поради което съдът приема, че жалбата в тази част е неоснователна.
По отношение втория
спорен момент, а именно потребността от чужда помощ на жалбоподателката по реда
на чл.68 от НМЕ.
Потребността от чужда помощ представлява компонент на
експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане,
съгласно изричната разпоредба на чл.61 ал.1 т.2 и ал.2 т.2 от НМЕ. По силата на
чл.68 ал.1 и ал. 2 от НМЕ при степен на трайно намалена работоспособност
/степен на увреждане над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността
от чужда помощ, като чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние
да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности.
В разглеждания случай с ЕР на ТЕЛК и на НЕЛК на жалбоподателката
е определен 94 % ВСУ/ТНР без чужда помощ. Конкретни мотиви обаче, обосноваващи
отказа да бъде определена чужда помощ съставът на НЕЛК не е изложил в
оспореното ЕР. Това обстоятелство до голяма степен е обусловило обжалването на
ЕР на НЕЛК, като жалбоподателката е изложила своите аргументи относно
необходимостта от чужда помощ, предвид невъзможността сама да се обслужва.
В процесното ЕР на НЕЛК единствено е посочено, че на
лицето не се следва чужда помощ, защото не покрива изискванията на чл.68 ал.1 и
ал.2 от НМЕ, като не се съдържат никакви аргументи, че заболяванията, посочени
в ЕР, не обуславят нужда от чужда помощ. Липсват мотиви, от които да става
ясно, дали е направена преценка за това, в състояние ли е освидетелстваното
лице да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си
потребности. Липсата на мотиви препятстват настоящата инстанция да осъществи
контрол за законосъобразност на експертното решение в тази част, поради което
същото следва да бъде отменено.
Следва да се посочи, че незаконосъобразно в
ЕР на НЕЛК е посочено, че лицето не покрива изискванията на чл.68 ал.1 от НМЕ.
Както бе цитирано и по-горе в настоящото съдебно решение, тази норма гласи, че
при степен на трайно намалена работоспособност
(степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността
от чужда помощ. При положение, че на лицето е определен 94% ВСУ, то покрива
критерия, заложен в чл.68 ал.1 от НМЕ.
Според настоящия съдебен състав под
"ежедневни потребности" по смисъла на чл.68 ал.2 от НМЕ в никакъв
случай не трябва да се разбират само "битови" потребности, т. е.
свързани единствено с хранене, хигиенни навици и т. н., а означава всякакви
потребности на лицето, водещи до повишаване качеството му на живот и социална
интеграция, в т. ч. придвижване извън дома с или без обществен транспорт,
пазаруване, посещаване на учреждения и др., които обаче жалбоподателката,
предвид здравословното си състояние, не е в състояние сама да задоволи. В тази
връзка от даденото обяснение от вещото лице в открито съдебно заседание по
изслушване на СМЕ по категоричен начин се установи, че жалбоподателката не може
да вижда на повече от 5 метра, което оборва аргумента на ТЕЛК, възприет и от
НЕЛК, че лицето може да се обслужва само и не му се полага чужда помощ, в
смисъла, вложен в чл.68 ал.2 от НМЕ.
Съобразно чл.62 от приложимата към момента
на издаване на оспореното решение редакция на Наредба за медицинската
експертиза - видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на
заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна
клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни
и функционални изследвания. Позовавайки се формално на възможността на чл.50
ал.1 от ПУОРОМЕ за издаване на решение въз основа на документи,
административният орган нарушава един от най-съществените принципи на
административното производство, а именно този на чл.9 ал.2 от АПК да установи
обективната истина, чрез правилата на служебното начало, като събира всички
необходими доказателства, дори и когато липсва искане за това. Този формализъм
нарушава съществено правата на засегнатите лица, които следва да бъдат
подпомагани поради страданията, причинени им от болестите, от които страдат, и
влияе косвено върху правилното реализиране на социалната политика на държавата.
От гореизложеното се налага изводът, че
обжалваното ЕР на НЕЛК в тази част е издадено без да се съобразят всички факти
и обстоятелства от значение за случая и без да са използвани всички
административно-производствени възможности, дадени от приложимите нормативни
актове – ЗЗдр, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, за прецизиране и правилно на решаване на
въпроса – дали при определената пожизнено 94 % ВСУ, жалбоподателката се нуждае
и от чужда помощ или не. С оглед на това съдът приема, че ЕР на НЕЛК в тази
част е незаконосъобразно, а жалбата се явява основателна.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че
жалбата се явява
частично основателна. Обжалваният административен акт в частта, с която е
определено без чужда помощ на жалбоподателката следва да бъде отменен като
незаконосъобразен. Преписката на основание чл.173 ал.2 предл.2 от АПК следва да
бъде върната на НЕЛК – София, Специализиран състав по Нервни, Очни болести и
ССЗ, за ново произнасяне относно необходимостта на жалбоподателката от чужда
помощ, като при това следва да се направи мотивирана преценка в състояние ли е
лицето да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си
потребности.
В останалата част жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, разноски в
полза на жалбоподателката не следва да бъдат присъдени, тъй като не се
претендират.
С Определение от 06.12.2023 г. по
настоящото дело жалбоподателката С.Н.С. на основание чл.83 ал.2 от ГПК във вр.
с чл.144 от АПК е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по
адм.д.№270/2023 г. по описа на АдмС град Шумен. Тъй като жалбоподателката е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83 ал.2 от ГПК, то предвид изхода на спора и на основание
чл.78 ал.6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Административен съд град Шумен направените от съда разноски в размер
на 300.00 лева, представляващи заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещото лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.С. с настоящ адрес ***, Експертно
решение №91607/11.09.2023 г. на Специализиран състав по Нервни, Очни болести и
ССЗ на НЕЛК град София, с което е потвърдено ЕР №91381 от 18.05.2023 г. на ТЕЛК
- I състав към „МБАЛ Шумен“ АД град Шумен, в
частта, с която е определено без чужда помощ на С.Н.С..
ВРЪЩА
преписката в тази част на Специализиран
състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК град София за произнасяне
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Н.С. с настоящ адрес ***, против Експертно решение
№91607/11.09.2023 г. на Специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на
НЕЛК град София, в останалата част.
ОСЪЖДА
НЕЛК град София да заплати по сметка на
Административен съд град Шумен сумата в размер на 300.00 /триста лева/ лв., представляващи
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: