№ 23774
гр. София, 31.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110103213 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искови молби с вх. №№ 18305/20.01.2025 г.,
18316/20.01.2025 г. и 18313/20.01.2025 г. на Р.Д.К (при изписване на името на
ищцата в мотивите на актовете си съдът ще използва стандартните
правописни правила на българския език) срещу „Ф.“ ЕООД, с която са
предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищцата
съответно:
1. 5 лева (частично от 505,02 лева) – платени без основание въз основа
на Договор за потребителски кредит № *************** г.;
2. 5 лева (частично от 606 лева) – платени без основание въз основа на
Договор за потребителски кредит № **************** г., и
3. 5 лева (частично от 505,02 лева) – платени без основание въз основа
на Договор за потребителски кредит № ************* г. –
вземания за платеното от А.Н.И А.Н.И – длъжница на ответника по
трите договора, въз основа на недействителните договори, като вземанията на
последната били прехвърлени на ищцата с договори за прехвърляне на
вземания (цесия) от 03.10.2024 г.
Ищецът твърди, че нейна праводателка – кредитополучателката по трите
описани договора А.Н.И сключила с ответника описаните договори за кредит,
по които получила съответно 500 лева, 600 лева и 500 лева, със задължение да
ги върне в срок от 6 месеца от сключване на договора, като заплати
възнаградителна лихва. В договорите бил посочен годишен процент на
разходите (ГПР) съответно 46,13 %, 0 % и 46,15 %. В чл. 11 от договора обаче
имало изискване в 7-дневен срок от сключването му ищцата да предостави
обезпечение чрез осигуряване на застраховка в полза на кредитополучателката
или поръчител, които има постоянни трудови доходи в посочен размер и
отговаря на други изисквания, като ако това не бъде направено
кредитополучателката дължала неустойка съответно 505,02 лева по първия и
1
третия договор, и 606 лева – по втория. Излага доводи, че тъй като тази
неустойка на практика е условие за сключване на договора, същата следва да
се приеме за разход по кредита, от който да се изчислява ГПР, но това не е
направено, поради което посоченият в договорите ГПР е грешен, и
следователно договорите са нищожни поради липса на реквизит. Поддържа, че
кредитополучателката изплатила всичките си задължения по договорите, вкл.
и неустойките. След това на 03.10.2024 г. последната прехвърлила с договор
вземанията си на ищцата, която сега претендира вземанията като частични по
делото. Претендира и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника - „Ф.“ ЕООД,
с който предявеният иск се оспорва, като се твърди злоупотреба с право,
защото имало десетки дела във връзка с други договори на същата
кредитополучателка, както и се поддържа, че исковете са неоснователни.
Поддържа се, че договорите са недействителни, неустойките били свободно
договорени при знание на кредитополучателите, като обезпечавали правно
защитими интереси на дружеството от обезпечаване на вземанията му. ГПР не
следвало да се изчислява от разходи за неизпълнение на договора, поради
което бил правилно посочен и договорите били недействителни. Освен това
кредитополучателката вместо да упражни правото си на отказ няколко дена
след сключване на договорите за кредит била върнала съответно 600 лева, 720
лева и 600 лева, като въобще не възразила при плащането срещу
действителността на договорите, което също било белег на злоупотреба. Иска
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 , предл. първо ЗЗД; чл. 22,
ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че между ответника и А.Н.И са сключени описаните в
първия абзац три договора за потребителски кредит, като по първия е
получила 500 лева и е посочен ГПР 46,13 %, по втория е получила 600 лева и е
посочен ГПР 0 %, а по третия е получила 500 лева и е посочен ГПР 46,15 %;
че в чл. 11 от договорите за кредит е предвидено задължение в 7-дневен срок
от сключване на договора кредитополучателката да обезпечи кредитите с
поръчител, който отговаря на условия за доходи и стабилна трудова заетост,
или със застраховка в полза на ответника, а ако не изпълни това дължи
неустойка в размер на 505,02 лева по първия и третия договор, и 606 лева – по
втория; че по първия договор кредитополучателката е заплатила на ответника
600 лева, по втория – 720 лева, и по третия – 600 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
2
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: поисканите от ищцата експертизи, задължаване на
ответника да представи кредитно досие и искания за справки от Централния
кредитен регистър, тъй като същите не са необходими за правилно
разрешаване на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от трите отговора на исковите молби и приложенията към тях
да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 3213 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 18
юни 2025 г. от 15:20 часа, за която дата и час да се призоват страните по
електронни канали (вж. по-долу).
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени от съда по реда на чл. 213 ГПК
искове за възстановяване на частен правоприемник на платилата на платени
без основание суми поради нищожност на договори за потребителски кредит,
равни на лихви и неустойки по тях, с правна квалификация чл. 34 ЗЗД във
връзка с чл. 26, ал. 1 , предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПКр.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че на ищцата са прехвърлени
с договори, за които първоначалната кредитополучателка е уведомила
ответника, вземания, които следват от доказано от ищцата плащане в повече
от главницата по сключени от праводателката договори за кредит с
ответника, както и ако се установи, че посоченият в тези договори годишен
процент на разходите не отговаря на действителния такъв според формулата в
приложението към ЗПКр.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че между ответника и А.Н.И са сключени
описаните в първия абзац три договора за потребителски кредит, като по
първия е получила 500 лева и е посочен ГПР 46,13 %, по втория е получила
600 лева и е посочен ГПР 0 %, а по третия е получила 500 лева и е посочен
ГПР 46,15 %; че в чл. 11 от договорите за кредит е предвидено задължение в 7-
дневен срок от сключване на договора кредитополучателката да обезпечи
кредитите с поръчител, който отговаря на условия за доходи и стабилна
трудова заетост, или със застраховка в полза на ответника, а ако не изпълни
това дължи неустойка в размер на 505,02 лева по първия и третия договор, и
606 лева – по втория; че по първия договор кредитополучателката е заплатила
на ответника 600 лева, по втория – 720 лева, и по третия – 600 лева.
УКАЗВА на ищцата, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
3
да установи: договор за прехвърляне на вземания за платеното от
първоначалната длъжница по трите договора за кредит на ищцата; че
ответникът е уведомен от първоначалната кредитополучателка за
извършеното прехвърляне на вземания.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата, че НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА за това, че вземанията на първоначалната длъжница по
Договор за потребителски кредит ************* г. са прехвърлени на ищцата,
както и че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: правилно изчисляване на посочения в текста на трите договора за
кредит ГПР според правилата на закона.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговорите на исковите молби
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК останалите
доказателствени искания на ищцата.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – Р. Д. К. че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните на адресите на
електронната им поща, а на адвоката на ищеца – и чрез ЕПЕП!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5