Р Е Ш Е Н И Е
гр.София , ………….. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XIV
въззивен наказателен състав, в публично
заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря Б. Гешева и в
присъствието на прокурора Красимир Кирилов като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.ч.д.№ 4 685 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по
протест на прокурор при СРП срещу
определение от 08.10.2019г., постановено по НЧД № 11 559/19г. по описа на СРС,
НО, 129 състав, с което съдът, на основание чл.69, ал.2, вр.чл.68, ал.1 от НК е освободил отчасти в размер на 4 (
четири) месеца „ лишаване от свобода“ осъдения А.Б.П. от изтърпяване на
наложеното наказание по НОХД № 29 987/2015г. на СРС и е привел в
изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от НК остатъка от 4 ( четири ) месеца
„лишаване от свобода“ по посоченото наказание при първоначален общ режим на
изтърпяване. Приспаднал е времето, през което осъдения П. е бил задържан по делото, считано от
30.09.2015г. до 15.01.2016г.
С протеста се изразява недоволство от 1.
Състава на съда и 2. От неговото процедиране. По отношение на първото основание
прокурорът намира, че съставът на съда е незаконен, тъй като е разгледал делото
еднолично, а не според тежестта на обвинението по см. на чл. 28, ал.1 ,т. 2 от НПК, с което счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение. На второ
място се оспорва частичното освобождаване на П. от изтърпяване на наложеното му
наказание „ лишаване от свобода“, като се счита, че не следва да бъде прилагана
поощрителната разпоредба на чл. 69, ал.2 от НК, а да бъде приведено в
изпълнение цялото наложено му наказание от 8 (осем) месеца. Прави се искане за
отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно
– за неговото изменение като бъде приведено в изпълнение цялото наложено на П.
наказание по НОХД № 29 987/2015г.
на СРС.
В съдебно заседание прокурорът от
СГП поддържа протеста по изложените в него основания.
Защитникът на осъдения – адв.С. -
Р. моли съда да остави без уважения депозирания протест, като намира
определението на СРС за законосъобразно.
Производството пред въззивната
инстанция се развива в отсъствие на осъдения П. на основание чл. 269,ал.3, т.1
и т.2 от НПК.
Съдът, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение,
намира за установено следното:
А.Б.П. е
осъждан 4 пъти, както следва:
-с определение на СРС, влязло в
сила на 17.02.2015г., по НОХД № 21 027/2013г. на СРС, за престъпление по чл.354а,
ал.3,т.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 от НК, извършено на 11.06.2013г., за което му е
наложено наказание „пробация“ за срок от 8 ( осем) месеца;
-с присъда на СРС, влязла в сила на 30.01.2016г., по НОХД № 20 987/2015г. на
СРС, за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1, вр. чл. 63, ал.1,т.3 от НК,
извършено на 29.09.2015г., за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 ( осем) месеца, изпълнението на което е отложено за срок
от 3 ( три) години на осн. чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК;
С определение на СРС по НЧД №
2599/2018г. в сила от 01.08.2018г. осъденият П. е освободен изцяло на осн. чл.
69, ал.2 от НК от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №
20 987/2015г. на СРС.
-с определение на СРС, влязло в
сила на 24.01.2018г., по НОХД № 18 237/2017г. на СРС, за престъпление по
чл.194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1
от НК, извършено на 17.09.2017г., за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 5 ( пет) месеца при първоначален общ режим;
- с определение на СРС, влязло в
сила на 19.06.2019г., по НОХД № 9914/2019г. на СРС, за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, извършено на 27.10.2018г., за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 8 ( осем) месеца при първоначален строг режим.
Настоящото
производство е образувано по предложение на СРП, с което се иска да бъде
приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наказанието от 8 ( осем)
месеца „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 20 987/2015г. на СРС,
като прокурорът основава искането си на последното по време ( по НОХД № 18
237/2017г. на СРС) осъждане на П..
С атакуваното определение СРС,
НО, 129 с-в ( както бе посочено по-горе) частично е уважил искането на СРП,
като е заседавал в състав от един съдия. По делото не се спори, че в такъв
състав ( едноличен) СРС е одобрил споразумение за решаване на делото по НОХД №
9914/2019г. на СРС.
При така изложеното от фактическа
страна, СРС, НО, ХІV въззивен състав намира от правна страна следното:
Протестът на СРП е неоснователен
както по отношение на процесуалното оплакване, така и относно приложението на
материалния закон.
На първо място следва да бъде обсъдено
твърдението на СРП за наличие на незаконен състав на първата инстанция.
Съгласно чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК „съдът“ се произнася с определение налице
ли са условията на чл. 68, 69, 69а и чл.70,ал.7 от НК. Оспорен във въззивния частен протест е едноличния
съдебен състав, който се е произнесъл по последното по време ( по НОХД №
9914/2019г. на СРС) влязло в сила определение, а същият е бил едноличен по
силата на чл. 382, ал.2 от НПК, т.е. към момента на одобряване на
споразумението същият е бил законоустановения такъв. Според прокурора,
първоинстанционният съдебен състав,
произнасящ се по реда на чл. 306, ал.1 от НПК следва да бъде определян по реда
на чл. 28, ал.1 от НПК, който в случая и тъй като се касае за престъпление по
чл. 354а, ал.3 от НК е следвало да бъде от 1 съдия и 2 съдебни заседатели. Това
становище не се споделя от настоящия съдебен състав. В хипотеза, в който поради
наличието на диференцирана процедура съставът на съда е различен от общо
определяния по реда чл. 28, ал.1 от НПК, именно той е и компетентен да се
произнесе и по реда на чл. 306, ал.1 от НПК. Освен подчинено на правилата на
логиката, това разбиране намира опора в НПК – чл. 383, ал.2 и ал.3 от НПК, според
които след одобреното споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда,
по реда на чл. 306, т.1 и т.3 от НПК „съдът“ определя както общо наказание на
осъдения, така и се произнася по изтърпяването от негова страна на отложеното
наказание. Тези действия на „съда“ не са обвързани от период от време, т.е. е
възможно ( както и правилото за процесуална икономия налага) да бъдат извършени
в същото съдебно заседание, но в отделно развило се производство по чл. 306,
ал.1 от НПК, като съдебния акт в това производство ( за разлика от
определението за одобряване на споразумението – чл. 382, ал.9 от НПК) е
обжалваем по силата на чл. 306, ал.3 от НПК. Казано по друг начин именно съдът
( едноличен по силата на чл. 382, ал.2
от НПК и в този смисъл в законен състав) при незабавно произнасяне след
одобряване на споразумението по реда на чл. 383, ал.2 и ал.3, вр. чл. 306,
ал.1,т.1 и т.3 от НПК е оправомощен да
реши посочените въпроси, като да се приеме различен съдебен състав ( определян
по реда на чл. 28, ал.1 от НПК) при последващо във времето произнасяне по
същите въпроси е логически и правен нонсенс. В този смисъл и оспорването на
законността на съдебния състав е неоснователно.
Неоснователно е твърдението за
неправилно приложение на материалния закон - чл. 69, ал.2 от НК – от страна на
СРС. За да постанови освобождаване на осъдения П. частично ( за ½ от наложеното му
наказание „ лишаване от свобода“ по НОХД № 20 987/2015г. на СРС)
първоинстанционният съд е приел, че наказателната репресия „ следва да градира
поетапно“, който извод се споделя от СГС – на П. са налагани като пълнолетен
ефективни наказания „ лишаване от свобода“, който той е изтърпял, поради което
и не се налага изцяло да търпи и отложеното му за извършеното като непълнолетен
наказание от 8 ( осем) месеца „ лишаване от свобода“, а е достатъчно и
оправдано за изпълнение на целите по чл. 36, ал.1 от НК да бъде постановено
ефективното изпълнение на половината от наказанието – 4 ( четири) месеца „
лишаване от свобода“ при първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал.1, т.3от ЗИНЗС. Законосъобразно е приложен и чл.
59, ал.1 от НК, като е приспаднато времето на задържането на П. по
наказателното производство по НОХД № 20 987/2015г. на СРС.
По изложените съображения
атакуваното определение на СРС, 129 с-в следва да бъде потвърдено в неговата
цялост.
Водeн от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 08.10.2019г.,
постановено по НЧД № 11 559/19г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 129
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.