№ 290
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е.Й.К.
като разгледа докладваното от Е.Й.К. Административно наказателно дело №
20231110204656 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Х. А. ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ №23-4332-001189/02.02.2023 г., издадено от началник
група, отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Б. Х. А. ЕГН **********,
предвид съставен му на 17.01.2023 г. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA Акт №750405, за това, че на 16.01.2023 г.,
около 22.00 ч., в гр.София, на ул.“Околовръстен път“, с посока на движение
към бул. „Ал. Пушкин“, управлява лек автомобил марка „..“ с рег. № .., като
на пътен възел (ръкава) към бул. „България“, поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокра настилка), се отклонява
в дясно по посока на движението и самокатастрофира в еластична мантинела,
след което се преобръща на платното за движение, с което виновно нарушил
чл.20,ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,
ал.2,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 лева.
В АУАН е вписано, че нарушението е извършено в 22.30 ч., а в
1
констативния протокол и в скицата – че е извършено в 22,00 ч.
В законовопредвидения срок Б. Х. А. депозирал пред
административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в
което е написано, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на
действителното положение, като е направено твърдение, че той, в отразеното
време и на отразеното място, не е управлявал автомобила с несъобразена
скорост и по мокра настилка, и няма вина, че автомобилът станал
неуправляем, заради хлъзгавия път, независимо, че на посочената дата и дни
преди нея не е валяло, като преди мястото на ПТП не е имало пътни знаци за
хлъзгав участък и за намаляване на скоростта под допустимата при мокър
асфалт, и пътната настилка била изтрита, стопанисващият пътя не бил
изпълнил задължението си за обработване и третиране на пътната повърхност
против хлъзгавост.
Недоволен от НП и наложената с него глоба Б. Х. А. го обжалвал чрез
административнонаказващия орган пред СРС, като в жалбата са повторени
доводите, изложени във възражението и е направено искане НП да бъде
отменено и да бъдат присъдени направените разноски във връзка с
обжалването на същото.
Жалбоподателят Б. Х. А. редовно призован за съдебните заседания, не
се явява.
Явява се упълномощеният му защитник – адв.Я. С., който пледира
обжалваното НП да бъде отменено, по съображенията, изложени в жалбата
срещу същото, като обръща внимание и на събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, съгласно които на мястото на пътен възел
от Околовръстен път към бул.“България“ в посока към бул.“Ал. Пушкин“
липсват пътни знаци, които да указват на водачите с каква скорост следва да
навлязат в отклонението, както и че при определени метеорологични условия
следва да коригират скоростта на движение и поведението си при управление
на МПС, съобразно пътната обстановка, въз основа на които адв.С. счита, че
водачът е бил лишен от възможност да съобрази поведението си с
2
конкретните условия и за него е имало само задължение да спазва общите
правила по ЗДвП. Според адв.С. липсва и съответствие между текстовото
изложение на описаното нарушение и дадената му цифрова квалификация,
което препятства възможността на наказаното лице да разбере за какво
нарушение е ангажирана отговорността му. Претендират се разноски и се
представя списък на такива.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, не
взема становище по жалбата, не ангажира доказателства.
При проведения разпит на актосъставителя Т. Л. Д., и на свидетеля по
акта Е. С. А., всеки от тях, след предявяване, на основание чл.284 от НПК, на
АУАН, казва, че при изпълнение на служебните си задължения са посетили
местопроизшествието по подаден сигнал за ПТП на посоченото място И Д., и
А. не могат да кажат дали е имало пътни знаци на мястото, но заявяват, че
пътното платно / времето тогава е било мокро, което, както и
характеристиките на пътя /остър завой/, са довели до преценката, че водачът
е управлявал автомобила с несъобразена скорост.
По делото са приложени: Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №32/16.01.2023 г. /в копие/ със скица към него /в оригинал/; Сведение от
Б. Х. А. от 16.01.2023 г. /в оригинал/; Справка от КАТ /картон на водача/
относно извършени от Б. Х. А. нарушения на ЗДвП и наложени за тях
санкции; докладни записки от 16.01.2023 г. /в оригинал/ от В. Николов и от
В. Иванов до началника на О „ПП“-СДВР; Справка от Столична община във
връзка с местопроизшествието – без данни за същото към 16.01.2023 г., около
22.00 ч.- 22.30 ч. да са извършвани дейности по зимно почистване, поради
липса на снеговалеж и без данни за третиране против заледяване и хлъзгане,
изпратена схема за организация на движението с хоризонтална и вертикална
пътна маркировка към 16.01.2023 г.; Заповеди относно компетентността на
актосъставителя и административно наказващия орган.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с
3
необходимата категоричност, че на 16.01.2023 г., около 22.00 ч., Б. Х. А.
управлявал в гр.София, на ул.“Околовръстен път“, с посока на движение към
бул. „Ал. Пушкин“, лек автомобил марка „..“ с рег. № .., в който като пътник
пътувал Н.Й.Г.. При пътен възел (ръкава) към бул. „България“, където пътят
правел остър завой и пътната настилка била мокра /мокър асфалт/, скоростта
от 50 км./ч., с която Б. Х. А. управлявал автомобила, макар и в границите на
допустимата, се оказала несъобразена с горепосочените пътните условия, той
изгубил контрол върху автомобила, който станал неуправляем, и въпреки
усилията на Б. Х. А. да го овладее, лекият автомобил се отклонил в дясно по
посока на движението и самокатастрофирал в еластичната мантинела
/метална предпазна ограда/, след което се преобърнал по таван на пътя. За
така реализираното от Б. Х. А. ПТП бил подаден сигнал и на
местопроизшествието пристигнали полицейски служители при О „ПП”-
СДВР, които му извършили проби с технически средства за употреба на
алкохол и наркотични вещества, резултатите от които били отрицателни. С
екип на Спешна помощ Н.Й.Г. бил откаран във ВМА, който, след преглед и
обработване на разкъсно-контузната рана на главата, бил освободен от
болничното заведение. Б. Х. А. дал писмено сведение за случилото се. За
ПТП бил изготвен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№32/16.01.2023 г. със скица към него. Въз основа на така събраните
материали било преценено, че той е извършил административно нарушение
по ЗДвП, за които на 17.01.2023 г. му бил съставен АУАН, срещу който
същият депозирал пред административнонаказващия орган писмено
възражение, което последният преценил за неоснователно. Въз основа на
АУАН му било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Б. Х. А.
получил на 27.02.2023 г. и го обжалвал на 10.03.2023 г.
Приетата фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства
/показанията на актосъставителя актосъставителя Т. Л. Д. и на свидетеля по
акта Е. С. А., които макар и кратки, са ясни и непротиворечиви/ и писмени
доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на
делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени
4
относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция
помежду им.
Вярно е, че в различните документи часът на нарушението е посочен по
2 начина – 22.00 и 22.30 ч., което обаче, по преценката на този съдебен
състав, не внася никаква неяснота относно фактическите обстоятелства.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо
интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при
спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на
закона. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата
обстановка отразява вярно действителната такава. Съдебният състав е
категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по
делото, които кредитира, че от обективна страна жалбоподателят Б. Х. А. е
извършил така описаното в НП нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП, тъй като
той, в посоченото време и на посоченото място, е управлявал лекия
5
автомобил марка „..“ с рег. № .. със скорост, която макар и да е била
разрешена, се е оказала несъобразена с конкретните пътните условия /остър
завой и мокра пътна настилка/, още повече с оглед особеностите на самото
МПС /както Б. Х. А. е отразил в жалбата „Управляваното МПС е модел,
задвижван изцяло с електрически двигател, което дава по-различна
устойчивост на мокра настилка в завой…“/, поради което и е реализирал
посоченото ПТП. Като водач Б. Х. А. е следвало да управлява автомобила
при съобразяване на пътните условия, и всички други обстоятелства във
връзка с движението по пътищата, за да може да спре при всяка възникнала
или създадена опасност за движението.
От субективна страна нарушението е извършено от Б. Х. А. виновно.
Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати
ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При
служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се
установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание,
тъй като съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и на материалния закон, които да са довели до
накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в
т.ч. и относно правото му на защита. Описаното в НП /и АУАН/ нарушение
съдържа всички необходими обективни фактически елементи и субективни
такива от състава на същото – както като словесно/текстово описание, така и
като цифрова квалификация. Наложеното за същото административно
наказание е в нормативно посочения размер.
Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са
приложените по делото заповеди на министъра на МВР
По горепосочените съображения НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
6
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид постановеното настоящо решение, направеното от
процесуалния представител на жалбоподателя - от адв.С. искане за
присъждане на разноските по делото, съдът преценява, че то следва да бъде
оставено без уважение, като неоснователно, поради което и не го уважава, а
постановява Б. Х. А. да плати в полза на държавата, по сметка на СРС,
направените от Съда разноски в размер общо на 54,00 /петдесет и четири/
лева - платени, на основание чл.122,ал.1 от НПК, пътни разноски на
свидетелите Т. Л. Д. и Е. С. А., като съдът уведомява Б. Х. А., че за издаване
на изпълнителен лист се дължи и 5,00 /пет/ лева държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
001189/02.02.2023 г., издадено от началник група, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, против Б. Х. А. ЕГН **********, за това, че на 16.01.2023 г., около
22.00 ч., в гр.София, на ул.“Околовръстен път“, с посока на движение към
бул. „Ал. Пушкин“, управлява лек автомобил марка „..“ с рег. № .., като на
пътен възел (ръкава) към бул. „България“, поради движение с несъобразена
скорост със състоянието на пътя (мокра настилка), се отклонява в дясно по
посока на движението и самокатастрофира в еластична мантинела, след което
се преобръща на платното за движение, с което виновно нарушил чл.20,ал.2
от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2,пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8