№ 5187
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217124 по описа за 2021
годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "ххххххх" ООД, ЕИК хххххххх, чрез
законния му представител - Камен Попов, против Наказателно постановление
№ 23-003322/21.09.2020г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по
труда Софийска област", с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1
500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2
КТ.
Недоволно от наказателното постановление, санкционираното
юридическо лице го атакува чрез законния си представител със срочно
подадена жалба с искане за отмяната му. В жалбата се излагат съображения,
че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при
неправилно установена фактическа обстановка. Сочи се, че дружеството -
въззивник не е осъществило нарушението, за което е санкционирано, тъй като
установеното в обекта лице е служител на друго юридическо лице, което по
силата на сключен договор извършва почистването на обекта.
Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с
Решение № 7242/03.12.2021г. по КНАХД № 9817/2021г. на АССГ, XVII
касационен състав, е било отменено Решение от 11.09.2021г., постановено по
НАХД № 13648/2020г. по описа на СРС, НО, 18 състав и делото е върнато за
1
ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от
адв. И. С., която пледира наказателното постановление да бъде отменено по
доводите в жалбата.
Наказващият орган Директор на Дирекция „Инспекция по труда -
София - област", редовно уведомен, се представлява от юрк. И. Иванов, който
пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че
извършването на нарушението е доказано от събраните доказателства.
Твърденията на въззивника намира за недоказани. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"ххххххх" ООД, ЕИК хххххххх, е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България, със седалище и адрес на управление /от
04.04.2022г./ гр. София, район "ххххххх", площад "ххххххх" № 2, с управител
К.С.П.
На 23.07.2020г. служители на Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", сред които и свидетелката С. Ц. Д. - главен инспектор при
ДИТСО, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и
ЗЗБУТ в обект на контрол - СПА и фитнес център, находящ се в гр. София,
ул. "хххххххх" № 38, стопанисван от дружеството - въззивник. На място в
обекта на контрол служителите на ДИТСО заварили са полага труд като
хигиенист лицето Н. П. К., ЕГН **********. К. била облечена с работно
облекло и носела хигиенни материали, за да извършва дейността си - моп и
почистващи материали. Проверяващите я заварили да почиства тоалетните,
намиращи се вдясно от входната врата на първия етаж на обекта.
Инспекторите от ДИТСО предоставили на К. декларация, която тя попълнила
саморъчно на маса до рецепцията и в която посочила, че работи от две
седмици в "ххххххх" ООД на длъжност "хигиенист" в обект в гр. София, ул.
"хххххххх" № 38, с работно време от 09:00 до 14:00 часа, почивки в работния
ден - 30 минути, почивни дни събота и неделя и трудово възнаграждение -
110, 00 лева. В декларацията К. посочила и че не е получила екземпляр от
сключен писмен трудов договор и копие на хартиен носител на заверено
уведомление, регистрирано в ТД на НАП. На "ххххххх" ООД била връчена
призовка на основание чл. 45 ал. 1 АПК на 27.07.2020г. законният или
упълномощен представител на дружеството да се яви в сградата на ДИТСО и
да представи посочени в призовката документи, сред които и трудовите
досиета на работещите в обекта.
Проверката продължила по документи на 27.07.2020г. в сградата на
2
ДИТСО, където се явил упълномощен представител на жалбоподателя. При
проверката по документи не бил представен писмен трудов договор, сключен
между Н. П. К. и работодател "ххххххх" ООД. Била извършена и проверка за
сключени трудови договори с Н. П. К. и било установено, че К. има сключен
трудов договор с "хххххххххх" ООД, но не и със "ххххххх" ООД. За
резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка №
ПР2020588/27.07.2020г.
На 27.07.2020г. в присъствието на един свидетел - К.И.К., и на
упълномощен представител на жалбоподателя - А.Д., свидетелката С. Д.
съставила АУАН № 23-003322/27.07.2020г., с който повдигнала против
"ххххххх" ООД административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
61 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ, извършено на 23.07.2020г. - затова, че дружеството
- жалбоподател не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила с
Н. П. К. като трудови правоотношения като сключи трудов договор преди
постъпването й на работа. Актът бил подписан от свидетелката Д., от
свидетеля и от упълномощения представител на дружеството - жалбоподател,
на когото бил предявен за запознаване и му бил връчен препис. При съставяне
на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не били направени
възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 21.09.2020г. инж. ЕкатерИ.
Асенова - директор на ДИТСО издала обжалваното НП № 23-
003322/21.09.2020г., с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ наложила на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 1 500, 00
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката С. Д., писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: извлечение от
ТРРЮЛНЦ по партидата на "ххххххх" ООД, ЕИК хххххххх, декларация от
23.07.2020г. от Н. П. К., призовка на основание чл. 45 ал. 1 АПК, протокол за
извършена проверка № ПР2020588/27.07.2020г., АУАН № 23-
003322/27.07.2020г., НП № 23-003322/21.09.2020г., справка за трудови
договори на лице Н. П. К., пълномощно, заповед № З – 0058/11.02.2014г.,
заповед № З – 0025/08.01.2019г., заповед № З – 0024/08.01.2019г. – и трите на
изпълнителния директор на ИАГИТ.
Съдът се довери изцяло на показанията на свидетелката С. Д., която е
извършила проверката на място в обекта на контрол и впоследствие - по
документи, на дружеството – жалбоподател. Показанията й са детайлни,
логични, последователни и изцяло кореспондират на писмените
доказателства. Свидетелката съобщава пред съда, че при посещението на
контролните органи Н. К. е била облечена с работно облекло, носела е
почистващи материали, както и че проверяващите са я заварили да полага
3
труд като почиства тоалетните на първия етаж в обекта. От показанията на
свидетелката Д. се установяват и обстоятелствата, при които Н. К. е
попълнила предоставената й от проверяващите декларация – саморъчно, без
колебания и без да пита други лица в обекта кой е работодателят й.
Показанията на свидетелката С. Д. кореспондират и на писмените
доказателства, като от извлечението от извършена проверка за сключени
трудови договори по лице се установява, че към дата 27.07.2020г. Н. П. К. не
е имала сключен трудов договор със „ххххххх“ ООД, а единствено с
дружество с наименование "хххххххххх" ООД /съгласно посочения в
справката ЕИК на работодател/.
Съдът цени и писмените доказателства, които напълно съответстват на
гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
дружеството - жалбоподател е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на АУАН № 23-003322/27.07.2020г., който е съставен
от компетентен орган, в рамките на материалната му и териториална
компетентност. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на
трудовото законодателство се съставят от държавни контролни органи,
каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по труда" и
нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област“, чийто служител е главен инспектор С. Д., съставила акта.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган. Съгласно заповед от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание
чл.416, ал.5 от КТ, директорите на съответните териториални инспекции по
труда са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция. Като
писмено доказателство по делото е приета Заповед № З – 0025/08.01.2019г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ, издадена на основание чл. 6 ал. 2 т. 14
4
от Устройствения правилник на ИА ГИТ / в сила от 29.01.2014 г., приет с
ПМС № 2 от 13.01.2014 г., отм. ДВ. бр.81 от 11 октомври 2022г./, с която е
разширен териториалния обхват на контролна дейност на служителите в ДИТ
СО, като в него са включени райони в Голяма Столична общИ., сред които и
район Красно село, където се сочи да е извършено нарушението.
По изложените съображения и предвид задължителните за настоящата
инстанция указания по тълкуването на закона /чл. 224 АПК/, дадени с
Решение № 7242/03.12.2021г. по КНАХД № 9817/2021г. на АССГ, XVII
касационен състав, съдът приема, че АУАН и НП са издадени от органи,
разполагащи с материална и териториална компетентност.
АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН срокове.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
един свидетел, който е участвал при извършване на проверката /видно от
протокол за извършена проверка № ПР2020588/27.07.2020г./ и респективно -
при установяване на нарушението. Актът е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, предявен му е за запознаване и
му е връчен препис.
Както АУАН, така и НП, имат предвиденото съответно в чл. 42 ал. 1 и
чл. 57 ал. 1 ЗАНН съдържание. По надлежен начин и при пълна идентичност
както в АУАН, така и в НП, са описани както нарушението, така и
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на дата на
извършването му и на нарушената законова разпоредба.
От събраните доказателства се установява, че дружеството –
жалбоподател е нарушило чл. 61 ал. 1 КТ вр. чл. 1 ал. 2 КТ. Разпоредбата на
чл. 1 ал. 2 КТ предвижда, че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 61 ал. 1 КТ
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. От показанията на свидетелката
С. Д. и от писмените доказателства - декларация от Н. К. от 23.07.2020г. и
справка за сключени трудови договори се установява, че на 23.07.2020г. К. е
полагала труд като хигиенист в обект на контрол – СПА и фитнес център,
находящ се в гр. София, ул. „хххххххх“ № 38, стопанисван от жалбоподателя,
5
като преди постъпването й на работа между Н. К. и „ххххххх“ ООД не е бил
сключен трудов договор.
Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са
посочени в чл.66 КТ. Решаващо значение за определяне характера на
договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната
дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по чл.258 – 269
ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При
трудовия договор се дължи престиране на работна сила в рамките на
определено работно време за изпълнение на определена трайно
осъществявана работа. По гражданския договор се дължи т.нар. овеществен
труд - постигане на определен трудов резултат. При трудовия договор
работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя - на
установен трудов ред и трудова дисциплИ., докато при гражданския договор
изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само «изработване на
нещо» - на уговорения резултат.
В случая от събраните доказателства – както гласни, така и писмени,
се установява, че правоотношението, възникнало между „ххххххх“ ООД и Н.
К., е трудово. От попълнената от К. декларация се установява, че тя е
изпълнявала длъжността "хигиенист", имала е определено работно място -
обект в град София, на ул. "хххххххх" № 38, както и определено работно
време от 09:00 часа до 14:00 часа. В случая се установяват трайност и
специфика на определени трудови функции, които са именно същественият
елемент на правоотношението, възникнало между "ххххххх" ООД и Н. К.. За
разлика от гражданския договор в настоящия случай не е налице
самостоятелност при организацията на изпълнението на работата – уговорено
е работно време с определени почивки в рамките на работния ден и почивни
дни в работната седмица. К. не се е задължила да престира на въззивника
определен резултат, а е поела задължение да престира именно работна сила,
изпълнявайки длъжността „хигиенист“. Изпълнителят по договора не е
действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив -
работата е извършвана на място в самия обект на работодателя. Отново от
декларацията от 23.07.2020г. се установява и че дължимото на К.
възнаграждение не се определя в зависимост от изработеното, а е договорено
възнаграждение в размер на 110 лева месечно. Ето защо съдът намира, че се
касае именно за отношения по предоставяне на работна сила, които
6
работодателят е следвало да оформи като трудови, сключвайки трудов
договор с Н. К. преди постъпването й на работа. Като не е сторил това,
работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 61 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ, за
което нарушение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Не се споделят възраженията в жалбата за недоказаност на
нарушението. Действително, в съдебното следствие не са събрани писмени
доказателства, че К. саморъчно е попълнила предоставената й декларация, но
за същото обстоятелство са събрани гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелката Д., която заявява, че К. е попълнила
декларацията саморъчно и без никакво колебание и без указания от други
лица е посочила като свой работодател „ххххххх“ ООД. Възраженията на
въззивника, че почистването на обекта се е осъществявало от друго
юридическо лице по силата на сключен договор за почистване останаха
недоказани. На първо място, макар в производството по съдебен контрол на
наказателните постановления, да не е предвидена преклузия за събиране на
доказателства, съдът преценява тези доводи на въззивника и с оглед момента,
в който същите са наведени за първи път. От показанията на свидетелката Д.
и от материалите по административнонаказателната преписка се установява,
че такива доводи не са били направени нито при проверката на място в обекта
на контрол, нито впоследствие при проверката по документи, нито пък са
били представени доказателства в този смисъл. Такива аргументи не са
посочени и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН с възражения срещу АУАН, а са
направени за първи път едва с жалбата срещу наказателното постановление.
На следващо място логично е жалбоподателят да разполага с екземпляр от
договора за почистване на обекта /доколкото е страна по него/, но в съдебното
следствие не се представя такъв договор, подписан от страните, а единствено
бланкова форма на договор за абонаментно почистване, в която дори не е
посочена фирмата на възложителя, а единствено е посочен изпълнителя, като
представената бланка на договор не е подписана от нито една от страните по
договора. Най-сетне, от справката за сключени трудови договори се
установява, че към 27.07.2020г. К. е имала сключен трудов договор с
"хххххххххх" ООД /съгласно посочения в справката ЕИК на работодател/, а в
представената бланкова форма на договор като изпълнител е посочено друго
юридическо лице – „ххххххххххх“ ЕООД.
7
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Нарушението е извършено на 23.07.2020г., когато К. е полагала труд в
обекта, стопанисван от въззивника, без преди това между нея и "ххххххх"
ООД да е сключен трудов договор. Извършено е на мястото, където Н. К. е
била заварена да полага труд – в обект СПА и фитнес център, находящ се в
гр. София, ул. „хххххххх“ № 38.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. №
7/2010 г. на ВАС, специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
"маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В случая не са били
налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 415в КТ, тъй
като в ал. 2 от предметния й обхват изрично са изключени нарушенията на чл.
61, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414 ал. 3 КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В
случая на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3
КТ, който по аргумент от чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван.
Определеният минимален размер на имуществената санкция съдът прецени и
като съответен на обществената опасност на нарушението и на
жалбоподателя, за когото няма данни преди датата на нарушението да е бил
санкциониран за други сходни нарушения на трудовото законодателство.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
Право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият
орган, каквато претенция е заявена в съдебното заседание. Съгласно чл. 226
ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и
по разноските пред касационната инстанция. Като взе предвид, че
производството не се отличава с фактическа и правна сложност и че
производството пред АССГ е приключило в едно съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
8
заплати на наказващия орган за процесуално представителство пред
касационната инстанция следва да бъде определено в минималния размер по
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 80, 00
лева. Предвид броя на проведените съдебни заседания по НАХД №
17124/2021г. по описа на СРС, НО, 94 състав, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
наказващия орган за процесуално представителство пред настоящата
инстанция следва да бъде определено в размер на 100, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
003322/21.09.2020г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на "ххххххх" ООД,
ЕИК хххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 61 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН "ххххххх" ООД, ЕИК
хххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", адрес гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, сумата от 80,
00 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение в производството по
КНАХД № 9817/2021г. на АССГ, XVII касационен състав, както и сумата от
100, 00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение в производството по
НАХД № 17124/2021г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9