№ 14293
гр. С., 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110142142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД срещу Е.
С. А., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за установяване
дължимостта на вземания по договори за предоставяне на мобилни услуги.
Ищецът твърди, че между страните били сключени следните договори за
предоставяне на мобилни услуги: 1/ Договор за мобилни услуги № *** 06.01.2017 г. с
предоставен мобилен телефонен номер ***; 2/ Договор за мобилни услуги № **** и
Договор за лизинг от 20.04.2017 г. с предоставен телефонен мобилен номер **** и
мобилно устройство Telenor Smart 4G Blak, с Допълнително споразумение № **** от
09.10.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги относно мобилен номер ****;
3/ Договор за мобилни услуги № ***** от 06.02.2018 г. и Договор за лизинг от същата
дата с предоставен мобилен телефонен номер **** и мобилен телефонен апарат
Samsung Galaxy J3 2016 Black; 4/ Договор за мобилни услуги № **** от 28.03.2018 г. и
Договор за лизинг от същата дата с предоставен мобилен телефонен номер **** и
мобилен телефонен апарат Nokia 2 Black. Въз основа на така възникнали договорни
правоотношения ответникът потребявал предоставяните му от ищцовото дружество
мобилни услуги и устройства в периода от 15.02.2018 г. до 17.05.2018 г., но не
1
заплатил цената за същите, обективирана в издадени от дружеството фактури №
****/15.03.2018 г. на стойност 39,28 лева, № ***/18.03.2018 г. на стойност 50,91 лева,
№ ****/15.04.2018 г. на стойност 52,36 лева, № ****18.04.2018 г. на стойност 83,13
лева, № ****/15.05.2018 г. на стойност 50,56 лева, № ***/18.05.2018 г. на стойност
62,65 лева. Предвид незаплащането в срок на натрупаните задължения, били
предсрочно прекратени по вина на ответника договорите за мобилни услуги, при
условията на които били ползвани процесните номера *** и ****, поради което била
издадена и фактура № ****/15.07.2018 г. на стойност 265,83 лева, включваща
задължение в общ размер на 229,93 лева, представляваща неустойка за предсрочоното
прекратяване на договорите, и задължение в размер на 35,90 лева, представляващо
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното мобилно
устройство Telenor Smart 4G Blak. Поради неизпълнение на задължението за плащане
на месечните задължения, били прекратени и договорите относно мобилни номера
**** и ****, съответно – била издадена фактура № ****/18.07.2018 г. на стойност
681,17 лева, в която се включвали начислени неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 430,47 лева и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставените мобилни устройства Samsung Galaxy J3 2016 Black и Nokia 2
Black в общ размер на 250,70 лева. Ответникът не заплатил задълженията по описаните
фактури, което наложило подаването от страна на ищеца на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Във връзка с издадената такава по ч. гр. д. № 11145/2020 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, и постъпилото срещу нея възражение от ответника, за
ищеца съществувал интерес от установяване дължимостта на процесните вземания,
поради което моли, въз основа на изложените в исковата молба твърдения, предявените
искови претенции да бъдат уважени изцяло, като му бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Е. С. А. по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е назначен особен представител. С подадения
в законоустановения срок отговор същият излага твърдения за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се наличието на валидно възникнали облигационни
отношения между страните. Възразява срещу твърденията на ищеца, че описаните в
исковата молба мобилни услуги действително били предоставени и потребени от
ответницата, а в условията на евентуалност – че липсвали непогасени задължения по
процесните договори. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
2
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от общо 338,89
лева, представляваща неизплатени задължения за предоставени мобилни услуги и
устройства в периода от 15.02.2018 г. до 17.05.2018 г. по сключени между „Теленор
България“ ЕАД срещу Е. С. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане, и на сумата от общо 947,00 лева,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване по вина на ответника на
сключените между страните договори. За посочените вземания на 10.03.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11145/2020 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
За основателността на предявените искови претенции е необходимо да бъдат
установени по делото следните материално-правни предпоставки: 1/ наличието на
валидно сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и устройства, по
силата на които дружеството е следвало да предоставя такива, а ответникът – да
заплаща цената на същите; 2/ пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото
дружество на сключените договори; 3/ наличието на основания, предвидени в
сключените договори, за възникване на процесните вземания, както и настъпването
изискуемостта на същите. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да
установи, че е погасил задълженията си
Като съобрази събрания по делото доказателствен материал, настоящият
съдебен състав намира, че между страните са съществували договорни
правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и устройства по следните
процесни договори – Договор за мобилни услуги № *** 06.01.2017 г. с предоставен
мобилен телефонен номер ***; Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг
от 20.04.2017 г. с предоставен телефонен мобилен номер **** и мобилно устройство
Telenor Smart 4G Blak, с Допълнително споразумение № **** от 09.10.2017 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги относно мобилен номер ****; Договор за
мобилни услуги № **** от 28.03.2018 г. В посочените договори, представени и в
оригинал по делото, се съдържат уговорки, касаещи именно тези телефонни номера, за
които са издадени фактури № ****/15.03.2018 г. на стойност 39,28 лева, фактура №
****/15.04.2018 г. на стойност 52,36 лева и фактура № ****/15.05.2018 г. на стойност
50,56 лева. Предвид заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
почеркова експертиза (л. 180 – 187), която съдът кредитира в цялост като мотивирана и
компетентно изготвена, се налага извод, че ответницата е изразила изрично волята си
за встъпване в облигационни правоотношения с установените в посочените договори
условия, доколкото вещото лице е изяснило, че подписите, положени за „Потребител“
в тези договори, са на Е. С. А.. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза по делото,
кредитирана в цялост от съда по смисъла на чл. 202 ГПК, начисленията за месечни
абонаментни пакети по така сключените договори съответстват на приложимите цени
3
на абонаментните планове, които са договорени, а фактурите, издадени въз основа на
отразените в системата данни, са надлежно осчетоводявани от ищеца. Поради
изложеното, съдът намира, че сумата по фактури № ****/15.03.2018 г., фактура №
****/15.04.2018 г. и фактура № ****/15.05.2018 г. в общ размер от 142,20 лева е
дължима от ответницата, въз основа на валидно сключени договори за предоставяне на
мобилни услуги и устройства.
Не се установява, обаче, наличието на валидно възникнали облигационни
правоотношения между страните по Договор за мобилни услуги № ***** от 06.02.2018
г. и Договор за лизинг от същата дата с предоставен мобилен телефонен номер **** и
мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black, както и по Договор за лизинг
от 28.03.2018 г. на мобилен телефонен апарат Nokia 2 Black. Този извод е мотивиран от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-почеркова експертиза, съгласно
което подписите в посочените съглашения, изхождащи от името на ответницата, в
действителност не са положени от Е. С. А.. Поради това съдът намира, че не се доказва
в условията на пълно и главно доказване ответницата да е поела валидно облигационно
задължение за заплащане на мобилните услуги и устройства, предмет на процесните
Договор за мобилни услуги № ***** от 06.02.2018 г., Договор за лизинг от същата дата
и Договор за лизинг от 28.03.2018 г. Следователно, сумите, начислени по фактурите,
издадени за задължения по тези договори, а имено фактура № ***/18.03.2018 г. на
стойност 50,91 лева, фактура № ****18.04.2018 г. на стойност 83,13 лева и фактура №
***/18.05.2018 г. на стойност 62,65 лева, не са дължими от ответницата.
Процесните вземания за неустойка съдът намира за частично дължимо от
ответната страна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя
неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното
вземане: обезщетителна – свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението; наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по - голям от причинените вреди. Съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
4
критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна) и
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението.
В случая в договорите за мобилни услуги са уговорени неустойки при
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на трикратния размер на
съответните месечни абонаментни такси. Така уговорени неустойките обезпечават
възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договорите и
невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до
изтичане на срока им. Те не са необосновано високи и не водят до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за
предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната неустойка не
надвишава уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни
такси. Начинът, по който е уговорена неустойката, представлява санкция за страната,
допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява
изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е
налице нарушаване на добрите нрави и клаузите са валидни.
Уговорените между страните неустойки относно предоставените отстъпки от
цената на устройствата, предоставени на лизинг, за срока на договора също не се
явяват нищожни. С договорите за мобилни услуги страните са посочили цената, срещу
която съответното устройство се предоставя за ползване на потребителя, цената на
устройствата без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на
услугата. В случая търговецът е предоставил преференциални цени на устройствата
при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като са уговорени
неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Именно в последното се
разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителната и
санкционна, тъй като клаузата за неустойка при прекратяване на договора относно
размера на отстъпката има функцията да обезщети кредитора поради това, че с оглед
прекратяването на договора предсрочно нарушен се явява интересът му от
предоставяне на същото това устройство за ползване с отстъпка за остатъка от срока на
договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от
цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния
срок на договора, респективно че очакването му да получава изпълнение по този
договор до края на първоначално уговорения срок, не се е оправдало.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответницата дължи заплащане на
претендираните от ищеца неустойки по валидно сключените между страните договори
за мобилни услуги и лизинг на устройства, доколкото се установява от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че неустойките са начислени в съответствие с
5
договорните клаузи, както и че за исковия период ответницата е имала неплатени
задължения в твърдения от ищеца размер, обосноваващи предвидената в договорите
възможност за едностранно прекратяване на договорните правоотношения по вина на
потребителя. В случая дължими се явяват неустойките, начислени във фактура №
****/15.07.2018 г. на стойност 265,83 лева, както и сумата от 74,95 лева, начислена във
фактура № ****/18.07.2018 г. на обща стойност 681,17 лева и представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни
услуги № **** от 28.03.2018 г. Останалата част от неустойката по фактура №
****/18.07.2018 г., възлизаща на сумата от 606,22 лева, се явява недължима, тъй като е
начислена във връзка с прекратяването на Договор за мобилни услуги № ***** от
06.02.2018 г. и Договор за лизинг от същата дата с предоставен мобилен телефонен
номер **** и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J3 2016 Black, както и по
Договор за лизинг от 28.03.2018 г. на мобилен телефонен апарат Nokia 2 Black, за
които се установи, че не обективират валидно възникнали правоотношения между
страните.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
неизплатени задължения за предоставени мобилни услуги и устройства в периода от
15.02.2018 г. до 17.05.2018 г. следва да бъдат уважен до сумата от 142,20 лева, а искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД – до сумата от 340,78 лева,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване по вина на ответника на
валидно сключените между страните договори. За разликата над посочените суми до
пълните предявени размери съответно от 338,89 лева и 947,00 лева исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни по делото, но не
се установява ответникът реално да е сторил такива. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени такива в общ размер от 360,47 лева за исковото производство и 144,88 лева
за заповедното производство, съобразно уважената част от предявените искове.
Доколкото възнаграждение на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза в
размер на 300,00 лева е изплатено от бюджета на съда, всяка от страните следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на СРС част от същото, съобразно уважената,
съответно – отхвърлената част от исковите претенции.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав,
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Е. С. А., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., ул. „****, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
С., сграда 6, в качеството му на правоприемник на „Теленор България“ ЕАД, сума в
размер на 142,20 лева, представляваща неизплатени задължения за предоставени
мобилни услуги и устройства в периода от 15.02.2018 г. до 17.05.2018 г. по сключени
между „Теленор България“ ЕАД срещу Е. С. А. договори, както и сума в размер на
340,78 лева, представляваща неустойки за предсрочно прекратяване по вина на
ответника на сключените между страните договори, ведно със законната лихва,
считано от 27.01.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми на 10.03.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 11145/2020 г. по описа на СРС, І-во г. о.,
47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ така предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за разликата над
уважените части от 142,20 лева и от 340,78 лева до пълните предявени размери
съответно от 338,89 лева и от 947,00 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. С. А., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., ул. „****, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк С., сграда 6,
сумата от 360,47 лева, представляваща разноски, сторени в хода на исковото
производство, и сумата от 144,88 лева, представляваща разноски, сторени в хода на за
заповедното производство, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк С., сграда 6, да заплати на по
сметка на Софийски районен съд сумата от 187,32 лева, представляваща платено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „****, да заплати на
по сметка на Софийски районен съд сумата от 112,68 лева, представляваща платено
от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от
предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8