ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1533/23.9.2020г.

гр. Пловдив, 23.09.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, ХXVІІI състав, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

разгледа докладваното от председателя ч. адм. дело № 2367 по описа на съда за 2020 год., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба, предявена от “Евромес“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. ***, подадена чрез адв. К.Т.против Решение №297/09.09.2020г. на Директор ТД НАП-Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх.№70-00-8789/08.09.2020г. срещу действия на органите по приходите по обезпечение на доказателства при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050901640281_3 от 27.08.2020г., издадени от органите по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Жалбоподателят твърди, че действията на органите по приходите са необосновани, а направените изводи не се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона. Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия, като претендира за присъждане на разноски по производството, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Пловдив, в представено писмено становище чрез процесуалния си представител юрк.А.оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като претендира и присъждане на разноски.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в ТД на НАП – Пловдив на 15.09.2020 г., срещу Решение на директора на ТД на НАП-Пловдив, връчено по електронен път на 14.09.2020г., което се установява от достоверната дата върху документите, с които е окомплектована, като е спазен срокът по  чл. 41, ал. 3, изр. първо от ДОПК. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следните за това съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 26.08.2020г.  на граничен пункт за фискален контрол „Видин-Дунав мост 2“ е извършена проверка на товарен МПС марка ДАФ, с рег.№... ремарке ДК №***, управляван от водач С.Л., който е транспортирал до база на „Екомес“ ООД в с. Граф Игнатиево стока, представляваща меса от домашни птици – пилета 65%, неразфасовани, замразени, без глави, крака, шийки, сърца, черен дроб и др. общо количество 20160 кг, като е поставено техническо средство за контрол обикновено ТСК №0560822. Всички действия на приходните органи са документирани със съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 050901640281_1/26.08.2020г.. На 27.08.2020 г. в мястото на разтоварване в базата на получателя в с.Граф Игнатиево органи на дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП са извършили проверка на превозното средство и на товара за съответствие на посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката. При него е извършен оглед на товарния автомобил, като е установено, че поставеното ТСК е с ненарушена цялост, като впоследствие то е отстранено, което действие е обективирано в Протокол за отстраняване на техническо средство за контрол № 050901640281_2/27.08.2020 г. При извършената от органите по приходите проверка не било установено несъответствие във вида и количеството на превозваната стока. С ПИПСВФР № 050901640281_3/27.08.2020г. на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК на "Екомес" ООД е било наложено обезпечение в общ размер на 21288, 96 лв. представляващо 30% от пазарната стойност на посочените стоки и те били предадени на отговорно пазене. В констатациите си по протокол № 050901640281_3/27.08.2020г. органите по приходите са посочили, че след извършена справка в ПП“Система за управление на приходите“ за назначените по трудово правоотношение работници в „Екомес“ООД са установили, че за периода 06.06.2020г. той е разполагал с общо 9 броя трудово заети лица, от което извели извод, че дружеството не разполага с кадрова обезпеченост, която да гарантира безпрепятствено извършване на търговската му действост., което е показател за липса на възможност да обезпечи търговски сделки със стоки с висок фискален риск в немалък размер. С оглед на това направили обосновката си, че проверяваното дружество не изпълнява вменените му данъчно- осигурителни задължения, носи висок данъчен риск, от което оформили извода, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализиране на стоката от него, ще бъде невъзможно или значително затруднено, което предпоставя необходимостта от предоставяне на обезпечение. Поради което и на основание чл. 121а, ал. 3, във вр. с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК пристъпили към действия по обезпечаване на доказателства. В съставения протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства е определено обезпечение в размер на 21288, 96лева, представляващо 30% от пазарната стойност на стоката, като са дадени мотиви за определяне на пазарната оценка на база документи и при изпълнение на разпоредби на Наредба №Н-9/14.08.2006г за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на МФ с прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. При проверката са били събрани като доказателства ЧМР за осъществения превоз, търговски документ за произход на стоката, фактура, които са съпровождали стоката. С приемо- предавателен протокол № 050901640281_8/27.08.2020г стоките, върху които е наложено обезпечение са освободени след представяне на банкова гаранция за размера на наложеното обезпечение. Впоследствие от "Екомес" ООД е подадена жалба срещу действията на органите по приходите от Дирекция "Фискален контрол" до директора на ТД на НАП. По тази жалба решаващия орган по  чл. 41, ал. 3, изр. първо от ДОПК се е произнесъл в срока, посочен в същия текст с решение, с което я е отхвърлил. Това решение и потвърдените с него действия на органите по приходите се обжалват пред съда.

Действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол като проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален риск и правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване на данъчни измами са регламентирани в Глава петнадесет "А" от ДОПК, озаглавена "Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск" чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, като отделно са регламентирани правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие "предварително обезпечаване при фискален контрол". Както действията по реда на Глава петнадесет "А", така и тези по чл. 121а от ДОПК, е регламентирано да се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, могат да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, без да е необходимо изрично писмено възлагане. В конкретния случай служители в Дирекция "Фискален контрол", които са извършили проверката, са предприели обезпечителните действия и са документирали същите посредством изготвянето на протокола, като са действали в рамките на правомощията, предоставени им посредством Заповед №ЗЦУ-159/10.02.2014 г., чието съдържание е служебно известно на съда. По този начин са спазени изискванията по чл. 127а от ДОПК, определящ кръга на приходните органи, осъществяващи фискалния контрол на стоки с висок фискален риск. Обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР № 050901640281_3/27.08.2020г., са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили посочения протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.

Органите на Дирекция "фискален контрол" са се позовали на хипотезата на чл. 121а, ал 2 от ДОПК, а именно – при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Тези изводи са обосновани в ПИПСВФР с посочване на обстоятелствата, че за "Екомес" ООД липсва достатъчна кадрова обезпеченост като брой трудово заети лица, чрез които да се осъществят търговски сделки с постъпилите стоки с фискален риск. Изложили и други свои констатации, свързани с тристранна операция, касаеща дадено лице прехвърлител, лице посредник и придобиващ. В решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК допълнително е посочено, че дружеството жалбоподател декларира извършени вътреобщностни придобивания от различни чуждестранни конрагенти, общо 123 броя с валидна регистрация на територията на ЕС - от Ирландия, Унгария, Литва, Австрия, Нидерландия и др., като от подадените VIES декларации се отчитат съществени положителни и отрицателни разлики, като компенсираната разлика за анализиран период м.07/2018г. до м.07/2020г. вкл. е отрицателна в размер на 437000.00 евро.

Съдът намира, че нито едно от посочените обстоятелства не е относимо към основанията за налагане на спорните обезпечения.

Всъщност между страните няма спор, че жалбоподателят реализира продажби на стоки при осъществяване на дейността си и извършва разплащания. В решението на директора на ТД на НАП – Пловдив е посочено, че дружеството към 09.09.2020г. няма данъчни задължения, притежава значителни активи от движими вещи и недвижими имоти, общо в размер на 1542000.00 лева, а данните за назначени по трудови правоотношения са общо 14 лица. Посочено е, че дружеството е декларирало в подадени СД по чл.50 от ЗДДС за периода 01/2018г. до 07/2020г. ДДС за внасяне в общ размер на 2390662.50 лева и ДДС за възстановяване в размер на 546.75 лева, като средномесечната ефективна вноска на ДДС е в размер около 77120.00 лева за анализирания период. Както многократно е посочвано в съдебната практика по казуси аналогични на процесния, в административният акт не е ясно какви са тези данъчни задължения, които ще бъдат дължими, на кое законово основание, кога ще настъпи техния падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Вярно е, че няма изрично нормативно изискване за това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни данни за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед зачитането на основните правни принципи в административния процес, регламентирани в Глава първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това. Само въз основа на данни за сключени сделки с лица, с които отрицателни разлики в съществени размери, без те да имат непогасени публични задължения и/или да нарушават счетоводното и данъчно законодателство, не може да следва извод, че жалбоподателят ще осъществява сделки, чиято цел е отклонение от данъчно облагане. Още повече от изводите на административният орган може да се приеме, че спрямо всички лица, осъществявали търговска дейност с в големи размери, за които има данни от системата ВИЕС за съществени отрицателни разлики с доставчици от различни държави - членки или свързани с тях лица, автоматично ще се прилагат разпоредбите на чл. 121а от ДОПК, без да се изясни дали в конкретния случай поведението на субекта ще доведе до отклонение от данъчно облагане, каквото основание в случая води посочената в чл. 121, ал. 2, пр. първо от ДОПК хипотеза.

В представеното от пълномощника на ответната страна писмено становище подробно са изложени твърдения за наличие на съществен риск за това от страна на дружеството- жалбоподател, които се обосновават с аргументи, различни от изложените в съставените административни актове. Сочи се на непогасени данъчни задължения и извършвани системни нарушения на финансовата дисциплина, които обосновавали извод за използване на дейността на "Екомес" ООД за бъдещи данъчни нарушения/неправомерно ползване на данъчни облаги и предимства/. На първо място обаче изнесените данни, които се твърдят за първи път в писменото становище, не се установяват от събраните по делото доказателства и не представляват общоизвестни или служебно известни на съда факти. На второ място дори изнесената информация да се приеме за достоверна, то това отново не обосновава извод, че в конкретния случай с посочените стоки ще се извършат действия, водещи до невъзможност да се съберат или да се затрудни събирането на дължимите данъци, свързани с последващото разпореждане със стоката.

В съставените актове липсват каквито и да са данни за какво е предназначена стоката – за продажба на вътрешния пазар, преработка, ВОД или износ; кои са лицата получатели и дали те могат да извършат с нея действия на преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци, имат ли имущество, други задължения, каква дейност осъществяват, т. е. все факти, от които може да се направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение или негов носител, както и да се направи обосновано предположение/каквото изисква законът/ дали това лице има обективна възможност да погаси това задължение. При положение, че не се споменават дори едно лице, за което въз основа на разпоредби от материален данъчен закон да възникне данъчно задължение, няма как да се провери като краен резултат правилността на направеният извод, дори и да съществува абстрактната възможност този извод да е правилен. Поради това обжалвани актове и действия се явяват незаконосъобразни.

При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството, представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 2100.00 лева. От ответната страна не е направено възражение за прекомерност и за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди. Адвокатското възнаграждение е съобразено с материалния интерес по делото /размера на наложеното обезпечение/.

Водим от горното и на основание  чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по приходите при Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в протокол №.050901640281_3 от 27.08.2020г., потвърдени с Решение № 297/09.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на "Екомес" ООД от с. ****разноски по делото в размер на 2150.00/ две хиляди сто и петдесет/ лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: