РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Варна, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110200157 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Ж. М. П. против Електронен
фиш №********** издаден от А"ПИ" в МРРБ, с който на Ж. М. П. е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева за
нарушение на 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а ал. 1 вр. чл. 179, ал. 3
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен ел. фиш. В съдебно заседание
редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от проц.
представител.
Въззиваемата страна се представлява, оспорва жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения ел. фиш според
административнонаказващия орган-
На 23.01.2021г. в 13.05ч. за движение по път А-5км 6+683, с посока
нарастващ км. включен в обхвата на платената пътна мрежа за лек автомобил с
рег.№В 0133РХ изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1
1
от Закона за пътищата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения ел. фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, срещу годен за съдебен контрол
по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП предвижда, че движението
на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера
и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Според чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното
превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на ППС.
Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно
ползвателите на пътни превозни средства, да осигурят заплащането на
дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път,
включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера
и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в ЗП и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разС.ие (Наредбата), приета на
основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че за преминаването
по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
2
различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разС.ие.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена
в разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е
жалбоподателят. Нарушението е установено въз основа на доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП по чл.
167а, ал. 3 ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид
на снимков материал представляват доказателство за отразените в него
обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 10171
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за
установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на
процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 10171,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
същата е регистрирала нарушение за описания автомобил.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж
ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си и отговаря на
утвърдения със Заповед №РД-11-938/13.09.2021 г образец на ЕФ на А"ПИ" . В
съответствие с разпоредбите на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП и установените
специални правила, при нарушение, установено и заснето от електронна
система по чл. 167 а ал. 3 от ЗДвП в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на А"ПИ" е издаден
ЕФ. Нарушението е установено и санкционирано по специалния закон ЗДвП,
което прави неприложими общите правила регламентирани в ЗАНН.
Нормата на чл. 28, ал. 7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.
28, ал. 1 - 6 от ЗАНН не се прилагат, когато в закон е предвидено друго.
3
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изключва приложението на чл. 28 и 58 г от
ЗАНН за нарушения по ЗДвП. Съобразявайки това, съдът счита, че деянието
не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, поради което
обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера
на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в
полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид
извършените действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева, която следва да се
възложи в тежест на жалбоподателя.
Направени са възражения за изтекла давност. В тази връзка следва да
се преценява изтекъл ли е абсолютния давностен срок за
административнонаказателно преследване, който срок е 4 г. и 6 м. считано от
датата на извършване на нарушението съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т.
5 НК вр. чл. 11 от ЗАНН и ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС. В
ЗАНН е записано, че по отношение на обстоятелствата, които изключват
отговорността, се прилага Наказателният кодекс. Текстът в НК е записан в чл.
80 ал. 1 т. 5, като е предвидено, че този срок е три години. Този срок
започва да тече от датата на извършване на нарушението и се прекъсва, ако се
предприемат действия по преследване на извършителя. За такива действия се
приемат самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен
и други. Ако не бъдат предприети действия в три годишния срок от
извършване на деянието, административно-наказателното производство
следва да бъде прекратено. В производството по издаване на електронен фиш,
по аналогия намира приложение и така наречената абсолютна давност по
чл.81, ал.3 от НК. С изтичането на четири години и половина от извършване
на нарушението, без значение дали са направени опити електронният фиш да
бъде връчен, производството следва се прекрати. В конкретния случай този
4
срок не е изтекъл.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН искането на
представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера
на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в
полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид
извършените действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева, която следва да се
възложи в тежест на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш №********** издаден от А"ПИ" в
МРРБ, с който на Ж. М. П. е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 300 лева за нарушение на 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187а ал. 1 вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП .
ОСЪЖДА Ж. М. П. да заплати на А"ПИ" в МРРБ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6