№ 325
гр. Сливен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103844 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
отпускане на потребителски кредит № СRЕХ-17817137 от 24.04.2020 г., по
силата на който ищцовото дружество предоставило на ответницата кредит за
закупуване на стоки/услуги. Подписвайки Договора за кредит,
кредитополучателят се съгласил да заплати общия размер на кредита от
427,08 лв., а с подписване на договора кредиторът заплатил цената на стоката
на упълномощения Търговски партньор на кредитора, което представлява
усвояването на кредита.
Съгласно договора кредитополучателят се задължил да върне заема
ведно с договорната лихва на 12 броя равни месечни погасителни вноски, в
размер на 35,59 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима на
01.06.2020 г., а последната - на 01.05.2021 г.
Ищецът твърди още, че ответницата не е заплатила нито една от
1
погасителните вноски по Договора. В чл. 3 от договора било предвидено, че
при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Ето защо на ответницата била
начислена лихва за забава в размер на 31,03 лв. за периода от 01.07.2020 г. до
16.05.2021 г. Също в чл. 3 от Договора било предвидено, че ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората вноска, вземането на ищеца по Договора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, за което било изпратено
уведомление до ответницата на 09.11.2020 г. На изложените основания
ищецът моли да бъде признато за установено, че ответницата му дължи
сумата от 348,80 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за отпускане на потребителски кредит № СRЕХ-17817137 от
24.04.2020 г., сумата от 78,28 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.06.2020 г. до 01.05.2021 г. и сумата от 31,03 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2020 г. до
16.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2041/2021 г. по описа на СлРС.
Евентуално се предявяват осъдителни искове за същите вземания на ищеца.
Претендират се и направените по делото разноски, включително тези в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала писмен отговор чрез
назначения си особен представител - адвокат, с който оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Излага твърдения, че липсват
доказателства за усвояване на сумата по кредита от ответницата, както и за
извършено надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост,
което право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На изложените основания
претендира отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
назначения си от съда особен представител - адвокат, който изразява
становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
2
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-17817137 от 24.04.2020 г. с посочени страни -
кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България и
кредитополучател - ответницата Ж. К. ДР., съдържащ данни за предоставен
на ответницата кредит в размер на 348,80 лв., представляващ стойността на
закупен от ответницата телевизор на цена 320,00 лв. и сумата от 28,80 лв. -
застрахователна премия по застраховка „Сигурност на плащанията“. В
договора са посочени още следните условия на отпуснатия кредит - ГПР
44,92 %, лихвен процент 37,67 %, общият размер на дължимата от
кредитополучателя сума - 427,08 лв., срок на договора в месеци - 12 (броя
месечни плащания), с размер на месечното плащане 35,59 лв.
От представените писмени доказателства се установява още, че
ищцовото дружество е сключило с ответницата Договор за застрахователно
посредничество, по силата на който ответницата се е задължила да заплати
възнаграждение на посредника, а той от своя страна поема задължение да
посредничи при сключване на застрахователен договор със застрахователите
„Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо
застраховане, Клон България”.
Видно от Фактура № ********** от 24.04.2020 г. ответницата е
закупила телевизор RANCORE за сумата от 320,00 лв. с ДДС.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата от 348,80 лв., представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за отпускане на потребителски кредит № СRЕХ-17817137 от
24.04.2020 г. и сумата от 78,28 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.06.2020 г. до 01.05.2021 г. и с правна квалификация чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 31,03 лв., представляваща
3
обезщетение за забава за периода от 01.07.2020 г. до 16.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.
гр. д. № 2041/2021 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
По същество обаче, съдът намира за частично основателен единствено
предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2041/2021 г. по описа на
СлРС - 27.05.2021 г., до окончателното й погасяване.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението
на ответницата за нередовно уведомяване на длъжницата за обявената
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2041/2021 г. по описа на
СлРС е подадено след датата на падежа и на последната вноска по договора за
кредит, поради което съдът следва да зачете настъпилата изискуемост на
претендираните вземания на ищеца.
Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор
за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
4
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на дължимата
от кредитополучателя сума е 427,08 лв., срокът на договора в месеци - 12
(броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 35,59 лв., следва
изводът, че в договора фигурира информация за съответните плащания и
срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде
прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва,
изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай, макар и да е представен в
табличен вид погасителен план към договора, то той съдържа информация
единствено относно датата на падежа на месечните вноски и техния общ
размер, но липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, други
услуги, такси или застраховки по заема, съответно липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението се погасява. Не
става ясно как се формира сумата от 35,59 лв., съставляваща размер на
месечната погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на практика липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита.
5
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент от
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба.
Неоснователна е и претенцията за заплащане на застрахователна
премия, включена в размера на претендираната главница, тъй като клаузите
от договора, касаещи задължението за заплащането й са нищожни.
Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на допълнително възнаграждение,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21 ЗПК всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Застрахователната клауза е нищожна, тъй
като противоречи на добрите нрави. Тя е сключена между БНП Париба и
ответницата като ищцовото дружество няма качество на застраховател или
презастраховател, не договаря за себе си, а от името и за сметка на
застрахователя Кардиф Животозастраховане, Клон България и Кардиф Общо
застраховане, Клон България, като по този договор правата и задълженията на
застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват
направо в патримониума на Кардиф Животозастраховане и Кардиф Общо
застраховане, Клон България. Правата на БНП Париба, като трето
правоимащо лице по договора за застраховка, са ограничени само до
възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск,
но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото не са
представени доказателства за плащане на премията от страна на БНП Париба
в полза на застрахователя. Липсват данни дали БНП Париба е обвързан с
Кардиф Животозастраховане и Кардиф Общо застраховане, Клон България
като застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява
изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към
потребителите на застрахователни услуги.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като се установи, че
ответницата не е заплатила никаква част от дължимото по договора, то
предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ПК, вр. чл. 9
ЗПК, се явява основателен единствено за незаплатената чиста стойност на
6
кредита, представляваща стойността на заплатената сума от 320,00 лв.
главница - неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-17817137 от 24.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 27.05.2021 г., до окончателното й изплащане, като съответно
искът следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер от 320,00
лв. до пълния претендиран размер от 348,80 лв., както и следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и установителните искове за сумата от 78,28
лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 01.05.2021
г. и за сумата от 31,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.07.2020 г. до 16.05.2021 г.
Относно разноските:
При този изход на спора съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски производството, а именно сумата от
366,72 лв., от общо направени разноски в размер на 525,00 лв., от които 25,00
лв. разноски за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство по ч. гр. д. № 2041/2021 г. по описа на РС -
Сливен и 50,00 лв. - разноски за държавна такса, 300,00 лв. - депозит за
особен представител и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, че Ж. К. ДР. , ЕГН: **********, с адрес *********
ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег.
№ *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 320,00 лв. /триста и
двадесет лева/, представляваща главница - неизпълнено задължение по
Договор за отпускане на потребителски кредит № СRЕХ-17817137 от
24.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението - 27.05.2021 г., до окончателното й изплащане, за
7
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 642/28.05.2021 г. по ч. гр. д.
№ 2041/2021 г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер от 320,00 лв. /триста и двадесет лева/ до
пълния предявен размер от 348,80 лв. /триста четиридесет и осем лева и
осемдесет стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че Ж. К.
ДР., ЕГН: **********, с адрес ********* ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14 на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 78,28 лв. /седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020 г. до
01.05.2021 г. и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 31,03 лв. /тридесет и един лева и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2020 г. до
16.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
642/28.05.2021 г. по ч. гр. д. № 2041/2021 г. по описа на СлРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, Ж. К. ДР. , ЕГН:
**********, с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, сумата от 366,72 лв. /триста шестдесет и шест лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски в общ размер,
направени в производството по ч. гр. д. № 2041/2021 г. по описа на РС -
Сливен и в настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8