№………………………….. 2020
година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 23.09.2020 г., при участието на секретар Камелия Александрова изслуша докладваното от
председателя административно дело №542 /2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК във
връзка с приложението на чл. 171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д.Х.Д. *** срещу принудителна административна мярка –
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, наложена му на 11.02.2020
г.
На посочената дата служители на община Варна репатрирали управлявания от него автомобил марка „** **“ с ДК * ** **– собственост на неговия
син Х. Д.Д. от мястото му на паркиране – на тротоар на улица „ Г.Х.“ срещу входа
на бл. **, „с което създава опасност за останалите участници
в движението и пешеходците“, според изрично записаното в съставения при репатрирането КП.
Оспорващият счита за незаконосъобразна
наложената му по този ред ПАМ, като твърди, че не е извършил нарушение, за което е предвидено репатриране на
автомобила.
Изтъква, че на посоченото място липсват знаци,
забраняващи паркирането, както и
указателни табели, че зоната се
контролира от техническо средство тип „паяк“, на същото място тротоар няма, а
автомобилът не е паркиран така, че да затруднява преминаването на автомобили.
Твърди се, че в случая
извършеното преместване на описаното в жалбата превозно средство без знанието
на неговия собственик е постановено при противоречие със закона и в нарушение
на административно-производствените правила.
В тази връзка се твърди противоречие в съставения констативен протокол
след преместването, като се изтъква, че описаната в него фактическа обстановка
не се подкрепя от доказателствата, освен
това констативният протокол е неясен и противоречив
- съставителят е посочил като основание за репатрирането чл.
171, т. 5, б. „А“ и б. „Б“ от ЗДвП и не е ясно на коя от двете хипотези се е обосновал
при налагане на мярката.
Изтъква и че за описаното в КП
нарушение, послужило като основание за налагане на ПАМ, непосредствено след
налагането и е бил санкциониран с фиш от служител на общинска полиция.
Въз основа на изложеното формира
петитум с искане съдът да отмени неправилно наложената му ПАМ.
Претендира да му се присъдят
разноски по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна, тъй като снимковият материал доказвал мястото
на паркиране. Имало невъзможност за преминаване на пешеходци – участници в
движението. Записаното от ответника в констативния протокол, че се създава опасност за останалите
участници в движението според
процесуалния му представител „ показва коя хипотеза на чл. 171 е била
нарушена, въпреки твърдението, че там
няма знак, който да указва репатриране
на автомобил.“ В заключение посочва, че
автомобилът е бил вдигнат, защото пречи“.
Признава факта, че на мястото на
паркиране и съответно репатриране липсват
знак В 27 указателна _/предупредителна/
табела.
В хода по съществото на
спора прави изявление, според което към
момента е установено, че нарушението е по чл. 171, т.“Б“ или създава
опасност и прави невъзможно преминаването на други участници.
Формира искане за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав,
като анализира събраните по делото доказателствата и съобрази доводите на страните, след съвкупната им преценка, приема следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна и в рамките на
законоустановения срок.
Насочена е срещу ПАМ, наложена на 11.02.2020 г. по реда на чл. 171, ал.1т.5, б «а» и «б» от ЗДвП,
според описанието в съставения впоследствие Констативен протокол.
Видно от датата на входиране
община Варна – 14.02.2020 г. същата е депозирана в рамките на законовия срок, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Предвид специфичните правила на
чл. 168, ал.1 от ЗДвП и особеният характер на този вид ПАМ (представляваща
ИАА), за която не се изисква писмена форма, съдът прецизира очертания с жалбата предмет, като
приема за такъв волеиязвлението на АО, обективирано в конкретно
извършено действие: преместване на описаното от оспорващия МПС от мястото му на
паркиране. Именно това действие по фактическо преместване ще е предмет на съдебния контрол.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
оспорване в настоящото производство е наложена спрямо жалбоподателя принудителна
административна мярка /ПАМ/ - преместване
на пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и когато създава
опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението -
чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
При извършване на съдебна проверка съдът е
длъжен да съпостави установеното от
фактическа страна с изискванията на чл. 146
от АПК за законосъобразност, като на първо място следва да даде
задължителна преценка относно компетентността на органа, издал акт.
В случая няма спор,
че по отношение на въпросното МПС - лек автомобил марка
„** **“ с ДК * ** **– собственост на Х. Д.Д., управлявано от неговия баща Д. Х.Д.,
е
осъществено фактическо действие по преместването му от мястото на паркиране, за реализирането
на което сочат и представените като доказателства по делото - Констативен протокол №035907/11.02.2020 г.
В него е записано, че на посочената дата М. Б. – инспектор репатриране, в присъствието на С.П.– водач кранист и Н.Д.-
сапанджия установили, , че лекият автомобил е паркиран в/у тротоара на
ул. „Г.Х.“ до № **,, с което създава опасност за останалите
участници в движението и пешеходците.
Документът е бланков,
представлява формуляр в оригинал , който съдържа следния печатен текст:
„Автомобилът е репатриран на основание чл. 171, ал.1 т.5, б. „А“ и “Б“ от ЗДвП
във връзка със Заповед № 4957/26.11.2019 г. на Кмета на община Варна.“
В цитираната там Заповед
с т. ІІ, на длъжностни лита от а ОП „ Общински паркинги и синя зона“ са възложени функции по ЗДвП, изчерпателно изброени, чрез посочване на
конкретни правни норми от същия закон, сред които са и тези по чл. 168,
ал.1 и чл. 171, т.5, подробно са регламентирани и задълженията им.
На позиция 7-ма , в т.ІІ е записано името на М.
Б. - инспектор „Репатриране“.
Това е лицето, осъществило репатрирането,
респективно и наложило предвидената
в цитираната по-горе норма
принудителната административна мярка.
Горното обосновава извод за наличие
на компетентност у АО наложил принудителната административна мярка.
Съгласно цитираната норма на чл. 171, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДвП,
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач се налага, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. В този случай лицата по
чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление, от територията на
което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство;
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до
заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното полицейско
управление.
По аргумент от чл. 172, ал. 1
от ЗДвП законодателят е изключил задължителната писмена форма за мярката по чл.
171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, като прилагането й по същество
представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено
чрез действие – фактическо преместване.
Към административна преписка са приложени
три снимки в подкрепа на достоверността на констатациите на АО, мотивирали го да наложи ПАМ
по посочения ред.
От снимките,
приложени на л.11; л.12 и л. 13 от
делото ясно се вижда, че автомобилът е паркиран върху тротоар, какъвто по
смисъла на §
6, т. 6 от ДР на ЗДвП е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка
надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само
за движение на пешеходци и че е заел почти изцяло неговата площ, като преминаването на пешеходци не е възможно, т.
е. оттам не може да се премине безпрепятствено от всеки пешеходец, а остатъкът
от тротоара между автомобила и пътното платно е недостатъчен за свободно
преминаване. Следователно паркираното по видимия на снимките автомобил начин
създава неудобства, пречи на придвижването на пешеходците, като прави
невъзможно преминаването на малки деца с придружители, хора със затруднения в
придвижването – без значение, че към момента на установяване на това паркиране пешеходци няма.
Престой и паркиране на МПС с максимална маса
2,5 тона е допустимо върху тротоарите само на определените от собствениците на
пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци – чл.
94, ал. 3, изр. 2 ЗДвП. Според снимковия материал обаче тези предпоставки не са налице.
Предвид изложеното съдът намира, че ПАМ е
наложена на основание чл.
171, т.5, б."б" от ЗДвП, изчерпателно регламентираща случаите, при които може да бъде приложена ПАМ
"преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач". Разглежданата ПАМ може да
се прилага в три хипотези: 1. когато превозното средство е паркирано правилно,
но обстоятелствата налагат неговото преместване (чл.
171, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗДвП); 2. когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както когато създава опасност или прави невъзможно преминаването
на другите участници в движението; (чл.
171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП) и 3. когато превозното средство е
без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места или
са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство в МВР (чл.
171, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗДвП).
Относима към разглеждания случай е втората
хипотеза: МПС е паркирано в нарушение на
правилото на чл.
94, ал. 3 ЗДвП, като е налице пречка
за останалите участници в движението, доколкото начинът на паркиране на автомобила
ограничава тротоарното пространство в степен, препятстваща придвижването на придружители
с деца в детски колички, на възрастни със специални нужди, въобще на всички
пешеходци. Преминаването през участъка на пешеходците е свързано с движение по
пътното платно, които носи риск за тяхното здраве и живот.
Разпоредбата на чл.
171, т. 5, б. "б", предл.
второ от ЗДвП е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в
условията на обвързана компетентност административният орган налага
предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административното нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наложената
на Д.Д. ПАМ по разписания в чл. 171, ал.1 т.5 буква“б“ ред е законосъобразна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал.2 предложение последно от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Д. ***
срещу принудителна
административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, наложена му
на 11.02.2020 г. по реда на чл. 171,
ал.1 т.5, б.“б“ отЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА