РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. Велико Търново, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ И.
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И. Гражданско дело № 20224110102843
по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице- кредитодател**** и ответникът е сключен договор за потребителски паричен кредит
*** съгласно който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 300 лв.,
като със срок на кредита четири месеца, като първата погасителна вноска е с падеж
20.03.2019г. и размер 81,55лв., включваща главница и договорна лихва. Уговореният лихвен
процент за целия срок на договора е в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50%. Сочи се, че
между *** ЕООД и ответникът е сключен договор за предоставяне на поръчителство, а
между „*** ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит от
15.02.2019г. Сочи се, че на 23.08.2021г. е подписано Приложение №1 към договора за цесия
от 23.08.2021г., сключен между **********, по силата на който вземането на „*****“,
произтичащо от договор за поръчителство е прехвърлено на АСВ. Излагат се твърдения ,че
заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.
Ищецът сочи,че за вземанията си се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1923/2022г. по описа на ВТРС, като издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415
ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това моли съда да приеме за установено,
че ответникът му дължи по процесния договор за кредит главница в размер на 300 лв., ведно
1
със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на 26,20 лв. за периода
20.03.2019г.-20.06.2019г., сумата 130,48лв.- обезщетение за забава за периода 21.03.2019г.
по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на сторените разноски
в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание ответникът, редовно призована не се явява, не се
представлява.
С молба от 05.05.2023г. пълномощникът на ищцовото дружество **** е направил
искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Р. В. П., при
наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява и не
се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призована, не е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. За неспазване на сроковете за
размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последната са указани последиците
на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът
мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен
предявения иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 300 лв.-главница по договор за кредит ****, договорна лихва в размер на
26,20 лв. за периода 20.03.2019г.-20.06.2019г., сумата 130,48лв.- обезщетение за забава за
периода 21.03.2019г. по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
С оглед основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията
за установяване дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /27.07.2022г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75 лв., от които
държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В
исковото производство направените от ищеца разноски са 125 лв. за държавна такса, като
има заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение
претенцията на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът
следва при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
действаща към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25
2
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер
на 100лв., който е минималния размер предвиден в цитираната разпоредба. При това
положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство
възлиза на 300 лв., като с оглед уважаване на исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от
ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. В. П. с
ЕГН **********, с настоящ адрес **** ДЪЛЖИ на „******* сумата от 300 лв. /триста
лева/- главница по Договор за потребителски кредит ******сумата от 26,20 лв. / двадесет и
шест лева и двадесет стотинки/- възнаградителна лихва за периода 20.03.2019 г.- 20.06.2019
г., сумата от 130,48 лв. / сто и тридесет лева и четиридесет и осем стотинки/- обезщетение за
забава за периода 21.03.2019 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/27.07.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 по частно гр.дело 1923/2022г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Р. В. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес **** да заплати на
„***** сумата общо 300лв./триста лева/, представляваща направени разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело ***
по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се приложи по частно гр.дело ***. по описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3