Решение по НАХД №1040/2022 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 408 |
| Дата: | 13 октомври 2022 г. |
| Съдия: | Даниел Йорданов |
| Дело: | 20224110201040 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 24 август 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
С постановление от 22.08.2022 г. на Районна прокуратура гр. Вeлико Търново е
направено предложение *** от гр. Бяла Черква да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, като му се
наложи административно наказание съгласно разпоредбата на чл. 78 а от НК.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище
по направеното предложение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 23.08.2021 г. на основание чл. 212, ал. 1 от
НПК, затова, че на 05.02.2020 г., в гр. Велико Търново, била потвърдена неистина в писмена
декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта -
служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Велико Търново за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че *** е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на закона за движение по пътищата, като имал обичайно
местопребиваване във Федерална Република Германия - престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК.
От събраните в хода на разследването доказателства, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка, се установява следното:
Привлеченият *** живеел и работел във ФРГ от 2018 г. Идвал си в Р България веднъж
годишно. Когато изтекъл срока на свидетелството му за управление на МПС, решил да го
подмени в Р България.
На 05.02.2020 г., в гр. Велико Търново, *** подал заявление за издаване на български
документи за самоличност - ново свидетелство за управление на МПС. Заедно със
заявлението *** попълнил и подал и декларация по чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата за обичайно пребиваване в Република България, в която посочил постоянният си
адрес гр. Бяла Черква, ул. „Ирина Бачокирова" № 38. Въз основа на подадените документи
му било издадено свидетелството за управление на МПС с № *********. След издаване на
българското свидетелство за управление на МПС на ***, в Сектор „ПП" при ОД на МВР гр.
Велико Търново било получено писмо с peг. № А-14227 от 26.05.2021 г., с което уведомяват
надлежните органи на Република България, че ***, ЕГН:********** от гр. Бяла Черква, ул.
„Ирина Бачокирова" № 38 живее постоянно във ФР Германия от 01.11.2018 г. и обичайното
му пребиваване съгласно Директива 2006/126/ЕО е в Германия, поради което българското
СУМПС е издадено в противоречие с изискванията на европейското законодателство. Във
връзка с полученото инициативно писмо била извършена проверка и образувано настоящото
досъдебно производство.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от фактите, наведени в процеса
чрез показанията на свидетелите и приобщените по делото писмени доказателства.
Назначена и изготвена е графическа експертиза, видно от заключението на която ***
саморъчно е написал и подписал процесната декларация. Изготвена е справка за
регистрирани влизания и излизания от Република България на привлечения ***, както и
справка за съдимост и данни за личността му.
По такъв начин с деянието си привлеченият е осъществил от обективна и субективна
страна, умишлено, при форма на вината пряк умисъл, престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от
НК.
1
От обективна страна е доказано, че *** на 05.02.2020 г., в гр. Велико Търново,
потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата. Същата има за цел да удостовери истинността на обстоятелството, че лицето е
установило обичайното си пребиваване по смисъла на § 6, т. 46 от допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата в Р България като условие за издаване на
СУМПС. Същата се дава по силата на ЗДвП. Безспорно е потвърдил неистина в
декларацията, тъй като е категорично установено, че има постоянно пребиваване не в
Република България, а във Федерална Република Германия, вкл. и през последните 12
последователни месеца като се изисква обикновено да живее повече от 185 дни поради
лични или трудови връзки. Текстът на § 6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за
движението по пътищата е изцяло изписан под текста на декларацията.
От субективна страна привлеченият е извършил деянието виновно, при форма на
вината пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че
потвърждава неистина в декларацията, но въпреки това я е подписал, за да удостовери
отразените в нея обстоятелства и да се сдобие неправомерно със СУМПС.
Предвид изложеното дотук, съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78 А от
НК – привлеченият е пълнолетно лице, за извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева, с деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди, същият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на цитираната разпоредба.
Съобразявайки семейното и материално положение и имотно състояние на
привлечения /декларация на л. 132-113 от ДП/, съдът прецени, че следва да му се наложи
административно наказание глоба в минималния предвиден в чл. 78 а от НК размер – 1 000
лева.
Присъдиха се и направените по делото разноски, които привлеченият да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС.
Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.
2